Проблемът с хулиганите във Византия 2
Само дето предложих и Холивуд захапа идеята. Ем Джи Ем, да не забравите за моите 10% от приходите!
Така, миналия път оставихме двамата хулигани, избегнали византийското правосъдие, обсадени от константинополските куки в параклиса Св. Лаврентий. Събитията се случват точно 3 дни преди Януарските иди, т. е. средата на месеца, когато традиционно се провеждат гонки на Хиподрума.
По време на състезанията агитките и на Сините, и на Зелените приканват Юстиниан да помилва бегълците, а след 22-ата от общо 25 гонки, виковете се обединяват в общото "Ника!", означаващо побеждавай, което ще даде и името на последвалите събития. През нощта тълпата нахлува в претория и освобождава затворници, подпалва множество сгради в града, включително главния вход на двореца Халке, част от Хиподрума и патриаршеската църква Св. София. Става дума за втория храм на това място. Третият - този, който можеш да видиш и днес, започва да се строи броени дни след края на размириците и е открит 5 години след това - през 537 г. Опитите на ромейския цар да умилостиви хулиганите през следващите дни, отсъпките и колебливите му действия водят до още пожари и разрушения. Исканията на тълпата, очевидно вече използвана от политици, целящи преврат, се увеличават. Юстиниан гони от двореца онези сенатори, които подозира в измяна, и един от тях - Флавий Хипаций, племенник на Анастасий, е обявен от въстаниците за нов император. Той всъщност е едва втори избор, след като Пробий, друг племенник на стария император, си бие шута още в началото на бунта.
На шестия ден от въстанието, неделя, ситуацията се напича - метежниците окупират Хиподрума, а Хипаций се настанява в катисмата, докато Юстиниан и близките му обмислят бягство по море. Тогава се намесва съпругата на императора Теодора: "И ако е невъзможно за човек, видял светлината на света, да не умре, то за някой, който е бил император, съдбата на изгнаник е непоносима. Нека никога не бъда разделена от виолетовия цвят и не доживея деня, в който не ме почитат като господарка."
Самата Теодора е безкрайно интересна личност. Зелените, за които баща й работи като мечкар, се оказват не особенно отзивчиви след смъртта му и Теодора, майка й и двете й сестри са приютени от Сините. Малката се прехранва като актриса и танцьорка (на Хиподрума, разбира се, щото театрите са забранени), което по онова време е равносилно на проститутка. Коронният й номер според историка Прокопий, който открито я недолюбва, бил стриптийз на тема Леда и лебеда - голичката Теодора ляга по гръб, след което няколко гъски кълват посипани по слабините й зрънца ечемик. Освен това гласно изразявала недоволството си, че процепите в зърната на гърдите са твърде малки, което я оставяло с едва три отверстия за правене на любов. (Ама са били перверзни древните, ей!) На 16-годишна възраст Николета открива любовта в лицето на богатия патриций Хекебол, назначен за управител на Пентапол (сега Киренайка в Либия). След 4 години е изгонена от спонсора и, докато се върне в Константинопол, преосмисля начина си на живот и се отдава на християнството. За да може да се ожени за Теодора Юстиниан, самият той - селянче от Нишко, иначе останал в историята с кодификацията на римското право, променя един-два закона. И всъщност през цялото време говорим за Св. Теодора, почитана от източно-православната църква на 14. ноември, нещо, което може би все пак си е заслужила, ако оставим настрана всичкия прокопиев хейт.
Но да се върнем към въстанието Ника. Засрамен от думите на жена си, Юстиниан решава да смаже бунта. За негов късмет в този момент в столицата са завърналите се от персийския фронт войски, съставени предимно от готи, траки и херули, интересуващи се достатъчно малко от политика и още по-малко от конни надбягвания и водени от верните му генерали Велизарий и Мунд.
Като начало в Хиподрума е пратен евнуха Нарсес, въоръжен с торба жълтици, с чиято помощ да припомни на лидерите на Сините, че Юстиниан е техен човек и да не се връзват на глупостите на тия зелени педераси. През това време отряд, воден от Велизарий, си проправя път през руините на Халке в северозападния край на Хиподрума към катисмата. Когато войниците атакуват тълпата, Нарсес и хората му препречват изходите и макар и някои от бунтовниците да са въоръжени, силите са неравностойни. След малко през портата Некра (наречена така, защото през нея изнасяли труповете на разбилите се колесничари) нахлуват херулите на Мунд и се включват във веселбата. Клането е ужасяващо - броят на убитите е 30000, не е пощаден никой от събралите се на Хиподрума. Тридесет хиляди. Хипаций и брат му Помпей са екзекутирани, а телата им - хвърлени в Босфора. Край.
Гонките останали популярно забавление в следващите век-два, същото важи и за цирковите партии (историографски термин за демите, но и нашите РЗС, Атака и, уви, СДС), макар и само в Константинопол. След това империята била застигната от финансова криза и някак си не се получавало празнично. Събитието, което вижда сметката на Хиподрума, обаче е Четвъртият кръстоносен поход. През 1202 г. божиите воини уж тръгват да освобождават Светите земи от поганците, но година по-късно неочаквано се озовават пред стените на Константинопол. Опостушаването на града е тема за друг постинг (няма бе, майтапя се), жертва пада и Хиподрума. Бронзовата квадрига на Лизил, някога украсявала стартовите порти, например се озовава във Венеция, ама на фасадата на Св. Марко сега стои копие, не по-истинското от египетската пирамица в Лас Вегас.
Мястото на Хиподрума в днешен Истанбул се нарича Ат Мейданъ (демек конен площад, защото там се провеждали състезания по джирит) или Султанахмет Мейданъ (по името на прилежащата джамия Султан Ахмед). Лесно може да се различи формата на пистата, стоят и оцелелите украсите от спината - османците опитали да запазят каквото могат от древния град, за да подчертаят приемствеността. До такава степен, че Ат Мейданъ редовно ставал сцена на еничарски бунтове, последният от които - през 1826 г. бил потушен кърваво от султан Махмуд II и довел до ликвидацията на корпуса.
Ит'с ол джъст а литъл бит ъф хистъри рипийтинг, иннит?
Източници и допълнително четене: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26.
Така, миналия път оставихме двамата хулигани, избегнали византийското правосъдие, обсадени от константинополските куки в параклиса Св. Лаврентий. Събитията се случват точно 3 дни преди Януарските иди, т. е. средата на месеца, когато традиционно се провеждат гонки на Хиподрума.
По време на състезанията агитките и на Сините, и на Зелените приканват Юстиниан да помилва бегълците, а след 22-ата от общо 25 гонки, виковете се обединяват в общото "Ника!", означаващо побеждавай, което ще даде и името на последвалите събития. През нощта тълпата нахлува в претория и освобождава затворници, подпалва множество сгради в града, включително главния вход на двореца Халке, част от Хиподрума и патриаршеската църква Св. София. Става дума за втория храм на това място. Третият - този, който можеш да видиш и днес, започва да се строи броени дни след края на размириците и е открит 5 години след това - през 537 г. Опитите на ромейския цар да умилостиви хулиганите през следващите дни, отсъпките и колебливите му действия водят до още пожари и разрушения. Исканията на тълпата, очевидно вече използвана от политици, целящи преврат, се увеличават. Юстиниан гони от двореца онези сенатори, които подозира в измяна, и един от тях - Флавий Хипаций, племенник на Анастасий, е обявен от въстаниците за нов император. Той всъщност е едва втори избор, след като Пробий, друг племенник на стария император, си бие шута още в началото на бунта.
На шестия ден от въстанието, неделя, ситуацията се напича - метежниците окупират Хиподрума, а Хипаций се настанява в катисмата, докато Юстиниан и близките му обмислят бягство по море. Тогава се намесва съпругата на императора Теодора: "И ако е невъзможно за човек, видял светлината на света, да не умре, то за някой, който е бил император, съдбата на изгнаник е непоносима. Нека никога не бъда разделена от виолетовия цвят и не доживея деня, в който не ме почитат като господарка."
Но да се върнем към въстанието Ника. Засрамен от думите на жена си, Юстиниан решава да смаже бунта. За негов късмет в този момент в столицата са завърналите се от персийския фронт войски, съставени предимно от готи, траки и херули, интересуващи се достатъчно малко от политика и още по-малко от конни надбягвания и водени от верните му генерали Велизарий и Мунд.
Като начало в Хиподрума е пратен евнуха Нарсес, въоръжен с торба жълтици, с чиято помощ да припомни на лидерите на Сините, че Юстиниан е техен човек и да не се връзват на глупостите на тия зелени педераси. През това време отряд, воден от Велизарий, си проправя път през руините на Халке в северозападния край на Хиподрума към катисмата. Когато войниците атакуват тълпата, Нарсес и хората му препречват изходите и макар и някои от бунтовниците да са въоръжени, силите са неравностойни. След малко през портата Некра (наречена така, защото през нея изнасяли труповете на разбилите се колесничари) нахлуват херулите на Мунд и се включват във веселбата. Клането е ужасяващо - броят на убитите е 30000, не е пощаден никой от събралите се на Хиподрума. Тридесет хиляди. Хипаций и брат му Помпей са екзекутирани, а телата им - хвърлени в Босфора. Край.
Гонките останали популярно забавление в следващите век-два, същото важи и за цирковите партии (историографски термин за демите, но и нашите РЗС, Атака и, уви, СДС), макар и само в Константинопол. След това империята била застигната от финансова криза и някак си не се получавало празнично. Събитието, което вижда сметката на Хиподрума, обаче е Четвъртият кръстоносен поход. През 1202 г. божиите воини уж тръгват да освобождават Светите земи от поганците, но година по-късно неочаквано се озовават пред стените на Константинопол. Опостушаването на града е тема за друг постинг (няма бе, майтапя се), жертва пада и Хиподрума. Бронзовата квадрига на Лизил, някога украсявала стартовите порти, например се озовава във Венеция, ама на фасадата на Св. Марко сега стои копие, не по-истинското от египетската пирамица в Лас Вегас.
Мястото на Хиподрума в днешен Истанбул се нарича Ат Мейданъ (демек конен площад, защото там се провеждали състезания по джирит) или Султанахмет Мейданъ (по името на прилежащата джамия Султан Ахмед). Лесно може да се различи формата на пистата, стоят и оцелелите украсите от спината - османците опитали да запазят каквото могат от древния град, за да подчертаят приемствеността. До такава степен, че Ат Мейданъ редовно ставал сцена на еничарски бунтове, последният от които - през 1826 г. бил потушен кърваво от султан Махмуд II и довел до ликвидацията на корпуса.
Ит'с ол джъст а литъл бит ъф хистъри рипийтинг, иннит?
Източници и допълнително четене: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26.
2 коментара:
Страхотни са тези статии за Византия, благодаря за писането и споделянето им!
Радвам се, Боряна
Публикуване на коментар