Преди еврото: Хърватска куна

Бърз полет над хърватската история от българска гледна точка: крал Томислав нанася единственото поражение на българската армия по времето на цар Симеон I, клиповете на Лепа Брена от Дубровник, войната за независимост в началото на 90-те, засенчена от по-кръвопролитния конфликт в Босна след това, Тони Кукоч, Давор Шукер и Яница Костелич.

Куна на хърватски ще рече златка, ама не руса или черна, а такава, чиято кожа била най-търгуваната местна стока през Средновековието. Първите пари, наречени така, се появяват по време на усташката държава през Втората Световна, актуалните са от 1993 г., когато заменят преходния хърватски динар. Югославската икономика винаги е била по-отворена към запада от останалите в соцлагера, което през 80-те се превежда като масовизация на гастарбайтерството, най-вече във ФРГ, и нещо като хиперинфлация, направила дойчмарката де факто втора официална валута във федерацията. Затова и хърватите без свян копират едно към едно дизайна за банкнотите на куната. Другата национална политика на Хърватска след независимостта е "нищо общо със Сър__я", което пък донякъде ще обясни подбора на портретите.

Хензелко и Гретелич от 5-те куни са всъщност Фран Кръсто Франкопан (1643 – 1671) и зет му Петар Зрински (1621 – 1671), хърватски благородници, че и писатели. Двамата участват активно в Австро-турската война от 1663-1664, но Вашварския мир, подписан от Хабсбургите, връща много от освободените земи на османците. Недоволството сред унгарци и хървати води до бунт срещу короната, оглавен от Фран и Петар, но той се проваля и двамата са обезглавени във Виена.

Юрай Добрила (1812 – 1882) е епископ и защитник на правата на хървати и словенци в Австро-Унгария, най-вече от италианската асимилация по адриатическото крайбрежие, освен това и близък приятел и съмишленик на Йосип Щросмайер, който е по-познат в България заради спонсорството за издаването на Български народни песни на братя Миладинови.

Йосип Йелачич (1801 - 1859) е хърватски бан и, както се вижда ясно от портрета, генерал и военачалник. Йелачич използва Унгарската революция от 1848 г. за да потърси независимост за Хърватска от кралство Унгария в рамките на Австро-Унгария и предвожда хърватските отряди на страната на императора в конфликта. След като революцията е смазана, дуалистичната монархия се разпада, а Транслейтания е разделена на Унгария, Трансилвания, Хърватско-Словения и Войводина, като администрацията е предимно немска, а управлението - централно от Виена, т. е. независимост нанайси.

На 50-те куни, съвсем досущ 50-те германски марки, има мъж с барокова перука. Това е Иван Гундулич (1589 - 1638), известен и като Джанфранческо Гондола, което определено пó му ходи на перуката (дали пък Тозиневероятен Бобимихайлов не трябва да се прекръсти Буболино Микелончини?) Иван-Джанфранческо е поет и управник в Дубровник-Рагуза. Един от синовете му се казва Шишмундо, накратко Шишко, веселба голяма.

Иван Мажуранич (1814 - 1890) е третият бан (след Зрински и Йелачич) и незнамсикой поет в серията. Мажуранич съставя първия Немско-хърватски речник, който заедно с речника на Бохуслав Шулек (който, парадоксално, е словак) е в основата на хърватския език и от които хърватите черпят с шепи ретро неологизми, когато единният сърбо-хърватски стана демоде преди 20-ина години.

На аверса също така тематично е изобразена Башчанската плоча - датирана към 1100 г., тя е един от най-старите запазени и значими текстове на хърватска глаголица - хърватите използват азбуката чак до средата на 17. век.

Степан Радич (1871 – 1928) е хърватският Александър Стамболийски. Радич е основател на Хърватската селска партия, но е известен най-вече с антисръбската си политика. Степан се противопоставя на идеята за Кралство на сърби, хървати и словенци под короната на Караджорджевич след Първата Световна, а политиката му води до два некратки периода в затвора след това. Партията му обаче набира скорост и през 1925 г. той дори е назначен за министър на образованието. На 20. юни 1928 г. черногорският депутат от Народната радикална партия Пуниша Рачич изнася провокативна реч в Скупщината, а на освиркванията отговаря като изважда пистолет и започва да стреля по хърватите. Резултатът - Павле Радич, Джуро Басаричек и Степан Радич са мъртви, Иван Пернар и Иван Гранджа се разминават с рани. Атенататът в парламента води до радикализация на хърватския национализъм, раждането на усташите, които няколко години по-късно заедно с ВМРО светяват маслото на самия крал Александър I в Марсилия.

Няма как да минем без поне една средновековна личност, а героят от 500-те куни е, познай, поет! Марко Марулич от Сплит (1450 – 1524) минава за "баща на хърватския ренесанс" и "баща на хърватската литература", кои са майките не става ясно. Впрочем, няма как да не отбележа, че за разлика от така усърдно копираната марка, хърватите не успяват да сложат поне един женски портрет на банкнотите. Жалко.

Анте Старчевич (1823 – 1896), мисля никой няма да се изненада, е политик и писател, той пък "баща на татковината". Честно казано, омръзна ми да пиша по темата - виж линка за подробности, ако чак толкова си зациклил.

Гърбовете на банкнотите са доста по-разнообразни - старият град на Вараждин, римският амфитеатър в Пула, бароковият дворец Елц, керамична фигура на гълъб от халколитната Вучедолска култура (от този период е и Варненския некропол, например), старият град на Дубровник (без Лепа Брена), ротондата Св. Вит в Риека, Загребската катедрала и Дворецът на Диоклециан в Сплит отразяват много по-добре културното и историческо богатство на страната. Като добавим Плитвишките езера, някоя и друга вратовръзка и дизайн около чудния (и уви вече малко преекспониран) хърватски герб и се получава перфектен сбор от символи за емисия банкноти без патриотарски портрети.

Хърватска ще стане член на Европейския съюз след точно една година - на 1. юли 2013 г. А ако гърците не му видят сметката междувременно, еврото ще последва след няколко лета.