Бележки 19

Не е ли странно, как една руска фирма може за броени часове буквално да изключи цялата държава (то пък една държава) - огромни предприятия и цели индустрии спират работа, цените се покачват, парното се изпарява посред зима, училища и детски градини излизат в дървена ваканция и надвисва заплахата от режим на тока. През 2009 година, в Европейския съюз.

_

Може да не ти се вярва, но за близо 30 години живот не бях гледал нито един филм на Уди Алън - режисьорът, който с педантично постоянство е създавал по един през всяка от тях. А е близо 30, защото в края на декември попаднах на И още нещо по телевизията (очаквано невротичен и бъбрив, макар че от сегашна гледна точка параноичната идея на Добел за сървайвъл кит изглежда странно разумна), а миналия уикенд цаках 9 лева за да гледам Вики Кристина Барселона на кино - заради Скарлет, Пенелопе, Хавиер и Барселона и, окей, заради факта, че е най-обсъждания удиалънов филм от тази страна на голямата вода. Гръбнакът на историята във втория е праволинеен и предвидим точно толкова, колкото се очаква от две американски колежанки в Европа. Благодарение красотата на Испания и в моментите, в които досадният глас на разказвача се губи и нещата се случват посредством диалога, Вики Кристина Барселона се превръща в приятно изживяване.

_

Няма начин, когато попаднеш вкъщи, да не забележиш четирите плаката на стената над спалнята - от филма Казабланка (Ема оприличава изобразените Богард и Бергман на "мама и тати") и реклами на корабната линия Антверпен - Ню Йорк - Филаделфия, велосипеди Хауи и шоколад Делепол-Хаве, в който хлапета похапват капещия от буквите течен шоколад, някъде от началото на миналия век. Освен че придават на стаят вид на декор от американски ситком, всички те, а и другите няколко, които притежавам, си имат истории - ако ти е интересно, може да ги научиш в Плакатафалка.

_

Харесвам форматите на ББС, които БНТ реализира тук, като Великите българи и Голямото четене, не за друго, а защото представялват интересна снимка на обществото, база за много, както глупави, така и задълбочени анализи. От мен, разбира се, може да се очаква предимно първият вид.

Без изненада установих, че не съм чел голяма част от топ 100 - не съм заспивал под Триумфалната арка на Ремарк, нито съм се вълнувал от Братя Карамазови на Достоевски, още по-малко знам коя е Джейн Еър и за какво се бори. Простак. Но ми направи впечатление липсата на заглавия от Мураками и Памук, които минават хем за сериозни, хем за популярни автори на съвременните четящи, за разлика от Юго или Лондон, да речем. По този параграф ми се губи и Брет Ийстън Елис, което показва какви и кои точно хора са участвали в анкетата. Добре, че поне Алиенде е представена с една кинга. Липсата на Пратчет, колкото и дразнеща, е разбираема - явно се вижда не достатъчно престижен, а и става дума за прекалено плодовит автор, но пък Дан Браун и Джоан Роулинг присъстват с по няколко заглавия, които с мъка може да наречем романи, еле пък литература. Топ 12 си беше очакван, както и, уви, присъствието на книги като Време разделно и Под игото там. Просто и двете не стават, но са фундаментални за националните митове, които или са тревожно важни за съвременниците ни, или, дано е така, са попаднали там малко автоматично.

_

Умилявам се всеки път, когато някой използва "аргумента", че София бил град, планиран за 200 хиляди. Въх, ни думай!

_

Любовта е като балон. Като се надуе е голям и лъскав, лети високо, но след време започва да изпуска въздух, да се смалява и пада. Разбира се, може да го надуваш отново и отново, но ако го забравиш, ще свърши сгърчен в някой прашен ъгъл на стаята. Ако сгрешиш, любовта приключва като спукан балон - когато е нов и издут, това става със стряскащо пукане, когато е стар и изпуснат, можеш и да не забележиш.

(Хм, това прилича на писано от жена)

_

Тази година се сблъскахме с неочакван проблем. Всеки декември си купуваме стенен календар за коридора, в който Краси нанася важните дати за цялата година. През последните 5 години се изредиха следните теми - любимите ми морски фарове, плакати на класически холивудски филми, китайски илюстрации, къртичето и мишката от Предаването с Мишката - всяка избирана с желание, а картинката към всеки нов месец - очаквана. Този път, обаче, по книжарниците цареше убийствена скука - стандартните художници, градска архитектура, животинки и голи жени, в резултат на което за пръв път от много време през януари нямахме нов календар. В крайна сметка едва онзи ден се спряхме компромисно на един с диви животни бебета.