Преди еврото: Шотландски паунд 2
Какво що си говорим за шотландския паунд може да видиш в предишния постинг по темата. А сега продължавам с банкнотите на Банк ъф Скотланд (да не се бърка с Роял Банк ъф Скотланд).
В обращение са две серии - първата е посветена на 300-годишнината на банката през 1985 г., а новата от преди 5 години е посветена на мостовете в страната и трябва постепенно да замести старите банкноти.
Потретът върху аверса на всички купюри от по-старата емисия е на Уолтър Скот (1771 - 1832), може би най-популярният англоезичен писател от началото на 19. век, автор на историческите романи Роб Рой, Айвънхоу и Уейвърли. Има си и благородническа титла, дадена му за разкриването на местонахождението на забравените в продължение на 200 години регалии на шотландските крале през 1818 г. Скот обаче не присъства върху банкнотите просто ей така. През 1826 г. британското правителство подготвя банкова реформа, с която предлага забрана частни банки да емитират банкноти на стойност под 5 паунда, което би се отразило пагубно на шотландската икономика, в която малките банкноти са по-често използвани. Скот предприема кампания в защита на 1-паундовата банкнота, публикувайки три отворени писма под псевдонима Малаки Малаграутър, и в крайна сметка успява. Иронията е, че в емисията на Банк ъф Скотланд с неговото лице най-ниската стойност е 5 паунда.
Върху обратните страни на банкнотите от серията впечатление прави комбинацията от три печата, символизиращи трите банки, които се обединяват в настоящата Банк ъф Скотланд: Атина Палада (пак) за Британскта ленена банка, андреевски кръст с 4 безанти за Банк ъф Скотланд и ветроход за Юниън Банк ъф Скотланд.
Темата и изображенията на реверсите като цяло са скучновати - нефтената и енергийна индустрия върху 5-те паунда, дестилационният и пивоварен сектор на 10-те, науката и образованието върху банкнотата от 20 паунда, културата и изкуствата на 50-те и туризмът върху стотачката. Вери соц.
За сметка на това дизайнът на новата емисия е един от най-модерните и елегантни, на които съм попадал. А и от никъде не стърчи магарешки бодил, което си е силен бонус пункт.
Призрачният портрет в средата на лицевата страна отново е на сър Уолтър Скот. На обратната страна по подобие и за разлика от еврото са изобразени шотландски мостове от различни епохи.
Бриг о'Дун е най-старият мост в серията - построен е през късното Средновековие и реконструиран през 18. век. Компания му прави Робърт Бърнс (или по-точно статуята му в Дъмфрис, чийто пък футболен отбор се казва Куийн ъф Саут), в чиято едноименна поема Там о'Шантър се спасява от трите преследващи го вещици, прекосявайки моста. В по-нови времена на Бриг о'Дун е кръстен бродуейския мюзикъл Бригадун. Въобще, много културен мост.
Гленфинан е символът на индустриалната революция в компанията. Построен в края на 19. век, железопътнатият виадукт е една от най-големите изцяло бетонни конструкции за времето си. Благодарение на живописният пейзаж наоколо Гленфинан се появява в не един филм, по него минава и Хогуартс експрес в поредицата Хари Потър.
Още един железопътен мост е изобразен върху банкнотата от 20 паунда. Форт се счита за едно от инженерните чудеса на 19. век и е все още сред най-големите конзолни мостове в света. С дължината си от 2.5 километра той свързва столицата Единбург и Файф на север, пресичайки устието на река Форт.
Фолкъркското колело е уникална конструкция, свързваща плавателните канали Форт енд Клайд и Юниън, заменяйки сложна поредица шлюзове. Макар да прилича на екзотично съоръжение в лунапарк, Фолкъркското колело е едновременно зрелищно и ефикасно средство за повдигане на цели кораби, възползвайки се максимално от силите в Закона на Архимед.
Показаният на 100-те паунда Кесък, построен в началото на 80-те висящ мост с 4 кули и 64 стоманени въжета, е може би най-безинтересният от серията, но това по никакъв начин не го прави по-незначимо инженерно постижение, а и някак затваря кръга.
Остана само Клайдсдейл.
В обращение са две серии - първата е посветена на 300-годишнината на банката през 1985 г., а новата от преди 5 години е посветена на мостовете в страната и трябва постепенно да замести старите банкноти.
Потретът върху аверса на всички купюри от по-старата емисия е на Уолтър Скот (1771 - 1832), може би най-популярният англоезичен писател от началото на 19. век, автор на историческите романи Роб Рой, Айвънхоу и Уейвърли. Има си и благородническа титла, дадена му за разкриването на местонахождението на забравените в продължение на 200 години регалии на шотландските крале през 1818 г. Скот обаче не присъства върху банкнотите просто ей така. През 1826 г. британското правителство подготвя банкова реформа, с която предлага забрана частни банки да емитират банкноти на стойност под 5 паунда, което би се отразило пагубно на шотландската икономика, в която малките банкноти са по-често използвани. Скот предприема кампания в защита на 1-паундовата банкнота, публикувайки три отворени писма под псевдонима Малаки Малаграутър, и в крайна сметка успява. Иронията е, че в емисията на Банк ъф Скотланд с неговото лице най-ниската стойност е 5 паунда.
Върху обратните страни на банкнотите от серията впечатление прави комбинацията от три печата, символизиращи трите банки, които се обединяват в настоящата Банк ъф Скотланд: Атина Палада (пак) за Британскта ленена банка, андреевски кръст с 4 безанти за Банк ъф Скотланд и ветроход за Юниън Банк ъф Скотланд.
Темата и изображенията на реверсите като цяло са скучновати - нефтената и енергийна индустрия върху 5-те паунда, дестилационният и пивоварен сектор на 10-те, науката и образованието върху банкнотата от 20 паунда, културата и изкуствата на 50-те и туризмът върху стотачката. Вери соц.
За сметка на това дизайнът на новата емисия е един от най-модерните и елегантни, на които съм попадал. А и от никъде не стърчи магарешки бодил, което си е силен бонус пункт.
Призрачният портрет в средата на лицевата страна отново е на сър Уолтър Скот. На обратната страна по подобие и за разлика от еврото са изобразени шотландски мостове от различни епохи.
Бриг о'Дун е най-старият мост в серията - построен е през късното Средновековие и реконструиран през 18. век. Компания му прави Робърт Бърнс (или по-точно статуята му в Дъмфрис, чийто пък футболен отбор се казва Куийн ъф Саут), в чиято едноименна поема Там о'Шантър се спасява от трите преследващи го вещици, прекосявайки моста. В по-нови времена на Бриг о'Дун е кръстен бродуейския мюзикъл Бригадун. Въобще, много културен мост.
Гленфинан е символът на индустриалната революция в компанията. Построен в края на 19. век, железопътнатият виадукт е една от най-големите изцяло бетонни конструкции за времето си. Благодарение на живописният пейзаж наоколо Гленфинан се появява в не един филм, по него минава и Хогуартс експрес в поредицата Хари Потър.
Още един железопътен мост е изобразен върху банкнотата от 20 паунда. Форт се счита за едно от инженерните чудеса на 19. век и е все още сред най-големите конзолни мостове в света. С дължината си от 2.5 километра той свързва столицата Единбург и Файф на север, пресичайки устието на река Форт.
Фолкъркското колело е уникална конструкция, свързваща плавателните канали Форт енд Клайд и Юниън, заменяйки сложна поредица шлюзове. Макар да прилича на екзотично съоръжение в лунапарк, Фолкъркското колело е едновременно зрелищно и ефикасно средство за повдигане на цели кораби, възползвайки се максимално от силите в Закона на Архимед.
Показаният на 100-те паунда Кесък, построен в началото на 80-те висящ мост с 4 кули и 64 стоманени въжета, е може би най-безинтересният от серията, но това по никакъв начин не го прави по-незначимо инженерно постижение, а и някак затваря кръга.
Остана само Клайдсдейл.
Няма коментари:
Публикуване на коментар