Открих и споделям

Гледам това, недоумявам си тихичко и изведнъж осъзнавам, че БСП е спряла да ползва краденото лого и си е върнала старото.

Магистрални песни

След като от сума време те занимавам с различни превъплащения на легендарната карта на Лондонското метро от Хари Бек, не пречи да покажа и една моя версия. Обектът е възможно най-невъзможният - магистралите в България, но пък ето - в Монтевидео и Белград си имат всичко за метро, само че нямат никакво метро.

Кликни върху картинката за по-голям размер, че така нищо не се вижда. Педееф има тук. Малко детайли:

Проблемът с хулиганите във Византия

Виж, на всички е ясно, че не съм чак толкова начетен и даже диск на Петя Буюклиева от Тик-так по Хоризонт не мога да спечеля, но от време на време се натъквам на любопитни истории. Като тази, на която попаднах, докато проверявах нещо за цветовете. Приготви си суха храна и си пусни тихичко нещо на Тийвъри - постингът е дълъг.

През 330 г. Константин Велики решава да премести столицата на Римската империя във Византион (а не Сердика, която уж била неговия Рим), който първоначално кръщава Нови Рим. В крайна сметка Византион дава името на новата източна империя, а от своя страна след смъртта на Константин става известен като Константинопол. Освен всичко останало, малкият провинциален цирк на града е разширен подобаващо до капацитет от 100 хиляди зрители (макар и по-малък от римския Циркус Максимус). След като през 394 г. император Теодосий прекратява Олимпийските игри, а век по-късно Анастасий забранява боевете с диви животни и театралните представления, състезанията с колесници остават единственото масово забавление, а Хиподрумът на Константинопол става най-важното средище на обществения живот.

Руините на Хиподрума през 16. век, гравюра от Етиен Дюперак

Надбягванията с колесници били скъпо удоволствие и така за поддръжката на конюшните, издръжката на колесничарите и обслужващия персонал, организацията на състезанията още по време на Римската република започнали да отговарят отделни фракции (деми), кръстени по цвета на състезателите, които ги представяли. Сега сигурно си представяш школата на Батиат от Спартак, ама с коне вместо гладиатори. Сега си представи секс сцените и престани да си представяш. Първо се обособили Белите и Червените, после се появили Зелените и Сините. Император Домициан въвел още две - Жълтите и Лилавите, но те не просъществували дълго. На старт заставали по две или три колесници с два коня от демос или по една, когато била от по-престижния модел с четири коня (квадрига). Работата на колесничарите, повечето (бивши) роби, била силно рискова и успехите им се измервали не само в броя на състезанията, които са спечелили, но и в броя на състезанията, в които са оцелели. Гай Апулей Диокъл, най-великият от римската епоха, записал победи в 1462 от 4257 състезания - 216 за Зелените, 205 за Сините, 81 за Белите и 960 за Червените и се пенсионирал на 42 години със състояните от над 35 милиона сестерции, което го прави най-добре платеният професионален спортист на всички времена. Впрочем, за колесничарите не било нетипично да сменят демите. Лоялността явно била по-разпространена сред феновете - записан е случай на привърженик на Червените, хвърлил се в гроба на загинал по време на гонка състезател.

Във Византия демите се превърнали в нещо между фенклубове, партии и държавно финансирани синдикати. Доминацията на Сините и Зелените била толкова категорична, че мнозина допускат, че другите две фракции са изчезнали, което не е точно така. Хиподрумът на Константинопол се намирал непосредствено до императорския дворец и до ложата на импертора в югозападния край на състезателното трасе - катисма се стигало по защитен коридор направо от двореца. Срещу катисмата - в североизточния край на хиподрума, най-близо до стартовите порти, били местата на Сините, до тях - Белите, падащи им се съюзници срещу Червените и Зелените, които седяли до сфендона - овалния южен край на пистата. Хиподрумът бил запазен за мъжете, макар над катисмата да била заделена стая за жени от аристокрацията. Между трибуните и трасето имало воден ров (еврип), а по средата се издигала спина - висока преграда, богато украсена със статуи на Херкулес, подвижен слон, змийска колона, гигантска жена с кон и конник в ръка, орел - слънчев часовник, египетски обелиск, в която състезателите избутвали и разбивали колесниците на съперниците си. Феновете се издокарвали в специфични дрехи и особени прически и нерядко се забърквали в побоища, че и повече. През 501 г. Зелените издебват Сините в Константинополския амфитеатър и избиват близо 3000, а няколко години по-късно победа на Порфирий, току що преминал от Сините в Зелените, предизвиква кръвопролития в Антиохия. Най-сериозните размирици обаче се случили при управлението на един от най-великите византийски владетели - Юстиниан (за протокола - страстен запалянко на Сините).

Положението в империята през 531 г. не е цветущо - войната с Персия не върви добре и финансовото бреме пада върху населението, което негодува и срещу някои непопулярни министри на Юстиниан, като преторианския префект Йоан Кападокийски и квестора Трибониан. Нужна е искрица за да разпали страстите. Осигуряват я няколко фена на Сините и Зелените, арестувани след поредните си хулигански изстъпления. Столичният префект Евдемон осъжда 4 от тях на смърт чрез обезглавяване, а други трима - на обесване. Палачът обаче се отплесва и два от тях, по ирония един син и един зелен, падат живи от въжето и с помощта на тълпата се измъкват и скриват в параклиса на Св. Лаврентий.

Шоуто, приятелю, било невероятно. Не знам какво чакат в Холивуд, ами не се заемат с византийско продължение или поне римейк на Бен Хур. И Боливуд може да я свърши тая работа, все пак ще има и танци-манци. Повече за това, а и нещо като поучителен извод - в продължението.

Адам

И Аллах се влюби в Своето творение. Той се вклюби в звездите, в Своя Млечен път, в Своето слънце, в луната и най-вече в Своята хубава земя. Толкова се гордееше със земята, че Той самият пожела да живее там. Но как, как можеше Той да отиде да живее на земята?

Една нощ Му хрумна чудесна идея. Помоли вестоносеца Си Джибрил да отиде на земята и да донесе глина. Аллах сътвори човека. Точно както искаше. Той помоли духа да влезе в тялото. Духът отказа. Смяташе се за много благороден и не искаше да влезе в тяло от глина. Аллах призова Джибрил като посредник.

- Влез в тялото! - нареди Джибрил.

Духът отказа.

- В името на Аллах, влез в тялото! - заповяда Джибрил.
- Сега, когато е споменато Неговото име, ще вляза - отговори духът.

Духът влезе в тялото на човека против волята си. Докато преминаваше през гърдите му, човекът внезапно се изправи, но не можа да запази равновесие и падна.

- Той няма търпение - каза Аллах на Джибрил, усмихвайки се.

Аллах даде име на човека: Адам!

Адам остана да седи там, където седеше, седем дни. Аллах му изпрати трон от злато с инкрустирани камъни, дреха от коприна и корона. Адам се облече, сложи короната на главата си и седна на трона. Ангелите издигнаха Адам с трона му на раменете си и го занесоха на земята.

Бяха минали хиляда двеста и четирийсет години от Сътворението на света.

Кадер Абдола, "Къщата на джамията", превод от холандски: Николина Сиракова

Футбология

Вдъхновението идва от заигравката на Он Голс Скорд с емблемите на клубовете от Премиършип. За по-интересно, от мен е допълнителният елемент с обединението на 2 отбора.

Започвам със Славия и Левски, 2 клуба, на които сливанията по целесъобразност не са чужди. От тези периоди обаче не може да се извлече нищо по-оригинално графично. Емблемата на белите за сметка на това е перфектна за трансформация в монограм.

Останалите два столични гранда (не бих могъл да вложа повече ирония от това) аналогично подлежат на мърджър. Решението е очевидно - армейската звезда, но с два лъча, заменени с железничарски крилца. Прилича малко на старото лого на БГА Балкан, но това може да даде отговор на дългите търсения на (железо)армейците на надежден спонсор.

Някога мощният Югозапад с мъка поддържа 2 отбора в елита в наши дни. Под символа с планински върхове и чук спокойно (и традиционно со малко кьотек) могат да се обединят Пирин от Гоце Делчев, Благоевград и Разлог, Беласица, Миньор от Перник и Бобов дол, марешкия Дупник и няколко Витоши, т. е. лично НВ Бойко Борисов ще носи логото на гърдите си. Пирински миньор ще играе в изцяло черни екипи и ще домакинства на убермодерната ЯМК Арена в Симитли.

Това обединение ще се случи може би най-трудно заради съперничеството на феновете. Искам обаче да ги успокоя, че и след това пловдивското дерби - между Ботомотив и резервите на Ботомотив - ще се провежда редовно и люто. За емблема приемаме стилизиран портрет на Христо Ботев с железничарско кепе, което си е 2 в 1 по повече от един начин. Честито, майна!

Може да ти се струва невероятно, то и аз бях забравил, но навремето в Русе се е играел футбол и Дунав е име не само на мост, а и на най-хм... съществувалия местен клуб. Е, да си признаем, единственият шанс за футбола в речната столица (ееейнц!) на България е отборът да бъде осиновен от западен източен гранд, който да праща в него новите си африкански попълнения за обиграване. 'Айде пиши Дунав и да си ходим!

Делиорманът е тесен за 2 титана като Лудогорец и Светкавица. Логото е зелено Л със светкавица, а името идва малко дълго, но там са си свикнали, като евентуално с тиренце може да се добави и името на Спонсора.

Любителите на футбола и футболната статистика (най-вече колегата Румен Пайташев, познат също с псевдонимите "Владимир Памуков" и "Димо Падалски") със сигурност са забелязали, че, когато варненският футбол просперира, бургаският крета, и обратното. Заравняването на това разминаване ще е по-благодатно за Черноморието от 3 голф игрища, двойно поскъпване на квартирите лятото и откриването на мощите на Иисус в Несебър накуп. Плажната топка за емблема по никакъв начин не е подигравка, все пак плажен футбол се практикува и в най-силните първенства.

С това достигаме оптималния според Българския фризьорски съюз брой членове на А група (Да, нечетен е. Проблем?) Но ако се сетиш за още някой елитен футболен бранд за бъдещето, обаждай насам.

Шаблон 10

(стенсил, София, ноември 2012 г.)

Бразилейро 7

В крайна сметка не се е случило нищо непоправимо.

За пръв път от 4 години титлата в Кампеонато Бразилейро не беше решена в последния кръг, а шампионът беше ясен цял месец преди края. Атлетико Минейро беше приятната изненада в началото на сезона, след като миналия се спаси от изпадане в предпоследния кръг, а в последния легна позорно на градския съперник Крузейро за да спаси и него. Не знам на какво да го отдам, със сигурност не на Роналдиньо, но така или иначе силите на петлите бързо привършиха и първо загубиха шансове за титлата, а на финалната права пребориха Гремио за второто място. Три любопитни трансфера от средата на годината - Ботафого привлече холандеца Сеедорф (чиято жена е бразилка и преди е бил близо до преминаване в местен отбор), направилият солидна кариера в Европа Диего Форлан подсили Интернасионал, а часове след като шитна Лукас Моура на ПСЖ за 45 милиона евро, Сао Пауло обяви, че е подписал с плеймейкъра на Сантос и Селесао Пауло Енрике - Гансо. Докато първите 2 са по-скоро любопитни, третият задава едновременно основния проблем и пътя на бразилските грандове - създаването и обиграването на силен отбор, вместо да продават при първата офертичка от Европа или Азия.

Каквато точно е политиката на Флуминензе. Със състав, почти идентичен на този, донесъл титлата през 2010 г., и водени от въздесъщия Фред, Флу бяха абсолютно безапелационни и не оставиха никакви съмнения в превъзходството си.

И докато за Васко да Гама, Сантос или Фламенго може да се каже, че първенството е било разочароващо, за Палмейрас това не е достатъчно. Свободно падане би било доста по-точно. Започнахме добре - с Купа на Бразилия, дълго чакан трофей, който гарантира участие в Копа Либертадорес догодина. Но комбинацията от престъпно безхаберно ръководство, изгнанието от Палестра Италия (това в Бразилия е изключително важно), многото контузии и непостоянна форма (с изключение на аржентинския голаджия Ернан Баркос) изпрати Вердао в зоната на изпадащите. И смяната на Сколари, който впрочем оня ден беше назначен за национален селекционер, с Клейна не беше нищо повече от опит да се издърпаме от блатото за косата.

Мачът, в който Флуминензе подпечата титлата, а надеждата за спасение на Палмейрас се изпари, е показателен - пред едва 8000 зрители на стадиона в Президенте Пруденте, градче на 500 километра от Сао Пауло, с автогол и два на Фред, вторият от които в последната минута, за крайното 2:3. Е, не се е случило нищо непоправимо.

Всички снимки са на Габриел Учида.