Дишай, не дишай, не дишай, не дишай

От септември тази година във Ванкувър, Канада ще бъде забранено пушенето на открити места, например паркове и плажове. От няколко години в цялата страна цигарите са забранени на всички закрити публични и работни места, на открито има изискване за отстояние от врати, прозорци и вентилационни отвори (т. е. до сгради не може да се пуши), а в повечето провинции на магазините не е разрешено да излагат открито цигари.

Какво недалновидно решение! Веднага си проличава, че в Британска Колумбия си нямат лобистка партия, например Граждани за европейско развитие на Канада, която да подкрепи туризма и икономиката срещу войнствените защитници на здравето. Няколко плажа вече обявиха, че за да свържат двата края обмислят да продадат пясъка си на Саудитска Арабия, градинки и паркове алармират за влошеното си финансово състояние, в резултат на което вече се е наложило да освободят 18 чистача, които досега са отговаряли за събирането на фасовете, като евентуални фалити на зелените пространства не са изключени, а поради влошените продажби на цигари за неопределено време се отлага провеждането на открити музикални фестивали в града. Недоумение будят сериозните намерения на други провинции да въведат подобни забрани в условията на световна финансова криза. Международни експерти предвиждат, че Канада, която досега поддържа измамния имидж на една от най-големите икономики в света и страна с най-висок стандарт на живот, внезапно ще се сурне в Третия свят (точните думи на човек от Световната банка, кълна се). Не се изключва възможността, природен катаклизъм да пресуши Ниагарския водопад, като така предизвика колапс на местната туристическа индустрия и захлаждане на отношенията със съседен САЩ. Не на шега министърът на здравеопазването е предпочел да подаде осавка пред това, да даде ход на излючително непопулярното закриване на раковите отделения в 4 от най-престижните болници, което ще остави 39 лекари и медицински сестри без хляб и ракийка (защото в Либия, която е заявила готовност да ги приюти, ракийката е незаконна). Кризата се задълбочава.

Пред очите ми са картините от посолстовто на ФРГ в Прага от август и септември 1989 г. Посолството на Република България в Отава и консулството в Торонто са обсадени от стотици, хиляди, не, стотици хиляди отчаяни канадци, кандидатстващи за мръснокафява карта, която ще им даде политическо убежище в най-задимената държава на света. Еврокомисарят за международно сътрудничество и хуманитарна помощ Кристалина Георгиева и новоназначеният министър по цигарените въпроси Емил Димитров мятат стекове Арда без филтър през прозорците на тълпите, високоговорители озвучават улицата с последните албуми на Ивана, Андреа и Константин. София спешно разширява и укрепва интерната за временно настаняване на чужденци в Бусманци, където ще бъдат приютени новодошлите докато се устроят на работа в Родопите или по строежите на нови молове. Барак Обама свиква извънредна среща на останалите лидери на Г7, на която да се обсъди ситуацията и евентуалното изключване на проблемния член. След спирането на въздушния трафик над Канада единствените самолети в небето са американски военни, които спускат на бедстващите граждани китайски цигари и виетнамско кафе, събрани при безпрецедентна международна благотворителна кампания...

Свастиката като символ на Европа

Създаването на нов флаг на Европейския съюз е коварна задача. Вариантите са или да се закопаеш в клишета, или да произведеш абсолютно неразбираема абстракция. Както и, разбира се, неизбежният какво-му-е-на-стария аргумент, позволил на 12-те жълти звезди, създадени през 50-те години, да преживеят няколко разширения на общността. Какво обаче ще кажеш за свастиката като елемент в знамето на обединена Европа? Абсурдно, нали?

В началото на тази година холандската организация Дизайн Ден Хаг обаяви конкурс за нов символ на ЕС, който да отразява по-добре променената и многолика същност на общността в наши дни. Интересът надминава многократно очакванията на организаторите, които в рамките на 2 месеца получават 1416 предложения от 63 държави (в т. ч. и много извън Европа, очевидно). Не липсват интересни идеи, но като цяло се очертават няколко тенденции - от една единствена до безкрайно много звезди, кръгове, многоцветни ивици и различни вариации на буквата Е (много от тях поразително приличат на логото на немската верига супермаркети Едека). Вчера бяха обявени 12-те победителя, избрани от 14-членно международно жури, начело с Херт Думбар. Тези 12 флага ще бъдат представени на изложба в Хага, идеята им обаче е не да заменят настоящето знаме на Европейския съюз, а по-скоро да предизвикат дебат за обединяващите символи на Европа. За съжаление, нито един от тях не изглежда адекватно - нито като концепция, нито като графично изпълнение. При все че е избирало от над 1400 предложения, журито е подбрало няколко знамена със сходна идея - картата на Европа, съставена от звезди или точки. При всичките ми резерви към качествата на участвалите проекти, изглежда все едно за победители са избрани точно най-слабите от тях.

И все пак, един от победителите се отличава, макар и не с естетически и вексилологически аргументи. Финландката Емилия Палонен предлага колаж от снимки на различни форми, съставени от звезди - сърца, усмихнати лица, букви, кръгове и някак натрапващото се изображение на свастика. На проекта на Емилия ще се спра малко по-надолу, нека първо ти разкажа малко за Финландия от началото на миналия век.

Свастиката е древен знак, използван още през неолита, когато е асоцииран със слънцето. В редица религии, призлизащи от Индийския субконтинент, като хиндуизъм, будизъм и джайнизъм, тя е свещен символ и се използва често в изображения, текстове и означения на храмове из цяла Азия. Свастиката се среща и в множество европейски култури от античността насам, понякога като религиозен символ, често с декоративни функции, а в началото на 20. век се смята, че носи късмет. Когато през 1918 г. Финландия извоюва независимостта си от Русия, свастиката се възприема като национален символ, използан векове наред в народното творчество. Затова не е чудно, че се появява върху кокардата на първия самолет, дарен на новосъздадените военновъздушни сили на републиката от граф Ерик фон Розен, както и в комбинация с георгиевски кръст в първия орден на Финландия - Кръст на свободата, създаден от художника Аксели Гален-Калела. По-късно свастиката се възприема като емблема на момичешката скаутска организация Лота Сверд, присъства и в самия президентски флаг. След Втората световна война Финландия намалява употребата на очернения от нацистка Германия символ, а през 1963 г. се налага да се промени дизайна на Кръст на свободата с верига, след като френският президент Шарл дьо Гол индикира, че не би приел отличие, така богато декорирано със пречупени кръстове. Въпреки това, и до момента всички бойни знамена на Финландските военновъздушни сили съдържат свастика.

Всъщност, "знамето", обект на този постинг, има доста по-различна история. През юни 2007 г., в продължение на 4 дни в центъра на румънския град Сибиу случайни хора са приканвани да създадат нов символ на ЕС с помощта на нетрадиционни средства - синя изтривалка за обувки и комплект флуоресцентни звездички, от онези, които може да залепиш на тавана си и да ти светят през нощта. Акцията на Емилия Палонен е част от дейностите, осъществени от Баухаус Колег, програма на фондация Баухаус, в годината, в която Сибиу е Европейска столица на културата. Проектът се казва Мемориал на знамето на ЕС, като дори самото име е провокация, доколкото за разлика от паметниците, целта на този "мемориал" е да просъществува кратко, да бъде интерактивен и подвижен.

Още по темата в блога: знамена без свастики, проект за знаме на ЕС от Рем Коолхаас (и Пламен), методология за оценяване на национални флагове. Благодарности на Димитър за подсказката.

Разни 75

Хайнекен търси талант. Виж новия интернет вайръл ексклузивно и за пръв път само тук. Топъл, топъл... т. е. студен, ледено студен!

Логото на Уикипедия обяснено и описано, плюс малко история.

Малки зелени човчета от цял свят в любопитна и красива инсталация на Майя Баркай. (историята на берлинското)

Награди! Награди за най-добрите опаковки на годината в специализирания блог Дайлайн.

Оамос - търсачка, която забавлява.

Ландшафт с къща - богатството на минимализма оживява на платно под формата на цикъл от 58 картини от Мария Зайкина. Може да прочетеш дългичкото обяснение на серията, но и без него ще усетиш, колко силно са използвани цветовете.

Двама интересни илюстратора - Леся Черниш и Майкъл Блейн Майърс.

Виртуална разходка в Сикстинската капела.

Как МВР изисква абсолютно незаконно трафични данни.

В хиперкомерсиализирания и регулиран свят на Формула 1 пилотските каски напоследък са свръхмодерен уред, но и единствената, мара и малка площ, оставена за индивидуализъм. Ето няколко галерии с каските от този сезон. Имаш ли си фаворит?

Всичко, което трябва да знаеш за новата 100-доларова банкнота.

През лятото на 1899 г. на панаир в Бирмингам няколко играча на Астън Вила предизвикват спринтьора Бил Дав, който тогава е треньор в лондонския отбор на Темз Айрънуъркс, на надбягване. Както може да се очаква, през цялото време гледат гърба на Бил, а на финала се оказва, че нямат пари да си изплатят облога. Измъкват се, като чопват няколко от характерните за Вила фланелки във винено червено и светло синьо. Екипите идват дюшеш на лондончани, които скоро след това сменят името си на Уест Хем Юнайтед и заиграват със същите цветове. Много вероятно е, историята да е измислена, но звучи забавно. Още за екипите в онази и по-късни епохи тук.

8-битовите игри атакуват Ню Йорк. Фантастично видео!

Попаднах на туристическото лого на Сърбия случайно - на био панаира пред Народния театър миналата седмица. Откакто преди 3 години писах за изтъркването на сърцето като символ в подобни лога, са се появили поне още дузина примера за употребата му в такъв контекст. И в случая със Сърбия няма нищо оригинално, още повече, че хитринката изчезва при изписване на кирилица. Но пък е някак симпатично и около един милион пъти по-добро от българската мацаница.

Марсилия, Лондон, Ню Йорк, Токио, Венеция, Берлин и Лос Анджелис в пискели.

Дефинирай ми лукс? Бентли Континентал с външна облицовка от крокодилска кожа!

За нередности в София - Столичният инспекторат си има форум, където можеш да подадеш сигнал.

Рекламна агенция с катастрофални пророчески способности. Световен мир - защо не?

Тяло-дъга от портфолиото на Олга Фелдман.

Наско Курдов е не-човек... такова, не-футболист!

Домакинската работа може да бъде толкова, толкова, толкова секси. Ура за бельото на Дамарис, режисурата на Джъстин Андерсън, музиката на Пит Дигънс и дупето на Лорън Макавой.

Няколко кратки: Телбодград, кубична еко форма за Кока-Кола, топ 100 секси реклами, Леймбук, музикални чартове, тейк ауей капачета, целуващи се момичета, немски дизайн, актуални лого тенденции.

Плюс два кратки типографски линка: особености и видове серифни шрифтове и Тайпкит, с който може да добавиш оригинални шрифтове към дизайна на сайта си.

Пай се, Старбъкс, иде Кедбъри! (засега само във Великобритания)

Любопитна снимка от средата на 90-те - един от най-великите вратари в историята Петер Шмайхел и синът му Каспер на 10-ина годинки. Каспер сега също е вратар, преди 2 сезона получи шанс да пази в първия отбор на Ман Сити и се представи отлично, но след това трябваше да играе под наем в клубчета като Дарлингтън, Кардиф, Бъри и Фолкърк, а сега е в Нотс Каунти.

Порно за пешеходци - ревю на уличните настилки в Испания.

Историята на Харибо, или как се става милионер с малко желатин, една брилянтна идея и много постоянство.

Стари фотографски ленти - намерени, спасени, проявени и изложени.

Интересна работа с преливки и цветове в лого портфолиото на Денис Оленик.

За финал - два сайта за изцяло отдадени на любовта към аспержите.

Гръцката неделя

Въпреки богатството на исторически паметници и забележителности в София, информационните табели пред тях са радкост. Тази пред църквата Света Неделя обаче е направена добре - с достатъчно пълно, но не досадно описание на историята и архитектурата й на български и английски. С едно дразнещо изключение.

Патрон на храма е света великомъченица Кириакия, чието име е преведено на български като Неделя. През вековете църквата на това място е била известна като Кириакия, Свети Крал (когато там са се съхранявали мощите на сръбския владетел Стефан Урош II) и, разбира се, Света Неделя. Но името в английския текст на информационната табела обаче е Hagia Nedelja church. Думичката hagia е с гръцки произход, означава света и би трябвало да се произнася айя. Най-вероятно ти е позната от оригиналното име на истанбулската Света София - Hagia Sophia. Присъствието й в текста на английски пред българска православна църква пред славянската дума неделя обаче е крайно неуместно. Далеч по-удачно би било в името на английски да се използва транслитерацията sveta или просто превода saint. За съжаление, именно защото табелата е добре направена и разположена, названието Hagia Nedelja започва добива популярност по света и се появява в хиляди пътеписи и снимки (ако беше зле направена или липсваше, туристите най-вероятно щяха да направят справка в пътеводителя си, където без съмнение името е по-адекватно).

Интровертно

Слушай сега, да си купиш априлския брой на Интро (или го заеми от някой приятел), чу ли! На 74. страница те чака първата публикация на Пламен в списание! Част от текста се е появявала вече в блога, но друго си е на хартия, цели 3 страници, че и с картинки. Вярно, кофти късмет, че се падна на корицата да е Лилянка, но в броя има и други интересни материали.

Разни фотографи 9

Чудя се, доколко е адекватна тази селекция, в момент, в който в България се прави изложба с амбициозното име "Портрет на едно поколение", и кой от двата свята аджеба е нормалният. Както и да е, ето то новата порция фотографи:

Марион Венан, Гилда Давидян, Джонатан Мей, Игор Дроздовски, Аделин Ме, Еривер Ихано, Рип Хопкинс, Валерия Лазарева.

Джейми Нелсън, Йолайн Снайдерс, Анна Ди Просперо, Джим Фискъс, Сергей Сараханов, Ейткън Джоли, Ричард Бърбридж, Денисон Бертрам.

Лукаш Дворжак, Масимо Леардини, Валдемар и Макс, Михал Мартиховец, Емануеле Коломбо, Мат Стюарт, Алин и Жаклин Тапиа, Линдзи Джосал.

Джулия Солер, Христя Каминска, Майк Бейли-Гейтс, Ерин Мълвхил, Раян Юун, Ира Бордо, Даниел Терио, Кейд Мартин.

Перла Марек, Борис Овини, Фурка Ишчук-Палцева, Атила Козо, Йонас Файге, Марлийн Марино, Кале Веесаар, Виктория Карелина.

Ярослав Мончак, Хонер Акрави, Андрю Кюкендал, Жислен Яри, Шелби Лий Адамс, Лоти Скот, Ирис Хум.

Мачек Кобиелски, Мари Сараи, Алисън Скалпула, Криси Уайт, Емили Мълър, Грегъри Колбърт, Настя Василева.

Дидо Фонтана, Крис Литъл, Майкъл Флорс, Ембърли Валантайн, Андреа, Мегна Лал, Андрей Рибалка, обикновени хора, голи, без грим - Минеаполис 2005 и Сао Пауло 2010.

Знамена на рекламата 3

Започвам третата част от оформящата се поредица, посветена на неизчерпаемия и неповторим рекламен криейтив със скорошна българска кампания - Гората не е само дървесина, която между септември миналата година и март е събрала над 60 хиляди посписа в Националната петиция за защита на българските гори (т. е. зеленото се е вдигнало леко).

Тези реклами на фризьорски салони съм ги споменавал вече в Разни, ето ги сега в пълния им блясък - имената на отделните визии са пънк, емо и офис.

Юниън Джак, малко по-подреден.

Следват няколко реклами на Международния фестивал на храната в Сидни миналата година, които станаха доста популяни онлайн, въпреки, както правилно ще отбележиш, сходството им с кампаниите на магазините Пикадили и полските Пьотр и Павел, осъществени доста преди това. Пускам всички визии, защото са направени красиво и апетитно. Ако искаш да ги разгледаш в пълен размер, цъкни тук.

Ди Ейч Ел участва с цели две реклами - свързвайки Канада и Швейцария с червена линия и с тези календарчета за бюро.

Не особено хитро, но все пак интерактивно ентри от Петробрас - внимавайте все пак да не скъсате страницата.

Накрая, малко изкуство - първо, плакатите на унгареца Петер Поч.

И две визии от поредицата Това не е Америка на Стефан Маса-Бидал.

(Знамена на рекламата, Знамена на рекламата 2)

Плевен Аркитекчър Уийк

Демокрацията дойде твърде рано за Плевен. В края на 80-те в града започнаха да се строят няколко големи сгради с обществено значение, но следдесетоноемврийската криза и хаос в публичните финанси стопираха проектите и оставиха знакови руини на техните места.

Това е покритият плувен басейн на основното ми училище Иван Вазов. Трябва да са започнали да го строят, когато съм бил в 5-6 клас, на мястото на една от спортните площадки, където през зимата водехме епични снежни битки с учениците от близкото училище за трудни (или направо бавноразвиващи се) деца П. Р. Славейков. Него отдавна го няма, но определението "пе ре" продължава да е ясно на всички. Строежът на басейна беше забатачен още преди да напусна Иван Вазов и със съучениците се шегувахме, че ще го завършат чак за нашите деца - сега осъзнавам, че това е било прекалено оптимистично очакване. Сега мястото е нещо средно между сметище, ангкорватски храм и бонус ниво на фърст пърсън шутър - от онези с изкачащите отвсякъде зомбита. Наскоро до него вдигнаха малко жилищно блокче. Представи си само локацията му - зад Стоматологията, до джамията, с "басейн" в задния двор. Този, разбира се, не е толкова значим обществен проект, но по всичко прилича на останалите тук.

Стадион Спартак. Иронично, този обект е точно зад оградата на другото мое училище - Езиковата гимназия. Баща ми ме е водел на 2-3 мача там като съвсем малко хлапе. Помня обстановката - най-близкото до това, което си представяш за провинциален английски стадион - много публика, без ултраси, феновете се познават и знаят местата си, а теренът е на една ръка (псувня) разстояние. Е, може и да не е било така, но така го помня. Спартак имаше силен отбор през 80-те - Пламен Гетов (най-добрият български халф в историята, без преувеличение), Венчо Съботинов, Краси Лазаров - Въбела, Емил Цветанов – Шивача, Благой Кръстанов. Изпадна от А група през 1988 и добрите времена не се върнаха. Интересно е, че съблекалните, главният вход и основният сектор бяха разположени зад едната врата (и продължава да е така), а не централно - виждат се на 2 от снимките. Доскоро пазех публикация с подробностите за проекта - чисто футболен стадион, с двойно по-голям капацитет, козирка над целия нов централен сектор, голямо и модерно за времето си светлинно табло. Такъв стадион не е правен или започван и досега в България. След спирането на строежа Спартак се премести на градския стадион Слави Алексиев (сега просто Плевен), а футболният беше предоставен на възстановения най-стар плевенски клуб Белите орли и беше прекръстен на тяхно име. Тъжно е, че пиша това в годината, в която и двата плевенски отбора Спартак и Белите орли прекратиха участието си в Б група на полусезона и градът остана без професионален футбол.

Самотната сграда в полето край ж. к. Дружба е бившата бъдеща най-голяма в България, Балканите, Европа и света акушеро-гинекологична болница (болница звучи малко странно - бременните не са болни, все пак). Предвид стремителния отрицателен прираст в Плевен, ако беше готов сега, АГ комплексът щеше да е способен да обслужва всички желаещи за цяла календарна година в рамките на един ден.

Строежът на тази, предвидена за най-голямата в България, Балканите, Европа и света (е, може би без последните две) библиотека пък "красеше" самия център на града. От другата страна на кръстовището е място, известно на плевенчани като Дом на книгата - просторна двуетажна книжарница, от която по соц времена в комплект се пазаруваха интересни и препоръчителни книги. Домът на книгата не съществува вече - площта му беше раздробена на всякакви дребни дюкяни. Библиотеката извади късмет и преди няколко години сградата беше попривършена, а районът около нея - облагороден. Разбира се, в съответствие с изпарилия се интерес на местните към четенето, вече не е библиотека - интересно е, че врата до врата там са регионалните централи на ГЕРБ, ДПС, НДСВ и ДСБ, но по-голямата част от постройката пустее.

Това щеше да е модерна и голяма мултифункционална спортна зала, годна за домакинства на световни и европейски първенства в различни дисциплини. Намира се на пътя към парк Кайлъка. Мисля, че беше уместна - в Плевен най-читавата зала си остава тесничката Балканстрой. Явно, гледайки и прогреса на новата зала на Четвърти километър в София, след основите се вдигат такива 4 "кули", около които се изгражда останалото. Тук, както виждаш, строежът е спрял преди да бъде завършена четвъртата. При правителството на тройната коалиция Весела Лечева беше обещала залата да бъде довършена с едни европейски пари, но очевидно (не, че някой се е надявал на друго) е предпочетено да бъдат откраднати по друг начин. До руините наскоро се появи супермаркет Кауфланд, което донякъде оживява квартала.