Предишният постинг очевидно беше първоаприлска шега. Новите драхми са всъщност дизайнерски
проект на
Павлос Ватикиотис. И все пак е хубаво от време на време да проверяваме дали междувременно Еврозоната не се е разпаднала. Момент... може да продължаваме.
Литовският литас (бонус точки за оригинално име. не.) е в обращение за пръв път в независимата литовска държава между двете световни войни. Цели 3 години минават след обявяването на независимостта от СССР през 1990 г., преди литът да се завърне. В момента в обращение са банкноти с номинали 10, 20, 50, 100, 200 и 500. Дизайнът на първите три е като на пощенски марки, но е по-добър от най-първата емисия, която, бедната, си нямала никаква защита и се наложило скоростно да се преправя. По-едрите пък отчаяно се опитват да приличат на български левове.
Върху пощенската марка от 10 литас са изобразени
Степонас Дариус (1896 - 1933) и
Стасис Гиренас (1893 - 1933). И двамата са пилоти, емигрирали в САЩ в началото на века. През 1933 г. правят успешен опит да прекосят Атлантическия океан със самолет от Ню Йорк до Европа без спиране, но и неуспешен опит да достигнат крайната цел Клайпеда - самолетът им се разбива в Полша. Решението да поставиш портретите на двама мъже в униформи върху банкнота има неочакван ефект. 10 литас стават нещо като алтернативна валута в гей барове по целия свят. Или поне така казват.
Не знам защо на двайсетачката
Майронис (1862 – 1932) е стайлнат като католически свещеник-педофил, а всъщност е поет-романтик. Знам обаче, че след
босненските поетични марки ти е до тук от поети, или поне на мен ми е, затова спирам.
Йонас Басанавичюс (1851 – 1927) присъства върху банкнотата от 50 литас в ролята си на "баща на нацията", подписал Акта за независимостта на страната на 16. февруари 1918. Животът му обаче е не по-малко свързан с България. Между 1878 и 1882 г. Иван Басанович, както е известен тук, работи като главен лекар в болницата в Лом. След атентата срещу Александър II в Русия, нашият Александър Батенберг започва гонения на либерали в страната и Йонас/Иван я напуска, за да се завърне отново през 1884 г. Първоначално отново в Лом, Елена, като накрая се установява във Варна, където става член на Демократическата партия и изкарва един мандат в общинския съвет на града. В България д-р Басанович оцелява и при опит за атентат, след като някой си Александър Маноилов стреля по него и го уцелва в рамото. На гърба на банкнотата са изобразени Вилнюската катедрала с отделената си камбанария (напомня ми на Св. Николай в Плевен), паметникът на Гедиминас, крепостта Гедиминас и хълмът с Трите кръста.
Стигаме до по-новата, по-свежа емисия. На стотачката е
Симонас Даукантас (1793 – 1864), писател и етнограф, инициатор на литовското национално възраждане от 19. век, автор на първата история на страната на литовски език.
Това не е Радой Ралин, ами
Видунас (1868 – 1953), поет, хуманист, писател и философ, т. е. все едно е Радой Ралин. По-интерен е реверсът, особено
за мен. Фарът на Клайпеда се появява още върху
нотгелд (отделна тема, някой друг път)
банкнота от 10 марки в бурните времена след Първата Световна война, преди Мемел да се присъедини към обединена Литва. Фарът е по-специален и защото на него е кръстена местната пивоварна -
Швитурис, е има ли нещо по-куул?
А ето я и последната банкнота - на 500 литас е портретът на
Винцас Кудирка (1858 – 1899), писател, деец на националното възраждане, автор на текста
и музиката на литовския химн -
Лятува, тевине мусу, ту дидвирю земе! Иш праитьес таво сунус те стиприбе семия... що не пееш?
Прави впечатление, че са подбрани изключително лица и символи от Литва между войните и възраждането, липсват такива от Великото Литовско княжество, Жечпосполита и периода в Съветския съюз. Няма и жени, но не съвсем - на изтеглената банкнота от 1 лит е била почетена
Юлия Жемайте, която е писателка, нищо че прилича на обикновена бабичка със забрадка.
Едно евро се равнява на 3.4528 литас. Дизайнът на бъдещите
литовски евро монети е утвърден отдавна - изображение на
витис, атакауващ рицар на кон (на полски е
погон), символ на Литва от средните векове насам - но първоначалните планове за въвеждане на единната европейска валута през 2013 г. са отложени за някога в бъдещето.