Преди еврото: Френски франк

Докато прегледът на банкнотите на по-малки държави показва любопитни сходства в националите им авторефлексии, много по-любопитно е това, което разкриват за себе си нации с по-богата политическа, културна и научна история. И ако при германската марка идеята се размива в нарочния сексуален паритет на портретите, френският франк ни предлага доста по-концентрирано послание.

Франкове първи сече крал Жан II Добрия през 14. век, а името идва от надписа Johannes Dei Gratia Francorum Rex. Луи XIII заменя франка с луидори и ливри, но наш'та валута се завръща след Френската революция. Метричната мания на републиканците засяга както мерките и теглилките, така и месеците календара, дните в седмицата декадата, разделението на часовете в денонощието и, разбира се, монетарната система - 1 франк се дели на 10 десима, а 1 десим - на 10 сантима. Макар и не първата десетична парична единица в света, франкът в най-голяма степен помага за налагането на системата, така че днес да не са нужни интегрални уравнения за да си разбереш сметката в кварталния магазин.

Навремето намирах агресивния, фотоидентичен дизайн на последната емисия от средата на 90-те за твърде авангарден и леко уродлив, но явно с времето съм развил афинитет към такива смели решения и малко съжалявам, че не съм имал шанса да ползвам повече тези банкноти "приживе".

Нарочно пропускам 20-тачката, на която е композиторът Клод Дебюси, заради принадлежността й към предишна серия, и преминавам към 50-те франка. На тях е Антоан дьо Сент-Екзюпери (1900 - 1944) - почти цялото му литературно творчество се върти около кариерата и пътешествията му като пилот, със забележителното изключение на култовата философска притча Малкият принц. Всъщност, дори самият Принц е написан след като Антоан и навигаторът му Андре Прево катастрофират над Сахара в Либия през 1935 г. и са спасени по чудо след като прекарват 4 дни в пустинята. 9 години по-късно Екзюпери изчезва отново, този път завинаги - самолетът му излита от Корсика с мисия да разузнава движението на немските войски в долината на Рона, но изчезва над морето. В края на 90-те са открити първо метална плочка с името му, а после и части от самолета. И да, на аверса се появява самият Малък принц, а от задната страна е изобразен самолет.

В предишната серия банкноти доминират философите - Блез Паскал и Монтескьо и художниците - Йожен Дьолакроа и Морис Кантен дьо Ла Тур. Единственият живописец от тази е Пол Сезан (1839 - 1906), изобразен в ярко оранжево върху банкнотата от 100 франка. Стилово Сезан е някъде между импресионизма и кубизма и въпреки, че е едно от най-известните (и скъпи) имена от онази епоха, на бас, че не можеш импромптю да изчуруликаш името на поне една негова картина.

Гюстав Айфел (1832 - 1923) очевидно е автор на най-популярната туристическа атракция (и мейд-ин-чайна сувенир) в света - Айфеловата кула, построена за Световното изложение в Париж през 1889 г., точно век след революцията. Кулата е тема, твърде голяма и за цял постинг, затова няма да те занимавам повече с нея сега. Самият Айфел е проектирал предимно железопътни мостове, а сред по-малко известните му работи е арматурата на Статуята на свободата. И още нещо за Гюстав - роден е в Дижон с фамилно име Бьоникхаузен, което по-късно сменя с името на немската област, от която са мигрирали предците му.

Върху банкнотата от 500 франка са изобразени Пиер и Мария Кюри. Всичко започва през 1891 г., когато някой си Казимеж Журавски скъсва с Мария Складовска (1867 - 1934) и тя разочарована се мести от Варшава в Париж, където изучава химия и физика в Сорбоната, а след това става първата жена преподавател в университета. В Сорбоната среща и бъдещия си съпруг, също даскал там - Пиер Кюри (1859 - 1906). Двамата са едни от първите и най-значими изследователи на явлението радиоактивност, за което и получават Нобелова награда за физика през 1903 г., заедно с Анри Бекерел. 3 години по-късно Пиер е прегазен от конски впряг, след като се подхлъзва, пресичайки улицата. Мария доживява до 66-годишна възраст, но смъртта и е свързана с усложнения, предизвикани от дългогодишната незащитена работа с радиоактивни елементи - пробите често се пренасяли в джобовете, а на гърдите си тя дори носела ампула с радий за талисман. Не знам дали вълнистата текстура на портрета й върху банкнотата не е проява на някакъв странен френски черен хумор. На двамата са кръстени десетки институции и фондации по света, както и станция Пиер и Мари Кюри по линия 7 на Парижкото метро. Станцията Жолио-Кюри в Софийското (както и уличката) обаче носи името на Фредерик Жоли-Кюри, женен за голямата дъщеря на Мария и Пиер - Ирен. Ирен и Фредерик също имат Нобелова награда в актива си - през 1935 г.

От 1. януари 2002 г. официално платежно средство във Франция е еврото, като 1 се разменя за 6.56 франка.