13.6.12

Лисабон, моменти

Лисабон е не особено популярна дестинация в България - от една страна до там няма директни полети (камо ли лоу-кост - то не остана някой, който не е ходил до Прага, Виена, Барселона или Рим), от друга Португалия така или иначе не полага никакви усилия да се рекламира като туристическа цел по нашите ширини.

Малко географска ориентация - Лисабон е разположен на няколко хълма от северната страна на устието на река Тежу, вливаща се в Атлантическия океан. Има и няколко предградия от южната страна, до които се стига с ферибот или по двата моста - копието на Голдън Гейт 25-и април и 17-километровия (което го прави най-дългия в Европа) Вашку да Гама. Кацането на пътническите самолети е най-красивото, на което съм бил свидетел - самолетът прелита над града, прави завой над океана, след което отново прелита над Лисабон, преди най-накрая да се приземи.

Историческият център се състои от няколко квартала - в средата и ниското е разграфеният Байша (самото му име означава нисък), от едната му страна е хълмът с Чиадо и Байро Алто, където са по-популярните барове, от другата - хълмът с Алфама, по чийто тесни криволичещи улички и скрити между къщите стълбища неизбежно и с удоволствие ще се изгубиш, и замъка Сао Жорже. Усещането за града може да се опише най-ясно с думата вехт, с всичките й положителни и отрицателни конотации.

Байро Алто си е бая стръмен - някои входни врати са високи около метър и петдесет, а гаражните приличат на гилотини заради наклона - затова в края на 19. век са конструирани 3 вертикални трамвая, наричани от местните асансьори, и един съвсем истински уличен асансьор - Санта Жуста. Возенето с него те кара да се почувстваш, макар и за малко, като герой от роман на Жул Верн. Другите асансьори пък може да замениш с пътуване по линия 28 - мотрисите й са (или поне изглеждат като да са) връстници на историческите линии, а често може да видиш как на външното стъпало на задната врата се возят хлапета на аванта.

Алфама е домът на фадото. Да, фадо изглежда като и е туристически капан, но е туристически капан, в който нито за миг няма да съжаляваш, че си попаднал. Красиво е и, дори да не разбираш думите, чувстваш. Внушителната средновековна катедрала в квартала се казва просто Се. Сао Жорже пък, подобно на други подобни исторически паметници, е построен през 30-те години на 20. век върху руините и следвайки вида на арабската крепост, разрушена от голямото земетресение през 1755 г.

Миг преди децата да се разделят по интереси - докато момчетата се дивяха на меча на кръстоносеца, момичетата прегледаха съдържанието на шапката му с парички.

Гледките. Панорамата към останалия град от някой хълм. Тази е от Сао Жорже - отдясно се виждат асансьорът Санта Жуста и църквата Кармо, разрушена от земетресението от 1755 г., вляво са мостът 25-и април и паметникът Крищо-Рей в Алмада, вдъхновен от статуята на Христос Спасителя в Рио.

Лисабон може да е пуст и меланхоличен или шумен и оживен - може да е всякакъв, какъвто го искаш. Освен забързан, може би.

Има два елемента, които ще срещнеш навсякъде в стария Лисабон - красивите декоративни плочки, с които са облицовани много от сградите там (не традиционните ръчно рисувани азулежус, които се използват предимно в интериори), от които всяка е с уникален мотив, и паважът от бели и черни камъни, подредени така че да образуват различни фигури, излъскан дотолкова от пешеходците, че привечер изглежда така, все едно е валяло. Чарът на града обаче се изпарява, когато излезеш от историческия център.

Каракоиш. За португалската кухня всъщност не може да се каже кой знае какво. Освен че май това е единственото място в Европа, където може да опиташ истински, естествено узрели банани - от остров Мадейра.

Белем (на португалски се произнася Белей) е квартал, отдалечен на няколко километра от центъра в посока океана и представлява нещо като прото-увеселителен парк, посветен на Великите географски открития. Манастирът Жеронимуш е построен от крал Мануел I в началото на 16. век, за да отбележи успешната експедиция на Вашку да Гама до Индия. Жеронимуш е сградата с най-внушителен и имперски вид в Лисабон. Полицаите на снимката са там заради посещението на испанския престолонаследник в Португалия. А с наш Бойко се разминахме за няколко дни.

От същата епоха е и Кулата Белем - въпреки че изглежда като средновековно украшение, за времето си е била истинско модерно отбранително съоръжение. Една любопитна история, свързана с кулата - през 1515 г. вицекралят на Индия Афонсу де Албукерки изпраща на Мануел I носорог. Мануел решава да го подари на папа Лъв X, така както е направил няколко години преди това със слона Хано. Уви, корабът потъва край бреговете на Лигурия и носорогът, пропътувал целия Индийски и Атлантически океан, се удавя. Изваден е от морето, препариран и все пак доставен в Рим. Албрехт Дюрер прави известната си гравюра без да е виждал истинското животно, по описания на очевидци, което обяснява оборудването му със странни брони. Водоливниците на кулата в Белем пък са във формата на носорожки глави.

Паметникът на Откривателите е последната добавка - от 60-те години - към комплекса. Честно казано, впечатлява единствено с размер.

Кино Сао Жорже. Вече не ги правят такива.

Лисабон може да те кара да се чувстваш щастлив, да ти досади, аз лично бях просто спокоен, като у дома си (а знаеш как мразя да не знам местния език), така че дребните нередности да изглеждат в реда на нещата, да изпитвам радост от малките неща - миризмата на бриза от някое мирадоуру, пастеиш ди ната, хлапетата по уличките на Алфама, сервитьора "Мануел", безкрайното катерене по стълби, литровата Супер Бок, дори абсурдната вехта кожена тапицерия в хотела.

10 коментара:

Nadinka каза...

Още съм в постпорокалова депресия, както наричам състоянието си след края на ваканцията в Лисабон и околностите.
Снимките ти са много хубави. За мен е голяма пропуск да отидеш до Лисабон и да не отскочиш до Синтра и околностите. Замъците, парковете. Аз направих обиколка с велосипед от Синтра до Кабо да Рока - най-западната точка на континента. Уникална красота. Не ми се тръгваше от там. Плажовете Praia Grande & Pdaia da Adraga, особено вторият, са внушителни. Феновете на сърфа не биха пропуснали и Кашкайш, за съжаление на мен не ми остана време.
Определено Лисабон обаче има някаква странна магия. Определено няма да ми е последното ходене, въпреки цената на самолетните билети. Освен това, всичко останало е на доста нормални цени, даже градът се води една от най-евтините туристически дестинации в света. А незнаенето на местния език там специално се оказа нулев проблем. Учудих се от факта, че всички говорят английски. От сервитьорите до шофьора на междуселския автобус. Впечатли ме и хигиената. навсякъде ужасно чисто. В обществените тоалетни не само, че няма лелка, която да ти иска 50стотинки, а има И САПУН, освен салфетките :D

П.С. Да не си ходил на Rock in Rio - Lisboa? :))) Беше невероятен фестивал.

Пламен каза...

Беше съвсем кратко "бягство", без повод, само 3 дни и не исках да разкъсвам времето си в самия Лисабон. Дори разходката до Алмада ми се стори разсейваща, камо ли да ходя на плаж.. Синтра остава за следващия път :-)

Nadinka каза...

Е, да, 3 дни са крайно недостатъчни :)
То на плаж и аз не можах да отида по същество, но ги пообиколих.
Ех, Синтра. Пожелавам ти скоро ;)

Анонимен каза...

За португалската кухня: една от най-добрите
Карне де порко а алентежана - свинско месо с миди и картофи - готвено по уникален начин
Бакалау а португеза(треска по португалски)
Козидо а португеза - още едно уникално ядене
и много други

Пламен каза...

Абе скарата не е зле, и ориза с октопод е хубав, но за треската не съм много съгласен.

Nadinka каза...

Аз ядох супа с парчета препечен хляб и месо от акула, на английски се зовеше Dogfish soup. Мисля, че е традициооно португалска. Ужасно вкусно нещо.

Пламен каза...

Хмм, звучи съмнително, но ще ти повярвам :-)

Nadinka каза...

И на мен ми звучеше съмнително но сервитьорът в заведението беше много убедителен и си я поръчах. Наистина много вкусна. Имаше някаква много интересна подправка, която не можах да разпозная.

Като отидеш в Синтра в никакъв случай не сядай в заведенията точно срещу музея и историческия център. Потресаващи са. Но пък пак там имаше страхотна пекарна с всякакви сладкиши :))) Препоръчвам един десерт, което много прилича на крем-карамел в тестена "чашка", не помня името обаче. И чийзкейка, който ядох, беше невероятен.Прословутите сладкиши от Белем не успях да опитам, имаше километеична опашка.
Стига с тия манджи, че стана като в кулинарните блогове :D

Ще завърша с култура: Museu Calouste Gulbenkian
в парка Едуард VII е задължителен също :)

Пламен каза...

Крем-карамелът в тестена чашка се казва пастел ди ната (виж точно последния параграф в постинга) ;-)

А подправката като нищо може да е кориандър - на вид е като магданоз, но с по-остър вкус. Слага се в гуакамолито, в тайландските манджи се среща също, но установих и, че португалците го ползват често в морски ястия.

Анонимен каза...

Приятели, ако ходите пак в Португалия разнообразете менюто си там с "РАБО ДЕ БОЙ" или нещо сладко като "ПАО ДЕ ЛО", а ако имате кола на разположение прескочете до ОБИДУШ или САО МАРТИНЬО ДО ПОРТО, НАЗАРЕ И АЛКОБАСА или безкрайните плажове на КОСТА АЗУЛ.
Поздрави
mz_250@dir.bg

Публикуване на коментар