Преди еврото: Израелски шекел
Е как така Израел? Ами така - Израел, подобно на Кипър, Азербайджан и Армения не се намира в Европа, но участва в Евровизия и европейските турнири по всички спортове, че даже и понякога ги печели, така че защо не? Когато на света останат само 3 мегавалути - долара, юана и еврото, за хитрите евреи ще е най-разумно да се присламчат към последната, че да не ги цакат с обменни курсове, като идват да играят по нашите казина.
Израелският шекел всъщност е израелски нов шекел, заменил стария през 1985 г. Означава се със симпатичния символ ₪. Настоящата емисия е от банкноти с номинал 20, 50, 100 и 200 шекела, като от доста време се отлага пускането на 500 (което е необяснимо, при положение, че биха се равнявали на някакви си 100 евро, а цените в Израел са ей такива), и е втора по ред. Портретите и мотивите върху купюрите са идентични с първата, но има една съществена разлика - изображенията са разположени вертикално. Един вид, ако при арабите всичко е наобратно, при евреите е наобратно и половина.
Портретът на банкнотата от 20 шекела е на Моше Шарет (1894 - 1965), втори министър-председател на независимата държава, заемал поста за малко по-малко от 2 години между двата мандата на Давид Бен-Гурион. Моше е роден в Херсон, Русия, сега Украйна, но още когато е малък, семейството му се мести в Палестина, тогава в Османската империя, а през 1910 - в Яфо (от там идва и името на кръчма При Яфата). По онова време еврейското население на Яфо решава да основе нов град в непосредствена близост и го кръщава Тел Авив, заглавието на иврит на утопичния роман от бащата на ционизма Теодор Херцел, означаващо буквално пролетна могила, но издаден на немски с доста по-ясното Старата нова земя. Леко се отклоних, но биографията на Шарет може да си я представиш сам.
Впрочем, дизайнът на банкнотите, с пикселизираните образи и фон на райета, може да ти се струва леко странен и размазан на картинките, но на живо е доста приятен и свеж.
Шмуел Йосиф Агнон (1888 – 1970) е единственият от серията, който не е държавник, а писател. Роден като Шмуел Йосеф Халеви Чачкеш в Бучач, тогава Австро-Унгария, сега отново Украйна, през 1924 г. взема разумното решение да приеме псевдонима си Агнон за официална фамилия. Шмуел получава Нобеловата награда за литература през 1966 г. (заедно с поетесата Нели Закс) за "дълбоко характерното му творчество с мотиви от живота на еврейския народ".
Ицхак Бен-Цви (1884 – 1963) e вторият президент на Израел (първият е Хаим Вайцман, ако се чудиш), заемал поста от 1952 г. до смъртта си. Роден в Полтава, Русия, сега, да, точно така, Украйна, Ицхак е сред организаторите на първия Ционистки конгрес през 1897 г. Въобще, възходът на ционизма в западните райони на Руската империя не е случаен, предвид голямото еврейско население и редовните погроми срещу него (евреите, разбира се, са виновни за всичко - атентата срещу цар Александър II, ритуалните убийства на деца, потъването на Титаник и прочее дъра-бъра). Самият Бен-Цви, също като Шарет и Бен-Гурион, се мести в Яфо в началото на века, също като тях двамата, учи в Истанбулския иниверситет и, също като тях, служи в Британската армия по време на Втората Световна война. Обаче е едва номер 181 в анкетата за най-велики израелци (Бенямин Нетаняху например е осемнайсти, а Еял Беркович - деветдесет и четвърти).
Президентският пост на Бен-Цви е наследен (добре де, не точно наследен, а избран след гласуване в кнесета) от Залман Шазар (1889 - 1974), който освен политик е и поет, но не мога да ти изрецитирам нищо негово, извинявай.
Това е и краят на серията. Може би дори буквално, защото миналата година Израелската централна банка обяви конкурс за дизайн на нова емисия шекели, на които се очаква да бъдат изобразени вече споменатите тук Бен-Гурион и Херцел, както и Менахем Бегин и Ицхак Рабин. От една страна оценявам придържането към личности с принос за изграждането на младата държава, без да се "придърпват" известни евреи, част от обществата и културите на други страни. От друга някак ми се щеше да се разходим из богатата и шарена история на този народ. Както и да е, може би някой друг път.
За финал две парични връзки, несвързани (оф, започнах навсякъде вместо з да пиша ц) с Израел: Фейсбук галерия с българските банконти от 1885 г. до наши дни (може би първо ще видиш Симеончо, но по-интересна е еволюцията от аграрни към индустриални реверси на соц-левовете) и една чудесна, макар и очевидно копирана от тук ;-), рекламна книжка за Алпари.
П. С. Не, че е много вероятно, но опасност винаги има, затова ще предупредя - целта на този постинг не е да повдига каквито и да е въпроси за съществуването на държавата Израел или други близкоизточни проблеми. Ще се радвам на всякакви коментари, които също не го правят.
Израелският шекел всъщност е израелски нов шекел, заменил стария през 1985 г. Означава се със симпатичния символ ₪. Настоящата емисия е от банкноти с номинал 20, 50, 100 и 200 шекела, като от доста време се отлага пускането на 500 (което е необяснимо, при положение, че биха се равнявали на някакви си 100 евро, а цените в Израел са ей такива), и е втора по ред. Портретите и мотивите върху купюрите са идентични с първата, но има една съществена разлика - изображенията са разположени вертикално. Един вид, ако при арабите всичко е наобратно, при евреите е наобратно и половина.
Шмуел Йосиф Агнон (1888 – 1970) е единственият от серията, който не е държавник, а писател. Роден като Шмуел Йосеф Халеви Чачкеш в Бучач, тогава Австро-Унгария, сега отново Украйна, през 1924 г. взема разумното решение да приеме псевдонима си Агнон за официална фамилия. Шмуел получава Нобеловата награда за литература през 1966 г. (заедно с поетесата Нели Закс) за "дълбоко характерното му творчество с мотиви от живота на еврейския народ".
Това е и краят на серията. Може би дори буквално, защото миналата година Израелската централна банка обяви конкурс за дизайн на нова емисия шекели, на които се очаква да бъдат изобразени вече споменатите тук Бен-Гурион и Херцел, както и Менахем Бегин и Ицхак Рабин. От една страна оценявам придържането към личности с принос за изграждането на младата държава, без да се "придърпват" известни евреи, част от обществата и културите на други страни. От друга някак ми се щеше да се разходим из богатата и шарена история на този народ. Както и да е, може би някой друг път.
За финал две парични връзки, несвързани (оф, започнах навсякъде вместо з да пиша ц) с Израел: Фейсбук галерия с българските банконти от 1885 г. до наши дни (може би първо ще видиш Симеончо, но по-интересна е еволюцията от аграрни към индустриални реверси на соц-левовете) и една чудесна, макар и очевидно копирана от тук ;-), рекламна книжка за Алпари.
П. С. Не, че е много вероятно, но опасност винаги има, затова ще предупредя - целта на този постинг не е да повдига каквито и да е въпроси за съществуването на държавата Израел или други близкоизточни проблеми. Ще се радвам на всякакви коментари, които също не го правят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар