Има бира

И това е добре. До неотдавна вносните бири се ограничаваха до няколко немски и холандски марки, всичките еднакви. Благодарение на няколко ентусиаста сега, когато българското производство е толкова зле, че вкусът му се подобрява с лимонов "сок", има какво да се пие. Възползвай се бързо и усилено (но с мярка), че не се знае докога ще е.

Белгийска

Подобрението е особено осезаемо при белгийските бири. Доскоро от невероятното им разнообразие до нас достигаха само масовките на ИнБев Леф и Хюгардън. Сега можеш да опиташ пиво, произведено по вековни абатски рецепти - Шиме, Орвал, Вестмале, Рошфор, Дювел, Синт Бернардус, както и по-модерните Ведет, Барбар, Делириум Тременс, Трипел Кармелит, Квак, Бланш де Намюр. Една част от тях се намира по специализираните магазини, например Касавино, но най-добре е да се отбиеш в Канаал, където можеш да понаучиш това-онова и хората са от точните.

Английска

Британската бира не е за всеки вкус, но аз си падам по киселичкия ейл. Тук е благодарение на Анди и Филип от Биърс.бг. В началото трябваше да си поръчваш през сайта, но вече ги има в повечето големи супермаркети. Предлагат три бири от портфолиото на Фулърс, от които задължителна е Ландън Прайд (нищо общо с парада), Уичууд Хобгоблин и една био бира от Уeйтроуз.

Френска

Тук трябва да благодарим на Карфур, които имат изненадващо богат бирен асортимент от цял свят, и на Гастоном на Малките пет. По принцип бирата във Франция не е оферта - обидно малки разфасовки на обидно висока цена (и то още преди да вдигнат акциза), при това с характерна безличност. Има обаче някои приятни изключения - Фишер, тъмният Пелфорт, дори бялата 1664 си струват.

Чешка

От известно време вносът на Пилзнер Уркел, Будвайзер и наливно Старобърно е стабилен, по-късно към тях се добави изненадващо добрата Бернард. На пръв поглед напълно достатъчно. Не и за истинския фен на чешката бира. Докато на най-неочакваните места - квартални кръчми и закусвални, започнаха да се появяват Велкопоповицки Козел, Крушовице, Гамбринус. Класически лежаци, но специалните бири така или иначе не са сила на чехите (силата им даже е в наливното, ама хайде). Впрочем, предлагат се и в мейнстрийм бирариите Халбите (където храната обаче е гадна).

Полска

Със съседи като Германия и Чехия от полската бира може да се очаква да е качествена и еднотипна. Това е така, но с дребния детайл, че поляците имат навика да блъскат малко повече алкохол в нея и това, уви, се усеща. Лех, Живец, Татра, Жубр - все масови марки, може да купиш от магазинчето Полсмак на Хубча (зад пазара Красно село, май имат още 1-2 локации). За съжаление наскоро се отказаха да размятат бутилки насам-натам и внясят само кутийки.

Руска (и украинска)

На още една "етническа" верига магазини, но с вече доста голяма мрежа в цялта страна - Берьозка, дължим руските бири. Бирата и водката всъщност май са единствените автентични руски продукти там, всичко останало се произвежда в Германия. Руската бира е малко особена - сладникава, с едва загатнат хмел и е съвсем възможно да не ти допадне. Асортиментът варира, но най-често се намират Жигульовское, Львивске, Старъй Мелник, Оболон. Предивид съображението за вкуса нефилтрираната бира, ако попаднеш на такава, би била по-добър избор.

Другите

Макар и самюнакнаконя, заслужава да се спомене испанската Дам, която присъства с Естрея Дам - най-доброто лятно пиво, по една безалкохолна и безглутенова бири и Инедит, която е една от най-добрите в света, ама въобще и съвсем сериозно. От азиатските се намират японската Асахи (варена в Чехия) и китайската Цингтао, като втората малко изненадващо е по-добра. Бирите от района като цяло не са нищо особено, но са добра компания на пикантната азиатска храна. Гръцката Митос и турската Ефес са вносно Бургаско - пият се ранната есен, да си припомниш моренцето. Има няколко мексикански марки, Южна Америка, Карибите и Австралия са бели петна, но най-големият липсващ е САЩ, не заради Бъдуайзър и подобните му пикни, а заради чудесата, които правят микропивоварите там в последните години. За тях май ще си почакаме.