Адам

И Аллах се влюби в Своето творение. Той се вклюби в звездите, в Своя Млечен път, в Своето слънце, в луната и най-вече в Своята хубава земя. Толкова се гордееше със земята, че Той самият пожела да живее там. Но как, как можеше Той да отиде да живее на земята?

Една нощ Му хрумна чудесна идея. Помоли вестоносеца Си Джибрил да отиде на земята и да донесе глина. Аллах сътвори човека. Точно както искаше. Той помоли духа да влезе в тялото. Духът отказа. Смяташе се за много благороден и не искаше да влезе в тяло от глина. Аллах призова Джибрил като посредник.

- Влез в тялото! - нареди Джибрил.

Духът отказа.

- В името на Аллах, влез в тялото! - заповяда Джибрил.
- Сега, когато е споменато Неговото име, ще вляза - отговори духът.

Духът влезе в тялото на човека против волята си. Докато преминаваше през гърдите му, човекът внезапно се изправи, но не можа да запази равновесие и падна.

- Той няма търпение - каза Аллах на Джибрил, усмихвайки се.

Аллах даде име на човека: Адам!

Адам остана да седи там, където седеше, седем дни. Аллах му изпрати трон от злато с инкрустирани камъни, дреха от коприна и корона. Адам се облече, сложи короната на главата си и седна на трона. Ангелите издигнаха Адам с трона му на раменете си и го занесоха на земята.

Бяха минали хиляда двеста и четирийсет години от Сътворението на света.

Кадер Абдола, "Къщата на джамията", превод от холандски: Николина Сиракова

Футбология

Вдъхновението идва от заигравката на Он Голс Скорд с емблемите на клубовете от Премиършип. За по-интересно, от мен е допълнителният елемент с обединението на 2 отбора.

Започвам със Славия и Левски, 2 клуба, на които сливанията по целесъобразност не са чужди. От тези периоди обаче не може да се извлече нищо по-оригинално графично. Емблемата на белите за сметка на това е перфектна за трансформация в монограм.

Останалите два столични гранда (не бих могъл да вложа повече ирония от това) аналогично подлежат на мърджър. Решението е очевидно - армейската звезда, но с два лъча, заменени с железничарски крилца. Прилича малко на старото лого на БГА Балкан, но това може да даде отговор на дългите търсения на (железо)армейците на надежден спонсор.

Някога мощният Югозапад с мъка поддържа 2 отбора в елита в наши дни. Под символа с планински върхове и чук спокойно (и традиционно со малко кьотек) могат да се обединят Пирин от Гоце Делчев, Благоевград и Разлог, Беласица, Миньор от Перник и Бобов дол, марешкия Дупник и няколко Витоши, т. е. лично НВ Бойко Борисов ще носи логото на гърдите си. Пирински миньор ще играе в изцяло черни екипи и ще домакинства на убермодерната ЯМК Арена в Симитли.

Това обединение ще се случи може би най-трудно заради съперничеството на феновете. Искам обаче да ги успокоя, че и след това пловдивското дерби - между Ботомотив и резервите на Ботомотив - ще се провежда редовно и люто. За емблема приемаме стилизиран портрет на Христо Ботев с железничарско кепе, което си е 2 в 1 по повече от един начин. Честито, майна!

Може да ти се струва невероятно, то и аз бях забравил, но навремето в Русе се е играел футбол и Дунав е име не само на мост, а и на най-хм... съществувалия местен клуб. Е, да си признаем, единственият шанс за футбола в речната столица (ееейнц!) на България е отборът да бъде осиновен от западен източен гранд, който да праща в него новите си африкански попълнения за обиграване. 'Айде пиши Дунав и да си ходим!

Делиорманът е тесен за 2 титана като Лудогорец и Светкавица. Логото е зелено Л със светкавица, а името идва малко дълго, но там са си свикнали, като евентуално с тиренце може да се добави и името на Спонсора.

Любителите на футбола и футболната статистика (най-вече колегата Румен Пайташев, познат също с псевдонимите "Владимир Памуков" и "Димо Падалски") със сигурност са забелязали, че, когато варненският футбол просперира, бургаският крета, и обратното. Заравняването на това разминаване ще е по-благодатно за Черноморието от 3 голф игрища, двойно поскъпване на квартирите лятото и откриването на мощите на Иисус в Несебър накуп. Плажната топка за емблема по никакъв начин не е подигравка, все пак плажен футбол се практикува и в най-силните първенства.

С това достигаме оптималния според Българския фризьорски съюз брой членове на А група (Да, нечетен е. Проблем?) Но ако се сетиш за още някой елитен футболен бранд за бъдещето, обаждай насам.

Шаблон 10

(стенсил, София, ноември 2012 г.)

Бразилейро 7

В крайна сметка не се е случило нищо непоправимо.

За пръв път от 4 години титлата в Кампеонато Бразилейро не беше решена в последния кръг, а шампионът беше ясен цял месец преди края. Атлетико Минейро беше приятната изненада в началото на сезона, след като миналия се спаси от изпадане в предпоследния кръг, а в последния легна позорно на градския съперник Крузейро за да спаси и него. Не знам на какво да го отдам, със сигурност не на Роналдиньо, но така или иначе силите на петлите бързо привършиха и първо загубиха шансове за титлата, а на финалната права пребориха Гремио за второто място. Три любопитни трансфера от средата на годината - Ботафого привлече холандеца Сеедорф (чиято жена е бразилка и преди е бил близо до преминаване в местен отбор), направилият солидна кариера в Европа Диего Форлан подсили Интернасионал, а часове след като шитна Лукас Моура на ПСЖ за 45 милиона евро, Сао Пауло обяви, че е подписал с плеймейкъра на Сантос и Селесао Пауло Енрике - Гансо. Докато първите 2 са по-скоро любопитни, третият задава едновременно основния проблем и пътя на бразилските грандове - създаването и обиграването на силен отбор, вместо да продават при първата офертичка от Европа или Азия.

Каквато точно е политиката на Флуминензе. Със състав, почти идентичен на този, донесъл титлата през 2010 г., и водени от въздесъщия Фред, Флу бяха абсолютно безапелационни и не оставиха никакви съмнения в превъзходството си.

И докато за Васко да Гама, Сантос или Фламенго може да се каже, че първенството е било разочароващо, за Палмейрас това не е достатъчно. Свободно падане би било доста по-точно. Започнахме добре - с Купа на Бразилия, дълго чакан трофей, който гарантира участие в Копа Либертадорес догодина. Но комбинацията от престъпно безхаберно ръководство, изгнанието от Палестра Италия (това в Бразилия е изключително важно), многото контузии и непостоянна форма (с изключение на аржентинския голаджия Ернан Баркос) изпрати Вердао в зоната на изпадащите. И смяната на Сколари, който впрочем оня ден беше назначен за национален селекционер, с Клейна не беше нищо повече от опит да се издърпаме от блатото за косата.

Мачът, в който Флуминензе подпечата титлата, а надеждата за спасение на Палмейрас се изпари, е показателен - пред едва 8000 зрители на стадиона в Президенте Пруденте, градче на 500 километра от Сао Пауло, с автогол и два на Фред, вторият от които в последната минута, за крайното 2:3. Е, не се е случило нищо непоправимо.

Всички снимки са на Габриел Учида.

Преди еврото: Френски тихоокеански франк

След Израел и Япония се насочваме към Южния Пасифик, където ни очаква (не)законния син на покойния френски франк и смугла местна красавица с цветя в косите, искрящи черни очи и стегнати малки гърди. Френският тихоокеански франк е официалната валута на Френска Полинезия, Нова Каледония и Уолис и Футуна от 1945 г. В случай, че все още не се ориентираш, прилагам линкове към разположението на въпросните върху картата тук, тук и тук. Да, става дума за райски местенца, където пясъкът е ослепително бял, джунглата - непроходима, а "Световна финансова криза" е най-много името на коктейл.

Момент, да си събера мислите.

Така. Макар и родá с френския франк, тихоокеанският се разменя с еврото при курс 120 за 1 (сравни с 6.56 френски за 1 евро). Западноафриканският сефа франк и централноафриканският сефа франк му се падат първи братовчеди. Сефа ми напомня, че в официалните имена на тези валути - CFP франк и CFA франк С-то идва от колония. Гадничко. Емисионната банка, която отговаря за тях, обаче носи името Анститю д'емисион д'утре-мер, което звучи доста по-екзотично, у-ла-ла тре шик.

Живописният дизайн на банкнотите е еднакъв за всички територии и е модифициран малко от 70-те години. Нещо, което за съжаление ще се промени през 2014 г., за когато е планувана нова, много по-скучна емисия. От двете страни на банкнотата с най-нисък номинал от настоящата - 500 франка - са изобразени рибар от Маркизките острови и скалите пред бреговете на Йенген в северна Нова Каледония.

На хилядарката, решена във флорални мотиви, те очакват млада таитянка с хибискусови цветове (като извадена от картина на Пол Гоген) и представители на местната фауна на фона на мисионерската църква във Вао на остров Ил де Пен (който отгоре изглежда ето така)

След безгрижните ваканционни мотиви е ред да отделим малко внимание на колонизаторите. По-горе на 5-те хиляди тихоокеански франка е Луи Антоан дьо Бугенвил (1729 - 1811), военен и мореплавател, известен с това, че е осъществил първото френско околосветско пътешествие между 1766 и 1769, при което за учудване на местните забожда чисто бял флаг на мнозина от островите, на които сега се разплащат с неговия лик. Контраадмирал Огюст Фебриер-Депоан (1796 - 1855) свършва същата работа, използвайки доста по-категоричния трикольор, с Нова Каледония през 1853 г., но вместо като разумен човек да прекара старините си там, се изстрелва обратно към Европа, където загива по време на Кримската война. Будала.

Кеф ти таитянка, кеф ти меланезийка - взимаш банкнотата от 10 хиляди франка и си я връткаш. И шарени риби! Наистина прекрасно.

А еврото? Жителите на Отвъдморските департаменти и територии са пълноправни граждани на Франция с представители в Националната асамблея и Сената. Макар да съществуват различни нива на местна автономия, централната власт си остава силна и, ако метрополията реши, еврото ще бъде въведено, колкото и странно да изглежда това.

Архив: март и април 2009

Нещата са започнали да навлизат в нормалната скорост на посредствеността. Има малко жълто, малко оранжево и розово. Преоткривам футболни лога, а скоро тук ще има още, по-забавни. Така както се позабавлявахме на гърба на Синята коалиция (която тогава още си нямаше име, ехе).

Лого ревю: Тъламор Дю, ТВ7, Булгартабак, Актавис, Мираколи, Ай Ти Ви, Заубермахер

Тук стана пълен миш-маш. Което ми напомня, че трябва някой ден да сготвя на милия читател моята чудна шакшука.

През 1999 г. исландската Фармако купува българската Балканфарма. Следва преименуване на Актавис, листване на борсата и планове за световно господство чрез серия от поглъщания. Няколко мениджърски фейла по-късно Актавис сама бива придобита от друг фармацевтичен гигант - американската Уотсън и изглежда, че марката отива в историята. Да, ама не - името явно звучи по-глобално и на новия собственик, който обяви, че като начало ще го използва за международната си дейност, а после и на домашния пазар. Логото отчасти опитва да обедини елементи от идентичността на двете компании (уотсъновото синьо, буквите А и W), подход, който доказано не работи - виж АрселорМитал и Юнайтед Еърлайнс след сливането с Континентал, отчасти да даде ново начало със собствено лице (отровнозеленото, спираловидния символ). И отчасти се получава.

Пиячите вече са забелязали новата бутилка на ирландското уиски Тъламор Дю. Освен нея обаче е променен и уърдмарка - вместо дразнещата тенденция всички да минават на малки букви, той е решен в смол кепс. И, о чудо, цялостната визия - етикет, форма на бутилката, надписи - излъчва в пъти повече класа и стил. От каквото има нужда едно уиски, като се замислиш. Сега, добавен е и един детайл - точици зад D, E и W, които идат да покажат, че не говорим за никаква роса, а за инициалите на основателя на дистилерията Даниел Е. Уилямс. Което малко бие на маркетингов булшит, но пък е силно бе!

Тлъсто синьо В с неумело пльосната звезда. Надявах се да става дума за едноименната марка цигари, но не би - оказа се новото корпоративно лого на Булгартабак, наскоро приватизиран от ВТБ/КТБ. Маркетинговите похвати на пещерските другари никога не са ми били присърце. Какво обаче може да те накара да затриеш отлично познат символ и безупречна типография за да ги замениш с това лайно, обаче съвсем не мога да проумея. Но и не ми пука особено.

Липсата на логото от масовите реклами на хМилионер търси съпруга, Златният век, Кралица на шопинга и така и неслучилото се ребрандиране на Супер 7 подсказваха, че нещо не е съвсем така. Четвъртото лого на ТВ7 в кратката история на канала е същото като второто, но без по-оригиналната част, и идва едва 8 месеца след появата на третото, нещо, което издава паника и признаване на грешка, каквато няма. Трябваше да бъде представено по случай рождения ден на телевизията на 7. ноември, но патриарх Максим взе, че умря, и развали плановете. Ето как обстоятелствата около един ребрандинг правят коментара на самата графична идентичност излишен.

А ето как се прави - така ще изглежда британската ITV от януари. Повече за историята на независимата телевизия в Обединеното кралство съм писал тук. Както и да е, ITV разполагаше със скучна и строговата идентичност, някак остаряла на фона на медийната пъстрота. Но пък това са англичани, от тях всичко може да се очаква. Включително и шарено и динамично ново лого. Не съм сигурен за типографията, но начинът, по който то оживява е едновременно премерен и вдъхновяващ. Дис пуан от България.

Това не би трябвало да те засяга много, но искам да го покажа, за да се види, че за добра визия е нужен ум, а не виртуозни дизайнерски умения. Е, и че Готъм винаги работи. Мираколи е марка заготовки за паста (полуфабрикат би било неточно), особено популярна в Германия. По-рано през годината Крафт Фуудс, или Монделез, както се казва компанията отскоро, я продаде на друг гигант - Марс (Сникърс, Туикс, М&Мс, Ригли, Ънкъл Бенс, Уискас... сещаш се), който реши да я поосвежи. Изпълнението на логото е приятно и дори бевела не дразни. Цялата хитрина обаче изпъква, когато видиш опаковките - дъгата, върху която е разположен надписа, всъщност е ръба на чиния. Малък детайл, но много важен.

На пръв поглед това би могло да те засяга, но отново не те. Заубермахер Дийнстлайстунгс е австрийска компания в сферана на комуналните услуги, т. е. чистотата, с бизнес в 5 европейски държави. От досегашното лого би се срамувала и гаражна агенция - надпис в Бръш Скрипт, нацвъкан с цветчета. В новото Тайпджокис не променят много, но напълно достатъчно - шрифтът е наистина ръчно рисуван и много по-плавен и изчистен. Ако името Заубермахер ти е познато, то е защото така се казва фирмата, която взе концесиите за няколко големи района на София, Карнобат, Сливница. Работата е там, че българският Заубермахер вече няма нищо общо с австрийската компания и от миналата година се казва ЗМБГ.

Хамърсмит

Здравей Б.,

От няколко седмици в банята си имам паяк. От онези, които просто-си-седят-и-се-държат-така-все-едно-плащат-наем. Не искам да го убивам. Пазя Ото, кръстих го така в нелеп опит за таксономически хумор, не като домашен любимец, а като паметник на прекомерната сила на хората да решават чужди съдби и лекотата на смъртта изобщо. Понякога се чудя, дали ще умре от глад или по-скоро от скука.

Банята ми е млечно бяла. Един и същ нюанс на бялото за плочките и фриза с релефна викторианска плетеница, идентичен с този на вратата, тоалетната с плавно спускащ се капак, найлоновата завеса и черчевето на възедрия за мястото си прозорец над ваната, на чийто ръб са подредени еднакви шишенца и кутийки козметика от Буутс.

Оглеждам се в огледалото на банята - сив официален панталон, бяла риза и черен вълнен суичър с кръпки на лактите, островърхи черни обувки. Едното ръбче на яката на ризата се показва над суичъра - моят бунт срещу системата. Като немец, озовал се без сам да знае как в ситито веднага след бевеела, с повече пари и самочувствие, отколкото ми понасят. Трябва да ме видиш.

Знаеш, Б., че нямам диплома от немски университет, нито много пари, че дори не се бунтувам. Без телевизия, без интернет, със самоизкоренен навик да чета каквото и да е по-дълго от оставени в метрото броеве на Ивнинг Стандард, без приятели, имам много време. Паниката, че не си информиран, че изпускаш нещо, че оглупяваш, отминава и свикваш. Сега имам време да наблюдавам и разсъждавам за важните неща, онези, които иначе не забелязваш. Не, не за Ото. За архаичната електрическа система на сградата, в която живея, за графика за изхвърляне на боклука, за странния френски ресторант от другата страна на улицата...

Излъгах, извинявай - паниката никога не отминава. Аз съм обикновен лъжец, при това от лошите.

Очакваш места като Льо Усар миля на изток в Нотинг Хил (миля ли написах току-що?), но не и тук. Стилен френски ресторант в дълго, тясно помещение, с две малки маси от ковано желязо на тротоара пред него, притиснат между местния пъб, който дори не се опитва да изглежда автентичен, и офлайсънз пакистанско магазинче. Боядисани в бяло тухлени стени, псевдоиндустриално осветление, дневно меню на лист от дебела релефна хартия, закрепен с метална щипка със сребристо изображение на конник на поставка до входната врата, вазички с по едно цвете и свещички в червени чашки по масите, сервитьори в черни ризи и червени престилки. Отворен, но пуст през целия ден, изненадващо оживен и шумен вечерта. Опитвам да си представя, как мушвам турeн д'ай ду след работа, или грабвам терина от сьомга с босилек в късен съботен следобед, или фенове на Куинс Парк, които замезват кок о ван с розе от Люберон на съседната маса преди мач. Ще вечеряш ли с мен в Льо Усар, Б.?

Тази сутрин взех стол от кухнята в банята и се качих на него. Ото се беше свил, увиснал на педя от тавана. Дали спеше или беше умрял? Смачках го с пръсти и го хвърлих в мивката. Стига толкова.

Поздрави,

А.

Разни 100

Като начало ще се поздравя с това. Хареса ли ти? Еми, какво да се прави.

А сега истнската музика (от сайдбара, която май трябва да изчезне и да си остане само другия блог): Сен Лу Лу, Полиса, Лейдихоук, Мари Мадлен, Дъ Еко Вампайър, Йондърбой, Айкона Поп, Питър Кърнел, Мр Литъл Джийнс, Фредрик, Лиан Ла Хавас, Компютър Меджик, Пийкинг Лайтс, Скрач Масив, Дъ Суийт Вандалс, Лусиано Лусиано, Грасиела Мария.

Два сходни проекта, които ти позволяват да намираш стотици изображения по избрани от теб цветове - в (сравнително малката) креативна директория на Пантон и сред хиляди криейтив комънс изображения във Фликр от Тинай.

Ваканция мечта - в рушащ се изоставен курорт.

Дисни купи Междузвездни войни и патриарха се представи на шефа. Връзката? Няма, ама това почти го докарва. Продължаваме църковната тематика с женската анатомия според републиканците и сексуалните пози на мормоните. Въобще, религията е силно в крак с времето.

Ако американският флаг казваше статистическата истина. Или просто няколко стилни инфографики. И какво казват различните версии на каталунската Естелада.

Нищо не е достатъчно, когато искаш да (по)кажеш колко велик е Бил Мъри. Но този пич тук е адски близо.

Една задължителна карта за домашния олтар - всички пивоварни в Европа.

Ако си много отворен, сигурно си чувал за Бейкъново число. Това е частен случай на концепцията за 6 степени на разделение (чийто автор е унгарския писател Фридеш Каринти, но да не се отнасяме) - става дума за това, през колко филма даден актьор се засича с Кевин Бейкън или актьори, играли с актьори, играли с Кевин. Бейкъновият Оракул изчислява числото автоматично, а наскоро Гугъл интегрира функцията в търсачката си. Бейкъновото число на Стефан Данаилов например е 2, толкова е и на Саша Грей. Денировото число на Стефания Колева пък е 3. Еквивалентите на Бейкъновото число в други сфери (или поприща!) са Морфиево число, Ердьошово число, Вандербилтово число, Стиглицово число. Лудница!

Най-красивата азбука. Особено ако си падаш по инициалните букви.

А може би тази е по-красива? По буква за филм. А това са любимите шрифтове на великите режисьори.

Или светлото бъдеще, изписани с букви от развития соц?

Да, знаем, че потребителите на Епъл продукти нямат нужда от карти. Айманяците имат нужда от забавни куриози. Ай, ай!

Кадри от известни филми, наложени върху реалните локации. Почти съм сигурен, че щях да се сетя за идеята преди време.

По подобен начин Шон Кловър наслагва кадри с разрушенията от голямото земетресение в Сан Франциско през 1906 г. в настоящето.

А сега нещо напълно различно. Какво редактират мъжете и какво - жените в Уикипедия. Да, полът има значение.

Впрочем, да хвърляш като момиче не е някакво просто заяждане, а повод за съвсем сериозно научно изследване.

Една от най-пълните колекции национални туристичски лога. Има приятни визии на не толкова популярни дестинации. И обратното.

Още карти, този път в красиво илюстрирана книга. Как да не ти се прииска да обиколиш света? Искаш, но имаш само 2 минути? Готово - Бразилия, Япония, Турция, Испания, Ямайка, Аржентина, Полша, Италия, Мексико.

Два интерактивни исторически проекта: 3Д разходка из забележителностите на Париж през вековете и хронология на конфликтите, т. е. войните, по света в последните няколко хилядолетия (сайтът ще релончне в началото на 2013 г.)

Ако (хип)стилизираме гербовете на родовете от сериала Игра на тронове, ще се получи ето това.

ОК, последна карта, обещавам.

Чудесен проект (т'ва ми е любимата дума в тези Разни) - архивни снимки и издания на спортна тематика от България (ама им стои възедро логото върху картинките).

Социалната мрежа на ру-шветчиите. Или нещо подобно. (от)

Знамтетебе Гьоте е имал какво да каже и за теорията на цветовете.

Е, излъгах. Нови превъплащения на картата и логото на Лондонското метро. Където надписите никога не са били толкова смешни.

*Това е много важно* Как да се държим на ескалатор. Да се разпечата с ЕЙ ТАКИВА букви и да се разлепи из Софийското метро.

Историята на Ню Йорк в 50 обекта. Искам и за други градове!

Няма как да ти спестя тези три илюстратора - Джак Тийгъл, Вон Пинпин и Холдърман.

Защо Лондонското сити не е Лондон и какво е уникалната му форма на управление. Видя ли, не боли да научиш нещо ново.

Истерична литература е видео поредица от фотографа Клейтън Къбит, която най-добре да опознаеш, гледайки клиповете (да, има механизиран участник извън кадър). А това е едно фенско приложение, с което може да миксираш по-... хм, пиковите моменти от записите.

Бъдещето сега? Може да си отпечаташ произведеш всичко сам през онлайн 3Д принтер услуга. Или пък това - пораснали, интерактивни гифове - тези двата са ми любими.

Красиви съдове от пясък.

Какво, ако вместо глава имаше топка тесто?

Ой, ако си мислите, че ФА прекалява с расистката тематика вижте това - расистки ли е фирмения ви шрифт?

Ако ти притрябват иконки на знамена - тук има сет от 2500 в различни размери.

Говорихме си (аз де, ти не) за Фрактур миналия път. Ето в какво се превръща, пренесен от немските емигранти в Пенсилвания.

Още история, този път еврейска: започни с дигитализираната Еврейска Енциклопедия, съставена преди 100 години; тя, разбира се не включва значимите събития от 20. век, като Холокоста и създаването на съвремената израелска държава в Палестина, както и по-куриозни, като сталинския Цион със забавното име Биробиджан.

Изненадващо приятно на вид футболно списание. За съжаление не особено достъпно и с допотопен сайт.

Еврото получава фейслифт (и надписи на кирилица) от 2013 г.

Този блог е замръзнал във времето, когато имах какво да ти кажа. Анахронизъм или антика е това?

Има бира

И това е добре. До неотдавна вносните бири се ограничаваха до няколко немски и холандски марки, всичките еднакви. Благодарение на няколко ентусиаста сега, когато българското производство е толкова зле, че вкусът му се подобрява с лимонов "сок", има какво да се пие. Възползвай се бързо и усилено (но с мярка), че не се знае докога ще е.

Белгийска

Подобрението е особено осезаемо при белгийските бири. Доскоро от невероятното им разнообразие до нас достигаха само масовките на ИнБев Леф и Хюгардън. Сега можеш да опиташ пиво, произведено по вековни абатски рецепти - Шиме, Орвал, Вестмале, Рошфор, Дювел, Синт Бернардус, както и по-модерните Ведет, Барбар, Делириум Тременс, Трипел Кармелит, Квак, Бланш де Намюр. Една част от тях се намира по специализираните магазини, например Касавино, но най-добре е да се отбиеш в Канаал, където можеш да понаучиш това-онова и хората са от точните.

Английска

Британската бира не е за всеки вкус, но аз си падам по киселичкия ейл. Тук е благодарение на Анди и Филип от Биърс.бг. В началото трябваше да си поръчваш през сайта, но вече ги има в повечето големи супермаркети. Предлагат три бири от портфолиото на Фулърс, от които задължителна е Ландън Прайд (нищо общо с парада), Уичууд Хобгоблин и една био бира от Уeйтроуз.

Френска

Тук трябва да благодарим на Карфур, които имат изненадващо богат бирен асортимент от цял свят, и на Гастоном на Малките пет. По принцип бирата във Франция не е оферта - обидно малки разфасовки на обидно висока цена (и то още преди да вдигнат акциза), при това с характерна безличност. Има обаче някои приятни изключения - Фишер, тъмният Пелфорт, дори бялата 1664 си струват.

Чешка

От известно време вносът на Пилзнер Уркел, Будвайзер и наливно Старобърно е стабилен, по-късно към тях се добави изненадващо добрата Бернард. На пръв поглед напълно достатъчно. Не и за истинския фен на чешката бира. Докато на най-неочакваните места - квартални кръчми и закусвални, започнаха да се появяват Велкопоповицки Козел, Крушовице, Гамбринус. Класически лежаци, но специалните бири така или иначе не са сила на чехите (силата им даже е в наливното, ама хайде). Впрочем, предлагат се и в мейнстрийм бирариите Халбите (където храната обаче е гадна).

Полска

Със съседи като Германия и Чехия от полската бира може да се очаква да е качествена и еднотипна. Това е така, но с дребния детайл, че поляците имат навика да блъскат малко повече алкохол в нея и това, уви, се усеща. Лех, Живец, Татра, Жубр - все масови марки, може да купиш от магазинчето Полсмак на Хубча (зад пазара Красно село, май имат още 1-2 локации). За съжаление наскоро се отказаха да размятат бутилки насам-натам и внясят само кутийки.

Руска (и украинска)

На още една "етническа" верига магазини, но с вече доста голяма мрежа в цялта страна - Берьозка, дължим руските бири. Бирата и водката всъщност май са единствените автентични руски продукти там, всичко останало се произвежда в Германия. Руската бира е малко особена - сладникава, с едва загатнат хмел и е съвсем възможно да не ти допадне. Асортиментът варира, но най-често се намират Жигульовское, Львивске, Старъй Мелник, Оболон. Предивид съображението за вкуса нефилтрираната бира, ако попаднеш на такава, би била по-добър избор.

Другите

Макар и самюнакнаконя, заслужава да се спомене испанската Дам, която присъства с Естрея Дам - най-доброто лятно пиво, по една безалкохолна и безглутенова бири и Инедит, която е една от най-добрите в света, ама въобще и съвсем сериозно. От азиатските се намират японската Асахи (варена в Чехия) и китайската Цингтао, като втората малко изненадващо е по-добра. Бирите от района като цяло не са нищо особено, но са добра компания на пикантната азиатска храна. Гръцката Митос и турската Ефес са вносно Бургаско - пият се ранната есен, да си припомниш моренцето. Има няколко мексикански марки, Южна Америка, Карибите и Австралия са бели петна, но най-големият липсващ е САЩ, не заради Бъдуайзър и подобните му пикни, а заради чудесата, които правят микропивоварите там в последните години. За тях май ще си почакаме.

Разни фотографи 29

Когато започнах поредицата, имаше по-малко от 60 портфолиа на постинг. В този са над 350. И въобще количеството хиперлинкове в този блог е неестествено голямо, не мислиш ли?

Николо Бонфадини, Марло Лавон, Томислав Круляц, Кевин Гос-Рос, Навиш Читракар, Шерил Нийлдс, Мартин Шьолер, Едуард Къртис, Дерек Риджърс, Чарлс Лориър Дюфур, Матео Росо, Майкъл Кордийз, тъмблърът на Мариам Сичинава, Форменто и Форменто, Джон Пери, Грей Малън, Федерико Ортега Санчес, По Жисел, Карол Ливер, Ана Каснав Камбе, Паула Патоцка, Стенли Форман, Нийл Юлевич, Нета Дрор, нов Джанджакомо Пепе, Юнг Кю Ю, Ерик Касини, тъмблърът на Йоханес Шваб, Парк Сунг Джин, Жулиет Майнс.

Гундула Шулце Елдови, Лили Уотърс, Тина Казахишвили, Дейвид Райл, Айя Берьоза, Елис Скот, Джейми Макгрегър Смит, Анастасия Шевела, още Киарън Уайт, Александер Криспин, Хералдин Барон, Юра Курносов, Кьонгву Ким, Джъстин Джеймс Мюир, Пьотр Ловигин, Сали Ман, Дийн Чокли, Джейсинта Муур, Стефани Ши, още Роберто Лазаро, Хосе Кордеро, Люсиен Клерг, още Лора Тейлър, Сара Юн, Хари Калахан, Миро Шимко, Иван Баан, Жил Моне, Рейчъл Краутър.

Гунар Гестур Геирмундсон, Ерин Мълвхил, Вячеслав Дусалеев, Ксения Почерней, Закъри Грей, Марко Бизаро, Октавиан Кантили, Баладжи Мехешвар, Таня Васильева, Стефан Василев, Елиза Манини, Александър Михайлов, Майкъл Крей, Адам Монтгомъри, Мари Коджима, Андрес Кудаки, Лизбет Фостър, Стивън Тили, Естер Тотова, Якоб Холд, Лука Ночера, Адарша Бенджамин, Туй Тран, Руджеро Менгони, Брентън Сейло, Лев Ефимов, Марлос Бакер, Едуардо Запиа, Наталия Капинус.

Михаил Судаков, Джон Балмър, Алена Яшчанка, Димитър Дачев, Хауърд Шац, Пол Никлън, Максим Ваховский, Клаус Леонтиев, Сергей Горшков, Марте Мари Форсберг, Георги Анастасов, Жил Перен, Валентин Гонтовой, Никола Тотохунов, Марко Буенавентура, Мичъл Гантли, Алба Ируела, М. Р., Богдан Григоре, Жолт Кудар, Алена Чендлър, Лора Алар-Флайшл, Еджес, Синди Бо, Паола, Ана Пиован, Том Гил, Антъни де Сколместър, Брет Джакман, Светлана Некрасова.

Грант Хардър, Алесандро Казагранде, Бони Мичъл, Данил Сигидин, Лукаш Дзиевич, Вилма Хурскайнен, Арнолд Фроликс, Бил Уодман, Джеймс Чоророс, Тобиас Регел, Андрю Хаузър, Хустина Сан Мартин, Джулиан Холтъм, Ернест Протасиевич, Филип Жарижон, Роза Рендл, Матьо Лунар, Есбен Бьох Йенсен, Джоди Харбидж, Адриана Петит, Ар Бърнанрд, Виктор и Екатерина Скоробогатови, Ник Доу, Аглая Владимирова, Оливие Пецо, Браян Финки.

Сюзан Уоршъм, Андреа Торели, Крис Хедс, Алек Доусън, Тауфик Суджатника, Даниел Бауер, Давид Диес, Мартин Ъсборн, Антонин Кратохвил, Валерий Агеев, Ана Уилямс, Жорж Кураже, Йенс Кеземан, Жам Абелане, Енрико де Луиджи, Стив Дайът Годе, Томас Какареко, Крис Паркър, Марк Кинг, Джеремая Нютън, Шанън Хейгър, Джъстин Хигинс, Браян Скери, Седрик Буше, още Дейна Ричардсън, Руди Ментер, Калъм Крийзи, Дж. Изабел Де Лайл, Антон Ренборг, Марко Еделман, Мик Уагхорн.

Карло и Фабиана Никора, Елиът Ъруит, Джак Кларк, Шарл Фреже, Джеймс Лайтбаун, Андреа Дифенбах, Кристобал Серано, Сара Бернард, Кристина Прат Масес, Уесли Уон, Сам Клифърд-Хардинг, Миколай Длугош, Кен Дейви, Кобас Лакса, Филип Шарп, Андреа Картър-Боуман, Ана-Софи Бергер, Михал Шлага, автопортрети от Флора П., Анита Кришкевич, Джаред Томас, Ана Балечо, Берта Пфирзих, Алвар Астулес, Мелвин Джоунс, Факундо Гомес, Даниела Денкова, Стивън Хикс, Улрих Врабец, Стив Пру, Самюел Лопес.

Алексей Тишевский, Збишек Кордис, Джесика Прюсман, Карлос Перейра, Небойша Джокич, Артьом Золотарьов, Лусия Родригес, Пол Морел, Щефан Глате, Емили Хариет, Гунар Туфта, Марк Габей, Нина Колчицкая, Дженифър Роверо - Камрафейс, Дерек Удс, Сунг Хан, Фабио Вилафане, Тревър Годино, отново Елън Стаг, Лора-Лин Петрик, Лиса Толман, Пит Ибара, Влад Гановский, Питър Браян Шафър, Микаел Гишар, Дона Мъкио, Джон Олив, Йоан Соти.

Фани Латур-Ламбер, Лука Бартолато, Даниел Арнолд, Торстен Гайда, Арманд Салабанда, Диляна Флорентин, Джим Зъкърман, Ерика Виктор, Богдан Йонеску, Томас Блан, Линзи Мълър, Мария Вирхиния Самора, Грейс Дентън, Даниеле Дуела & Янго Хенци, Дмитри Белъй, Наама Сарид-Малета, Фернанда Прето, Юкихару, Каси Хейз, Джанел Кордова, Аарън Ебио, Сара Маклийн, Харълд Пешън, Густаво Ласерда, Тина Коломойцева, Роби Кавана, Аркадий Козловски, Катаржина Ханула, Джулия Тарантини, Александр Сляднев, Тревър Уилсън.

Роджър Кизби, Кантен де Брие, Ташка Търнкуист, Джонатан Дюри, Лукас Фоля, Даниела Рех, Тина Зосна, Бела Токаева, Адам Кортни, Николас Делави, Лиза Карлсон, Мария Ионова-Грибина, Светлана Беляева, Гретшън Хийнъл, Джин Хейл, Сезар Лима, Едуар Салие, Нана Мораес, Катя Чаушева, Брадли Майнц, Беатрис Перини, Джона Розенбърг, Шарлот Ръдърфорд, Крис Фицджералд, още Майкъл Слоун, Карлос Торебланка, Марсел Суон, Томас Книпс, Аби Андрюс.

Гудуин Грийн, Ана Жентили, Уорд Робъртс, Роберто Джоли, Власта Пищина, Жужа Галош, Били Плъмър, Кристел Нисен, Ада Хамза, Габи Лукач, Ола Папроцка, Туту Лий, Ана Кейко, Мишел Нгюе, още Йоана Кустра, Лора Остин, Тиаго Рамос, Даниел Сеабра, Мартин Мулдер, Симон Ведеге, още Соня Шостак, Томас Сусемил, Андрей, Дмитрий Акимов, Шон Розентал, Ласън Дейвис, Алекс Ванг, Сара Ейбрахам, инстаграмът на Анете Першон.

Матилде Гатони, Алекс Брюне, Кейт Орни, Йън Бойс, Джефри Симпсън, Марк Дж. П., Искра Ботева, Рене Ромеро, Марк Джеймс, Кортни Вон, Робин, Бен Тороуд, Грег Майърс, Кристофър Флет, Андреа Маргарет и като модел, Нив Тишби, Кейтлин Арисменди, Тейлър Лий, Анет Холмвик, Анатолий Лебедев, Рут Суонсън, Джейми Фърлонг, Давиде Амброджио, Остин Комс, Сара Алварес, Артур Хамадеев, Естър Джънг.

Андрей Старченко, Луис Сенс, Грег Лански, Амандин Пуландр, Марина Кочетъйга, Нейтън Смол, Юрий Прокопенко, Кайл Джонсън, Иржи Ружек, Д. Кийт Фърон, Жак Соло, Наталия Мужецкая, още Кристен Взесниевски, Джейсън Травис, Джанлука Санторо, още Инес Амд, Жайме Пилник и Ренан Рего, Виктория Карлсън, Стефани Джий, Диого и Диамантино, Константин Самарин, Янив Нисинман, още Майки Барата, Крисчън Сейнт.

Саймън Бърстол, Михаел Шлегел, Ромео Мори, Василий Хуртин, още Юлия Клем, Йоана Молдован, Евгений Деменев, още малко Абдул Смит, Дмитрий Куликов, Мая Фиала Грау, още Евгени Гончаров, Мариане Мая, Рейналдо Гама, тъмблърът на Коа Буи, Давиде Катанео, Таис Силвестре, Алан Маркесели, Бартек Сташовски, Мелани Галеа, Анна Орлова и Олег Черняховский.