Ядене и пиене 2
Зимна пазарна селекция:
В Белгия се произвеждат над 500 вида бира, всяка от които напълно различна, с уникална рецепта, вкус и дори чаша. У нас, уви, с изключение на Леф и Хьогарден, любителите й нямаше как да се докоснат до класики като Шиме, Орвал, Мор Сюбит, Дювел, Луцифер, Белвю. Дори по някое време имах силното желание (но, уви, не и умения и опит) да се заема с вноса на белгийски бирени специалитети. Отскоро, част от тази несправедливост е поправена, благодарение на продукцията на пивоварната Ванхонсебрук, чиито асортимент покрива голяма част от класическите пивоварни стилове на страната - от серията Кастел с тъмно, светло, червено и 11-градусов трипл, през ламбиците Сен Луи, включващи гьозе, карамелената фаро и плодовите фрамбоаз, крик, касис и пеш (които много хора трудно биха нарекли бира), до Бриганд и странно дървения Бакхус. Етикетите са наивно аматьорски, но вкусът е автентичен до последната капка. Купувай смело от Елемаг.
Човек и добре да се храни, рано или късно се сблъсква с английската кухня. А тя, независимо дали срещата се осъществява в скъп ресторант или при фризерите на кварталния супермаркет, си остава тежка и безвкусна. Пайовете Питърз са съвсем оригинални английски и се предлагат с две традиционни плънки - стек и бъбреци или пиле и гъби. Може да се запасиш с тях в Пикадили, където наскоро варварски и в пълно противоречие с движението на валутните курсове вдигнаха цената им от 3 на 4 лева бройката. От теб се очаква да добавиш сварени картофи и моркови, както и чаша ейл за да получиш перфектната британска вечеря.
За разлика от лимоновите резанки, вафлите Кайлъка, дъвките Идеал, локума Роза, бисквитите Детска закуска, бонбоните Черноморец и Виолетките шоколадовите банани нямат място в родния пантеон на соц десертната носталгия, просто защото не се произвеждаха в България. От време на време, обаче, се намираха вносни от, разбира се, братска страна - мисля, че беше Чехословакия. Тези тук са австрийски (и логично се продават в Била), а за муса са използвани съвсем истински Чикита банани, което някак ги издига над статуса на лоу-енд бонбони. Има и вариант с портокалов пълнеж.
В Белгия се произвеждат над 500 вида бира, всяка от които напълно различна, с уникална рецепта, вкус и дори чаша. У нас, уви, с изключение на Леф и Хьогарден, любителите й нямаше как да се докоснат до класики като Шиме, Орвал, Мор Сюбит, Дювел, Луцифер, Белвю. Дори по някое време имах силното желание (но, уви, не и умения и опит) да се заема с вноса на белгийски бирени специалитети. Отскоро, част от тази несправедливост е поправена, благодарение на продукцията на пивоварната Ванхонсебрук, чиито асортимент покрива голяма част от класическите пивоварни стилове на страната - от серията Кастел с тъмно, светло, червено и 11-градусов трипл, през ламбиците Сен Луи, включващи гьозе, карамелената фаро и плодовите фрамбоаз, крик, касис и пеш (които много хора трудно биха нарекли бира), до Бриганд и странно дървения Бакхус. Етикетите са наивно аматьорски, но вкусът е автентичен до последната капка. Купувай смело от Елемаг.
Човек и добре да се храни, рано или късно се сблъсква с английската кухня. А тя, независимо дали срещата се осъществява в скъп ресторант или при фризерите на кварталния супермаркет, си остава тежка и безвкусна. Пайовете Питърз са съвсем оригинални английски и се предлагат с две традиционни плънки - стек и бъбреци или пиле и гъби. Може да се запасиш с тях в Пикадили, където наскоро варварски и в пълно противоречие с движението на валутните курсове вдигнаха цената им от 3 на 4 лева бройката. От теб се очаква да добавиш сварени картофи и моркови, както и чаша ейл за да получиш 
За разлика от лимоновите резанки, вафлите Кайлъка, дъвките Идеал, локума Роза, бисквитите Детска закуска, бонбоните Черноморец и Виолетките шоколадовите банани нямат място в родния пантеон на соц десертната носталгия, просто защото не се произвеждаха в България. От време на време, обаче, се намираха вносни от, разбира се, братска страна - мисля, че беше Чехословакия. Тези тук са австрийски (и логично се продават в Била), а за муса са използвани съвсем истински Чикита банани, което някак ги издига над статуса на лоу-енд бонбони. Има и вариант с портокалов пълнеж.
6 коментара:
Шоколадовите банани все още ги има в Чехия. Купих си от летището в Прага, но не ми харесаха особено.
Една приятелка имаше роднини в Германия и редовно получаваше колети с тия шоколадови банани, даже черпеше от време на време. Тъй че при мен седят редом до Карнавалчето :)
Ех тая белгийска бира! И аз много пъти съм мислила как искам да си отворя едно заведенийце тук и да внасям. Лошото е, че, като оставим настрана липсата на опит от моя или твоя страна, много от нашенците пробващи такива бири им се мръщят и шанса да повторят и потретят, за да ги заобичат, е минимален.
Много яко изглеждат на опаковката, ама веднъж сбърках с Кауфландските такива, които -- противно на апетитното изображение -- са пълни с някво отвратително желе, а не с мус. Знаех си, че не трябва да са такива!!
Бре, не очаквах толкова мнения за бананите.
Всъщност, това което обединява продуктите в подборката не е невероятния им вкус, а уникалността им на пазара.
На мен не ми харесаха особено бананите, макар че не бяха лоши. Мен основно ме е яд, че спряха да внасят ония австрийските шоколадови топчета с ром и кокос (не им помня името).
А в България бизнес с вносна бира е обречен, защото тук масово се пият само бълвочите, които се бутилират/произвеждат в страната.
Мда, ако не се лъжа делът на продажбите на вносна бира е между 1 и 2%. А белгийската наистина е висока топка за редовия пияч. Единствено по хорека канала може да се постигне нещо, при това с доста усилия... абе би било бутиков бизнес, за кеф.
Публикуване на коментар