Архив: април, май, юни 2010

В произволни два месеца от 2009 г. има повече постинги от цялата минала година. И това е нормално. 4 години от красивата Валенсия (въпреки фалстарта), от Туитър Световното (ето, че идва ново), от публикуването на мой текст във вече несъществуващо списание, от разходката из плевенските руини от късния соц (които междувременно се сдобиха с различна съдба). A сега ще има още фотографи, още банкноти, още лога и пак отначало.

Разни 107

Здравей и наздраве, кликай бързо, че няма време.

Започвам разните с един сайт, на който логата на отборите по американски футбол (онова с яйцевидната топка) от НФЛ биват редизайннати като емблеми на отбори по истински футбол, при това в 4 стила -английски, немски, италиански и испански. Проектът е в развитие, така че проверявай за нови от време на време. Световното в Бразилия явно оказва влияние, защото още един американец, Марк Уилис създава графични идентичности за всеки от 32-та финалиста, използвайки щит с кръг и звезда като реквизити, плюс по един характерен за нацията елемент. И, странно, му се получава не зле.

Тениските, гумичките на моливите, водните пистолети, фунийките за сладолед, бучките захар, всички те и още десетки ежедневни предмети са измислени от някого и благодарение на Ню Йорк Таймс може да разбереш от кого.

Какви неща правят хората, докато аз те мъча с Преди еврото - Аслан Малик превръща преобразява Ким Ир Сен от севернокорейския вон в комикс злодеи, а Паоло Курсио превръща центовете в произведения на изкуството. За десерт - Дядо Коледа върху доларови банкноти от 19. век.

Еволюцията понякога греши, но дори когато греши, е права. Иначе как щяхме да имаме вкусно авокадо за гуакамоле?

Още неща, за които сме се заблуждавали - няма такова нещо като розова светлина и жълти обекти, които не са жълти. Научно доказано.

Процес чрез битка е реална съдебна практика, разпространена в германското средновековно право, а не измислица в Игра на тронове, както си мислеше. Има няколко интересни случая, в т. ч. когато срещу мъж се изправи жена, първият да е заровен до кръста. Ти да видиш.

За да не кажеш, че съм занемарил илюстраторите, ето ти един куп:

Плашещо добрите Михаел Хакер и Менце Квинт, призрачната Йойо "Оризовият труп", Лесли Барнс, Джун Кумаори, който е японец, но в работите му има толкова усещане за България, не знам как и защо, Мистър Перука, Хорхе Лауерта и Анджело Трофа, които правят футбола по-красив, литографския стил на Дъглас Смит, Сабрина Е. и Ева Давмандас, две потайни момичета, особено в сравнение с почти селебритито Моли Крабапъл, Ерик Фен, Микеле Морики, Диего Мармолехо от Барселона, Мирко Растич, Симон Прадес от Саарбрюкен, Рафаел Перейра, съвременните приказки на Рейчъл Уайз, Дженифър Мадън, Оскар Делмар, Анинда Саския и накрая, разбира се, Джема Корел.

Само за гийкове: изберете си - блог за всичко около Лего или сайт за карти за игра, най-вече класически.

Мулти култи картата е резултат от една чудесна инициатива, целяща да представи чуждоземски заведения и магазини в София. Засега са малко, но уви, картинката тук е постна.

Та като съм тръгнал да хваля, АртЕ правят най-хубавите и прекрасни неща за дома. И са нашенци.

Ако някои от най-известните снимки в историята бяха селфита, щяха да изглеждат така. Да, селфитата развалят всичко.

Аналогичният (и малко по-забавен) проект на Джей Смит, който представих преди 2 години, е леко зациклил. За сметка на това а Акселератора са свършили чиста работа по редизайна и унифицирането на щатските флагове.

Пикобру вече нямат нужда от нас, аз обаче имам нужда от Пикобру, автоматизирана система за домашно варене на бира - началният капитал е събран 3 и половина пъти в Кикстартър и първите машинки се очакват лятото. За случая Джей Брукс удобно е подбрал няколко полезни графики - 60 вида бира, подредени по вид, алкохолно съдържание, горчивина, цвят и гид за хмеловете. Междувременно пивоварните в САЩ са се увеличили до над 2500, най-вече заради бума на крафт бирите, Германия пък изживява микро криза. Ето и няколко тенденции за 2014 г. от Англия, докато ние в България си имаме едва 150-годишна история на пивоварството. В този контекст, но без пряка връзка може да разгледаш всички трапистки манастири по света (трапистите традиционно правят страхотна бира).

Нейт Хил може да не е фотограф, какъвто го изкараха покрай проекта му с "шаловете", но, както казва името на сайта му, със сигурност е смахнат. В добрия смисъл на думата, разбира се.

Швейцарски хумор означава да пуснеш годишния отчет на огромна компания изцяло на диалект и украсен с подигравателни гербове на кантоните.

Българският цар Симеон, едно от 20-те платна в малко познатия у нас цикъл Славянски епос на чешкия ар нуво художник Алфонс Муха, иначе известен с рекламните си плакати и литографии.

Както си разцъкваш KLETA MAJKA BALGARIQ, наскоро сдобила се и със съответното разширение с преводач на клет език, можеш ли да се сетиш за още от т. нар. национални персонификации? Уикипедия идва на помощ.

Уикипедия е и най-добрия ти приятел, когато искаш (или по скоро аз искам да ти) да си припомниш няколко култа от недалечното минало. Да научиш например, че родителите на Луи дьо Фюнес бягат във Франция от Севиля, където не им разрешавали да се оженят. До 40-те години Луи си изкарва прехраната като джаз пианист в Париж и едва се навива да се пробва в киното и театъра, насърчен от съпругата си, племенница на великия Ги дьо Мопасан, а ролите му като полицая от Сен Тропе остават почти непознати в англоезичния свят, за сметка на звездния статус във Франция и Източна Европа.

Подобен статус споделя и комикс кучето Пиф, при това съвсем неслучайно. Пиф се появява за пръв път във вестника на френската комунистическа партия Юманите, а едноименното списание (с играчка), популярно, при все това традиционно дефицитно в България, първоначално също се издава от комунистическата партия.

Разбира се, Уикипедия може и да се слуша. Но няма да научиш нищо.

Предполагал си си някога колко голяма е метъл музиката в Африка? Че изобщо има? Е, има.

Не един път съм заявявал тук симпатиите си към иначе недолюбваните от кич-естетите брутализъм и модернизъм. Нерадостната перспектива пред един от символите на модернизма в Чикаго, Прентис Уиминс Хоспитал обаче може да събуди архитектурните среди в САЩ и да опази други сгради в този стил от разрушаване. Подобна съдба очаква кулата Накагин на другия край на света - в Токио. Построената през 1972 г. Накагин се състои от два "скелета", на които се закачат независими една от друга стаи-капсули, и е ултимативният представител на течението метаболизъм. Разходи се из междувременно опустелите капсули - красиво е, нали?

Хайде и два архитектурно-типографски линка: близо двувековната картинна азбука на Антонио Базоли и архибуката на Федерико Бабина, в която по букви се отдава почит на някои от най-великите архитекти в историята (много от тях, иронично, са именно модернисти).

Лайв Лаундж на Би Би Си Радио 1 винаги може да ти върне вярата в съвременната музика. Оглеждай се за някои от най-невероятните кавъри, които не можеш да си представиш.

Хей, кой каза, че уеб дизайнът е сложна работа?

Понякога старите рекламни надписи върху сградите не си отиват завинаги, а остават с призрачна красота.

Забавление с обувки. Ама истинско, не такова, където те мъкнат по магазините и му викат шопинг. 12 любовници = 12 странни обувки.

Лондон през 1927 vs. Лондон през 2013 - най-странно е как някои неща изобщо не са се променили.

Аз [сърце]

Виж, да се направи добра метро и каквато и да е транспортна схема не е лесна работа. Пък според МИТ номерът е просто да премрежиш очи и да провериш.

Пак там са създали Обсерваторията - богата база от данни и визуализации за сложността на международните икономически отношения.

И още няколко (много!) инфографики: карта на света с всички самолети, които са във въздуха в момента, видовете баклава и халва, супергащите на супергероите, най-популярните момичешки имена по щат за последните 60 години, 0.3% от населението са бежанци (макар да имам известни съмнение относно коректността на данните за България, уж от ООН - по 5-6 хиляди българи за всяка от последните 10 години, а Голямата екскурзия от 1989 г. не е отразена), най-сниманите места по света, последните вечери на известните (преди да умрат, сещаш се), 66 вида сирене и как да ги отличаваш (щото баба ти 66 вида сирене е яла, да), които обаче са нищо с 350-те вида зомбита, светът според Уошингтън Поуст в 40 + 40 карти.

Изобщо, какви ли неща не се намират онлайн - ето ти 78 напълно оригинални сценария на холивудски филми за свободен даунлоуд. Ето ти ги и локациите, на които са снимани над 2000 филма от последните 100 години.

Как "правят" животните на различни езици от Джеймс Чапман.

И докато сме на темата - вероятно (във фейса) си попадал на поне една от онези ярки карти, изобразяващи един вид семействата, който дадени думи образуват на различни европейски езици (например краставица, портокал , бира). Ето ти колекция от цели 9, макар авторът да си остава загадка за мен.

Ехо, ето тук съм. Ако често затриваните вещи можеха да говорят. Ама не могат, затова бързо се снабди с това.

Тъжно е как Афганистан, сравнително модерна и спокойна страна през 60-те, се превърна в това днес.

Ако не модата, тези хора са превъртели дъгата - и всичко по и около тях е в един цвят.

1 милион изображения от Британската библиотека във Фликр.

Добре, добре, едва ли от тук ще научиш за Голямата стена с вагини, но пък хей, ако си жена, може да станеш българската представителка в Голямата световна стена с вагини. Това е то голямото изкуство.

Лого ревю: Музейко, Българската коледа, Варщайнер, Фликр

Логото на Българската Коледа не е ново, всъщност е на точно 1 година, но предвид сезонния характер на кампанията, стана по-видимо едва наскоро. Което всъщност е и причината да не харесвам самата Българска Коледа - защото най-много от всички подобни институционализира благотворителността по празници - когато децата в домовете буквално се посират от ядене на шоколади, а през останалото време на годината ходят опърпани и гладни. Но, както и да е, логото е чудесно, при все че и от самолет се вижда, че е правено от плакатист. Цветовете, ръкавичките-сърца, разкривения по детски надпис... палци горе.

Въпреки известните резерви към името, Музейко е всичко, което един музей трябва да бъде - забавен, интерактивен, в атрактивна сграда. И логото се е получило - в свежи цветове, обединяващо елементи от дизайна на самия музей и същевременно служещо за талисман. Можеше и без американското знаме, но явно е било изискване.

И един малко по-особен случай. Варщайнер е не особено хубава немска бира, една от промените в етикета ѝ обаче е знакова. Дългото ес - ſ произлиза от древноримско ръкописно начертание и се установява като стандарт за изписване на малката буква S, когато през 8. век започва да се прави разлика между двата регистъра. През 19. век постепенно е замененo от s, като оцелява предимно в някои немски готически шрифтове, както и в лигатурата ß. Причината вероятно е в лесното бъркане с f, особено когато ſ се изписва с малка чертичка надясно в средата. Явно и на германците е писнало да ги наричат Варфтайнер в чужбина са решили да жертват красивата буква. Жалко.

През последните месеци Фликр се промени много - някои неща се подобриха, други - не чак толкова. Промяната в логото не се вижда на сайта, където то е в негативен вариант, но е факт. Към характерните за Фликр синьо и розово е добавено яхуйското лилаво. И се е получило ужасно.

Мраз

Стареенето на пластмасата

Шест еднакви сини ризи, три еднакви черни суичъра, никой няма да забележи, никой няма значение.

Прегъвам лист хартия на две. Отдясно пиша имената на тези, които съм предавал, отляво - на тези, които са предали мен. Кратка биография за наивници, световен стандарт.

Кръвта от дланта ми потича по-силно. Няма страх, няма гняв, само умора. Откъсвам кухненска хартия и я увивам около ръката си. Лягам на дивана и оставям умората да победи.

Ще се събудя в 6 часа от поредния кошмар, ще сменя превръзката от полепнала хартия с нова и ще тръгна към офиса.

Шест еднакви сини ризи, три еднакви черни суичъра, никой няма да забележи.

Септември 2013

Изчезналите първенства: ГДР

Оригиналният постинг се появи в Три корни преди много време, но толкова си го харесвам, че реших да го препубликувам и тук.

Национални шампионати изчезват не само поради разпадане на държавата, в която се провеждат, но и поради сливането й с друга. С думи прости, поредицата за Изчезналите първенства продължава с изненадващо като спасяване на Ники Михайлов четвърто, бонус издание, посветенo на Германската демократична република.

Както може би си забелязал, спортът е основно оръжие на пропагандата във всички тоталитарни държави, в това число и тези от бившия комунистически Източен блок в Европа, и за постигането на успехи не се жалят средства и усилия. И ако средствата и усилията в страни като СССР и НР България са били титанични, в ГДР те са били десетократно по-големи. За кратката си история Източна Германия участва в едва 17 зимни и летни олимпийски игри, но в класацията по медали за всички времена вече несъществуващатa държава продължава да заема 8. място! Успехите идват предимно в силови спортове като лека атлетика, плуване, спортна гимнастика, бягане с кънки, гребане, колоездене, което се дължи на уникалната програма за допинг в ГДР – със сигурност знаеш за гюлехвъргачката Хайди Кригер, която след години хормонален допинг в крайна сметка решава да смени пола си и сега е известна като Андреас Кригер.

В тази светлина футболът остава някак на заден план, но истината е, че източногерманците имат достатъчно успехи, повече от, примерно, да речем, България. Първенството на страната се провежда под името Оберлига в продължение на 41 години между 1949 и 1990. Второто ниво пък се нарича ГДР-Лига, което иде да рече, че на Изток са били светнати за брандинг номера с Премиършип, Чемпиъншип, Лига едно и т. н. много преди англичаните.

Най-много титли има Динамо Берлин – 10. Клубът възниква през 1954 г., когато на всички играчи на шампиона Динамо Дрезден им е казано веднага да хващат влака за столицата, където са посрещнати с шампанско Роткепхен, шпреевалдски кисели краставички и карти за двуседмична почивка на Златни пясъци. Динамо е ведомствен отбор на Народната полиция и Министерството на държавната сигурност, т. е. ЩАЗИ – нещо като нашенския Левски-Спартак, а председател е самият Ерих Милке. Въпреки това, в следващите 25 години отборът взима само няколко калъфки, за да се стигне до периода 1979 – 1988, когато става шампион 10 поредни пъти. След обединението на Германия клубът изпада в забвение, не на последно място, защото е недолюбван поради връзките си с репресивния апарат на ГДР.

Втори по спечелени първенства е споменатият вече Динамо Дрезден – саксонците някак оцеляват след изнендващия трансфер от 1954 г. и постигат повече от успехите си през 70-те. През 80-те пък за Дрезден играят футболисти като Матиас Замер и Улф Кирстен.

С 6 титли е Форвертс (на немски означава Напред) Берлин. Форвертс е основан в Лайпциг през 1951 г. като армейски клуб, а малко след това е преместен в столицата. Успехите му са предимно през 60-те, но през 1971 г. е наредено ново преместване – във Франкфурт на Одер, за да освободи, така, ако може, мястото в Берлин за любимия на другаря Милке Динамо. След обединението клубът се преименува на Виктория.

Карл Цайс Йена, Магдебург и Висмут имат по 3 титли. Въпреки само трите си спечелени шампионата, Йена е начело на вечната класация по сезони и точки в Оберлигата. Висмут се води от Карлмарксщат (днешен Кемниц), но всъщност си играе в близкото градче Ауе, откъдето всъщност избягва преместване в областния център по подобие на Форвертс и Динамо (явно партийните функционери са се вслушвали в народа понякога), а сега се казва Ерцгебирге Ауе.

През 1974 г. Магдебург печели Купата на носителите на купи. По пътя си отстранява последователно НАК Бреда, Баник Острава, Берое (на четвъртфинал с 2:0 и 1:1, в предишния кръг старозагорци са били Атлетик Билбао) и Спортинг Лисабон. На финала пред едва 4600 зрители в Ротердам (познай, дали на феновете от ГДР е било разрешено да пътуват) Магдебург бие Милан с 2:0 – автогол на Ланци и попадение на Волфганг Зегуин. През 1981 г. Йена губи финала в същия турнир от Динамо Тбилиси, като преди това отстранява Рома, Валенсия и Бенфика. През 1987 г. Локомотиве Лайпциг бие Гленторан, Рапид Виена, Сион и Бордо за да стигне до финала в Атина срещу Аякс, от който и пада с 0:1, като гола за холандците отбелязва някой си Марко ван Бастен.

Първият мач на националния отбор на ГДР, който кой знае защо играе традиционно в синьо, е срещу Полша през 1952 г. (загуба с 3:0), а последният – на 12 септември 1990 в Брюксел срещу Белгия (победа с 2:0). За първи и единствен път ГДР се класира за Световно първенство през 1974 г. Предварителната група е истинско изпитание за ръководителите на “демократичната република” от чисто идеологически съображения. След победа с 2:0 срещу Австралия, източногерманците трябва да играят на Олимпийския стадион в Западен Берлин с Чили (в Чили властва Пиночет, а националният отбор се класира, след като Съветският съюз бойкотира квалификационния бараж) – мачът завършва 1:1. В третата среща обаче за пръв (и в крайна сметка отново единствен) път един срещу друг застават отборите на Западна и Източна Германия. Пред 60 хиляди в Хамбург с 1:0 изненадващо печели ГДР, а автор на легендарния гол е Юрген Шпарвасер. Във втората фаза на турнира източногерманците падат от Бразилия и Холандия и правят равен с Аржентина. Шампион, както знаеш, става Германската федерална република.

ФРГ става шампион и през 1990 г. – в състава са единствено западногерманци, тъй като националният на ГДР все още съществува. Планиран е мач между двата отбора, с който трябва да бъде отпразнувано обединението, но той така и не се провежда от съображения за сигурност. Обединен германски отбор участва едва в квалификациите за Евро 1992 с бившите източногермански национали Матиас Замер, Томас Дол, Андреас Том и Улф Кирстен.

През сезон 1990/91 се провежда първенство на Североизточния футболен съюз, чиято цел на практика е да определи кои източни отбори ще се класират в обединената Бундеслига (Ханза Росток и Динамо Дрезден), кои ще отидат във Втора (класираните между 3. и 8. място) и кои (местата от 9. до 14.) – по-надолу.

След обединението единствено Ханза и Енерги Котбус от всички източни отбори се представят що-годе добре, движейки се нагоре-надолу между Първа и Втора Бундеслига. А Росток и Котбус всъщност нямат каквито и да е успехи от ГДР времената. Всички, ама всички по-известни отбори се сриват до регионалните аматьорски лиги и понастоящем проблемите им се свеждат до това, как да вържат бюджета и как да се справят с крайнодесните си фенове. Добре, че преди няколко години Германският футболен съюз създаде Трета Бундеслига, че да могат някои от тях да се хвалят, че играят профи футбол. Нещо като отборите от нашата Арефеге.

Разни фотографи 31

За малко се връщаме към поредицата. Този път за (пред)последно.

Закари Снеленбъргър, Цвета Видева, Жан Филип Зи, Лий Лидейр, Алиле Дара, Мариса Джой Педън, Алесандро Алберт, Марко Микиелето, Джанлука Фелини, Бруно Бурел, Дарио Састре Мартинес, Клаус Пихлер, Иля Генкин, Кристина Гарсия Родеро, Мурбо Даглдиян, Владислав Спивак, Илона Шевчишина, Егор Кузмин, Хелминадия Джабур, Артуро Писа, Браянт Остин, Дарис Кахяди, Вероника Дурбакова, Луис Ортис, Клаус Лайдорф, Валтер Хирш, Виталий Раскалов, Мохамед Алсултан, Луис Криспино, Мариела Амабили, Крис Арнейд, Раян Кени, Арне Свенсон, Шантал Недерзихт, Игор Билик, Алберто Гулиеми, Едуардо Искиердо, Фабиола Замора, Есен Тунар, Тобиас Регел, Ричард Калвар.

Стефан Милев, Анастасия Чернявски, Пьотр Колчин, Шарлек, Константин Сорокин, Варуньо Тонгди, Мартин Виланд, Наталия Кушева, Сатоки Нагата, Винсент Петерс, Вегард Брейе, Уили Рицо, Майкъл Стивърсън, Марк Хом, Оуен Джеймс, Калогеро Камалери, Карина Милк, Лаутаро Гарсия, Георги Андинов, Скот Аларио, Никола Де Луиджи, Урко Суая, Бен Грийм, Луиза Прадо, Нич Ханс Макелрой, Матю Долс, Света Иделсон, Сурияпон Сриампай, Доминик Уолтър, Томас Прискорн, Коул Бараш, Фред Мейлан, Сузана Спонгберг, Франсоа Ротже, Кшищоф Боровко, Жорже Лепастьор, Фернандо Занони, Джордан Свеке, Раул Дап, Емануеле Д'Анджело, Федерика Сербарено, Игор Воробей, Дъглас Суински, Валдемар Вийнхол.

Тимъти Арчибалд, Марта Стренг, Габриеле Галимберти, Давид Орнийос, Маркос Ривас, Коа До, още Тери О'Нийл, Елоа Гате, Лора Барисонци, Клаудио Оливерио, Тайлър Юдал, Емануел Росарио, Езра Спъриър, Хайме Монфорт, Тим Пайл, Даниеле Калпентрас, Бен Цуй, Фьодор Шмит, Фабриция Милия, Шувей Лю, Питър Худжар, Манджари Шарма, Кирил Станоев, Йота Константиниду, Долтън Кембъл, Скайлар Лийф, Масаши Вакуи, Анастасия Волкова, Руслан Якубов, Екатерина Григориева, Йоргос Мавропулос, Акихиса Накамура, Артур Белбо, Андре Кертеш, Резо Озер, Ксения Алексеева, Марк-Меир Палукщ, Лайза Манделъп, Настася Дусапен, Мирек Галагус, Киара Мадзоки, Андреас Бергман, Фернандо Десилис, Жорис Киреджиан.

Влад Ефтение, Маркус Йенемарк, Шахидул Алам, Каръл Бекуит и Анджела Фишър, Алехандра Кинтеро, Марко Главиано, Бела Боршоди, Марио Пучич, Аравинд Кришнасвами, Фернанда Рапа, Сергей Литовкин, Дмитрий Елизаров, Дамиен Мон, Тристан Бийдън, Ана Мак, Ефлин Ченг, Татяна Путятина, Бенджамин Малек, Юлиан Краковяк, Дачиан Гроза, Хорватиу Сава, Лорена Моран, Михаил Параходов, Томи Чейс Лукас, Юри Брут, Оливие Машадо, още Сергей Рогов, Даниел Мърта, Бахар Дениз Ериш, Даниел Ернст, Атит Парауонгмета, Кристиан Уиткин, Давиде Падован, Леона Сноу, Джейми Нелсън, Леонтин де Страдивариус, Кейлин Молчън, Чарли Броуфи, Рони Ривър, Ирина Колесникова, Изабела Розендал.

Роланд Андраш Флинта, Тамаш Дежо, Сабина Табакович, Стан Малиновски, Дейвид Бърдсонг, Аня Геа Сладич, Марта Каролина Васик, Александр Падежов, Скот Леон, Том Лейн, Зейнеп, Алваро Мари-Томпсън, тъмблърът на Мерлин Бронкс, Алекс Уесли, Оскар Сапирайн, Коуди Айхълбъргър, Андрю Миксис, Мишел Бресан, Роберт Гришек, Кармен Палермо, Сергей Бетц, Томас Бургграф, Алесандра Джеревини, Лусиано Инсуа, Даниа Шихаб, Анете Першон, Стив Макей, Хасан Рихтер, Ана и Марек, Паскуале Мария Салерно, Скот Бърнс, Карина Лидия, Матьо Сезар, Констанс и Ерик, Анастасия Егонян, Дейвид Брийн, Лолита Шарун, Джими О'Донъл, още Виктор Скоробогатов, Ноа Верхофстад, Хироюки Огура, Вики Кинг, Станислав Кучерявенко, Лина Руденко.

Гавин Глейв, Нуно Мота, Дейвид Гътенфелдър, Емануеле Касина, Александра В., Томазо Спига, Лорън Ланкастър, Джени Броу, Щефен Бьотхер, Ейприл Масиборка, Дейвид Уайл, Тундей Мена, Каръл Джеръмс, още Крейг Стюарт Айзенбърг, Федерико Нардели, Юме Сиан, Самуел Естевес, Брайс Портолано, Денис Горячев, Андрю Къртис, Коуди Уебър, Антонио Родригес, още Юлия Черних, Рикард Сунд, Томислав Доленец, Анатолий Татаренко, Рикардо Бандиера, Антъни Уолъс, Антонио Андраде, Ода Карлсон, Клара Матами, Якоб Сьоман Свенсон, Аманда Калкоун, Делия Симонети, Лара Бакиега, Силвия Пива, К. А. Рубиани, Игор Клепньов, Бент, Катрин Мендес, Мачей Топорович.

Анели Вандендел, Лари Сълтан, Тамаш Хайду, Ксения Сазанович, Наташа Горник, още Алиса Вернер, Бланка Галиндо, Мат Бел, Алексей Малъйшев, Валдемар Загорски, Александер Косте, Патрик Кас, Севда Алберс, Олга Марковска, Ивън Лейн, Алекса Абело, Хендрик Крьонерт, Емир Йозшахин, Михаел Магин, Шанън Мофит, Саша Хьохщетер, Прабху Дос, Марина Зефирина, Роджер Росел, Киара Еспозито, Моника Витовска, Арно Лажони, Сергей Батурин, Саша Хютенхайн, Рей Трахано, Рейчъл Вели, Даниеле Роси, Виталий Сорокин, Ади Хавус, Даниел Мартинес, Даниел Михалек, Никълас Нойзнест, още Микаел Янсон, Сергей Артов, Виктор Диа, Коуди Коб, софиянците на Вихрен Георгиев.

Лусия Ереро, Денис Будков, Еспен Расмусен, Марк Хънтър, Ричард Тъшман, Рене де Хан, Кристоф Бусамба, Константинос Сотириадис, Алфонсо Алмендрос, Лотъс Джоузефин, Влад Бирду, Естебан Гонзалес, Росарио Пулизи, Франк Уайт, Робин де Пуй, Мартин Цурмюле, Анна Аврамич, Дейвид Мейзъл, Жил-Мари Цимерман, Гжегож Пьондзих, Давид Жупанц, Стефани Алвес, Елизавета Смех, Максим Бабенко, Глеб Филатов, Херт Йостенс, Джо Грабовски, Бъки Кошони, Греъм Алън, Андрей Корольов, Дмитрий Лошагин, Иймън Фарел, Алисия Савидж, Емануел Шоси, Лаура Сгери, Сергей Попов, Джъстин Полки, Полина Полудкина, Сергей Пропияло и още Руслан Лобанов.

Херберт Домбровски, Лариса Даре, Тамаш Халхош, Дан Мур, Рик Ромкес, Масимо Анкор, Анатолий Тур, Сангйок Банг, Елена Монтимъро, Тереза Кин, Каралайн Макинтош, Родриго Випич, Ярослав Дата, Аарън Макилрой, Джон Лоренцини, Роберта Дейвис, Мат Лийф Андерсън, Уил Стюард, Андерсон Зака, Диего Куфер, Люсил Канзава, Джей Моусън, Евгений Малиев, Антонио Хосе Кайе Плиего, Брендън Пауъл, Джон Агкайоли, Мартин Сингла, Тоно Стано, Радек Хика, Бербер Тойнисен, Гейл Килкър, Крис Кларк, Род Росете, Мари-Клер Монтанари, още Павел Самохвалов, Алекс Королковас, Бабак Гемиан, Дийн Лейвъри, Морджин Хейнър, Петър Шебеста, Николас Макейра, още Каролина Патерностро, Маги Стебър, Джошуа Маккарън, Пиеро Тофано, Били Мънди.

Софи Старзенски, Джеси Коска, Майкъл Бенатар, Манфреди Джоакини, Филип Раялс, Джени Боот, Ричард Ериксън, Джъстин Фризен, Сара Херманс, Катя Кемниц, Арне Вален, Джеймс С., Арис Джером, Саманта Фигероа, Линда, Мартин Ковалик, Улф Фогелхамар, Андрей Гнездилов, Роже Фрай, Гървин Пюз, Игор Клепньов, Стефано Брунески, Леонор Валенте, Пиер Еван, още Кристиан Ингросо, Гуидо Джинебри, Майкъл Круз, Мартин Мулдер, Ейла Мей, Брет Джакман, Никол Хил, Златимир Араклиев, Даниела Миденге, Дженифър Амо, Лойд Роузън, Матео Кораца, Паоло Сантамброджио, Ян Филип Ернандес, Йованович, Робърт Бъркби, Наталия Ускова, Микаел Румиз, Адриан, Матилда Еберхард, Алекс Макхоуми, Сара Маутоне, Максим Балестрос, Брейдън Олсън.

Олес Романюк, Джордж Стайнмец, Андреа Йестванг, Петер Кааден, Анемарайке ван Дримелен, Матю Портър, Джейсън Джеймс, Кристина Ноел, Джесика Тремп, Крис Клоуз, Стефано Джирарди, Жизел Санфеличе, още Атило Д'Агостино, Александер Мехов, Рон Холдън, Елена Можарова, Лидия Естепа, Уилям Патрик Бътлър, Арно Нолен, Франческо Назардо, Тал Ревиво, Джош Соскин, Хавиер Авила, Зак Стайнич, Деян Стефанов, още Елена Ковальова, Жолт Михалек, Йонатан Хокло, Коул Бараш, Хенк ван Каувенберг, Мариано Ренела, Светлана Кондратович, Антони Хуус, Хана Дейвис, Марк Доун, Петър Сойка, Раул Видор, Шон Розентал, Игор Тертъйшнъй, Юрген Ангелов, Майкъл Нго, Лоик Ле Кюре и нефотографите.