Преди еврото: Полски злоти

След броени дни хиляди футболни фенове ще залеят Полша и Украйна в опит да изпият всичката местна бира и да шляпнат по дупето поне една местна хубавица. И докато за тези две неща обичайното им евро може да свърши работа, за по-дребни удоволствия ще им се наложи да се запознаят със злотите и/или хривните.

В последните няколко години Полша изненадващо се оказа една от най-стабилните европейски икономики - нищо чудно с тълпите запалянковци в страната да опитат да се промъкнат гладни английски медицински сестри и ирландски водопроводчици. Нещо, което не може да се каже за краха на плановата икономика и последвалата шокова терапия от 80-те и началото на 90-те, довели до хиперинфлация и емисия злоти, състояща се от 17 (седемнадесет) различни купюра със стойност между 10 и 2 милиона злоти. През 1995 г. централната банка драска 4 нули и пуска нова серия от едва 5 банкноти, посветена на средновековните полски крале, от което този постинг губи неимоверно - старата събира на едно място прелюбопитни личности като професионалните революционери Йозеф Бем, Ярослав Домбровски и Тадеуш Косцюшко, носителите на Нобелова награда за литература Хенрик Сенкевич и Владислав Реймонт, Фредерик Шопен и гениалните учени Мария Складовска-Кюри и Николай Коперник.

Историята на злотите всъщност започва в далечната 1496 година, когато сеймът постановява създаването на национална валута. Името ще рече златни, като тогава една злота (на полски името си е злоти и в единствено число) се състои от 30 гроша. Изборът на средновековни крале за лица на актуалните банкноти пък води до там, че само един от тях - Зигмунт I Стари си е имал вземане-даване със злотите, докато предшествениците му са си играли с вносни дукати и денарии. Както и да е, усещаш, че не одобрявам подхода...

Мешко I (между 922 и 945 - 992) е полският Аспарух и Борис I - с помощта на дипломация и военни походи князът на поляните обединява полските племена и де факто създава държавата, която в края на царуването му освен наследствената Великополша вече включва Куявия, Померания, Силезия, Мазовия и Малополша - представи си съвременна Полша без горното дясно ъгълче, населявано тогава от прусите (балтийско племе, нищо общо с немците, които на практика го избиват, докато уж го покръстват). През 865 г. Мешко взима за булка чешката принцеса Добрава, а на следващата приема християнството.

Болеслав I Храбри, още Велики (967 – 1025) е син на Мешко и Добрава. Болек с юнашкия мустак присъединява Словакия, Моравия, Рутения и Лужица към Полша, освен това превзема Киев, за кратко е княз на Бохемия и праща отряд конници на племенника си Кнут I Велики, който завладява Англия. Добрите отношения с немския император Ото III обаче са в основата на двете му най-големи постижения - независима полска църква и титлата крал, която получава няколко месеца преди смъртта си.

Прескачаме Мешко II Лямберт, Болеслав Забравени, Казимеж I Обновител, Болеслав II Смели, Владислав I Херман, Збигнев, Болеслав III Кривоуст, Владислав II Изгнаник, Болеслав IV Къдрави, Мешко III Стари, Казимеж II Справедливи, Лешек I Бели, Владислав III Тънкокраки, Мешко IV Кривокраки, Хенрик I Брадати, Конрад I Мазовецки, Хенрик II Набожни, Болеслав V Рогати, Болеслав VI Срамежливи, Лешек II Черни, Болеслав VII Мазовецки, Хенрик III Честни и Владислав IV Локетек (без да коментираме прякорите им) и стигаме до Казимеж III Велики (1310 – 1370), който е и последния владетел от династията на Пястите. Казимеж заварва страната в окаяно състояние, реформира армията и правната система и почти удвоява територията, завладявайки Галичкото княжество. Сред другите неща, които си струват споменаването, са благосклонното му отношение към евреите и основаването през 1364 г. на Краковския университет, един от най-старите в света, който обаче се нарича Ягелонски по името на следващата велика династия в полската история. Същата година организира и уникалния за времето си Краковски конгрес, на който присъстват всички християнски владетели от централна Европа, сред които Свещения римски император Карл IV, Ото V Баварски, Валдемар IV Датски, Рудолф IV Австрийски и Лайош I Велики. А една от темите е наследството на полския трон, което се пада на последния от изброените - въпреки четирите си брака - с Алдона, Аделхайд, Кристина и Ядвига - Казимеж не успява да се уреди със син.

Владислав II Ягело (ок. 1362 – 1434), не Варненчик обаче, е поредният владетел, заел трона в тревожни времена и постигнал слава - за какво е историята, ако не за това. През 1386 г. литовският княз Йогайла е избран за жених на по-голямата, 11-годишна дъщеря на Лайош I Ядвига и е покръстен с името Владислав. Ядвига умира през 1399 г. след усложнения при раждане, но Йогайла затвърждава правото си върху трона със следващ брак с внучката на Казимеж III Ана Цельска. Това, което се ражда като персонална уния на короните на Полша и Литва, се превръща в една от най-големите и влиятелни държави в Европа, а управлението на Ягелонската династия се счита за Златен век на полската култура.

С победата в битката при Грюнвалд пък Владислав поставя началото на края на Тевтонския орден. Тя е и в основата на изображението върху реверса на банкнотата (най-после малко пикантерийка да разкажа в тоя постинг) - щит с орел върху два кръстосани меча. Великият магистър на Тевтонския орден Улрих фон Юнгинген изпраща в лагера на поляците и литовците за Владислав и великия литовски княз Витаутас, а.к.а. Витолд два меча, носещи гербовете на съюзниците му Сигизмунд I Люксембургски и Казимеж V Померански, и ги предизвиква за битка. Владислав приема мечовете, казва "Ами хайде" или нещо от сорта и армията му разгонва фамилията на кръстоносците, а на рицаря Мшчуй от Скжино (не се ебавам) се пада честта лично да клъцне гръцмуля на Ули. Година по-късно самият Ян Хус пише хвалебствено писмо до Владислав, в което възхвалява мечовете като символ на унижението на омразните му немци. Двата меча влизат в полско-литовските регалии и са неизменна част от церемонията по коронясването, но се губят скоро след Третата (и последна) подялба на Полша в началото на 19. век.

Владислав има два сина - Владислав III, който млад и зелен се бастисва при Варна, и Казимеж IV. Казимеж (това заприличва на Стария завет) има 6 сина и горе-долу толкова дъщери: най-големият син - Казимеж става светец, вторият - Владислав е крал на Бохемия и Унгария, следващите трима - Ян, Александър и Зигмунт - крале на Полша, а изтърсакът - Фридерик - архиепископ на Гнезно, демек на цяла Полша. Та именно Зигмунт I (1467 – 1548), кръстен на прадядо си по майчина линия Сигизмунд (виж само един абзац по-горе кой се пада тоя мръсник), сяда на трона през 1506 г. и, с известни прекъсвания да отиде в църквата, на война или до тоалетната, остава на него до 81-годишна възраст, заради което му казват Стари. Макар, освен дълго, царуването му да е и сравнително мирно и благоденствено, в държавата вече са започнали социо-политическите процеси, които ще доведат до Жечпосполита - авангардно за времето си държавно устройство, Потопа и в крайна сметка трите поделби на Полша - все пребогати и любопитни теми, на които с удоволствие бих се спрял, но, ей на, парите свършиха на най-интересното.

От 2006 г. централната банка пуска по някоя и друга възпоменателна банкнота с по-модерен дизайн, посветена на конкретна личност или събитие, но засега цяла нова емисия не се задава. Освен това Полша, подобно на Швеция, не се е засилила да приема еврото - още повече, че за това се изисква промяна в конституцията, а с популярния напоследък евроскептицизъм това ще се случи трудничко.

Впрочем, миналия месец започна издаването на колекционерската поредица Банкноти и монети от цял свят - срещу 8 лева получаваш екзотична банкнота и малко по-образователно описание на държавата от това, което получаваш за без пари тук. Пробвай.