Как се храниш?

Вкъщи пия кафе, на път за работа си взимам второ и кроасан или сандвич. Работя на място, където няма нормални възможности за обяд, затова пропускам. Не ям и какъвто и да е джънк - разните му солети и чипсове са бъкани с отрови, пък и смятам консумацията им в офис с други хора за неприемлива - възпитание, какво да правиш. Най-много по 1 вафла, но не ме кефи като знам какво има вътре.

Гледаме да вечеряме по-рано - за да е заедно с Ема, пък и ми оставя време от 3-4 часа преди лягане. Готвя всяка вечер, когато не ядем навън, което пък е ограничено от броя на заведенията, в които не се пуши. Обикновено има месо, като се старая съотношението между месото и зеленчуците да е поне 2 към 1 за зеленчуците. Най-често ядем пилешко, но само Дюк - не е идеално, но поне си спестяваме богатството от химически добавки, което се съдържа в другите видове. Честно казано, ако Дюк изчезне от пазара, най-вероятно ще спрем да ядем пилешко месо. Почти сме изключили свинското от семейното меню, за сметка на телешкото. Кофтито на телешкото, което се предлага в България е, че животните не са гледани и хранени, така както трябва да се гледат и хранят за месо. Така се получава, че дори месото на млади животни е доста жилаво. Когато има възможност, готвя агнешко по един мой си чуден начин - мариновам го кратко в кисело мляко, после го овалвам в риган, магданоз и джоджен и го минавам през тигана, после отива върху марокански кус-кус със зеленчуци.

Риба ядем все по-често - най-много ципура или пъстърва в плик на фурна, но и сьомга и морски дарове, предимно скариди. За сьомгата (съвсем за кратичко на тиган, че да е свежа и сочна) си имам специален сметанов сос с много лимон, чесън и горчица. Скаридите с малко чесънче са идеални, лошото е, че почти всички на пазара са от тайландски ферми, където кой знае как ги гледат. Въртя продуктите и кухните - средиземноморска, азиатска, централноевропейска, по-рядко нашенска - всяка вечер, не обичам да ям едно и също. Пикантно стър-фрай месо със зеленчуци чудесно се допълва с малко кокосово мляко. Обикновено не спазвам сезонността на зеленчуците. Предимно пържа, мазнината е изключително зехтин, за сосове използвам и масло (едно време му казваха чисто масло). Хляб вечер ядем рядко, понякога изпичам замразен. Но като цяло полуфабрикатите липсват от кухнята, бланшираните картофи са изключение, но и те са на път да изчезнат. Впрочем, ям много картофи под различна форма. Сирена ям всякакви, с изключение на българско саламурено - няма нищо по-хубаво от бучка пармезан, малко хамон серано, маслини каламата и артишок с чаша червено вино.

Вечер пия по няколко бири или вино, отучих се от твърдия алкохол, газирано безалкохолно пия рядко - ако няма друго. Вода пия рядко, но общо взето поемам достатъчно течности и не мисля, че е недостатък.

За балансирано хранене трябва да ям повече варива и плодове. Варивата, честно казано, не ми липсват, но плодовете са друго - предпочитам ги като сок, но него трябва или да си го направиш, или да го купиш - много ми се ще смутитата да са по-достъпни тук.

Преди еврото: Германска марка

Има една особена категория хора, сигурно си попадал на такива, които още смятат нещата в марки, нищо че те вече не съществуват. По-добре да не попадаш на много такива хора, а ако е така, сериозно бих се притеснил за средите, в които се движиш. Аз лично смятам нещата в бири, много по-приятно е.

Германската марка се ражда в Западна Германия през 1948 г. и заменя райхсмарката, като в процеса суми до 600 райхсмарки се сменят по курс 1 към 1, а над тази сума една нова германска марка струва 10 стари райхсмарки. През 1923 г. райхсмарката (или по-точно рентенмарката) пък е заменила обезценената от хиперинфлацията хартиена марка при курс 1,000,000,000,000 към 1. Не знам точно как се казва това число с нулите. До 2001 г. обаче германската марка остава една от най-стабилните валути и е втората (след американския долар) резервна валута в света, а между 1999 и 2001 г. е официално платежно средство в Черна гора.

Бундесбанк пуска в обращение последната, четвърта емисия германски марки през 1991 г., когато валутата става официално платежно средство и в източната част на страната, т. е. в цяла обединена Германия. Смяната отново става при по-неизгоден курс за по-големи суми, направо не ги разбирам немците. Серията включва банкноти в деноминации от 5, 10, 20, 50, 100, 200, 500 и 1000 марки, т. е. този постинг ще е малко по-дълъг от първия за белгийския франк.

Върху банкнотата от 5 марки е Бетина фон Арним (1785 - 1859), писателка-романтичка, ама не защото е пишела лигаво, а защото е творила в стила романтизъм. Най-известното й произведение е публикуваната й кореспонденция с Гьоте, което на мен ми говори, че не е била чак толкова значим автор - нещо като Иво Сиромахов, ама с кринолин, коса и няколко собствени текста. Съпругът на Бетина Ахим фон Арним също е писател, също романтик, който обаче не е удостоен със собствена банкнота. Двамата са живели разделено - той във фамилното имение, а тя в Берлин, като някак е успяла да му роди 7 деца (не питай за подробности, сигурно е от романтизма). От задната страна на банкнотата е изобразена Бранденбургската врата, което пък ме навежда на мисълта, че Бетина се е уредила с петтях марки само заради връзката си с Берлин.

Ако някога си изучавал точни науки, името на лицето, което гледа така миловидно от банкнотата от 10 марки, е вероятно да предизвика поне кисела физиономия (ако не и изблик на неконтролируемо псуване). Става дума за Карл Фридрих Гаус (1777 – 1855), един от най-значимите математици в историята. Оставил е десетки основопагащи трудове в сферата на математиката и астрономията, а няколко теореми са кръстени на негово име. Машина.

Върху банкнотата от 20 марки е изобразена Анете фон Дросте-Хюлсхоф (1797 – 1848), която по подобие на съвременница си Бети по-горе е поетеса - очевидно популярно занимание за жените с благороднически произход по времето на Просвещението. Впрочем, осемте портрета върху серията са поделени поравно между жени и мъже и е по-добре да замълча точно сега, за да не ме обвиниш в сексизъм или нещо подобно (или не дай си Боже, още по-лошо).

Върху банкнотата от 50 марки очевидно е изобразен бароков композитор архитект и артилерийски инженер. Най-значимият проект на Балтазар Нойман (1687 – 1753) е внушителната резиденция във Вюрцбург. Дворецът е разрушен почти напълно през Втората световна война, но веднага след това е възстановен до предишния си блясък и включен в Световното наследство на ЮНЕСКО. Несебърци, четете ли?

Ето я и композиторката - Клара Шуман (1819 – 1896) върху купюра от 100 марки. Клара е съпруга на поне за мен по-известния Роберт Шуман, когото надживяла с едни 40 години и записала впечатляваща 61-годишна кариера на концертиращ пианист.

През 1997 г. Бундесбанк пуска в обращение банкноти от 50, 100 и 200 марки с подобрена защита, в т. ч. холограмно фолио, двуцветно мастило и други, а банкнотата от 5 марки започва да става все по-рядка, за сметка на монетата.

Паул Ерлих (1854 – 1915) е върху лицевата страна на банкнотата от 200 марки. Ерлих е 3 в 1 - лекар, химик и имунолог, сред най-важните му открития са лекарството срещу сифилис, с което на практика създава химиотерапията, и серума срещу дифтерия. През 1908 г. заедно с Иля Мечников получават Нобеловата награда за физиология или медицина (май за медицина).

Върху банкнотата от 500 немски марки е изобразена Мария Сибила Мериан (1647 – 1717), художничка и природоизследователка, като трудовете и логично се състоят от описания и илюстрации на растения и насекоми. През 1699 г. Мария Сибила, която тогава живее в Амстердам заминава за Суринам и през следващите 2 години изследва и описва местната флора и фауна.

Хората, имали рядкото щастие да държат в ръцете си истинска банкнота от 1000 марки, се делят най-общо на три групи - служители в банки, мафиоти и обикновени късметлии. Късметлии, защото от него греят ликовете (тук със смело предположение може да се включиш и ти) на Братя Грим, чиито принос за изграждането на немската нация е по-голям от всички изброени по-горе, Бисмарк, кайзер Вилхелм Едно и кайзер Франц взети заедно. Якоб (1785 - 1863) и Вилхелм (1786 - 1859) са ти известни преди всичко заради приказките, които са събрали и преразказали - Червената шапчица, Снежанка, Спящата красавица, Румпелщилцхен, Хензел и Гретел, Пепеляшка, Вълкът и седемте козлета, Рапунцел. Не по-малко важна е работата им като лингвисти във времена, в които немският език се говори в безброй варианти по десетки независими градчета, държавици и общности из цяла централна Европа, газени от горе на всичко от френския имперски ботуш, който едно хубаво немско Р не можел да каже. Якоб е автор на Немска граматика, а двамата започват работата по Немски речник, който е завършен чак през 1961 г. и се състои от 32 тома.

Помня, че още навремето смятах дизайна на марките за впечатляващо изчистен и елегантен. Причината е може би в контраста с банкнотите от третата емисия, в обращение до средата на 90-те. Любопитното при нея е, че портретите не са на исторически личности, а са взети от картини на Албрехт Дюрер, Бартел Беам, Кристоф Амбергер, Лукас Кранах. С всички орнаменти, завъртулки и тежка типография, характерни за старите пари, сравнена с четвъртата, третата серия е красива по онзи особен начин, по който Мария-Антоанета би била красива в сравнение с Роузи Хънтингтън-Уайтли.

От 1. януари 2002 г. официално платежно средство в Германия е еврото, като 1 се разменя за 1.95583 марки.

Ето, огромен постинг за марката без нито едно споменаване на Сашка Васева! Упс...

Разни фотографи 14

След Разни е редно да има и Разни фотографи. С гаранция за 0% Сиромахов!

Еудес Де Сантана, Елиот Лий Хейзъл, Емре Гювен, Дейна Лорън Голдстийн, Алмагюл Менлибаева, Луис Карлос Була, Никлас Брунцел, Дейвид Мейсъл, Елизабет Сара, Юанлинг Ванг.

Камерън Смит, Нико Крайно, Мориц Шел, Гойом Лешат, Елена Ванинети, Брендън Тейлър Авирам, Марк Веласкес, Дейвид Питърман, Самули Карала, Жан Клемер.

Вероник Пешо, Денис Грюнщайн, Жуи Паганини, Келси Реклинг, Тимъти Лий, Пани Пол, Мари, Уорън Хъкил, Кристофер Ландин, Нина Бърман, Алекс Драм.

Сеси Йънг, Андрей Яковлев, Майя Флоре, Наполеон Абеика, Мария Казван, Херман Перайре, Янике Олофсон, Тео Жослен, Кристофър Юърс, Андрей Пермитин, Евгения Кохан.

Джей Мосън, Сатоми Ширай, Ангела Стрьом, Габи Риджиери, Клейтън Адисън, Жан Видал, Робин Бехал, Алехандро Черути, Емили Тибетс, Нора Жане.

Ира Чернова, Наталия Мантини, Елиф Каракоч, Симона, Едуардо Пан, Хадие Шафи, Мириам Ламарка, Лий Еликсън, Алексей Галушков, Камила Лангеланд, Алберто Поло Ианес, Дани Спадото.

Кевин Хейгъл, Паула Апарисио, Клаудия, Мариана Мелони, Луис Андрес Варгас Аравена, Али Джейд, Ник Суарес, Йонас Матсон, Вадим Нардин, Дейвид ЛеБек, Симон Болц, Джулиан Бейкър, Елизавета Породина.

Разни 83

Как Европа измисли цветовете през 18. век. Задълбочена изследване по темата - не съм го чел цялото, но ще му отделя подобаващо време най-скоро.

Тук може да намериш около 400 безценни стари книги, сканирани и достъпни напълно безплатно.

Стар Уорс Турс ви кани...

А ето кога ще се свърши с вестниците по света. Очаквай след 7-8 години тълпи американски туристи да се изсипват в България, само за да подържат в ръце истински хартиен Уикенд.

Разликата е в мустака, глупчо!

И да, време е да си пуснеш мустак. Ако си мъж най-вече.

Гении! Най-добрата автореклама на дизайнерско студио, което работи предимно с пивоварни и алкохолни компании - собствена марка бира, разбира се. Искам и аз.

Сребро, голо тяло и букви.

Бързи и кратки: гробът на Питър, дивото момче от Хановер, Малката Атлантида, Великата хърватска стена (от), уроци по ръчен италиански, винтидж фетиши, Конан О'Браян в Индия, италик, три пъти Де, гифли, списание XXXX.

Дейвид Линч представя интервюта на съвсем обикновени американци, срещнати на път, и се впечатлява.

Ромарио да не остане назад от батко Пеле пусна собствена линия реплики на фланелките на отборите, за които е играл - Фламенго, Васко, Флуминензе, Америка и национала. Е, остава по-назад, ама това е друга тема.

Еспресо, американо, капучино, трипло, меланж, бреве, ирландско, полско, кон пана, меланж... ясна и точна графика. А сега говори сърцето - как в калифорнийското кафене Интелигенция правят еспресо, капучино и кафе в сифон, наслада за ценители в черно-бяло.

Ако не знаеш, модно е готварските книги да бъдат нарисувани. Тъкмо няма да се притесняваш, че това, което си сътворил, съвсем не прилича на снимката. Ето още една от Кейти Шели.

Хелоу, Кити, Кати, Мифи!

Чудесни работи от датския илюстратор Мадс Берг. Дано стане по-богат и по-известен.

Метро карта на пъбовете в Лондонското Сити. Повече не ти трябва.

Тим Хауърд, Джулия Манкузо, Амар Студамайър, Кели Слейтър, женският отбор на САЩ по водна топка и още известни спортисти - голи-голенички в специалното издание за 2010 на списанието на И Ес Пи Ен.

Целият свят (а не само финландците) обича свастиката преди да се пръкне един провален австрийски художник и да прецака света. И свастиката.

Уеб инструменти за търсене на изображения по различни критерии, все някога ще ти се наложи.

Типографски карти на света.

Вариации на тема хералдически изправен лъв от чешките държавни институции.

Преди еврото: Белгийски франк

Не знам доколко от макроикономическа и финансова гледна точка еврото е успешен проект, но като потребител аз просто го обичам. Но независимо, колко много го обичам, не мога да не отбележа една слабост на евро банкнотите - макар красиви и практични, те са твърде неутрални и безлични. Или поне в сравнение с разнообразието на националните валути, които еврото замени. 9 години след като 15 от тях заминаха в историята, ще прегледам отново старите банкноти и портретите върху тях, за да открия може би много повече Европа, отколкото има в мостовете и прозорците.

Белгийският франк се ражда през 1832 г., 2 години след обявяването на независимост от Обединено кралство Нидерландия, като еквивалент на френския и умира на 31. декември 2001 г. В последните 60 години белгийският и люксембургският франк са с равна стойност и могат да се използват и в двете държави. В обращение през 90-те са купюри от 100, 200, 500, 1000, 2000 и 10000 франка.

Върху банкнотата от 100 франка е изобразен Джеймс Енсор (1860 – 1949), художник, творил най-вече в експресионизма и сюрреализма. Баща му е англичанин, а самият Джеймс прекарва почти целия си 90-годишен живот в крайбрежното градче Остенде. Освен портрета му, на банкнотата има и фрагменти от картината му Скандализираните маски.

Адолф Сакс (1814 - 1894) е името на човека, изобразен в жълто върху лицевата страна на 200 франка, и да, той е изобретателят на саксофона. Адолф е наследствен майстор на музикални инструменти, който през 1841 г. се мести за постоянно в Париж, където пет години по-късно патентова и най-известното си изобретение.

Рене Магрит (1898 - 1967) от банкнотата от 500 франка, подобно на повечето известни валонци, често е смятан за французин. Магрит е един от най-популярните сюрреалисти - негови например са Коварството на образите (известна и като Това не е лула) и Синът на човека (мъж с бомбе и зелена ябълка пред лицето).

Върху банкнотата от 1000 франка е Констант Пермеке (1886 - 1952), още един художник и скулптор (последен, обещавам), представител на фламандския експресионизъм. От биографията му най-интересно е, че има всички причини да мрази Германия - бие се в Първата световна война и е тежко ранен, а по време на немската окупация през Втората му е забранено да твори, като изкуството му е определено за дегенеративно.

Виктор Орта (1861 - 1947) е на лицевата страна на 2000 франка. Орта (или Хорта) е един от най-видните представители на прекрасния и революционен архитектурен стил ар нуво. От създадените от него сгради, най-значими (и оцелели през годините) са градските къщи Отел Тасел, Отел Солвей, Отел ван Етвелде и Мезон Орта.

От банкнотата от 10000 франка ни гледат крал Албер II, родa на нашия Симеон, и съпругата му кралица Паола, на белгийския престол от 1993 г. до сега. Скучен, но очакван избор за една монархия, с който уви умират плахите ми надежди да срещна някой пивовар, майстор шоколадиер или художник на комикси, почетен върху франковете.

От 1. януари 2002 г. официално платежно средство в Белгия е еврото, като 1 се разменя за 40.3399 франка.

Рутмастър

В услуга на търсещите: Забелязвам, че днес много хора (много, много, колко да са много) попадат на блога по ключова дума "рутмастър" и виждат това. Причината е, че вчера кметът на Лондон Борис Джонсън е показал готовият прототип на журналисти, та имаме новина. Ето малко снимки:

Повече - в галерията на Гардиън, новината и галерията на Би Би Си, новината на Метро, анализ на дизайна и значението на проекта, пак от Гардиън.

Просто бизнес

Бърз преглед на политическата карта и история на Южна и Централна Америка разкрива повсеместен ляв и крайно ляв уклон (с изключение на уви нередките случай на военни режими). И то не само в лицето на екзотични за европейците птици като Чавес, Кастро и Моралес - достатъчно е да си припомним биографията на "нашата" Дилма Русеф, наскоро избрана за президент на Бразилия, падаща се осма по големина икономическа сила в света. Причината не е в някакъв странен афинитет на латиносите към теориите на Маркс и Ленин, а естествена реакция на практически колониалната политика на САЩ и щатските компании в региона. Малко странен увод, но натам става по-интересно.

Противно на легендата, бизнесът, който прави Джон Рокфелер най-богатият човек на света, не е търговията с ябълки, а добивът и преработката на нефт. Компанията Стандард Ойл е основана през 1870 г. и към края на века има около 90% пазарен дял в САЩ. Припомни си сюжета на Ще се лее кръв за да добиеш представа, как се е правел бизнес в онези времена. Та към 1911 г. Върховния съд на САЩ взема радикалното решение, Стандард Ойл да бъде разбита на 34 отделни компании, като от тях се раждат Ексън, Мобил (които по-късно се обединяват), Шеврон, Амоко (по-късно придобита от Бритиш Петролиъм, същите с пробитата сонда в Мексиканския залив).

През 20-те години в района Гран Чако в Южна Америка е открит нефт. Проблемът е, че Гран Чако е спорна територия между Боливия и Парагвай (границата е окончателно фиксирана чак през 2009 г.), които пък са две от най-бедните страни в региона, без кой знае какви природни ресурси, единствените без излаз на океан, а и наскоро са претърпели сериозни териториални загуби. Шел Ойл желае да разработва находищата от парагвайска страна, а компании от групата на Стандард Ойл - от боливийска. През 1932 г. избухва Войната за Чако, най-кръвопролитният военен конфликт в Южна Америка за 20. век. Няма да навлизам в подробности за военните действия, но когато през 1935 г. Боливия моли за примирие, броят на жертвите от двете страни е 100 хиляди. В крайна сметка, петролните залежи в Гран Чако се оказват твърде скромни.

Твърдението, че феъртрейд продуктите в България са нишови, би било силно надценяване на този пазар. Няма да обяснявам, какво е феъртрейд, а какво е точно обратното. В продължение на почти целия 20. век историята на Централна Америка е история на търговията с банани, доминирана от две корпорации - Юнайтед Фрут (по-късно сдобила се с името Чикита) и Стандард Фрут (по-късно обединила се с Доул). Първите бананови плантации са създадени през 70-те години на 19. век от Майнър Кийт за да изхранва евтино работниците, които се трудели по строежа на железницата между столицата Сан Хосе и пристанището Лимон в Коста Рика. Кийт започва да изнася банани, а фирмата му се превръща в мощната Юнайтед Фрут, която местните за по-кратко наричат "Октоподът". Господството й в региона не се простира единствено до собствеността на почти цялата обработваема земеделска земя, но и до инфраструктурата - железници, пристанища, пощи. В Гватемала Юнайтед Фрут осуетява строежите на модерни пътища, които биха конкурирали железницата й. През 50-те президентът Хакобо Арбенс Гусман планира поземлена реформа и приемането на трудов кодекс, които биха накърнили интересите на компанията, но през 1954 г. е свален с военен преврат, дирижиран от ЦРУ - за Юнайтед Фрут не е представлявало проблем да убеди правителството на Айзенхауер, че Гватемала всеки момент ще се хвърли в прегръдките на СССР. Резултатът - гражданската война в страната продължава до 1996 г. Tерминът бананова република е измислен от О. Хенри (онзи с коледния разказ) и е вдъхновен от престоя му в Хондурас, още едно от владенията на Юнайтед Фрут, в който армията на САЩ нахлува 7 пъти само между 1903 и 1925 г.

През ноември 1928 г. работниците в банановите плантации на Юнайтед Фрут в Колумбия започват стачка. Стачка, прекратена на 6. декември, когато колумбийската армия открива огън по стачници и семействата им, събрали се на площада в Сиенага след неделната литургия. Броят на жертвите варира между 47 и 2000 в зависимост от източниците. Обяснението на командващия операцията генерал Кортес Варгас е, че ако стачката не е била прекратена, американски военни кораби са щели да дебаркират в Колумбия. Случката става известна като Банановото клане и е описана от Габриел Гарсия Маркес в романа Сто години самота. Отзвукът от събитията в Сиенага ражда крайно-леви милитаризирани организации, които продължават да сеят насилие в Колумбия.

По същество Монсанто е химическа компания. Исторически, най-големите й бестселъри са пестицидът ДДТ (забранен през 70-те след като се доказва унищожителния му ефект върху околната среда и човешкото здраве), хербицидът Агент Ориндж (тонове от него са разпръснати от въздуха от американсската армия по времме на Виетнамската война и предизвикват ужасяващи увреждания сред цивилното население на страната), изкуствените подсладители захарин и аспартам (които продължават да се използват масово, въпреки че са доказано канцерогенни). През 90-те Монсанто се ориентира към разработването на генно-модифицирани и надлежно патентовани организми, а понастоящем държи 90% от пазара на генно-модифицирана соя и царевица в света. Фермерите, които използват семена на Монсанто, нямат право да засаждат семена, получени от реколтата. Иначе са застрашени от сериозни глоби и изтощителни съдебни битки, а на практика компанията може да си позволи да ги доведе до фалит още преди спорът да стигне до съдебната зала. Любопитна подробност е, че Монсанто преследва и малкото фермери, които не използват генно-модифицирани семена, но чиито насаждения по естествен начин са "заразени" от насажденията на съседите си, които ползват, за нарушаване на патента. И всичко това докато бивши мениджъри и юристи на компанията заемат високи постове в американското правителство и съдебна власт. Впрочем, годишният бюджет на Монсанто за лобизъм е малко над 8 милиона долара.

Постингът няма за цел да поучава и назидава, а описаните случаи са едни от най-тежките примери за корпоративно влияние върху политиката срещу обществения интерес. И да не се сърдиш, като научиш новите цени на газа след няколко седмици.

Пост мортем

Разни 82

Според тази книга Буенос Айрес е столицата на футбола. Може и да е така, може - само като гледаш снимките усещаш страстта.

А, както се оказва, родното място на аржентинския футбол е Глазгоу, Шотландия. Как ти звучат МакМарадона и МакМеси?

Кой британски вестник има най-голяма успеваемост при слуховете за трансфери? Първото място е с 33%, смятай колко глупости се изписват.

Английският футбол е поредната тема, пренесена върху шаблона на картата на Лондонското метро. Даже не ми се проверява, колко такива съм представял тук. Като цяло не особено вдъхновен опит, с изключения на няколко хитри имена на станции, като Димитър Барбикан, хаха.

Най-голямото и най-красиво поднесено изследване на навиците на потребителите в интернет. България липсва, но дори и без да имаш бизнес и маркетингови интереси в сферата, е любопитно да разцъкаш.

Кой сега е на последно място? Запознай се с аутсайдерите в Гугъл. (от)

Дърпи (или както се предполага да се произнесе името му) е хитро приложение, което ти позволява да "теглиш" музиката от Ютюб клипове.

Как се развиват миймовете в Туитър и как да отличиш истинска вълна от манипулирана.

А сега малко музика: Улф Парейд, Кидс ъф 88, Ню Йънг Пони Клъб, Батс, Флайт Фасилитис, Колдкът, Литъл Буутс, Супербюс, Агностик, Стив Аоки.

Като поприключиш с музикалните линкове, може да се прехвърлиш на Тилош - унгарско радио, започнало като нелегално в началото на 90-те и за наше щастие оцеляло и досега, Тилош (името означава забранено на унгарски) е всичко, което десетките софийски профилирани станции нямат. Предимно електроника и джаз, но отворено към всякаква музика от всякакви стилове и времена. Може да пропуснеш сутрините, когато се говори повече (което може би е хубаво, ако разбираш унгарски).

Серията минималистични картини Ландшафт с къща, за която писах тук, вече и като поредица палитри в Калърлавърс.

Хакобо Санела прави нещо такова с дрехите, с които е облечен всеки ден.

А ако искаш още и още минимализъм, прегледай стилната поредица известни лога, опростени до цветни кръгчета. (и тук)

Ах, да, и преглед на целия цирк около осуетения нелеп ребрандинг на Гап.

Концептуалните японски автомобили от 50-те години до сега.

Чудесен пълен архив на рекламните плакати за фестивала Сан Фермин в Памплона - онзи, при който заблудени туристи търчат пред биковете по улиците на града. Нещо като история на изкуството през 20. век.

Изкуството на хотелските стикери за багаж. И тук изкуство, да.

60 плаката на класически Блексплотейшън филми.

Красотата в старите карти (както и начин да кракнеш ограниченията в иначе богатия и безплатен архив на Би Би Си, срещу което мрънках преди време).

И за финал на винтидж линковете - над 450 хиляди корици на класически комикси и списания.

Картините на колумбиеца Фернандо Ботеро - един от редките случай, когато хуморът намира място в живопистта, без резултатът да изглежда нелепо.

Всичко, което трябва да знаеш за националния брандинг (както името на сайта уместно подсказва), т. е. що-годе всичко, което безотговорните за това в България не знаят.

И един блог, изцяло за марките, в чиито лога и имена има животни. Благодатна тема, която съм споменавал няколко пъти досега в Разни.

Изумителна видео инсталация, проследяваща 600-годишната история на Часовниковата кула Орлой в Прага.

Как се прави най-добрата пица в Бруклин, Ню Йорк, света... Кратко филмче за Доменико ДеМарко, който прави точно това в последните 50 години.

За хората, които са намерили нещо интересно и в двете клипчета отгоре - специализиран сайт за чешката национална кухня и ресторантите, в които може да и се насладиш.

Не, това не е култ кум личността. По случай рождения ден на Путин, студентки се разхвъляха за календар, изпълнен с любовни послания към руския премиер.

Може би най-богатият ресурс за кръстове и езически символи. Отдели си време за да разгледаш всичко. Знаеш ли си, например, какво е болярски кръст?

Етимологичен речник на английския език. Нямаш си на идея, колко (може да) е забавно.

Азбука на четящите. Всъщност, красиво представяне на буквите от A до Z с по един герой от книга за всеки. Виж там какво не си чел и си попълни знанията.

Комплекс пък предлага достъпен гид към малко по-конвенционални и популярни шрифтове. Добър линк за начинаещи.

Това пък се явява нещо като сборна дипломна работа по типография на студентите Британското висше училище по изкуства и дизайн в Москва, с други думи - плакат и сборен шрифт.

Продукт на месеца. Категорично.

Всичко започва с рисунка на пълзяща жена. И се стига то тази впечатляваща серия графики.

Шопната или не? Провери сам на този сайт.

Съвременната хърватска архитектура в осъществени и бъдещи проекти. Гледай и се учи (това, ако го раздаваш архитект в България)

От Полша с любов - най-яките банди, артисти, хора, партита в 8 епизода с Ивар и Юлита.

Дриймъра се е запалил по по-една-иконка-на-ден. Прегледай какви ги върши.

300 кила чист сексапил. Или нещо подобно.