Проблемът с хулиганите във Византия
Виж, на всички е ясно, че не съм чак толкова начетен и даже диск на Петя Буюклиева от Тик-так по Хоризонт не мога да спечеля, но от време на време се натъквам на любопитни истории. Като тази, на която попаднах, докато проверявах нещо за цветовете. Приготви си суха храна и си пусни тихичко нещо на Тийвъри - постингът е дълъг.
През 330 г. Константин Велики решава да премести столицата на Римската империя във Византион (а не Сердика, която уж била неговия Рим), който първоначално кръщава Нови Рим. В крайна сметка Византион дава името на новата източна империя, а от своя страна след смъртта на Константин става известен като Константинопол. Освен всичко останало, малкият провинциален цирк на града е разширен подобаващо до капацитет от 100 хиляди зрители (макар и по-малък от римския Циркус Максимус). След като през 394 г. император Теодосий прекратява Олимпийските игри, а век по-късно Анастасий забранява боевете с диви животни и театралните представления, състезанията с колесници остават единственото масово забавление, а Хиподрумът на Константинопол става най-важното средище на обществения живот.
Надбягванията с колесници били скъпо удоволствие и така за поддръжката на конюшните, издръжката на колесничарите и обслужващия персонал, организацията на състезанията още по време на Римската република започнали да отговарят отделни фракции (деми), кръстени по цвета на състезателите, които ги представяли. Сега сигурно си представяш школата на Батиат от Спартак, ама с коне вместо гладиатори. Сега си представи секс сцените и престани да си представяш. Първо се обособили Белите и Червените, после се появили Зелените и Сините. Император Домициан въвел още две - Жълтите и Лилавите, но те не просъществували дълго. На старт заставали по две или три колесници с два коня от демос или по една, когато била от по-престижния модел с четири коня (квадрига). Работата на колесничарите, повечето (бивши) роби, била силно рискова и успехите им се измервали не само в броя на състезанията, които са спечелили, но и в броя на състезанията, в които са оцелели. Гай Апулей Диокъл, най-великият от римската епоха, записал победи в 1462 от 4257 състезания - 216 за Зелените, 205 за Сините, 81 за Белите и 960 за Червените и се пенсионирал на 42 години със състояните от над 35 милиона сестерции, което го прави най-добре платеният професионален спортист на всички времена. Впрочем, за колесничарите не било нетипично да сменят демите. Лоялността явно била по-разпространена сред феновете - записан е случай на привърженик на Червените, хвърлил се в гроба на загинал по време на гонка състезател.
Във Византия демите се превърнали в нещо между фенклубове, партии и държавно финансирани синдикати. Доминацията на Сините и Зелените била толкова категорична, че мнозина допускат, че другите две фракции са изчезнали, което не е точно така. Хиподрумът на Константинопол се намирал непосредствено до императорския дворец и до ложата на импертора в югозападния край на състезателното трасе - катисма се стигало по защитен коридор направо от двореца. Срещу катисмата - в североизточния край на хиподрума, най-близо до стартовите порти, били местата на Сините, до тях - Белите, падащи им се съюзници срещу Червените и Зелените, които седяли до сфендона - овалния южен край на пистата. Хиподрумът бил запазен за мъжете, макар над катисмата да била заделена стая за жени от аристокрацията. Между трибуните и трасето имало воден ров (еврип), а по средата се издигала спина - висока преграда, богато украсена със статуи на Херкулес, подвижен слон, змийска колона, гигантска жена с кон и конник в ръка, орел - слънчев часовник, египетски обелиск, в която състезателите избутвали и разбивали колесниците на съперниците си. Феновете се издокарвали в специфични дрехи и особени прически и нерядко се забърквали в побоища, че и повече. През 501 г. Зелените издебват Сините в Константинополския амфитеатър и избиват близо 3000, а няколко години по-късно победа на Порфирий, току що преминал от Сините в Зелените, предизвиква кръвопролития в Антиохия. Най-сериозните размирици обаче се случили при управлението на един от най-великите византийски владетели - Юстиниан (за протокола - страстен запалянко на Сините).
Положението в империята през 531 г. не е цветущо - войната с Персия не върви добре и финансовото бреме пада върху населението, което негодува и срещу някои непопулярни министри на Юстиниан, като преторианския префект Йоан Кападокийски и квестора Трибониан. Нужна е искрица за да разпали страстите. Осигуряват я няколко фена на Сините и Зелените, арестувани след поредните си хулигански изстъпления. Столичният префект Евдемон осъжда 4 от тях на смърт чрез обезглавяване, а други трима - на обесване. Палачът обаче се отплесва и два от тях, по ирония един син и един зелен, падат живи от въжето и с помощта на тълпата се измъкват и скриват в параклиса на Св. Лаврентий.
Шоуто, приятелю, било невероятно. Не знам какво чакат в Холивуд, ами не се заемат с византийско продължение или поне римейк на Бен Хур. И Боливуд може да я свърши тая работа, все пак ще има и танци-манци. Повече за това, а и нещо като поучителен извод - в продължението.
През 330 г. Константин Велики решава да премести столицата на Римската империя във Византион (а не Сердика, която уж била неговия Рим), който първоначално кръщава Нови Рим. В крайна сметка Византион дава името на новата източна империя, а от своя страна след смъртта на Константин става известен като Константинопол. Освен всичко останало, малкият провинциален цирк на града е разширен подобаващо до капацитет от 100 хиляди зрители (макар и по-малък от римския Циркус Максимус). След като през 394 г. император Теодосий прекратява Олимпийските игри, а век по-късно Анастасий забранява боевете с диви животни и театралните представления, състезанията с колесници остават единственото масово забавление, а Хиподрумът на Константинопол става най-важното средище на обществения живот.
Руините на Хиподрума през 16. век, гравюра от Етиен Дюперак
Надбягванията с колесници били скъпо удоволствие и така за поддръжката на конюшните, издръжката на колесничарите и обслужващия персонал, организацията на състезанията още по време на Римската република започнали да отговарят отделни фракции (деми), кръстени по цвета на състезателите, които ги представяли. Сега сигурно си представяш школата на Батиат от Спартак, ама с коне вместо гладиатори. Сега си представи секс сцените и престани да си представяш. Първо се обособили Белите и Червените, после се появили Зелените и Сините. Император Домициан въвел още две - Жълтите и Лилавите, но те не просъществували дълго. На старт заставали по две или три колесници с два коня от демос или по една, когато била от по-престижния модел с четири коня (квадрига). Работата на колесничарите, повечето (бивши) роби, била силно рискова и успехите им се измервали не само в броя на състезанията, които са спечелили, но и в броя на състезанията, в които са оцелели. Гай Апулей Диокъл, най-великият от римската епоха, записал победи в 1462 от 4257 състезания - 216 за Зелените, 205 за Сините, 81 за Белите и 960 за Червените и се пенсионирал на 42 години със състояните от над 35 милиона сестерции, което го прави най-добре платеният професионален спортист на всички времена. Впрочем, за колесничарите не било нетипично да сменят демите. Лоялността явно била по-разпространена сред феновете - записан е случай на привърженик на Червените, хвърлил се в гроба на загинал по време на гонка състезател.
Във Византия демите се превърнали в нещо между фенклубове, партии и държавно финансирани синдикати. Доминацията на Сините и Зелените била толкова категорична, че мнозина допускат, че другите две фракции са изчезнали, което не е точно така. Хиподрумът на Константинопол се намирал непосредствено до императорския дворец и до ложата на импертора в югозападния край на състезателното трасе - катисма се стигало по защитен коридор направо от двореца. Срещу катисмата - в североизточния край на хиподрума, най-близо до стартовите порти, били местата на Сините, до тях - Белите, падащи им се съюзници срещу Червените и Зелените, които седяли до сфендона - овалния южен край на пистата. Хиподрумът бил запазен за мъжете, макар над катисмата да била заделена стая за жени от аристокрацията. Между трибуните и трасето имало воден ров (еврип), а по средата се издигала спина - висока преграда, богато украсена със статуи на Херкулес, подвижен слон, змийска колона, гигантска жена с кон и конник в ръка, орел - слънчев часовник, египетски обелиск, в която състезателите избутвали и разбивали колесниците на съперниците си. Феновете се издокарвали в специфични дрехи и особени прически и нерядко се забърквали в побоища, че и повече. През 501 г. Зелените издебват Сините в Константинополския амфитеатър и избиват близо 3000, а няколко години по-късно победа на Порфирий, току що преминал от Сините в Зелените, предизвиква кръвопролития в Антиохия. Най-сериозните размирици обаче се случили при управлението на един от най-великите византийски владетели - Юстиниан (за протокола - страстен запалянко на Сините).
Положението в империята през 531 г. не е цветущо - войната с Персия не върви добре и финансовото бреме пада върху населението, което негодува и срещу някои непопулярни министри на Юстиниан, като преторианския префект Йоан Кападокийски и квестора Трибониан. Нужна е искрица за да разпали страстите. Осигуряват я няколко фена на Сините и Зелените, арестувани след поредните си хулигански изстъпления. Столичният префект Евдемон осъжда 4 от тях на смърт чрез обезглавяване, а други трима - на обесване. Палачът обаче се отплесва и два от тях, по ирония един син и един зелен, падат живи от въжето и с помощта на тълпата се измъкват и скриват в параклиса на Св. Лаврентий.
Шоуто, приятелю, било невероятно. Не знам какво чакат в Холивуд, ами не се заемат с византийско продължение или поне римейк на Бен Хур. И Боливуд може да я свърши тая работа, все пак ще има и танци-манци. Повече за това, а и нещо като поучителен извод - в продължението.
Няма коментари:
Публикуване на коментар