Игра на милиция

Дълго време се чудех, дали има смисъл да пиша по темата - мнението ми ще се изгуби в запалянковския шум, а и очаквано няма да промени нищо. Но след толкова постинги с картинки, може би е време за малко текст в блога.

Започвам с най-важното - в агитките на всички по-големи отбори има хора, които ме карат инстинктивно да минавам от другата страна на улицата, камо ли да гледам заедно с тях мач на стадиона. Имената и лицата на тези, които предизвикват проблемите по мачове, са известни на всички и е работа на полицията да не ги допуска на стадиона и около него по време на футболни срещи. Шепа са хората със съдебни забрани да посещават мачове, а как и дали въобще някой следи за това, можеш да се досетиш сам.

В събота ЦСКА би като гост Левски с 3:1. Футболната част едва ли заслужава толкова внимание - армейците надали някога са побеждавали с такава лекота и резултатът можеше да е доста по-изразителен (ще прощаваш за клишетo).

Мачът от есенния полусезон се състоя на националния стадион. Билетите бяха в свободна продажба - аз самият си купих от касите на Ариана и никой не ме е питал на кой отбор съм привърженик. Логично, по трибуните имаше приблизително равен брой фенове на двата отбора, разделени по централната линия в секторите А и В. Пролетта Левски реши да мъсти (за какво?), като приеме дербито на клубния стадион Георги Аспарухов в околностите на града и ограничи продажбата на билети за цесекари. Освен това, може би заради телевизионното предаване, мачът беше насрочен за 18 часа, т. е. по-голямата част от него, както и изнасянето на агитките от стадиона, щеше да е по тъмно.

Има 2 варианта са провеждане на мачовете между софийски отбори - единият е всеки да домакинства на клубния си стадион, другият - и двата мача да са на неутрален терен - националния Васил Левски. Истината е, че всички клубни бази са в трагично състояние и са абсолютно непригодни да приемат събития с повече публика - секторите са с по един вход/изход, а вътре феновете са уредени с търкалящи се по земята парчета бетон и ръждясали железа. В събота на Герена над 3000 цесекари бяха набутани в клетка с двойно по-малък капацитет, а доколкото знам хора с билети не са успели да влязат въобще.

Присъствал съм на два мача на Българска армия, в които левскарите потрошиха всички до една седалки и буквално опожариха сектора за гости. През цялото време полицаите гледаха от пистата на почтително разстояние - да не би да бъдат уцелени от летящите към тях седалки и бомбички.

Тази събота полицията, която трябваше да се грижи за реда и безопасността на присъстващите, нахлу на полувремето в клетката на червените фенове и учтиво, с настоятелни удари с палки по гърбовете на хората, ги покани да напуснат. Можеш да потърсиш кадри от последвалото - бой наред, привърженици в безсъзнание, изнасяни над огражденията, хора, преследвани от конници и водни оръдия по улиците на София, робокопи, които заграждат "страховити хулигани" на видима възраст около 15 години и ги налагат с палки, като се опитват да ги съборят на земята за да включат и ритниците с кубинки в умиротворяването им. Египет, Тунис, Либия?

Колко пъти, отново и отново, и отново трябва да припомняме как и колко невинни умряха на Хилзбъро преди 22 години? Или на Айброкс преди 40? Вторият гол за ЦСКА падна само 2 минути след началото на второто полувреме, докато полицаите все още изблъскваха последните няколко стотин привърженика през единствения изход на клетката. Ченгетата имат ли и малка идея, колко късмет са имали, че това не стана, докато половината агитка е все още на стадиона - и как тогава щяха да се превърнат в безформена синя пихтия в краката на завръщащите се фенове?

България не е единствената страна, която изпитва трудности с футболните хулигани, напротив. Но в случая не става дума за хулиганство, а за абсолютнен идиотизъм и произвол от страна на МВР. Бил съм на десетки мачове и гарантирам, че хората, на които е поверена охраната, реагират напълно неадекватно в далеч по-безобидни ситуации. Полицаите по стадионите нямат капка мозък, грам акъл, кълна се. Единствената, повтарям, единствената причина онзи ден да няма смъртни случаи, е проявения разум от по-голямата част от феновете на ЦСКА.

Но това няма значение, нали? Пресконференционните журналисти ще раздуят комичните обяснения на полицията, Цв Цв ще похвали Антон Златанов, Бо Бо ще похвали Цв Цв и така до следващия път. Когато ще има жертви.

Впрочем, ето ти разказ на човек, бил оцелял в клетката онзи ден. И още един. И репортажът в Труд.

Разни фотографи 17

Ричард Ейвдън, Реми Шапоблан, Мария Емилия Динат, Юнус Емре Атес, Сидни Гьобел, Шон и Сенг, Ел Мулярчик, Тери О'Нийл, Елизабет Рааб.

Дан Холдсуърт, Александра Софи, Навид Барати, Магда Биернат, Лео Каяр, Дъг Дюбоа, Кристин Леман, Нико Меню, Саша Курмаз.

Аела Лабе, Матю Стоун, Олмо Родригес, Танарут Фомвеа, Лий Мелцър, Мартинка Вавжиняк, Майкъл Джеймс О'Браян, Ейми Сиу, Ламбис Стратудакис.

Нинел Ефремова, Сетимо Бендузи, Сири Лидбек, Фернандо Цучия, Данила Червинский, Джо Лали, Оливър Максуел Купър, Андреас Кок, Дафне Лопес Тойго.

Майк Пискатели, Елена Дорфман, Ким Хьолтерманд, Инес Гарсия Балтар, Анна Безрукова (как ли снима?), Мерседес Ескивел, Михал Пуделка, Щефани Ройтер, Чейс Купърсмит.

Яна Тойбър, Гарет Локхарт, Ана Павлова, Мая Малу, Мари Бабет, Деметер Иринго, Мартина Джиамария, Бенедета Фалуджи, Коруин Прескът.

Франк, Антони Георгиев, Ясмин Майер, Кетай Стиенстра, Матьо Суде, Сейду Кейта, И-Джин Хсие, Миша Тейлър, Джулия Комита, Римел Нефати.

Алек Сот, Вика Бакирова, Енрик Адриан Генер, Анеке, Неманя Кнежевич, Фабиен Пенсо, Боб Уолфенсон, Марта, Матилде Виегас, Касиди Сканлън.

Рита Лино, Рони Даниелсън, Адина Коптиев, Джони Б., Джоан Лий, Мат Блъм, Богдан Шевченко, Никол Лесър, Кайра Шекър.

Архив: юли и август 2007

Връщам се към архива на блога само за да установя, колко много са се променили темите за 4 години.

През юли 2007 българските медсестри още бяха в затвора в Либия, може и да са били осъдени на смърт вече, а едни хора носеха лентички по телевизията и си мислеха, че така ще ги спасят. Други пък едни хора си мислеха, че могат да спасят Странджа. Е, реалността се оказа по-цинична от всичката ирония, която съм можел да вложа, докато чупя тъпомера. Онова лято се дивих на амбицията на руските девчонки да се задомят на Запад, припомних си любимия ми проект на любимия ми архитект Жан Нувел, радвах се от безопасно разстояние на рекламите и циците на Слънчев бряг, разказах за протографитиста Артър Стейс, говорих за смъртта и писах за синия цвят.

Епохален труд

Албер Кан не е фотограф, той е човекът с парите - от тези, които променят света. Син на еврейски търговец от Елзас, чието семейство се мести в Париж след Френско-пруската война от 1870 г. Докато учи в университета, Албер започва работа като чиновник в банка Годшо, а към края на века е вече нейн мажоритарен собственик и един от най-богатите хора на света. Името му се свързва с редица начинания, но най-вече с Архивите на планетата - между 1909 и 1931 г. екип от фотографи и оператори, ръководени от Жан Брюне обикаля 50 страни по света и осигурява 72 хиляди цветни снимки (в т. ч. 66 от България) и над 180 хиляди метра черно-бял филм, безценно отражение на цяла една епоха. Технологията на снимане е автохром - първата форма на истинска цветна фотография, патентована няколко години преди това от братя Люмиер.

Крахът на Уолстрийт през 1929 г. и Голямата депресия разоряват Кан и той прекратява проекта. Имението му в Булон-Биянкур е отнето от общината през 1936 г., но той остава да живее там до смъртта си 4 години по-късно. След войната великолепните японски градини към къщата са отворени за всички, а на мястото е създаден и Музеят Албер Кан, съхраняващ всички оцелели фотографии от Архивите на планетата. Още за тях може да прочетеш (и разгледаш) на сайта на музея, в страницата на книгата на Би Би Си, посветена на Кан и в скорошна публикация на Френския институт.

Судоку

Намери единственото вярно решение.

И не мрънкай, в живота принципът е същият.

Разни 86

Миналият декември Би Би Си излъчи документалната поредица Удоволствието от статистиката с Ханс Розлинг. Ето тук може да видиш, за какво става дума - 200 страни, 200 години, в 4 минути. И разбира се, може да видиш презентацията на Ханс на ТЕД преди няколко години. И докато чакаш някоя родна телевизия да закупи филмчетата, може да разгледаш цяла серия линкове, посветени на инфографиките и статистиката.

Храна, филми, музика, тъга - Мириам разпределя всичко удобно в пайчартове.

Ако не живееше в България, а в Австрия, щеше да печелиш 3.1 пъти повече пари, да харчиш 4.8 пъти повече за здраве, но ще живееш 6.3 години по-дълго, да използваш почти 2 пъти повече електричество и 71.88% повече бензин, вероятността да работиш щеше да е 48.35% по-висока, а вероятността да прихванеш ХИВ/СПИН щеше да е двойно по-голяма. Още удобно подредени сравнения между страните по света. (от)

Непълен списък на химичните съединения в цигарения дим. Нищо чудно следващия нов химически елемент да се крие там.

Три примера за употребата на синестезията за визуализация на музика.

Всичко, което трябва да знаеш за изчезването на пчелите в Северна Америка в инфографика. А сега остава да намерим решение, че си е...

Коенфографика - актьорите във филмите на братя Коен през времето.

Схема на професионалния ти свят от Линкдин.

А според някой хора в САЩ има пивоварни, които правят добра бира, представяш ли си?

Тод разглабя разни джаджи, после им подрежда чарковете и ги снима. Не знам как, но му се получава добре.

А Том е колекционер... всъщност не, Том създава красиви неща с подръчни материали.

Виж и красивите и малко плашещи визии на Софи Жодоа.

Ето го и задължителното изброяване на бандите, които са минали през сайдбара в последните няколко месеца (щото не ми се плаща за Ласт.фм и няма как да те тормозя с ъпдейти там): Кромио, Уи Лав, Дъ Дед Уедър, Сайлънт Даян, Трайфоник, Фейкър, Сейфти Сизърс, Ла Фам, Блъди Бийтруутс, Маями Хорър, Себастиан.

Онези малки странности на британския английски, които объркват клетите американци. Ние, разбира се, нямаме нужда от такъв речник. (от)

Тъй като вчера се падна да е Св. Валентин, ето ти малко картинки със сърчица и прочее такива.

Както и безспорния хайлайт по темата - сладките сърца на Ландън Данджън. Всъщност, прегледай целия блог за още подобни находки.

Мъртви философи... в небесата. Най-забавният комикс онлайн. Ако зацепиш, разбира се. Не ме разочаровай.

"Без мозък", ама рисува хубаво.

Любимите книги на любимите ти дизайнери - нещо като малък читателски клуб.

Няколко кратки: мутати, истинските цветове на Фабер-Кастел, Попафрикана и Тоалетна хартия, списания, черно и бяло, унгарско вино, нацизмът като урок по брандинг и бирата като шампанско, украински ресторанти.

Дрехи от използвани надуваеми кукли... ами... добре.

Американ Апарел се връща към провокативните секси реклами. А тук и тук се чудят за маркетинговия им ефект.

Неща, които истинските хора не казват за рекламите. Наистина.

Инсинератор за боклук плюс ски писта плюс център за забавления в Копенхаген. Данче, к'во стана със завода за преработване на отпадъци?

Какво мислят американците за нас?

Пилот ти предлага да използваш чудесните им химикалки, за да създадеш собствен ръкописен шрифт. Е, не е ли това самоубийствено? (от)

Кое е по-сложно - готвенето или ядрената физика? В този епизод: на кое ниво във фурната да печем пицата.

Преди еврото: Гръцка драхма

Ясу, малака! Ето, че поредицата логично стига до държавата, заради която можеше да се нарича "преди и след еврото" - една от предлаганите мерки след икономическия крах на Гърция миналата година беше излизане от Еврозоната, за да не я дестабилизира повече и да повлече още страни, и връщането на драхмата.

Драхмата, както се досещаш, има античен произход - името и идва от думата δράσσομαι - да стиснеш в юмрук и се отнася до "стиска" от 6 обола - метални пръчки, които служели за пари в Гърция в епохата около 1000 години преди Христа. Името на дирхама, популярна парична единица в арабския свят (валутите на Мароко и ОАЕ се казват така), идва от дидрахма, т. е. две драхми. Съвременната драхма (₯) става официално платежно средство в Гърция през 1932 г., няколко години след независимостта на страната, през които тази функция е изпълнявала паричка с името феникс. До въвеждането на еврото преди 9 години, в обращение са монети от половин до 500 и банкноти от 100, 200, 500, 1000, 5000 и 10000 драхми. Банкнотите с по-нисък номинал на практика следват дизайн от средата на 60-те години, тези с по-висок са от серия, появила се в средата на 90-те, като неизменно еклектично (обичам я тая дума) комбинират образи на древногръцки божества и съвременни... хм, герои.

Върху лицевата страна на банкнотата от 100 драхми е Атина Палада, богиня на мъдростта, войната, героизма, занаятите. Атина е дъщеря на Зевс и Метида - Зевс, страхувайки се, че детето ще е момче, което ще го свали от върховното му място сред боговете, погълнал бременната Метида. Метида, както си била глътната, обаче родила дъщеря и започнала да й кове доспехи в стомаха на Зевс. Гръмовежецът получил силно главоболие и викнал сина си Хефест, бог на ковачите, който буквално му цепнал главата, от която в пълно бойно снаряжение се пръкнала Атина. Името Метида е дадено на един от спътниците на Юпитер, което е римското име на Зевс. Щерка й Атина пък се бута в де що има древногръцки мит, няма как да я пропуснеш. Символите й са змията и совата - сова е била изобразена върху античната монета тетрадрахма със стойност четири драхми, хубава традиция.

Чичото на реверса е Адамантиос Кораис (1748 – 1833) - лингвист, най-значимата фигура в гръцкото Просвещение. Кораис е създател на катаревуса - форма на гръцкия език, нещо средно между древногръцкия и съвременния език, прочистен от думички с турски, славянски или друг чужд произход. Катаревуса остава официален до края на 70-те, когато е заменен от разговорната форма димотики.

Ригас Велестинлис или Ригас Фереос (1757 — 1798), революционер и поет, е изобразен на 200-те драхми. На 20-годишна възраст Ригас свитва някаква важна османска клечка и хваща гората. По-късно работи като секретар на фанариотските князе на Влашко и Молдова, изкарва и хъшовски период във Виена, където списва вестник и се опитва да се свърже с Наполеон, белким му помогне с освобождението на Гърция. Ригас си представя и Балканска федерация на ромеи, албанци и българи, въобще, позната история. Впрочем, ромеи е етнонимът, популярен сред самите гърци през 18. и 19. век, по-късно се спират на елини, докато гърци никога не е била особено обичана думичка за самоопределяне, не знам защо. В един момент на австрийците им писва от дейността на Ригас и аверите му, арестуват ги и ги пращат на белградския паша. Пашата пък ги засилва към Истанбул, но по пътя Ригас е удушен и тялото му - хвърлено в Дунав. Общо взето, нищо, че гърците си го имат за национален герой, биографията му е поредица от неуспешни революционни напъни и немощна публицистика. Точно като биографиите на Раковски, Каравелов, Ботев и други такива, с извинение.

Йоанис Капидистриас (1776 – 1831), тук върху банкнотата от 500 драхми, не прилича много на грък, нали? Може би, защото и не е съвсем такъв. Наследник на благороднически род от Каподистрия (на изток от Венеция, сега в Словения), Йоанис е роден на остров Корфу, тогава под властта именно на Венецианската република. През 1799 г. Русия и Османската империя изтласкват наполеоновите войски от Йонийските острови (знам, стана сложно) и там се ражда независимата Република на седемте острова. Капидистриас става министър-председател на републиката и е такъв до 1807 г., когато французите си връщат контрола. След няколко години Йоанис встъпва в служба на руския цар Александър I и след няколко успешни дипломатически мисии, в т. ч. спомагайки за изработването на нова швейцарска конституция, през 1816 г. е назначен за външен министър на Русия, като остава на поста в следващите 6 години - ето ти граф Йоан Антонович Каподистрия. След като се пенсионира, Йоанис заминава за Женева, където планира да изкара старините си, само за да разбере през 1927 г., че е избран за държавен глава на току що освободена Гърция от местното велико народно събрание. На следващата година Капидистриас стъпва за пръв път на гръцка (континентална) земя - сещаш се, досега е живял само на остров Корфу и в странство. Времената са размирни и правителството му среща доста отпор от различни фракции. На 9. октомври 1931 г. графът е убит пред църквата Св. Спиридон в Нафплион (първата столица на съвременна Гърция) от Константис и Йоргос Мавромихалис, които отмъщават за ареста на брат им Петрос (наричан Петробей), стар хайдутин и разбойник, по-рано през годината. През следващите месеци Йоанис е наследен на поста от брат си Августинос, но неговото управление се оказва провал, докато накрая на нафплионски бряг с бум от Бавария не пристига крал Ото, Гърция става монархия, а столицата се мести в Атина. 170 години по-късно един друг "Крал Ото" - Ото Рехагел прави гърците европейски шампиони по футбол, край на историята.

Върху хилядес драхмес се кипри Аполон - по-кратичко за него, че усещам, че си се поуморил от перипетиите на Капидистриас. Подобно на полусестра си Атина, Аполон е едно от най-значимите и обичаните божества в древногръцкия пантеон. Бог на слънцето и светлината, медицината и изкуствата, патрон на Делфийския оракул, по време на Римската империя култът към него е възприет дори от келтите в Галия. Аполон си има и сестра-близначка - Артемида, ама започвам да навилизам в подробности - ако те интересува, вземи си книжка с митове и легенди и си чети преди лягане.

Това е банкнотата от 5000 драхми от емисията от 1984 г., по-късно е преиздадена с леко променен дизайн и подобрена сигурност, но тази ми харесва повече. На нея е изобразен Теодорос Колокотронис (1770 – 1843), наследник на стар хайдушки род (гърците наричат хайдутите клефти, демек крадци) и герой от Гръцката война за независимост. Теодорос прекарва младините си служейки в руската и британската армии, а при избухването на войната през 1821 г. организира клефтите от Пелопонес в нещо като освободителна армия. Победата над Махмуд Драмалъ Паша при Дервенкиа се счита за най-големия му военен успех. Скоро след началото на революцията, гърците се скарват и различните войводи започват да се бият помежду си (Петробей Мавромихалис е едно от главните действащи лица) - Колокотронис губи и през 1925 г. е опандизен от своите за няколко месеца, но го измъкват набързо от затвора, когато към Пелопонес се насочва армията на Ибрахим Паша и някой трябва да спасява положението.

Върху лицевата страна на банкнотата от 10 хиляди драхми е Йоргос Папаниколау (1883 - 1962). Йоргос е роден на остров Евбея, където аз съм ходил на море, учи медицина в Атина и Мюнхен, а през 1913 г. емигрира в САЩ. Там работи върху ранното откриване и диагностициране на рак - Пап тестът, с който се изследва за рак на шийката на матката при жените, е разработен от и кръстен на него.

Тематично, реверсът е посветен на Асклепий - древногръцки бог на медицината. Асклепий се води син на Аполон, но нищо чудно да е обожествена в античността реална личност. Жезълът на Асклепий (по-късно заменен с чаша), около който се увива змия, е символ на медицината и до сега. Дъщерите му се казват Хигия, Панацея, Ясо, Аглая и Акесо - може да са ти познати от имената на аптеки. След като по молба на Артемида връща Иполит от мъртвите, Асклепий е поразен от Зевс с мълния, изкована от циклопите, а ядосаният Аполон от своя страна изтребва циклопите.

От 1. януари 2002 г. официално платежно средство в Гърция е еврото, като 1 се разменя за 340.75 драхми.

Коса

  Клей Матюс III | Трой Поламалу

Един по-различен аспект на Супер Боул XLV: Трой от Питсбърг Стийлърс има рекламен договор с Хед & Шолдърс и застраховка на косата за 1 милион долара, Клей от Грийн Бей Пекърс пък си има чисто нов шампионски пръстен. А и двата отбора, може би случайно, си нямат мажоретки.