23.4.12

Служебно 2

Разочароващо е как този блог се превърна в блог за това, което вълнува другите, това, което не се случва, докато нищо не се случва, това, за което не мога да говоря директно, за провалите, а не успехите, не за живота, а за метасвета в главата на някой, когото не познавам. Мога да съм всеки, но ще бъда никой. Добре дошъл отново.

9.4.12

Приказка

Имало едно време принцеса. Малка, бледа и руса, обичала да се облича в бяло и розово. Истинска приказна принцеса!

Принцесата живеела в белокаменен замък в планината, обграден от красиви гори, пълни с дивеч. Царството не било воювало от години, а царят и царицата обичали малката си първородна дъщеря безмерно. Всяка година по повод рождения ден на принцесата в тронната зала се организирали великолепни балове, на които идвали да се забавляват най-личните благородници от близките държави. Нищо, че принцесата била все още малка и било рано за кандидат-женихи.

Една сутрин, няколко дни преди десетия си рожден ден, принцесата се събудила късно. Замъкът бил необичайно тих - не се чувала нито бавачката, от чието мърморене обикновено се будела малката, нито придворните, празна била трапезарията, нямало никой в покоите на майка й и баща й, нито по дългите коридори, по чиито стени висяли строгите портрети на предците й, от които тя по детски се страхувала. Принцесата надникнала в стаите на прислугата, в кухнята, празна била дори конюшнята.

Момиченцето решило да се разходи из гората зад замъка, да набере цветя, да погледа и послуша водата в планинската река. Стигнало до любимата си поляна, която тази сутрин била осеяна с прекрасни сини и жълти пролетни цветя, а слънцето я огрявало така силно, че тревата блестяла. Отнякъде се появило малко сиво зайче, спряло стъписано току пред лазурно сините обувки на принцесата, постояло така няколко секунди, после заподскачало обратно към гората. Принцесата го последвала. Зайчето не бягало бързо, напротив - на момиченцето му се струвало, че животинката спира и изчаква, ако усети, че се е отдалечила прекалено. В един момент, така както подскачало, зайчето се свлякло на мократа пръст между дърветата. Принцесата повдигнала безжизненото телце и открила върха на стрела, забит между предните му крачета.

Вдигнала поглед и установила, че дърветата пред нея са свършили, изглежда като пожар да бил изпепелил гората напред и земята е покрита с овъглени стволове и клони. Земята обаче не била покрита с мъртви дървета, а с труповете на десетки, на стотици войници. Чак до неясния хоризонт, там, където преди ромоляла реката, всичко било сиво-черно, миришело на желязо. Задушаващата смрад на гнило и яркочервеното на разкъсваната от лешоядите плът щели да се появят едва на следващия ден. Принцесата крачела напред със замъглен поглед и не виждала смазаните глави и отсечените ръце, локвичките черна кръв под стъпките й, не чувала стоновете на умиращите. На няколко метра от нея два войника били застинали прави, вкопчени един в друг. Копието на единия стърчало от гърба на другия, а от парчето месо на върха му все още капела кръв. С двете си ръце вторият здраво стискал дръжката на меча, забит отгоре между врата и ключицата на първия. Главите им били отпуснати една срещу друга и шлемовете закривали лицата им. Лица, на които момичето би видяло единствено болка, не устрем, злоба или отчаяние.

Принцесата не извикала, не се разплакала, не побягнала. Направила бавно няколко крачки назад до мястото, където била оставила тялото на зайчето. Обърнала се и спокойно се върнала на слънчевата поляна. Поляната между опустелия замък и мъртвото бойно поле.

26.3.12

Служебно

Имам материал за разни и фотографи, за едно копирано лого на Кънчев и един куп мои си неща, но не мисля, че ще имам сили да напиша каквото и да е тук скоро. Попреглеждай музикалния блог - скеджулнал съм клипове за следващите 2 месеца. Ако не разбираш нищо от този постинг, значи не е за теб. Извинявай.

20.3.12

Лого ревю: ТВ7

Защо им е на ТВ7 да сменят логото си, след като от последния, приличен при това ребрандинг са изминали по-малко от 2 години? Минималистично, леко грубовато и още по-дразнещо оранжево новото лого е точно толкова агресивно, колкото се опитва да бъде телевизията в последната година, акцентирайки върху скандална публицистика и български футбол. Логото няма да стане по-красиво, нито ще свикнеш лесно с него, но защо пък при лонча на следващата програмна схема да няма и нов ребрандинг? Впрочем, визията на семейния канал Супер 7 все още не е синхронизирана - да видим какво ще се случи там.

14.3.12

Преди еврото: Шотландски паунд 3

Внимателно измивате стомаха, черния дроб, белите дробове, сърцето. Варите в подсолена вода два часа, добавяте смляно месо, овесена каша, подправки, сол... оп, това беше друго.

Та, третата, последна банка, имаща право да емитира банкноти на британския паунд в Шотландия, и единствената, която не е ъф Скотланд нещо си е Клайдсдейл. Там следват по-познатата схема с лица на различни известни личности върху различните купюри и в момента поддържат 2 серии в обращение.

По-старта се нарича Известни шотландци, а новата от 2009 г. - Световно наследство.

Робърт Бърнс (1759 - 1796) е сумарно най-любимият обект на почит от шотландските банкери. Бърнс е поет, писал на шотландски (от германската езикова група, не гелик) и английски с шотландски диалект, което го прави неразбираем за всички останали, освен сънародниците му, заради което последните очевидно го обичат толкова. Компания върху 5-те паунда му правят полска мишка и роза, които подобно на моста Бриг о'Дун са герои от негови поеми. Кои са поемите не знам и не мога да открия - най-вероятно Роби е писал за плоускей мишкс и росис. Шегата на страна, Бърнс, като истински поет-роамнтик, умира на едва 37-годишна възраст в следствие усложнения, предизвикани от вадене на зъб. Зъболекарите са зли, казвам ви, зли злодеи!

Томбоят от десетачката е Мери Слесър (1848 - 1915), християнска мисионерка сред племената Ефик и Окойонг в днешна Нигерия. Мери се появява върху купюра през 1998 г., замествайки Дейвид Ливингстън, който също е бил мисионер в Африка. Окей.

Помниш Робърт Брус (1274 – 1329) като бъзлив предател от филма Смело сърце, разказващ за делата и смъртта (макар и не толкова подробно и отвратително, колкото е била) на Уилям Уолъс. Робърт от клана Брус обаче довежда борбата за независимост до успех и след като ги бие няколко пъти е официално признат за крал от англичаните.

Адам Смит (1723 – 1790) е философ, чийто най-известен труд Богатството на народите на практика полага основите на съвременната наука икономика, т. е. дори и да се напънеш, не можеш да си представиш колко точно много е важен. В личния си живот Смит е бил разсеян особняк, живял с майка си до последно, не се е женил и не е разрешавал да му правят портрети. Предполагам, че на банкнотата от 50 паунда е изобразен дядото на изпълнителния директор на Клайдсдейл.

Това е Уилям Томсън, по-известен като Лорд Келвин (1824 - 1907), физик и инженер. На 100-те паунда Уилям е изобразен с изобретените от него морски компас и първи трансатлантически кабел. На теб може да ти е познат най-вече като кръстник на алтернативната температурна скала, в която 0 градуса Келвин е абсолютната нула. Това, което може би не знаеш е, че като истински ирландец по рождение мистър Томсън съвсем сериозно е търсел формулата на перфектната пяна в пинта Гинес, а мозайката от двойно пресечени кубове се нарича Келвинова структура (не се шегувам!)

Дизайнът на Световно наследство е приятен и фрагментиран, но и една идея по-малко модерен от мостовете на Банк ъф Скотланд, заради усилената употреба на бодил в реверса. Предвид тематиката ще обърна внимание на картинките и от двете страни на банкнотите, благодаря за разбирането.

Сър Александър Флеминг (1881 – 1955), биолог и фармацевт, е откривателят на антибиотика пеницилин. Заради пеницилина, който към ей този момент е спасил живота на милиони, Флеминг получава Нобелова награда за медицина и заслужено е в списъка на 100-те най-важни личности на 20. век според списание Тайм.

Сценката на гърба е от Сейнт Килда, архипелаг на северозапад от Шотландия, едно от малкото места в списъка на ЮНЕСКО със статус на едновременно културно и природно наследство.

В сравнение с предишната серия, тук Бърнс е промотиран до десетачката. Какво да напиша? А, да - на бас, че не си виждал дудъла на Гугъл, посветен на Роби.

От другата страна са cтария и нов град на Единбург.

Робърт Брус запазва позицията си на 20-те паунда.

По-интересен е обектът на реверса. Ню Ланарк е село, построено през 1786 г. от предприемача Дейвид Дейл за да подслони работниците в мелниците му. Под ръководството на зет му Робърт Оуен Ню Ланарк става ранен пример за социално предприятие и урбанизъм, до степен идеите на Оуен да прерастнат в течението оуенизъм, частен случан на утопичен социализъм. За подобен случай съм ти разказвал вече надълго и нашироко, вземи го прочети, ако не си.

Върху банкнотата от 50 паунда е Елси Мод Инглис (1864 – 1917), лекар и суфражетка (да те видим знаеш ли какво е това). Елси основава родилен дом за бедни в Единбург а по време на Първата Световна война организацията й Шотландски женски болници изпраща над хиляда доктора на фронта.

Римляните започват да строят Антониновия вал, каменно укрепление, простиращо се от изток на запад на около 150 км на север от по известния Адрианов вал, през 142 г. за да брани провинция Британия от варварите на север. Оттеглят се само 20 години след това, а по-късно император Септимий Север се връща и пооправя части от стената. Като цяло не е останало много, затова и на банкнотата се вижда предимно зеленина.

100-те паунда са за Чарлс Рени Макинтош (1868 – 1928), архитект и художник, най-видния представител на ар нуво във Великобритания. Освен това Чарлс е запален фен на Селтик, замесен в първото меле на дербито с Рейнджърс през 1897 г., завършило с ареста на над 100 души. Последното, разбира се, не е вярно.

Обратната страна изобразява последния, пети обект от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО в Шотландия - група неолитни паметници, намиращи се на главния остров от архипелага Оркни (неолитни ще рече, че са на около 5000 години).

И ако банкнотите на шотландския паунд все още не са ти дотегнали смъртно, тук можеш да научиш още за тях.

7.3.12

Преди еврото: Шотландски паунд 2

Какво що си говорим за шотландския паунд може да видиш в предишния постинг по темата. А сега продължавам с банкнотите на Банк ъф Скотланд (да не се бърка с Роял Банк ъф Скотланд).

В обращение са две серии - първата е посветена на 300-годишнината на банката през 1985 г., а новата от преди 5 години е посветена на мостовете в страната и трябва постепенно да замести старите банкноти.

Потретът върху аверса на всички купюри от по-старата емисия е на Уолтър Скот (1771 - 1832), може би най-популярният англоезичен писател от началото на 19. век, автор на историческите романи Роб Рой, Айвънхоу и Уейвърли. Има си и благородническа титла, дадена му за разкриването на местонахождението на забравените в продължение на 200 години регалии на шотландските крале през 1818 г. Скот обаче не присъства върху банкнотите просто ей така. През 1826 г. британското правителство подготвя банкова реформа, с която предлага забрана частни банки да емитират банкноти на стойност под 5 паунда, което би се отразило пагубно на шотландската икономика, в която малките банкноти са по-често използвани. Скот предприема кампания в защита на 1-паундовата банкнота, публикувайки три отворени писма под псевдонима Малаки Малаграутър, и в крайна сметка успява. Иронията е, че в емисията на Банк ъф Скотланд с неговото лице най-ниската стойност е 5 паунда.

Върху обратните страни на банкнотите от серията впечатление прави комбинацията от три печата, символизиращи трите банки, които се обединяват в настоящата Банк ъф Скотланд: Атина Палада (пак) за Британскта ленена банка, андреевски кръст с 4 безанти за Банк ъф Скотланд и ветроход за Юниън Банк ъф Скотланд.

Темата и изображенията на реверсите като цяло са скучновати - нефтената и енергийна индустрия върху 5-те паунда, дестилационният и пивоварен сектор на 10-те, науката и образованието върху банкнотата от 20 паунда, културата и изкуствата на 50-те и туризмът върху стотачката. Вери соц.

За сметка на това дизайнът на новата емисия е един от най-модерните и елегантни, на които съм попадал. А и от никъде не стърчи магарешки бодил, което си е силен бонус пункт.

Призрачният портрет в средата на лицевата страна отново е на сър Уолтър Скот. На обратната страна по подобие и за разлика от еврото са изобразени шотландски мостове от различни епохи.

Бриг о'Дун е най-старият мост в серията - построен е през късното Средновековие и реконструиран през 18. век. Компания му прави Робърт Бърнс (или по-точно статуята му в Дъмфрис, чийто пък футболен отбор се казва Куийн ъф Саут), в чиято едноименна поема Там о'Шантър се спасява от трите преследващи го вещици, прекосявайки моста. В по-нови времена на Бриг о'Дун е кръстен бродуейския мюзикъл Бригадун. Въобще, много културен мост.

Гленфинан е символът на индустриалната революция в компанията. Построен в края на 19. век, железопътнатият виадукт е една от най-големите изцяло бетонни конструкции за времето си. Благодарение на живописният пейзаж наоколо Гленфинан се появява в не един филм, по него минава и Хогуартс експрес в поредицата Хари Потър.

Още един железопътен мост е изобразен върху банкнотата от 20 паунда. Форт се счита за едно от инженерните чудеса на 19. век и е все още сред най-големите конзолни мостове в света. С дължината си от 2.5 километра той свързва столицата Единбург и Файф на север, пресичайки устието на река Форт.

Фолкъркското колело е уникална конструкция, свързваща плавателните канали Форт енд Клайд и Юниън, заменяйки сложна поредица шлюзове. Макар да прилича на екзотично съоръжение в лунапарк, Фолкъркското колело е едновременно зрелищно и ефикасно средство за повдигане на цели кораби, възползвайки се максимално от силите в Закона на Архимед.

Показаният на 100-те паунда Кесък, построен в началото на 80-те висящ мост с 4 кули и 64 стоманени въжета, е може би най-безинтересният от серията, но това по никакъв начин не го прави по-незначимо инженерно постижение, а и някак затваря кръга.

Остана само Клайдсдейл.

5.3.12

Писмо от бъдещето

From: "President Georgi Parvanov"<georgi.paranov1@gmail.com>
Reply-To: <georgi.parvanov26@yahoo.com>
Date: Wed, 25 Apr 2012 07:12:03 -0800
Subject: Letter from President Georgi Parvanov of Bulgaria.

Dear Friend.

My contacting you through this medium is due to the urgency and confidentiality of this message; I want to make you an offer so that you can assist me.

I resigned as the Bulgarian President on the 22nd of Jan 2012, please go through this: http://www.novinite.com/view_news.php?id=135942

I know very well that the government will be after all the moneys with me, and as such, I don’t want to lose all. I have some deposited amount of money in Bank in New York, which I will like you change the ownership to you and have the money moved immediately to you in your country in Cash (US$56Million) through a high Diplomatic Service.

Once you have received this first part, I will move another to you, but I want you to assure me that you can handle this easily, as I will take care of all the documentation here and the cost here. What you are to take care of is just the delivery and handling charges/fee once they have arrived your country.

You are receiving 30% of the total amount, so please urgently reply with your full contact information and as well as a copy of your ID to assure me that you are not going to run with my money.

Please reply and notify me of your interest with your, Full Name, Your Contact Address, Your direct telephone Number.

I am waiting.

Thank You.

President Georgi Parvanov