Винария

Всичко започна от мостчето на Борис III и Гешов (екс-Несторов) Не че няма удобни връзки на градски транспорт за гарата - трамвай 19 и автобус 74 минават от там, но пусто спират от двете страни на булеварда и сутрин трябва да висиш по средата и дебнеш кое ще дойде първо.

Бързият влак София - Пловдив стига за 2 часа и половина и се състои от някакви рециклирани немски вагони, които както и да го погледнеш са по-добри от онези, с които свързваш пътуване с БДЖ.

В Пловдив вали. В Пловдив, нали, никога не вали и времето винаги е хубаво, но не, в събота валя напоително цял ден и не спря и за минутка. Валя бе, в Пловдив валя.

Затова директно в Панаирното градче, където в палати 10 - 13 се изтичаше последния ден на Винария. С Павел прецапахме през първите две, където имаше всякакво оборудване, от което не се интересуваме, за да стигнем до 13-ата, където се случва същественото - дегустация.

Като цяло посетителите се разделят в 2 групи - първата от дегустатори и хора с делови интереси, а втората - от обикновени пияндурки, дошли да опитат по-евтинките вина за 3 лева билет. Ние, слава богу, не можем да се причислим към никоя от тях.

Така, вината: Мавруд премиум и Семела на Загрей (ударението е на а-то) си струват, също и Бин 40 (bin vierzig) на Санта Сара - също. За РеДарк е излишно да казвам. Контемплейшънс на Менада впечатли както с етикетите (няколко различни вида с доста материал за четене, вкл. описания на народни обичаи, поема на Омар Хаям и разни други), така и с третия сорт в купажа - пти вердо към каберне и мерло. Впечатли ме дотолкова, че си взех една бутилка (17 лв).

Новото вино на Катерина е с огромен потенциал и вече е обрало толкова награди, а есента като излезе на пазара ще е убиец, опасявам се това ще важи и за цената му. Засега е без етикет (или по-скоро има етикет с една голяма въпросителна).

От белите да похваля новата Ничия земя - със свеж плодов вкус, Павел си хареса димята на Левент (и крушовия завършек), с което си навлече 15-минутна лекция за винения пазар. Ще отбележа и розетата на Белица и Ничия земя (все на Дамяница), които поне на мен ми харесаха най-много в категорията. Орфей, портото на Тодоров, е приятно, но с цена от 25 лева - не знам. За да приключа с офтопика - Тетевенския винпром се оказа собственост на някакви чехи - Йелинек, които произвеждат смъртоносна крушовица и още по-смъртоносен абсент, както и запомнящото се уиски Gold Cock (поздрави за водка Путинка, ха-ха).

Някои изложители бяха побързали да приключат, като Телиш, например, а Свищов тъкмо спускаха кепенците, но все пак ги изнудихме да опитаме пиното от Совата (ударение върху първото а), което ме убеди, че от тази изба си струва само Горчивката. Шато Кайлъка хич не обнадеждава за винопроизводството в плевенско, по-скоро разочарова, сигурно ще си намерят клиенти, но не и мен. Домейн Бояр не пожелаха да отворят Солитер, опитахме само Клъстер, което е приятно, но предполагам, не и достатъчно за да оправдае цената си. За австрийците знам, че правят приемливи бели вина, та се заинтересувах от червените на Круг - Кюве става и е интересно, не бях впечатлен от кабернето им, обаче. За Солей и Асеновград не мога да кажа много, защото деня беше на приключване, нали разбираш.

Вина на Пещера и Старосел не опитахме, прекалено съмнителна история са, но виж, момичетата, които ги разливаха ставаха за снимки, поне.

В Пловдив, както вече споменах, валеше неспирно, та единствената що-годе туристическа снимка, която направих е тази - на руините зад пощата.


Хапнахме в Хеминг уей (не знам защо, но го изписват разделено), което със средните за София цени се пада елитно заведение за Пловдив, предполагам - предлагат вкусна и интересна кухня. Приключихме с коняк в К2 и баклавички в сладкарницата на Джумята.