За 'талянските работи
В прилична тратория (по-непретенциозно семейно заведение) двама души могат да хапнат и пийнат както за 20, така и за 40 евро. Особена разлика в храната, която е неизменно вкусна, и обслужването при двата варианта няма. Менютата с цените са изнесени отпред и човек може да се ориентира. Някои ресторанти обаче може да добавят коперта (фиксирана такса за това, че си седнал на маса) и процент за обслужване, така че е добре да се внимава за тях. 0.4 литра наливна бира върви за 5 евро средно, което си е пладнешки обир, а и виното излиза по-евтино.
_
Навсякъде ясно и категорично е обозначено какви услуги, информация и продукти не се предлагат. За останалото не можеш да си сигурен. Уиз промени часа на обратния полет, така че се наложи да бъдем на Фиумичино в ранни зори и вариантът с редовния влак отпадна. Лелката в туристическата информация на гара Термини ни посъветва да ползваме специалния нощен автобус. Въоръжени с разписанието и добре натоварени цъфнахме на указаната спирка по тъмно. 40 минути след часа, в който трябваше да се появи автобуса, от него нямаше и следа. Според друга информация от лелката такситата трябваше да имат фиксирана тарифа от 40 евро до летището. Е, бакшишът ни взе точно 55 за удоволствието.
_
Момчета и момичета, лилавото е на мода тази есен, ако още има неразбрали.
_
Повечето пешеходни светофари имат и жълта фаза, която светва само при прехода от зелено към червено. Този, близо до Бока дела Верита, обаче залага на текст по американски образец.
_
Кафе се пие в заведения означени като барове. Кафе лате на крак върви около 1 евро, но ако седнеш на маса цената набъбва тройно. Ако се объркаш да поръчаш еспресо, което, както знаем, е екстремно късо, бариста ще пожелае да се увери дали наистина искаш кафето, както го пият италианците.
_
Имената на улиците са изписани върху каменни плочи с шрифт, подобен на омразния Траян, който се използва и за надписите на всички по-важни обществени сгради. А това, заедно с навика да ползват римски цифри при всяка възможност и задължително да указват по времето на кой папа е построено или ремонтирано нещо, в един момент ти идва бактън.
_
Трафикът е натоварен и доминиран от миниатюрни коли и скутери. Смарт със сигурност най-разпространената марка автомобили, но всичко с дължина под 3 метра се радва на популярност. Паркиране по римски:
_
Дори в градския транспорт са на въоръжение такива миниатюрни автобусчета. Приличат ми на кибритени кутийки, обърнати на една страна с колела от копчета.
_
В центъра има множество от църкви, често една срещу друга или една до друга. Но всички, с няколко забележителни изключения, си приличат - плоска каменна фасада с декоративни колони, стесняваща се нагоре и завършваща с триъгълен фронтон, плюс овален купол на многоъгълна основа ако, евентуално, църквата е важна. Видиш ли една, видял си всичките. Стилът произлиза от бароковата йезуитска Ил Джезу и е копиран масово впоследствие.
_
Хостелът ни беше апартамент на 6. етаж, в който хазяинът отдаваше 3 стаи и до който се стигаше с един от онези дървени скърцащи асансьори от началото на миналия век. Листове с надписи, като Не излизай през прозореца, Може да ползвате хладилника, Затваряй вратите тихо, бяха разлепени навсякъде.
3 коментара:
Как ударно се изсипаха куп спомени; ах, този Рим!
За църквите протестирам, има безценни картини в много от тях и да им се полюбуваш е безплатно :) По-хитро е да се информираш в коя да влезеш :)
И ти ли така с такситата?
За църквите е така - вътре има интересни неща, в една даже имаше минерално изворче. Но как да разбереш отвън коя коя е? ;-)
Здрасти, може ли да кача тази дописка на сайта ми (линкът в името ми). Ще се радвам да ми напишеш едно мейлче на stojtscho@яху.ком
Поздрави
Ст.
Публикуване на коментар