Буквите са късове небе, оградени от извисяващите се стени на сгради. В някои случаи и Фотошоп е помагал, но повечето са необработени снимки.
(повече)
П. С. Днес било Блог дей.
Мондео трябва да е флагман на компанията в Европа, но с последните няколко серии все нещо не им се получаваше. Моделът от тази година трябва да прокара новият "кинетичен" дизайн на Форд, но според мен истината е малко встрани. От известно време се носят слухове, че компанията ще се раздели с Волво и Джагуар - явно не им се удава да управляват европейски марки. Изглежда за "чао" дизайнерите са чопнали това-онова от характерния им външен вид, така че Мондеото прилича по-скоро на кръстоска между S80 и XF, т. е. хич не е зле.
Мустанг се превръща в легенда още с появяването си през 1964 г. - напомпан роудстър на ниска цена няма как да не успее в Америка по това време. Форд нещо оплитат конците през 90-те с някакви укротени версии и почти го принизяват до статуса на сеемеен автомобил, но през 2005 г. истинския Мустанг се завръща с див, ръбат и агресивен дизайн. Тази година излезе специалният тунинг на Шелби GT500, който догодина ще бъде последван от GT500KR - най-мощния Мустанг евър! Гррр...
И за да докарам бройката до 3, ти представям Форд Еърстрийм, съвместен проект с един от най-големите производители на каравани. Все още е концепция, но с чисто ново и работещо хибридно захранване (каквото и да разбират под това американците). Като нищо ще се появи на пазара, а и няма да е учудващо скоро футуристичната му визия да си е съвсем в реда на нещата.
Въпреки изникващите хотели и блокчета около плажовете, Лозенец си остава сравнително спокойно място. Това лято отидохме там с надеждата за почивка в тишина и липса на чалга. Чалга наистина почти нямаше, с две изключения: лидерите на националния отбор по люпене на семки, които тренираха усърдно по плажовете, и рождения ден на някаква мутра, които озвучаваше цялото, ама цялото село една нощ.
Макар да не липсват места за хапване, двата ресторанта със сносно обслужване и храна си остават Сезони и Старата къща, но за там, уви се налага да резервираш маса от предния ден. Барът е By the way, дискотеката - Алкохол. Има 3 плажа - на север е основния и най-голям пясъчен, централно разположено е малко, каменисто и тихо заливче, а на юг от него е Тарфа - също малък, но с пясък и чадъри.
Ропотамо
Опитът ни да посетим Беглик таш се провали безславно. Отколнихме се от главния път, следвайки табелка, обещаваща ни да стигнем тракийското светилище след 4 км, но след 20-ина минути по занемарен полу-черен път не открихме и следа от никаква цивилизация, пък било тя и мегалитна.
Продължаваме със Световното по ръгби, което започва на 7. септември с Франция - Аржентина на Стад дьо Франс. И за да не стават грешки - гласуваш като цъкнеш върху иконката с емблемата на един от 6-те фаворита. Ако ти се залага, можеш да се пробваш в Ладброукс, откъдето са и коефициентите. Малка подсказка - Нова Зеландия е топ фаворит.
Коантро, колкото и да се дърпаш, със сигурност си пил - най-вероятно като съставка в коктейл. Но си струва и да опиташ самостоятелно - за разлика от останалите трипъл сек ликьори той е 40-градусов и чудесен дигестив.
Фабриката в Анже е основана през 1949 г. от сладкаря Адолф Коантро, първата бутилка от портокаловата напитка произведена 26 г. по-късно, когато управлението е в ръцете на племенника му Едуард, а в наши дни се продават по 13 милиона бутилки годишно. Рецептата, разбира се, се води семейна тайна, но е известно достатъчно - процесът включва мацерация в алкохол на смес от корите на над 40 вида сладки и горчиви портокали от целия свят преди дестилацията в медни казани.
Мараскино е традиционен италиански ликьор. Това, обаче, е твърде къса версия на историята му достойна за цял минисериал**. Произлиза от района на Зара - днешен Задар в Хърватска, който, като повечето градове по далматинския адриатически бряг, чак до Втората световна е бил населен предимно от италианци. Още през 16. век монасите от местния моникинаски манастир произвеждат ликьор под името "росол". По-късно се появяват и първите частни дестилерии - Рота, Мола и Калченгио, чиято продукция става популярна из цяла Европа. Тайната е в специалния сорт вишни мараска, характерни за Далмация, придаващи лек бадемов вкус на ликьора. Мараскиното отлежава в дървени бъчви, но е бистро на цвят, а дизайнът на бутилката е уникален.
Една от най-известните фабрики, произвеждащи Мараскино е основана през 1821 г. от Джироламо Луксардо, консул на Сардиния в Зара, и жена му Мария, чиято рецепта за вишнев ликьор се оказала доста успешна. През 1943-44 г. фабриката е почти напълно разрушена при бомбардировките, а двама от братята Луксардо - Пиеро и Николо загиват, оцелява единствено Джорджо, който е принуден да напусне страната. Той обаче основава наново фирмата в Падуа и възобновява производството на Мараскино. Но това не е всичко - ликьорът продължава да се произвежда по класическа рецепта и в Задар от Мараска. Не съм опитвал двата конкуриращи се продукта, затова и не мога да дам мнение, кой е по-добър.
Лимончелото няма чак толкова драматична история, нито засекретена рецепта. Напротив, това е простичък лимонов ликьор, доста разпространен в южна Италия, където си правят и домашно. Това не му пречи да си има доста известни фенове, като Дани ДеВито, който през 2006 г. се появява пиян в тв шоуто Да Вю, след като предната вечер заедно с Джордж Клууни пийвали лимончело. ДеВито дори даде името си на луксозен ликьор наскоро.
* Мъж с коремче, по-голямо от моето.
** Минисериал е сериал от 2 до 4 серии, разказващи една цялостна история, а не сериал с късички серии. Дълго е за обясняване, може би някой друг път.
Самият той е част от екипа, разработил система от 5 чисто нови корпоративни шрифта за Дойче Бан: ДБ Санс и ДБ Хедлайн санс, замислени като дефолтни шрифтове за разписания и надписи, серифните ДБ Сериф и ДБ Нюз, както и ДБ Офис, очевидно за документация. Наскоро те попаднаха сред най-добрите шрифтове за 2006 г. според Typographica, но и без подобно признание качеството си личи. Уви, ДБ шрифтовете не се разпространяват и могат да бъдат ползвани само от Дойче Бан.
Освен типограф, Ерик е блогър и горд собственик на НСУ Ро 80. Като такъв той няма начин да не се възмути от "шрифта" на автомобилни регистрационни табели в Германия, загрозяващ елегантния му олдтаймър. ФЕ Мителшрифт е разработен от Карлгеорг Хьофер и замества добрия стар ДИН 1451 в края на 90-те с идеята да направи фалшификациите по-трудни (ФЕ е съкращение от fälschungserschwerend). За целта всеки символ - буква или цифра - е с уникално начертание, така че 3 да не се превръща в 8, F в E или C в О с минимални корекции от страна на измамниците. Уви, точно поради това ФЕ Мителшрифт придобива уродлив вид и губи характеристиката, която превръща група символи в шрифт - сходните начертания.Това са знаците на външната тоалетна в зоопарка на Хайдерабад:
Изминаха 6 месеца от първия постинг за Тодор Батков, а той не се затвори устата и продължи да бълва откровени глупости, за радост на редовия журналист, при това без носът му да се удължава видимо. Май е време отново да подбера тези от тях, които разкриват най-пълно душата и мирогледа на легендарния адвокат, включително няколко по-стари, пропуснати в предишната класация.
Ку-ку-ру-за! От Юри Бондер.
Световното по бодипейнтинг 2007.
Готови за голф! Готини снимки от Мис Мимс.
Родина-мать зовет! Проверявай този новичък блог редовно за съветски пропагандни плакати + обяснения.
Novinite.com на смърфски.
За едни - драсканици, за други - Паола.
O, да - токчетата са от шоколад!
Кадър от Les Amateurs от предпоследния, юлски брой на списание Едно. Ще ти е трудно да го намериш, но може да прегледаш онлайн архива.
Равенство, братство, wi-fi свобода!
А сега, четенето на книги на плажа е много по-лесно.
Ех, какъв филм можеше да стане от Star Wars, ако режисьор не беше оня Лукас, а!
Хуан Валдес и мулето му Кончита се появяват в рекламите на Cafе de Colombia за пръв път през далечната 1959 г. и, както се досещаш, не става дума за реална личност. Образът е създаден от агенцията Дийл Дейн Бернбах (това е DDB, ако се чудиш), които продължават да стоят зад кампаниите и до ден днешен. Първоначално ролята се изпълнява от Хосе Дувал, който е заменен от Карлос Санчес през 1969 г., а миналата година е представен новия Хуан Валдес - Карлос Кастанеда (без майтап, така се казва човека). За това, кой изпълнява ролята на Кончита през годините, за съжаление, няма информация. Хуан "гостува" на сериали като Луд по теб и Лабораторията на Декстър, както и филма Всемогъщият Брус.
Логото пък е създадено през 1981 г. и претърпява няколко промени за да се стигне до сегашния си вид. То се поставя върху продукти на различни производители, стотици в цял свят, които пакетират 100% колумбийско кафе, с качество контролирано от федерацията. В България съм виждал само едно такова кафе - в доста семпли златисти торбички.
Хуан олицетворява типичния кафетеро - с характерното сомбреро и дрехи, юнашкия мустак и торбите кафе на гърба на мулето. Рекламите с неговото участие, забавни, често самоиронични, го превръщат в маркетинг икона и символ на Колумбия, който с лекота скрива в малкия си скъсан селски джоб Марлборо Мен. Със сигурност си попадал на реклама по някоя "чужда" телевизия или на логото покрай спонсорството на стартовете от Световната купа по ски алпийски дисциплини.
Интересно е, че името Хуан Валдес е колкото познато, толкова и генерично - Хуан е типично испанско първо име, Валдес е често срещана фамилия. Наскоро компанията от Коста Рика Кафе Брит започна рекламна камапния "Хуан Валдес пие костариканско кафе", което логично предизвика гнева на колумбийците (това не е хубаво, да знаеш) и доведе до съдебна битка между двете организации.
В днешно време писмени символи се формират предимно в компютърна среда, за разлика от миналото, когато ръкописът е имал много по-голямо значение, а резултатът са небезизвестните емотикони.
Преди година и половина типографите от форума на Тайпофайл се забавляват създавайки нови лигатури за популярни съкращения от онлайн обюуването, като WTF (what the fuck?) и LOL (laughing out loud) и мисля, че им се получават няколко добри.
Днес за пръв път попаднах на снимка от България - стърнище в разградско от далечната 1962 г. Не знам как става подбора, най-вероятно без особена логика и цел, но в случая темата е почти актуална.
* Gadget e преведен като нещо в българската версия :-)
Не, няма да те занимавам с шрифтове, макар скоро да не съм го правил. Тази история е интересна по онзи начин, който предизвиква слаба болка в гърлото ти когато преглъщаш. Историята на Артър Стейс.
"Страницата не е намвеена" показва Блогър, когато се опиташ да отвориш несъществуваща страница.
BTW, водни басейни, обръщал ли си внимание, че няма Синьо море, а има Черно, Червено, Жълто?
Ако си говорим за козметика, синьо означава Нивеа. Точка. Между другото най-продаваните четки за зъби са сините.
Снимката е от блога на Иван Василев и съвсем коректно си е заснета това лято на Слънчев бряг.
Опса, сори: 16+
Какво казва тази реклама? Купи ми жираф? Не, виж тук.
Ретро цигарки.
... и ретро кино плакати. Този път от Испания.
Метро картите явно са неизчерпаем източник на вдъхновение. Още една чудесна работа тук. Започвам да се замислям да ни им отделя етикет.
Това са новите екипи на ЦСКА. Без изненади - с новия стандартен темплейт на Улшпорт, а логото на Вивател е поставено вурху бяла кръпка на титулярните фланелки. Като че ли черните са най-читави.
