Оранжево срещу розово 9

Улвърхемптън Уондърърс - Шефилд Юнайтед 1:0, 17.04.2021

Най-добрият футболист в света

Мъж избира чипс за сина си от павилиона на спирката. Тъкмо съм оставил момичетата на Мирадор Принсес - виенското колело до пристанището на Малага, и чакам за бира в жегата. Когато вижда момчето - около 10-годишно хлапе с една от онези, новите фланелки на Ювентус, продавачът сериозно го пита знае ли кой е най-добрият футболист в света. Момчето гледа объркано и продавачът повтаря въпроса си на английски. Още смутен поглед, затова с чипса продавачът дава и отговора, докато аз се заливам от смях:

- Меси, чико, е най-добрият футбилист, Ме-си!

Бирата ми е блудкава и стипчива, нищо особено, но точно такава, каквато трябва да бъде. На етикета господин със сако и вратовръзка е свалил сламената си шапка и забърсва потното си чело с платнена кърпичка, а до него току-що налята ледена бира се пени в чашата. Важните неща в живота.

Телевизия на ръба на закона 6

Не се бях връщал към темата известно време, през което амбициите на Булсатком да има собствен сателит и да навлезе в мобилните комуникации го принудиха да се откаже от повечето си ексклузивни спортни права, а аз и останалите футболни фенове се примирихме, че няколко пъти годишно ще трябва да гледаме Ел Класико на прекъсващ онлайн стрийм с руски коментар (а руските коментатори могат да накарат дори "експертите" на Диема да звучат така, все едно знаят какво говорят).

Междувременно сред другите оператори течеше консолидация, като с придобиването на Близу Мобилтел стана най-големия играч на кабелния пазар. Собственият пакет спортни канали Мтел Спорт стартира със скромна футболна програма, но и НХЛ и тенис турнирите Мастърс, както и с малък скандал с прецакването на абонатите, които след краткия гратисен период започнаха да получават ъпгрейднати сметки, без да са заявявали включването му.

Наистина неприятната изненада обаче предстои. От следващия сезон Би Ти Ви преотстъпва правата за италианската Серия А и мачовете от Шампионската лига във вторник, както и финала на ребрандирания като А1 оператор, който ще ги излъчва ексклузивно по прекръстените на Макс Спорт канали. За Би Ти Ви това може да обяснимо - парите, които ще получи от А1 са си чист кеш, а се съмнявам, че ще има осезаем спад в приходите от реклама, но не и оправдано - т. нар. "спортни" канали на групата се изпразват от съдържание и обезсмислят, а и зрителите едва ли ще са особено щастливи.

Големите спортни събития струват скъпо. Телевизиите могат да ги финансират по грубо казано 2 начина - с реклама или допълнителни абонаментни такси. Вторият модел би означавал, че телевизията ще се опита да стигне до максимален брой потребители, предлагайки се през различни доставчици и по алтернативни начини - например Плей Диема Екстра за хората без договор с кабелен оператор. България обаче е мъничък пазар и само допълнителните такси може да се окажат недостатъчни за избиването на парите, дадени за правата - ето, от стартирането цената на спортния пакет на Диема се покачва с левче всяка година и от тази ще е 7 лв. на месец за повечето абонати. Затова и Булсатком досега, и А1 не създават телевизионен продукт със спортните права, а ги използват за привличането на клиенти, които натоварват с допълнителни, по-скъпи услуги и обвързват с дългосрочни договори.

Нещо, което е незаконно.

Член 21 от Закона за защита на конкуренцията ясно казва, че "прякото или косвено налагане на цени за покупка или продажба или други нелоялни търговски условия", "ограничаването на производството, търговията и техническото развитие във вреда на потребителите", "поставянето сключването на договори в зависимост от поемането от другата страна на допълнителни задължения или сключване на допълнителни договори", "необоснованият отказ да се достави стока или да се предостави услуга на реален или потенциален клиент, за да се възпрепятства осъществяваната от него стопанска дейност" и "прилагане на различни условия за един и същ вид договори по отношение на определени партньори, при което те се поставят в неравноправно положение като конкуренти" представляват злоупотреба с монополно или господстващо положение и са забранени. Преведено на човешки език, А1 няма основание да отказва предоставянето на каналите Макс Спорт на други оператори, но и трябва да го прави на същата цена, на която ги "продава" на себе си.

Законът е в правната рамка на СЕМ и, логично, на Комисията за защита на конкуренцията (би трябвало и Комисията за регулиране на съобщенията да се занимава с това, макар досега да не е взимала отношение). Преди години Булсатком игра цирк с уж друг собственик на правата и уж други оператори, които излъчват каналите, и номерът мина пред КЗК. Честно казано, не ме интересува какви врътки ще прави А1 сега и дали кротко ще го докараме до монопол, знам само, че ощетени отново ще са зрителите.

Световното по екипи

Блогът си е жив, мерси, че попита, и се завръща точно навреме за събитието на годината - Световното първенство по футбол (не "Световната купа" или "Световното първенство на ФИФА"). Темата е единствената мода, която има значение, критериите - същите като миналия път, а преди да стигнем до новите култови екипи, ще ти се наложи да разгледаш няколко грандиозни провала.

32. Сърбия (0/10)

Страните, на които залага Пума - Италия и водещите африкански се провалиха в квалификациите и от компанията на пожар са подписали с няколко участника на първенството. В последния момент за Сърбия е останал каталожен модел. На резервния пък са дръпнати 3 ленти, които трябва да са флага на западните ни съседи, но не са, а и изпълнението е супер аматьорско. Нищо, няма да се косите, братя сърби - крушовата ракия продължава да е топ.

31. Русия (0/10)

Опитите да направиш нещо "винтидж" в Русия неизбежно се забиват в стилистиката на СССР като Лада 1200 в канавка. Общо взето, откакто показаха фланелките на Сборная за домашния чемпионат мира, Адидас ограничават щетите. Резервните не ги разбирам - има нещо в тях, което некомфортно ми напомня за електронната игра с вълка от Ну пагади, но и без това щяха да са грозновати.

30. Мароко (0/10)

Мароканците са отишли в магазина, избрали са двата най-досадни тиймуеъра на Адидас и са им зашили емблема (или, по-скоро, 12-годишни момиченца, работещи в незаконна работилница до някой сук, са им зашили емблемата).

29. Иран (0/10)

Същата работа като Мароко, но предполагам, че иранците просто са гепили тениските от тир, минаващ през страната, което е един вид извинение.

28. Испания (1.5/10)

2018-а е годината, през която испанците и Адидас установиха, че при смесването на червено и синьо се получава лилаво. Последното се свързва с републиканизма в Кралство Испания и лекият визуален бъг предизвика несъразмерно силни брожения в страната. Не това обаче е причината да не харесвам титулярните екипи, а копирането от най-грозния адидаски темплейт от средата на 90-те изобщо. Резервните са решени в мръсно бяло и мандаринено оранжево - цветова комбинация, която казва Испания малко по-малко от ескимос с монокъл. Въобще група Б се очертава тегава за гледане, още повече очевидно ще бъдем подложени на всички възможни комбинации червени срещу бели.

27. Франция (2/10)

Уляля, откъде да започна? За пръв път Найки са нацелили традиционната за Франция комбинация от синьо, бяло и червено, но отново не и класическия нюанс на синьото, добавяйки все пак флагче на гърба, за да е още по-дразнещо разминаването. Спектрограмата, която присъства в различна степен у всички нови екипи на компанията, тук е най-контрастна, но с това ищахът на на дизайнера да твори явно не се е изчерпал. Пълните овали и заострени върхове на шрифта са заети от ар деко, но изградени от шестоъгълни клетки (шестоъгълникът, ето че ще научиш нещо ново, е общоприет символ на страната, напомняйки за формата й на картата) - нещо като лафа за кръглата пица с триъгълни парчета в квадратна кутия, но не толкова вкусно. Положението донякъде спасяват "модните" резервни фланелки с вградени нишки в червено и синьо (изобщо свиквай с меланжа - следващия сезон ще е навсякъде), уви невидими отдалеч.

26. Мексико (2/10)

Адидас са потърсили ретро вдъхновение от Световното в САЩ през 1994-а, когато мексиканците носеха ярко зелени фланелки на Умбро и отпаднаха с дузпи от българския национален отбор, облечен в екипи с точно този дизайн - страшно вдъхновение, няма що. Резервният за малко да позамаже ситуацията, но хей, някой пак не е познал знамето.

25. Хърватска (2/10)

На всеки 2 години запомнящите се червени и бели карета на Хърватска стават обект на издевателства в името на продажбата на повече фланелки. Този път дизайнерите са ги видели през нелегален онлайн стрийм, а ако размерът продължава да расте така неудържимо, след време просто ще имаме екип с червена предна и бяла задна страна. Не съм убеден и че потъмняването на синьото в отново резервните екипи е добра идея. (Да се чете: изобщо не е добра идея.)

24. Аржентина (2/10)

Аржентинците са благословени с може би най-красивия екип на национален отбор в целия свят и всяко човъркане на дизайна осира пейзажа. Когато това лято Меси, Дибала и най-вече Отаменди излизат по терените в Русия, ще изглеждат все едно предната вечер домакинът е метнал фланелките им в пералнята на 90 градуса, с няколко нови Ариел 3 в 1 капсули и капачка белина за всеки случай. Отчаяни от самите себе си Адидас са повишили тренировъчните тениски до резервни, но това просто не работи, мучачос.

23. Тунис (2/10)

Тунис е единственият отбор, спонсориран от малкия германски производител Улшпорт на този шампионат, и човек би си помислил, че от компанията ще използват шанса да покажат нещо оригинално. За съжаление, немската оригиналност се простира до новия темплейт на Улшпорт, с който, много по-подобаващо, ще играят една дузина нискоразредни и аматьорски отбори из регионал-, обер- и бециркслигите.

22. Египет (2.5/10)

В името на Амон-Ра и Салах, от месец и нещо насам се чудя каква е връзката между Египет и карето и не мога да сгрея. В квалификациите "фараоните" (предлагам ти дринкинг гейм - всеки път, когато коментаторът на Бенете ги нарече така по време очертаващите се като бая мудни мачове в групата - по една малка ракийка) носеха едни палави черно-бели чорапи, но за голямата сцена май са отпаднали.

21. Саудитска Арабия (3/10)

Титулярно - в зелено, резервно - в бяло и това е. Подходът на саудитите някак успява да изглежда по-добре от изпълненията по-горе.

20. Сенегал (3/10)

Още една от жертвите на предшампионатната офанзива на Пума. Моделите с превърналия се в традиционен за марката полутонова графика, в случая на лъв, не са чак толкова разочароващи, колкото контраста с ярките дизайни, които Садио и малките маненца можеха да носят, ако Сенегал беше останал с Ромаи.

19. Корея (3/10)

Някак си Найки успя да създаде по-красиви екипи за отбори, които не се класираха за Световното - САЩ, Чили, Нова Зеландия, Турция, дори Словакия се обзаведоха с истински красоти. А и да се опитваш да направиш адски скучен екип, едва ли ще ти се получи по-скучно от титулярния корейски. При резервния е точно обратното - новоосвободеното място на гърдите е заето от мъглива вариация на таегука, която обаче е твърде плаха и неубедителна.

18. Панама (4/10)

Ако трябва да съм честен, екипите на Панама се очакваха повече като нишан за това, какво ще предложи Ню Баланс на Ливърпул за следващия сезон, но ще останат в историята заради първото участие на страната на мундиал. Мотивът на принта трябва да е хем харпия, хем скайлайна на Панама Сити... ми, окей, щом казват.

17. Англия (4.5/10)

Печели дори само от това, че няма нищо общо с кошмарните бели екипи със светло сини ръкави и червени чорапи отпреди 2 години. Истинското попадение обаче е шрифтът на Крейг Уорд, получен с усукване на кръста на Св. Георги. Кръстът присъства и върху резервните фланелки - отново в класическо червено - но по-нелепо.

16. Швейцария (4.5/10)

Предната страна на титулярната фланелка е разкрасена с изолинии, напомнящи за планинския релеф на страната или за това, че Лихтщайнер е дърво. При резервния се сблъскваме с най-голямото престъпление на Пума тази година - решението да предостави почти идентични, чисто бели тениски на спонсорираните от нея отбори. Всички, които са по-напред в класацията, са там заради първия им екип и въпреки втория.

15. Швеция (5/10)

Пред Швейцария е Швеция - ей така, да ти е гадно като го четеш на глас. Наистина няма какво да объркаш с титулярния екип на шведите, но... шегувам се, всичко е точно. Едни леки диагонални ивици за по скандинавски минималистичен ретро разкош и става чудно. При втория екип неизбежно се сблъскваме с тиймуеър, но Кондиво е приемлив модел.

14. Уругвай (5.5/10)

Може би не колкото при съседите от другата страна на Рио де ла Плата, но и Уругвай е успял да направи комбинацията от небесно сини фланелки и тъмни като душата на Серхио Рамос гащета "своя". Стилизираното изображение на слънце на гърдите (или, окей, корема) не идва директно от националния флаг, а от скулптурата Слънце за Атлантида на Карлос Паес Виларо. Да, знам, че на тази снимка не се вижда много ясно, но закъде сме тръгнали, ако няма да си вярваме. За резервните се разбрахме.

13. Белгия (5.5/10)

За разлика от останалите, търсенето на последното златно поколение и култов модел на националния отбор при Белгия е отвело Адидас чак в средата на 80-те. Има обаче нещо сбъркано в новия вариант на мотива с ромбовете - може би, ако се бяха придържали към класическия аргайл, щеше да се получи по-приятно за окото. Резервният е отново Кондиво, но печели бонус точки за двуцветните адидаски ленти на раменете.

12. Исландия (5.5/10)

За разлика от другия малък производител Улшпорт Ереа се хвърля в дълбокото без пояс. Мацаницата по ръкавите на исландците, уж Северното сияние, но повече вулкан, изглежда, виж, има една английска дума unapologetic, която не мога да преведа, та ънаполоджетикали като нещо търчало по стадионите на ранната английска Висша лига. Има неща, които вярвам, че трябва да си останат в 90-те - Бекстрийт бойс, водка Номер 5, мъжките обеци, начинът, по които изглеждат екипите на отборите от ранната английска Висша лига, но колкото повече гледам фланелките на Исландия, толкова повече ме кефят! (Което не означава, че ще размисля за другите неща)

11. Португалия (6/10)

Червеното на титулярния екип не е кафяво, а резервният не е ужасяващ, както последните няколко пъти. За сертификат "коректна фирма" ще стигне.

10. Коста рика (6/10)

Не знам защо, но костариканските екипи са се получили по-добре от панамските. Обаче много добре знам, че ще викаш за тях във всеки мач, дори и да не си го признаеш. ДНК-подобната графика на червената фланелка идва от полета на колибрито, а необичайната комбинация от черно и бяло - от екипа, носен през 90-а, когато комбинацията пак си е била необичайна, хич да не е.

9. Австралия (7/10)

Айде честито, австралийците най-после получиха къстъм модел, който не е просто отпаднала разработка за Бразилия. Графиката по ръкавите отдава почит на уникалната местна природа и в частност Уейв Рок (но може и на обикновени уейвове за сърфиране, ако не си чувал за скалната забележителност). Резервната е за пръв път в петролно зелено и би изглеждала чудесно и извън футболния терен, въпреки че отнесе немалко хейт от хора, които просто не разбират.

8. Перу (7/10)

В Латинска Америка Умбро борави по-смело с цветовете. Перу получава класически модел с диагонална ивица и добавка от няколко златисти елемента (защото златото на инките, глупчо), на който фон позиционирането на номерата изглежда като саботаж.

7. Полша (7.5/10)

Крила на орел или крила на на хусар - няма значение, решението е уместно и красиво в минималистичността си.

6. Колумбия (7.5/10)

Виж, вече знаеш мнението ми за двата модела, но тук някак, сигурно заради цветовете, проработват и двата. Ех, само да не излизаха тия ленти от мишниците, а си бяха на мястото на раменете. И една мъничка екстра - цветовете на вратарския екип са същите като на носения от легендата Рене Игита на Италия'90.

5. Япония (8/10)

[Вкарай произволно клише за японския перфекционизъм и внимание към детайла, защото] Качи-иро означава "духът на победата" и е тъмно индиговият цвят, предпочитан от самураите за дрехите под бронята им, докато белите чертички са в стила на традиционните сашико шевове. Тънката червена ивица в яката логично идва от хиномару, но по-интересно е, че става розова при женския национален отбор и резедава при отборите по футзал. Резервният е нищо особено в линията на 90-арските екипи на Адидас.

4. Бразилия (8/10)

За разлика от Франция, при Бразилия Найки са взели разумното решение буквално да дедизайннат всичко излишно, за да се получи класически изчистен екип. Дори жълтото е по-лимонено, близко до цветовете, използвани в миналото от Селесао. Фасетитите в различни нюанси на синьото разчупват изгледа на разервните фланелки, но (о)стават някак невидими от дистанция.

3. Дания (9/10)

Окей, сексът е готин, но какво да кажем за комбинацията Дания - Хумел на голямо първенство. Толкова култови екипи през годините, че дори фланелката, съшита от няколко такива, изглежда величаво. Този път от марката с пчеличката са подходили по-консервативно (което й струва първото място, за огромна изненада даже на мен самия) - шевроните по рамената са наполовина плътни, наполовина съставени от тънки райета, а почти незабележимият X-образен мотив на гърдите отдава почит на Кралската гвардия.

2. Германия (10/10)

Има една категория хора, за които имам едно наум - тези, които носят фланелки на германския национален отбор, без да са немци и да има първенство. Сред тях има една подкатегория, за които наумът пиука като гайгеров брояч около руски дисидент - издокараните в екипчетата от 90-а година. Беше неизбежно той да бъде възкресен рано или късно, но от компанията са подходили изключително внимателно и, заедно с резервния зелен, също от тогава, са създали изцяло самостоятелни модели, съобразени с тенденциите в съвременния спортен дизайн и настоящия визуален език на марката. (Можеш ли да го кажеш така, а, а?) Дори квадратичния и абсолютно нечетим шрифт на Адидас за първенството изглежда една идея по-намясто тук, отколкото при другите страни.

1. Нигерия (10/10)

Цветовете и мотивът са препратка към използваните през 90-те, прякора на "суперорлите" и фолклорните африкански десе́ни, но резултатът по уникален начин пренася спортната екипировка в света на стрийтуеъра. Найки допуснаха само една грешка - че подцениха собствения си труд и изпуснаха още по-големите кинти. С над 3 милиона предварителни поръчки, при това без Нигерия да е близо до фаворитите в турнира, титулярната фланелка беше разпродадена буквално за минути, скоро последвана от резервната, която сама по себе си не е кой знае колко специално, но идеално допълва първата.

Е, щом си стигнал до тук, значи двуседмичната абстиненция не ти се отразява много добре. Но пък си заслужил нещо за десерт, всички сме, затова ето - Клийн Шийт Ко. отново имат неофициални фен тениски, посветени на първенството, и, о чудо, всички те са по-внимателно проучени и креативни от официалните и спокойно могат да влязат в учебник по национален брандинг. Би било честно да им обърна повече внимание, но нямам време, а и Марк Уилис си го е разказал така подробно. Тази път обединяващият мотив е панделка, по-детайлно за всеки дизайн по групи: А (Русия, Саудитска Арабия, Египет, Уругвай), B (Португалия, Испания, Мароко, Иран), C (Франция, Австралия, Перу, Дания), D (Аржентина, Исландия, Хърватска, Нигерия), E (Бразилия, Швейцария, Коста рика, Сърбия), F (Германия, Мексико, Швеция, Корея), G (Белгия, Панама, Тунис, Англия), H (Полша, Сенегал, Колумбия, Япония).