Да отидеш в Рим и да видиш папата (или от Борго до Трастевере)

Не стига, че постингите за Рим са порядъчно дълги, но сега и това рекордно заглавие...

Кастел Сант Анджело е цитадела, която доминира десния бряг на Тибър, в непосредствена близост до Ватикана. Основната сграда е построена през 139 г. като гробница на император Адриан и семейството му, като по-късно там са положени и урните с праха на други императори. Мавзолеят е имал квадратна основа с цилиндрична основна част, украсена с множество скулптори и градина на покрива, всичко това увенчано с колесница. Твърде рано, през 401 г. е превърнат в крепост, която впоследстие преминава във владение на папите, намирали през Средните векове не веднъж убежище от нашественици и врагове в нея. От античната гробница е останала само цилиндричната сърцевина на структирата. През годините са добавени крепостни стени, бастиони (някои от тях разрушени впоследствие), ров (сега градина) и постройките на покрива.

Името си дължи на легендата, според която папа Григорий Велики видял Архангел Михаил с меч над крепостта - знак, че чумата от 590 г. е приключила.

Към Кастела води мост със същото име, построен също по времето на Адриан. Сегашния си вид, благодарение на който е смятан за най-красивия мост на реката, дължи статуите на Св. Петър, Св. Павел и десетте ангела, символизиращи страстите Христови, на Джан Лоренцо Бернини, поставени през 17. век.

Оригиналния ангел на Рафаело да Монтелупо от 1536 г., който е заменен на върха от бронзовата скулптура на Петер Вершафелт 2 века по-късно и сега се намира във вътрешен двор на крепостта. Мечът му се е загубил някога и някъде.

Гледка към Кастела от друг мост - Виторио Емануеле II, който води към Виа дела Кончилиационе.

Ватикан е името на хълм на десния бряг на Тибър и не един от седемте хълма на древния Рим - Палатин, Виминал, Авентин, Капитолий, Квиринал, Циспий и Опий. Старият Рим пък се разпростира на местността, известна като Марсово поле. До 19. век, когато е обединена Италия, Папската държава контролира обхваща обширни територии в централна Италия, а резиденция на папите е Палацо Куринале, което вече споменах като настоящ дом на италианския президент. Ватиканът, като независима държава съществува от 1929 г. Папската катедрала продължава да е Св. Йоан Латерански (Сан Джовани ин Латерано), а не базиликата Св. Петър.

Тълпите в Рим вече не са от нашественици, а от туристи и поклонници и папата, вместо да се крие в Кастел Сант Анджело прави многохилядни аудиенции.

Как се случва една такава? На площада пред Св. Петър се изнасят хиляди черни столчета, на стъпалата се опъва навес, отстрани и напред се инсталират 4 големи екрана, а от зори достъпът до площада се позволява едва след проверка по сигурността, подобна на тази по летищата. След като гостите се настанят по столовете, папата се появява с дузина кардинали. На географски и езиков принцип (например Южна Америка, Полша, Италия) един от тях излиза и изрежда имената на групите посетители от всеки регион, при което те скачат и крещят радостно от местата си на различни места в тълпата. След преброяването Бенедикт XVI казва няколко думи на родния им език, излиза следващия кардинал и процедурата се повтаря. Накрая всички пеят Отче наш и си казват чао.

Дизайнът на официалната униформа на швейцарска гвардия, която служи на папата от началото на 16. век, се приписва на Микеланджело. Ежедневата има същата кройка но е изцяло синя.

Така изглеждаше опашката пред входа на Ватиканските музеи непосредствено след аудиенцията. А така продължаваше зад ъгъла:

По същото време на следващия ден опашка на практика нямаше. Вътре обаче беше претъпкано. Ватиканските музеи притежават хиляди произведения на античното, ренесансовото, бароковото и съвременното изкуство - статуи, стенописи, картини, карти, килими и експонати свързани с папската институция, на всеки от които си заслужава да отделиш часове. Уви, това е невъзможно. Отдолу виждаш процесията от влачеща се, блъскаща и снимаща тълпа по "маршрута" през музея Пио Клементино водещ към Стаите на Рафаело и Сикстинската капела. Последната, наречена така на папа Сикст IV, е удивителна, без майтап. Стенописите на Микеланджело по тавана и огромния Страшен съд зад олтара са неочаквано ярки и реалистични. В Капелата се чува приглушеното дуднене на тълпата, прекъсвано от време на време от силно шъшкане на охранител, който призовава за тишина или се кара на някой, дръзнал да извади фотоапарат или камера.

Статуята на Лаокоон от 2 в. преди Христа е може би най-финия пример на древногръцкото изкуство. Според легендата троянският жрец се опитал да предупреди съгражданите си за заговора на гърците да нахлуят посредством дървения кон, но Атина изпратила змии, които да убият него и синовете му.

Витото стълбище, по което се излиза от музеите.

Опашката пред Св. Петър ни уплаши 2 поредни дни и не успяхме да влезем в до скоро най-голямата християнска църква.

От Ватикана тръгнахме по Пасаджета дел Джаниколо - уличка през парка на хълма Яникул, на която се намират паметниците на Джузепе и Анита Гарибалди и бюстовете на гарибалдейците, сред които и Капитан Петко Вийвода. Мястото не е избрано случайно - тук те отблъскват френската армия (извикана от папата) в защите на Рим и републиката.

Рим може и да е на близо 30 километра от най-близкото море, но си има фар, как иначе!

Нашият човек!

Бюстът на генерал Мази е нямал късмет и единствен е обезглавен.

От другия край на Джаниколо се намира кварталът Трастевере (буквално Отвъд Тибър). В Трастевере уличките са (още) по-тесни, сградите са по-ниски, кръчмите - повече. Там се намира и джелатерията с най-вкусен сладолед в цял Рим (чието местоположение споделям само под клетва за конфиденциалност).

Преди да стигнем обаче се натъкнахме на фотосесия на Фонтана дел Акуа Паоло. Беше интересно ;-)