Преди еврото: Сръбски динар

За последните 25 години югославският, а после сръбски динар е минал през 4 деноминации (любимата ми банкнота е от 500 милиарда динара). Сегашната емисия може да се окаже последна, след като през януари страната започна преговори за присъединяване към ЕС (проблемът Косово, ако не преглътнат, изглежда поне скрит в бузата), а нищо чудно съседите да ни изпреварят и по пътя към Еврозоната, докато ние традиционно клечим в аварийната лента. Става дума за 9 банкноти с номинал от 10 до 5000 динара, като първите с този дизайн се появяват през 2003 г., а последна е тази на 2000 динара - от 2011 г.

Започваме прегледа на мустаците с Вук Караджич (1787 – 1864), лингвист и фолклорист. Въпреки, че е със скромен произход и самоук, Вук успява да: 1) реформира сръбския книжовен език, 2) стандартизира сръбската кирилица, 3) създаде първия речник на езика, 4) преведе Новия завет, 5) събере и издаде сборници със сръбски народни приказки, песни и гатанки, което го приравнява с Братя Грим (с които е съвременник и води кореспонденция) на световно ниво и поставя една идея над Пикси Стойкович в личната ми класация на най-великите сърби. Портретът върху банкнотата от 10 динара е от младините му, което уви ни лишава от страховития бял мустак, който спортва на старини и на който са се радвали останалите делегати на Славянския конгрес в Прага през 1848 г., изобразен на реверса. (Някой ден трябва да си поговорим за автентичния панславизъм, който няма ама нищо общо с великоруските амбиции в Източна Европа)

С брадата от 20-те динара достигаме почти хипстърски висини (низини?), за което трябва да благодарим на Петар II Петрович-Негош (1813 – 1851). Едва 16-годишен роденият като Раде Петрович наследява чичо си Петар I Петрович-Негош, когото по-късно канонизира, като владика на Черна гора (изненада, до 1852 г. Черна гора е теокрация!), след като неговия клан се разправя с кандидатите за поста от конкурентния Радонич. Политиката му начело е силно повлияна от Руската империя, откъдето получава дебела субсидия, което кара Великите сили да гледат с дълбоко подозрение на дребната адриатическа държавица, и белязана от множество кървави конфликти с Османската империя. Построява си резиденция, която получава името Билярда, кръстена на първата в страната и любима на владиката билярдна маса. Извън държавническото поприще Петар обаче е най-уважаваният балкански поет на епохата, сравняван с Омир и Шекспир, като поемата му Горски венец се определя като черногорски, че и сръбски национален епос. Съответно умира доста млад от туберкулоза. Хипстър, ти казвам.

Зад очилцата си на петдесетачката дебне Стеван Мокраняц (1856 - 1914). Стефчо е композитор, предполагаемо известен, щото, нали, е на банкнота и гледа строго. Не е написал обаче нито един хит за Цеца или Миле Катич, съответно е твърде скучен, а няма време, няма време.

Не съм сигурен каква част от популярността на Тесла в България се дължи на тъпите шегички с Милко Калайджиев и каква част - на гениалните му изобретения. Никола (1856 – 1943) е роден в православно сръбско семейство в Смилян, Австро-Унгария, сега Хърватска и прекарва последните 60 години от живота си в САЩ, т. е. е в пъти повече сърбин, отколкото Джон Атанасов например - българин. През 1884 г. младият инженер акостира в Ню Йорк и за добре дошъл е преметнат от изпечения далавераджия Томас Едисън. През следващите години се превръща в най-точен символ на епохата на изобретателите - с близо 300 патента и ключови разработки в областта на променливия ток, електромагнетизма, радио вълните и рентгеновото лъчение, самият той ексцентричен - слаб и висок, елегантен, с фотографска памет, но и обсесивно-компулсивно разстройство, влюбен в гълъбите, спи по едва 2 часа на денонощие, същевременно интровертен и склонен към зрелищно представяне на изобретенията си. Не се жени никога, но покорява сърцето на легендарната френска актриса Сара Бернар. Една от последните му идеи е за супер оръжие, което да приключи всички войни на света. Умира разорен и е забравен навсякъде освен в родината си, интересът към постиженията му се възражда през 90-те. Голям, наистина голям.

Върху банкнотата от 200 динара е изобразена първата от едва две личности без лицево окосмение - Надежда Петрович (1873 – 1915), която е художничка, на сръбски - сликарка. Според Википедија сликар е "врста ликовног уметника. То је особа која се бави уметничким радом и која, по наруџбини или у зависности од идеје и маште наноси боје на платно (или другу подлогу равне површине) стварајући дводимензионално дело - слику." Това, мисля, е достатъчно.

Кой знае защо най-шарената и свежа банкнота се е паднала на най-насрания мустак - този на Йован Цвиич (1865 – 1927). Йован е географ, но и най-вече човекът, заради който може да се наложи да преразгледам иредентистката карта на Велика Сърбия. Според Цвиич по време на Османското владичество понятието българи е загубило смисъла си на етноним и означава "рая, земеделец, селянин"; населението на изток от реките Искър и Струма било различно от южните славяни, към които обаче се числят македонците, шопите и торлаците, което автоматично ги прави сърби. С други думи Кюстендил и Враца са си изконно югославянски. Абе, йебем ти сунце жарко!

Това ми е любимият герой от серията, ето защо - Джордже (Георг) Вайферт (1850 - 1937), учил във Вайенщефан, и баща му Игнац са собственици на първата изобщо пивоварна в Сърбия. Иначе хер Вайферт е радил и два мандата гуверньор на Народната банка на Сърбия, ама това не е важно.

Мооомент, момент! Чак сега забелязвам, че логото на Народна банка Србиjе представлява монограм на БНБ?!? Мистерия! Впрочем, кьосето на двете хиляди динара е Милутин Миланкович (1879 – 1958), математик и астрофизик, известен с теорията си за връзката между промените в орбитата на Земята и ледниковите периоди. За тая теория и аз щях да се сетя, не виждам с какво толкова Миле Безмустакич е заслужил да е тука.

За финал бих могъл да те занимая с личността на Слободан Йованович (1869 - 1958), юрист, журналист и политик. Министър-председател е на Югославия за година и половина, точно в най-напечения период на Втората Световна, след която прекарва остатъка от дните си в изгнание (осъден задочно от режима на другаря Тито, самият той - герой от безчетни емисии динари от един по-предишен период). Вместо това ще акцентирам на прелюбопитния факт, че Слободан е изобщо първият човек с името Слободан. И тук изобщо не се шегувам, както може би ти се е струвало тук-таме, докато си чел този текст, който е вече към края си. Вдъхновен от За свободата на Джон Стюарт Мил, татко му Владимир Йованович, също така влиятелен либерален политик от края на 19. век, решава да кръсти децата си Слободан и Правда. Макло антикулминация се получи, ама така е в живота.

Понастоящем едно евро струва към 116 динара - да имаш предвид като смяташ бюджета за плескавици на Рощилиядата в Лесковац тоя август. 'Айде със здраве и наздраве!

Болоня

Болоня червената, заради червеникавите фасади на старите сгради с безкрайни портици, но и заради традиционните левичарски предпочитания на местните. Болоня учената, дом на най-стария университет в Европа от 11. век - епоха, през която средновековният град е доминиран от над 100 кули, две от които са негов символ и сега - страховитата близо стометрова Асинели и двойно по-ниската и килната с 3 метра Гаризенда, герой в дантиевата Божествена комедия. Или недовършената фасада на катедралата Сан Петронио, замислена като най-голяма на света, но саботирана от папа Пий IV. Болоня дебелата, защото какво друго да прави човек в Италия, освен да яде, и то най-вече тук, не, че няма и някое и друго кулинарно разочарование.

Защо развалиха бирата?

Най-краткият отговор на този вечен въпрос е: Защото пиеш грешната бира. Аргументите са идентични с тези, които Брудог изтъкват за да оправдаят малко по-високата цена на крафт бирата - качество на суровините и спазване на технологията.

Вината за това, че поколения българи пият блудкава бира без хмел, с малц от съмнителен произход, набутана в тумбести пластмасови шишета, уви ще трябва да хвърля на големите концерни. Определящи за тяхната дейност са единствено нетната печалба и пазарният дял. Резултатът, при това навсякъде по света, е ниско качество, изтласкване на по-малките конкуренти с цената на всякакви законни и незаконни похвати, погубване на традициите и закриване на работни места.

Капанът е заложен от самите компании. За да оптимизират производството те съкращават портфолиото си и затварят заводи - затова пиеш Шуменско, произведено в Сърбия. Променят се и рецептите - царевицата и оризът все по-често заместват ечемичния малц, хмелът, тази най-скъпа и ценна съставка, която превръща зърнената кашичка в свежа бира, присъства скромно и съмнително, ако изобщо благоволят да сложат, тъмната бира, която би трябвало да се прави с препечен малц, се оцветява с канцерогенен карамел, а времето за отлежаване, което за пиво тип пилзнер трябва да е около месец (самата дума lager идва от немски и означава складирам), се съкращава до няколко дни. Процесът се мултиплицира и, освен че унищожава по-малките производители с дъмпинг, свиква потребителите на ниски цени и поставя дори големите фирми под натиск да свалят стойността още повече. Проблемът не е само локален - преди няколко години, за да бъдат спестени пари от данъци, алкохолното съдържание на някои масови марки във Великобритания - Бекс, Карлсберг, Стела Артоа беше намалено, т. е. потребителите фактически получиха друга бира зад същия етикет и цена.

Какво да правиш ли? Колкото и първоначално да звучи неприятно, най-краткият съвет е: ориентирай се към по-висок клас бира. Въобще, културата на пиене в България е част от по-сериозния проблем с културата на хранене, но нещо в кутийка за 50 стотинки просто няма как да става. Белгийската бира, разбира се, е удачен вариант. Ако държиш на родното - небезизвестният Бял щърк, който се правеше там, скоро ще си има пивоварна в София. В началото по-богатите вкусове могат да те озадачат, но положението е идентично с първия ти контакт с щедро подправено азиатско ястие, което после обикваш. В случай, че си настояваш за светло, пивото на няколко проверени чешки производителя е лесно достъпно - заложи на Бернард, Конрад или дори мейнстрийма Будвайзер. После пък, кой знае, може да се засечем в 100 бири или Канаал.

Логолюция: БСП

Накратко: през 2008 г. (бившите) комунисти откраднаха логото на сайта Американ Грийтингс, а няколко години след това тихомълком си върнаха емблемата от началото на 90-те. Междувременно станишевата роза цъфна върху провалилия се опит за ново туристическо лого на България миналата година, преди тази да се появи модифицирана версия с все още неизвестен "източник на вдъхновение" за спиралата.

Разни фотографи 32

Номер тридесет и две. Леле.

Ванина Соренти, Лукас Фолиа, Макс Малатеста, Венсан Труше, Катерина Бернарди, Пабло Лопес Лус, Олег Оприско, Каролин Клюпел, Карел Хладек, Авия Уайс и Яели Габриели, Франк Херфорт, Макс Риве, Норико Ябу, Ричард Фибс, Никол Визиоли, Джонатан Ише, Сорин Речитан, Стивън Пан, Стивън Уейда, Веселин Малинов, Дмитрий Сержантов, Закари Годрийо-Роа, Мат Лутън, Саймън Чанг, Николай Го, Олег Мащурко, Беньо Арвас, още Мария Кузменкова, Александра Катиер, Доминик Исерман, Оби Волф.

Андрю Левър, Катерина Плотникова, Кори Сторб, Алин Чортея, Ирина Розовски, Алесио Орту, Михаил Некрасов, Шавие Жамоне, Шарл-Антоан Шапюи, Раянон Шнайдерман, Кристина Де Мидел, Анхела Бурон, Верена Блок, Йоан Гълъбов, Мартин Колар, Анди Готс, Томаш Зиенкевич, Томас Лавел, Мариана Калдас, Мат Джоунс и другият Мат Джоунс, Людовик Флоран, Йесуке Кашивакура, Джеймс Уелинг, Марат Мухонин, Али Хюсеин, Михаел Максимилиан Хермансен, Елена Визерская, Франк Берту, Бъки Кошони, Скот Лейтарт, Маркъс Джейк, Юлия Ломо.

Ален Лабоал, Кейти Стрейндж, Бабак Салари, Камерън Маки, Бари Гойет, Йолан Кишке, Глен Мелинг, Хана Сайдър, Мадисън Каръл, Джорди Ууд, Сньежана Йосипович, Сим Чанг, Мартина Хугланд Иванов, Лито Сапата, Рамон Шпети, Модел Мезон от Сибел Малинауски, Михаил Малюгин, Кристобал Ескания, Греъм Макджордж, Николас Рьомелт, Роберто Джирарди, Сергей Попов, Емър Бейкър, Виктор Троянов, Тайлър Кендъл, Джо Уенър, Мария Лариос, Анастасий Михайлов, Вики Алтхаус, Куийни Лиао, Джунейт Акероолу, Стас Кадрульов.

Ив и Кенди, Андреа Лавецаро, Оливия Локър, Малъри Мардър, Жулиен-Стефан Бушем, Жереми Айер, Стивън Яцко, Алън Хенсън, Кристиан Бенътел, Иза Лешко, Чарлс Лусима, Никълас Кърн, Дру Мистак, Александр Бурдов, Уорд Иван Рафик, Бруно Марич, Макензи Дънкан, Серхио Диас Гонзалес "Каороне", Томас Синг, Йошитори Мицутани, Мартин Влах, Йън Алън, Дейвид Солдано, Иво Христов, Светлана Беляева, Армен Габриелян, Марсел Кастенмилър, Уриел Рейес, Уил Макбрайд, Аманда Лий Смит, Рене Грьобли.

Катрин Фрайзагер, Андреа Масари, Вирапонг Чайпук, Симеон Патарозлиев, Нейт Смит, Ребека Милър, Холгер Кригел, Ханес Виндрат, Равниш Ганди, Аманда Лим, Браян Боуен Смит, Томас Агац, Джосая Марокин, Яна Цумбаум, Моника Лек, Мари Килен, Федерико Моцано, Шелби Селс, Ана Стефанович, Уил Холис Снайдер, Лео Какет, Дъглас Робърт, Ерик Джонсън, Джени Уудс, Ропотамо, Елизавета Шабурова, Етиен Шалме, Патрик Ван Дам, Джон Гордън Маккензи, Рейчъл Бренеки, Джин Орикс.

Рафаел Ане, Бенджамин Аскинас, Мървин Фитцхенри, още Алина Никитина, Владимир Митев, Грег Де Стефано, Кася Киферт, Светлана Елисеева, Магда Вунше, Кая Страуманис, Джак Рандълс, Андрей Передиреев, още Кирил Станоев, Сузана Вера, Хенк Вилдсхут, Мариуш Бекер, Дарън Кийт, Адриан Еперьеси, Захар Рисе, Тома Бабо, Рики Томасън, Джойс Ле Межърър, Адам Прити, Паул Беларт, Волфганг Вайнхард, Алекс Ванцети, Бек Парсънс, Марилен Куленс и Лиза Де Буйк, Жасмин Депорта, Ноеми Джанака, Осмин Ори, Гергьо Антал.

Филип Миленкович, Кери Скарбака, Берън Уолман, Малвина Фролова, Джоузеф Дел Дука, Грег Гарднър, Мануел Танер, Сергей Пилтник, Закари Чик, Алиса Коротаева, Борис Постма, Ролф-Йорян Хьогсет, Стефан Кутел пак, Франко Асенца, Адам Франзино, Джървин Пюз, Аксел Молин и Бартоломео Селестино, Александр Церкасевич, Бо Мариън, Дмитрий Иванов, Даниел Шефер, Рубен Уу, Сергей Спирич, Елена Шумилова, Сергей Петренко, Джордан Донър, Гулнара Гайсина, Хельос, Андрю и Кариса Гало, Вероника Шантоши, Марлен Мюлер.

Ник Балон, Мира Недялкова, Килиан Шьонбергер, Табеа Борхард, Яна и Ева Токарчук, Матю Марголин, Алексей Шпунт, Уилям Кердонкюф, Михаела Нороч, Хавиер Санюдо, Алекс Кологриф, Джем Едисбойлу, Андреас Кок, Силвия Ангелова, Микаел Сундберг, Стивън Уорд, Сам Хаскинс, Олег Занко, Уилям Егълстън, Джим Мерил, Лана Пиньо, Роберт Франк, Давид Коен де Лара, Брет Уокър, Гриър Малдауни, Андрей Номоров, още братя Стасон, Ралф Меке, Джон Марголис, Маурин Бисиг, Маурисио Виягран, Мари София.

Ерик Панов, Ерик Мариан, Марсело Кастро, Гарет Алард, Сесил Сметана Бодие, Готхард Шу, Владимир Лестровой, Орели Гьортс, Йово Горчев, Насос Карабелас, Карън Кун, Томоюки Шинохара, Иля Петрусенко, Карло Орси, Фабио Да Мота, Дезире Ловас, Крис Девур, Сергей Камински, Ръсел Пиборд, Ед Ван Дер Елскен, Никола Гавино, Том Ордойно, Кристиан Куйда, Родриго Марини, Ямамото Масао, Паскал Пиеру, Камерън Маккуул, Марлийн Марино, Джон Декард, Виталий Шиловский, Клод-Ален С., Гари Орона.

Джордж Холц отново, Иля Рашап, Богдан Поправко, Джейми Бек, Надя-Ванеса Вега, Мишел Рандъл, Шарок Мирзай, Лусиана Морадо, Богуслав Стремпел, Дейна Пенингтън, Аарън Пинкстън, Матю Милър, Кандас Уейкфийлд, Джак Салкилд, Дру Догит, Бари Корнблу, Брейди Хол, Александр Шепел, Изабел Салдня, Адам Добровиц, Ранди Тизън, Ерик Рийд, Алис Аксиндер, Катерина Новокшонова, Матеус Пена, Заф Бийбълброкс, Арвидс Страждс, Ханя Комасинска, Агата Уршанова, Марсел Суон, Робин Макмилан, Майкъл Сантяго.

Малко ти завиждам, че ти предстои да ги откриеш.

Добрият дизайн

Дитер Рамс започва работа за Браун в края на 50-те и е главен дизайнер в немската компания чак до 1995 г. Стилът му на работа помага на Браун да се превърне в лидер през 60-те и 70-те, а десетките уреди, които създава, са не просто знакови за епохата, но продължават да впечатляват и вдъхновяват и днес - Епъл например. Рамс формулира 10 принципа, от които трябва да се води всеки дизайнер, а ти като потребител спокойно може да ползваш, за да оцениш добрия (или уви все по-често лошия) дизайн:

1. Добрият дизайн е иновативен.
2. Добрият дизайн прави продукта полезен.
3. Добрият дизайн е естетичен.
4. Добрият дизайн прави продукта разбираем.
5. Добрият дизайн е ненатрапчив.
6. Добрият дизайн е честен и не заблуждава.
7. Добрият дизайн е дълготраен.
8. Добрият дизайн е издържан до последната подробност.
9. Добрият дизайн е отговорен към околната среда.
10. Добрият дизайн е колкото може по-малко дизайн.

* Картинката е линк към подробно (съвременно) ревю на култовия грамофон SK55 от 1963 г.

П. С. Малко ми е тъжно, че в българската Уикипедия няма адекватна статия за Рамс. Но, какво да се прави - аз съм блогър, не уикипедианец.

Логотворителност: Д. П.

Дължа ви го отдавна - новото лого на Лафка, ТВ7, Виваком, КТБ, Ботев, Телеграф, Монитор, БСП, Министерски съвет, МВР, Булгартабак, България без цензура, Виктория, Всеки ден, ДПС, Техномаркет, Фрезко, Агро финанс, Петрол, ДАНС, Левски Боол, Родина, Репортер, Преса, Уикенд, Водстой 98, Креди Агрикол, НДСВ, Миролио, Бромак. Или просто портрет в анфас на един успял български държавник на 33 години, който не е направил нищо лошо.

Файлове за печат: PDF стикери, PDF Д. П. тръгва из Европа, EPS.