Проблемът с хулиганите във Византия 2

Само дето предложих и Холивуд захапа идеята. Ем Джи Ем, да не забравите за моите 10% от приходите!

Така, миналия път оставихме двамата хулигани, избегнали византийското правосъдие, обсадени от константинополските куки в параклиса Св. Лаврентий. Събитията се случват точно 3 дни преди Януарските иди, т. е. средата на месеца, когато традиционно се провеждат гонки на Хиподрума.

По време на състезанията агитките и на Сините, и на Зелените приканват Юстиниан да помилва бегълците, а след 22-ата от общо 25 гонки, виковете се обединяват в общото "Ника!", означаващо побеждавай, което ще даде и името на последвалите събития. През нощта тълпата нахлува в претория и освобождава затворници, подпалва множество сгради в града, включително главния вход на двореца Халке, част от Хиподрума и патриаршеската църква Св. София. Става дума за втория храм на това място. Третият - този, който можеш да видиш и днес, започва да се строи броени дни след края на размириците и е открит 5 години след това - през 537 г. Опитите на ромейския цар да умилостиви хулиганите през следващите дни, отсъпките и колебливите му действия водят до още пожари и разрушения. Исканията на тълпата, очевидно вече използвана от политици, целящи преврат, се увеличават. Юстиниан гони от двореца онези сенатори, които подозира в измяна, и един от тях - Флавий Хипаций, племенник на Анастасий, е обявен от въстаниците за нов император. Той всъщност е едва втори избор, след като Пробий, друг племенник на стария император, си бие шута още в началото на бунта.

На шестия ден от въстанието, неделя, ситуацията се напича - метежниците окупират Хиподрума, а Хипаций се настанява в катисмата, докато Юстиниан и близките му обмислят бягство по море. Тогава се намесва съпругата на императора Теодора: "И ако е невъзможно за човек, видял светлината на света, да не умре, то за някой, който е бил император, съдбата на изгнаник е непоносима. Нека никога не бъда разделена от виолетовия цвят и не доживея деня, в който не ме почитат като господарка."

Самата Теодора е безкрайно интересна личност. Зелените, за които баща й работи като мечкар, се оказват не особенно отзивчиви след смъртта му и Теодора, майка й и двете й сестри са приютени от Сините. Малката се прехранва като актриса и танцьорка (на Хиподрума, разбира се, щото театрите са забранени), което по онова време е равносилно на проститутка. Коронният й номер според историка Прокопий, който открито я недолюбва, бил стриптийз на тема Леда и лебеда - голичката Теодора ляга по гръб, след което няколко гъски кълват посипани по слабините й зрънца ечемик. Освен това гласно изразявала недоволството си, че процепите в зърната на гърдите са твърде малки, което я оставяло с едва три отверстия за правене на любов. (Ама са били перверзни древните, ей!) На 16-годишна възраст Николета открива любовта в лицето на богатия патриций Хекебол, назначен за управител на Пентапол (сега Киренайка в Либия). След 4 години е изгонена от спонсора и, докато се върне в Константинопол, преосмисля начина си на живот и се отдава на християнството. За да може да се ожени за Теодора Юстиниан, самият той - селянче от Нишко, иначе останал в историята с кодификацията на римското право, променя един-два закона. И всъщност през цялото време говорим за Св. Теодора, почитана от източно-православната църква на 14. ноември, нещо, което може би все пак си е заслужила, ако оставим настрана всичкия прокопиев хейт.

Но да се върнем към въстанието Ника. Засрамен от думите на жена си, Юстиниан решава да смаже бунта. За негов късмет в този момент в столицата са завърналите се от персийския фронт войски, съставени предимно от готи, траки и херули, интересуващи се достатъчно малко от политика и още по-малко от конни надбягвания и водени от верните му генерали Велизарий и Мунд.

Като начало в Хиподрума е пратен евнуха Нарсес, въоръжен с торба жълтици, с чиято помощ да припомни на лидерите на Сините, че Юстиниан е техен човек и да не се връзват на глупостите на тия зелени педераси. През това време отряд, воден от Велизарий, си проправя път през руините на Халке в северозападния край на Хиподрума към катисмата. Когато войниците атакуват тълпата, Нарсес и хората му препречват изходите и макар и някои от бунтовниците да са въоръжени, силите са неравностойни. След малко през портата Некра (наречена така, защото през нея изнасяли труповете на разбилите се колесничари) нахлуват херулите на Мунд и се включват във веселбата. Клането е ужасяващо - броят на убитите е 30000, не е пощаден никой от събралите се на Хиподрума. Тридесет хиляди. Хипаций и брат му Помпей са екзекутирани, а телата им - хвърлени в Босфора. Край.

Гонките останали популярно забавление в следващите век-два, същото важи и за цирковите партии (историографски термин за демите, но и нашите РЗС, Атака и, уви, СДС), макар и само в Константинопол. След това империята била застигната от финансова криза и някак си не се получавало празнично. Събитието, което вижда сметката на Хиподрума, обаче е Четвъртият кръстоносен поход. През 1202 г. божиите воини уж тръгват да освобождават Светите земи от поганците, но година по-късно неочаквано се озовават пред стените на Константинопол. Опостушаването на града е тема за друг постинг (няма бе, майтапя се), жертва пада и Хиподрума. Бронзовата квадрига на Лизил, някога украсявала стартовите порти, например се озовава във Венеция, ама на фасадата на Св. Марко сега стои копие, не по-истинското от египетската пирамица в Лас Вегас.

Мястото на Хиподрума в днешен Истанбул се нарича Ат Мейданъ (демек конен площад, защото там се провеждали състезания по джирит) или Султанахмет Мейданъ (по името на прилежащата джамия Султан Ахмед). Лесно може да се различи формата на пистата, стоят и оцелелите украсите от спината - османците опитали да запазят каквото могат от древния град, за да подчертаят приемствеността. До такава степен, че Ат Мейданъ редовно ставал сцена на еничарски бунтове, последният от които - през 1826 г. бил потушен кърваво от султан Махмуд II и довел до ликвидацията на корпуса.

Ит'с ол джъст а литъл бит ъф хистъри рипийтинг, иннит?

Източници и допълнително четене: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26.

Разни 101

Ако случайно някой те изпревари и ми подари слайсър от Беркел за следващия ми рожден ден, Коледа, Великден, пролетното равноденствие, Деня на победата или просто ей така, може да ми вземеш една малка домашна пивоварна. А после да ме пуснеш в това магазинче - всякакви малцове, хмелове и добавки за производството за бира. Джестоко! Обещавам да почерпя според предпочитанията ти, а ти може да оцениш на вкус и цвят.

Обратно на земята, в този сайт се опитват да сложат всички културни обекти върху картата на София.

Исусе на модернизма!

А това е църквата на бекона.

Най-харесваните проекти в Беханс за 2012 г. Има, има добри - почвай с Кандински, хипстърите и наред.

Един (анимиран) ден с индийска моторикша и доста историята на причудливия надпис "Horn OK Please", красящ почти всички превозни средства на субконтинента.

Като част от бъдещата ми ТЕД презентация на тема Футбол и дизайн ти представям следните линкове: винтидж плакатите и програмите на Пейн Профит за Арсенал, Уест Бром, Селтик, Абърдийн, Порт Вейл; 8-битови футболисти - по-малко пиксели, повече фън; странни футболни карикатури, ама наистина странни; неочаквано авангардна визуализация на парите, дадени от ФИФА за развитие и очаквано добра визуализация на трансферите в Европа; а за финал - Фантазиста се опитват да съберат всички такива хубости.

Първо изпратиха човек да скача от ръба космоса, сега ни показват как се прави радио. Пийте си редбулчетата, приятели, имаме нужда от тях.

Доминик Уилкокс е човекът с идеите, забавните, хитри идеи.

В германския парламент си имат измислен депутат. И то от 30 години. Съвсем истински, така де, измислен.

Това се появи в мейла ми, което ме изненада, но пък си струва - ей на, забавни бранд анаграми.

Големи букви за дома. Е не е ли красиво?

В този филм няма продуктово позициониране. Или какви марки измислят кинаджиите, когато не могат или не искат да ползват истински. Съвсем като в Лидл. Всякакви други новости от света на запазените марки - тук.

Една от причините да обичаме Вайс - такива идеи - видео интервюта с хора, които току-що са правили секс.

Порция илюстратори: Рафаел Силвейра, Холи Уелс, Сои Милк, Стив Симпсън, Александра Валишевска, Дъглас Смит, Ана Родигиеро, господин и госпожа Бюканън, Танг Яу Хонг и малко градски идентичности (неща в този стил се появяват редовно)

Ти мани хеликоптера, гледай къде краутовете са мятали бомби в Лондон през Втората световна, кои станции на метрото са отишли в небитието (ама са станали на хубави постери) и как щяха да се казват, ако ги кръщаваха футболни фенове.

Няколко добри примера за успешни продуктови дизайни от световната история. Гледай и се учи.

Най-великите научнофантастични порно комедии от миналия век, уха.

Това не ти е типичната рекламна агенция. И да, снимали са се голи и преди ;-)

Какви хубави неща са построили по света и в САЩ през миналата година. Архитектурата е интересно и красиво нещо, а в България най-интересен и красив е комиксът с наградените от Уата.

Бристолският паунд не е сам, всъщност има нещо като бум на локални валути.

Оказва се, че Северна Ирландия няма флаг / има прекалено много. Е, Дейвид Ерли има идея.

Не съвсем нова и със сигурност не най-красивата графика от всички тук, но картата на контактите ти в Линкдин е доста любопитна. Виж музиката в цветове, история й в анимирани гифове, песните в кръгове и тези дисекции на албуми. Както се казва, оф, няма как да опиша сайт за острумни визуализации на пословици. Тук може да превърнеш всеки текст в цветна схема. Почти всеки де. А тези са генерално добри в инфографиките.

Страница с рисуваните карти на Пола Шер. На световната е отбелязан даже Плевен :-) По на сърце са ми картите от банкноти, а тези лазерно изрязани градски схеми ме плашат.

Този филм трябва да се гледа.

Една типографска буквичка срещу една калиграфска. Кой ще бие? А?

Няма как да подмина Тъпи начини да умреш - всъщност смела кампания на Мелбърнското метро, въпреки че вече си чул песничката, видял си картинките и си разгледал сайта. Ето ти и тъпи начини да умреш живите-мъртви-стайл.

Видеоклипове и изображения от Османската империя, носии на народите и оригиналните дописки на Дж. А. Макгахан за Дейли Нюз за Априлското въстание и Руско-турската война от 1877-78. Хубаво е да видиш, да знаеш.

История на логото на Супермен през годините.

Туитър птички за всички!

Еми, през януари и декември хич не ми се прави лого ревю. Ей ти ги най-интересните, даже без линк ги пускам, хем да не е без хич.

Майкъл Бирут обяснява защо всеки се чувства задължен да даде мнение за новото лого на България, Мтел, уотевър...

Цветът на 2013 г. според Пантон, както вече си разбрал, е смарагдово. Така и не разбрах какво от това?

120 години преди да се появи Дъ Шард в Лондон е можело да вдигнат тези. Но не са.

Неонова лирика, има нещо необяснимо красиво в проекта.

Не гледай това, ако не си падаш по месото, ама много.

Много стари футболни екипи, ако те интересува, значи знаеш.

Най-дългата дума в английския е... не, нямам място за 189 819 символа. Обаче, ако имаш излишни 3 часа и половина, можеш да я чуеш.

Портал на Би Би Си за религиите. Може и в Уикипедия, ама нали Би Би Си.

Телевизия на ръба на закона 5

Годината, меко казано, не започна добре за Булсатком. А през миналата всички играеха за сателитния оператор.

Тогава КЗК се произнесе по две жалби срещу Булсатком, и двата пъти - в негова полза. При първата, отнасяща се до ТВ+, комисията прие за легитимна практиката, описана отлично от Влади Иванов: "Да, ЗЗК забранява ексклузивитета, затова ще си продам програмата на още един малък оператор в Сусурлево и работата ми е чиста. Не нарушавам закона." Нищо чудно, че БГ Сат и Булсатком отричат като партизани връзка между двете компании, дори когато телевизията стана обект на разследване за данъчни измами.

При втората, внесена от Близу и няколко от най-големите регионални кабелни оператори, комисията не откри нищо нередно в дъмпинговата цена на икономичния пакет на Булсатком (6.80 лв. срещу средно около 10 лв. при всички останали). Така Булсатком хем е най-евтин, хем "купува, и купува, и купува" (по Георги Филипов) струващи милиони права за спортни събития, излъчвани по ексклузивни за оператора канали.

Е, в началото на 2013 г. БГ Сат загуби придобитите на тъмно права за А група и футболното първенство ще се излъчва по телевизия, достъпна за всички.

Ако не това, конфликтите с Би Ти Ви и ТВ7 (които са си чисто търговски спорове, каквото и да крещят любителите на конспирации) и най-вече цифровизацията ще доведат до отлив на клиенти през следващите месеци - предимно от селските райони и абонати на икономичен пакет. Защо да плащаш за нещо, което вече е безплатно? А за разлика от останалите, Булсатком все още няма техническа възможност да "опакова" услугата като тройна.

При все че не съм фен на търговската политика на Би Ти Ви, за нея си има причини - продавайки националните и нишовите си канали в пакет, телевизията осигурява на рекламодателите си по-добри условия. И след като кабелните и сателитни оператори отделят за закупуване на права едва не повече от 30% от приходите си от такси и масово крият абонати, разхвърлянето на програмите в различни пакети може да означава, че телевизиите предоставят продукта си на загуба.

Един пример, от Великобритания - преди 3 години местният медиен регулатор Офком задължи Скай не просто да предлага каналите Скай Спортс 1 и 2 на всички останали оператори, но и да го прави на фиксирана цена с 23% по-ниска от крайната цена за собствените му абонати. Решението за цената е в съда, но спортните канали се предлагат от всички.

У нас държавата в лицето на СЕМ и КРС гласно се дистанцира от проблематиката. Стигна се (изненада!) до последната инстанция Бойко Борисов, който лично заръча проверка. Сериалът продължава.

Досега по темата: първа част, втора част, трета част, четвърта част, пета част, шеста част.

Открих и споделям

Гледам това, недоумявам си тихичко и изведнъж осъзнавам, че БСП е спряла да ползва краденото лого и си е върнала старото.

Магистрални песни

След като от сума време те занимавам с различни превъплащения на легендарната карта на Лондонското метро от Хари Бек, не пречи да покажа и една моя версия. Обектът е възможно най-невъзможният - магистралите в България, но пък ето - в Монтевидео и Белград си имат всичко за метро, само че нямат никакво метро.

Кликни върху картинката за по-голям размер, че така нищо не се вижда. Педееф има тук. Малко детайли:

Проблемът с хулиганите във Византия

Виж, на всички е ясно, че не съм чак толкова начетен и даже диск на Петя Буюклиева от Тик-так по Хоризонт не мога да спечеля, но от време на време се натъквам на любопитни истории. Като тази, на която попаднах, докато проверявах нещо за цветовете. Приготви си суха храна и си пусни тихичко нещо на Тийвъри - постингът е дълъг.

През 330 г. Константин Велики решава да премести столицата на Римската империя във Византион (а не Сердика, която уж била неговия Рим), който първоначално кръщава Нови Рим. В крайна сметка Византион дава името на новата източна империя, а от своя страна след смъртта на Константин става известен като Константинопол. Освен всичко останало, малкият провинциален цирк на града е разширен подобаващо до капацитет от 100 хиляди зрители (макар и по-малък от римския Циркус Максимус). След като през 394 г. император Теодосий прекратява Олимпийските игри, а век по-късно Анастасий забранява боевете с диви животни и театралните представления, състезанията с колесници остават единственото масово забавление, а Хиподрумът на Константинопол става най-важното средище на обществения живот.

Руините на Хиподрума през 16. век, гравюра от Етиен Дюперак

Надбягванията с колесници били скъпо удоволствие и така за поддръжката на конюшните, издръжката на колесничарите и обслужващия персонал, организацията на състезанията още по време на Римската република започнали да отговарят отделни фракции (деми), кръстени по цвета на състезателите, които ги представяли. Сега сигурно си представяш школата на Батиат от Спартак, ама с коне вместо гладиатори. Сега си представи секс сцените и престани да си представяш. Първо се обособили Белите и Червените, после се появили Зелените и Сините. Император Домициан въвел още две - Жълтите и Лилавите, но те не просъществували дълго. На старт заставали по две или три колесници с два коня от демос или по една, когато била от по-престижния модел с четири коня (квадрига). Работата на колесничарите, повечето (бивши) роби, била силно рискова и успехите им се измервали не само в броя на състезанията, които са спечелили, но и в броя на състезанията, в които са оцелели. Гай Апулей Диокъл, най-великият от римската епоха, записал победи в 1462 от 4257 състезания - 216 за Зелените, 205 за Сините, 81 за Белите и 960 за Червените и се пенсионирал на 42 години със състояните от над 35 милиона сестерции, което го прави най-добре платеният професионален спортист на всички времена. Впрочем, за колесничарите не било нетипично да сменят демите. Лоялността явно била по-разпространена сред феновете - записан е случай на привърженик на Червените, хвърлил се в гроба на загинал по време на гонка състезател.

Във Византия демите се превърнали в нещо между фенклубове, партии и държавно финансирани синдикати. Доминацията на Сините и Зелените била толкова категорична, че мнозина допускат, че другите две фракции са изчезнали, което не е точно така. Хиподрумът на Константинопол се намирал непосредствено до императорския дворец и до ложата на импертора в югозападния край на състезателното трасе - катисма се стигало по защитен коридор направо от двореца. Срещу катисмата - в североизточния край на хиподрума, най-близо до стартовите порти, били местата на Сините, до тях - Белите, падащи им се съюзници срещу Червените и Зелените, които седяли до сфендона - овалния южен край на пистата. Хиподрумът бил запазен за мъжете, макар над катисмата да била заделена стая за жени от аристокрацията. Между трибуните и трасето имало воден ров (еврип), а по средата се издигала спина - висока преграда, богато украсена със статуи на Херкулес, подвижен слон, змийска колона, гигантска жена с кон и конник в ръка, орел - слънчев часовник, египетски обелиск, в която състезателите избутвали и разбивали колесниците на съперниците си. Феновете се издокарвали в специфични дрехи и особени прически и нерядко се забърквали в побоища, че и повече. През 501 г. Зелените издебват Сините в Константинополския амфитеатър и избиват близо 3000, а няколко години по-късно победа на Порфирий, току що преминал от Сините в Зелените, предизвиква кръвопролития в Антиохия. Най-сериозните размирици обаче се случили при управлението на един от най-великите византийски владетели - Юстиниан (за протокола - страстен запалянко на Сините).

Положението в империята през 531 г. не е цветущо - войната с Персия не върви добре и финансовото бреме пада върху населението, което негодува и срещу някои непопулярни министри на Юстиниан, като преторианския префект Йоан Кападокийски и квестора Трибониан. Нужна е искрица за да разпали страстите. Осигуряват я няколко фена на Сините и Зелените, арестувани след поредните си хулигански изстъпления. Столичният префект Евдемон осъжда 4 от тях на смърт чрез обезглавяване, а други трима - на обесване. Палачът обаче се отплесва и два от тях, по ирония един син и един зелен, падат живи от въжето и с помощта на тълпата се измъкват и скриват в параклиса на Св. Лаврентий.

Шоуто, приятелю, било невероятно. Не знам какво чакат в Холивуд, ами не се заемат с византийско продължение или поне римейк на Бен Хур. И Боливуд може да я свърши тая работа, все пак ще има и танци-манци. Повече за това, а и нещо като поучителен извод - в продължението.