Преди еврото: Босненска конвертибилна марка

След Япония, Израел и Южния Пасифик оставаме на Балканите, където, ти да видиш, ни очаква най-странната валута от всички досега. Култът към дойчмарката в Югославия, намерил визуално отражение в куната и толара, ескалира в Босна.

През 1998 г., в резултат от Дейтънското споразумение няколко години по-рано, хърватската куна, динарът на Република Сръбска и динарът на Босна и Херцеговина са заменени от нещо, наречено босненска конвертибилна марка (малко ми се изгуби ефекта на изненадата, щото очевидно вече си прочел заглавието, ех). Защо е марка е ясно - тогава е вързана към немската при курс 1:1, в резултат на което и до ден днешен една босненска марка е точно едно българско левче. Какво обаче налага уточнението, че е конвертируема, да присъства в името й, уви не успях да разбера. Малкото на марката впрочем се казва фенинг, което си е точно грешно произнесен пфениг.

Първоначално има банкноти от 50 фенинга, 1, 5, 10, 20, 50 и 100 марки, но по-късно трите най-малки деноминации стават монети и се появява банкнота от 200. Не това е най-особеното обаче. Най-особено е, че за Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина Централната банка на Босна и Херцеговина емитира купюри с еднакъв дизайн, но различни портрети. Интересно как ги пазят да не се омешат?

Върху босненската и сръбската версии на 10-те марки са изобразени съответно Мехмедалия "Мак" Диздар (1917 - 1971) и Алекса Шантич (1868 – 1924). И двамата са поети, а Мак е и собственик на истинско сериозно?-лице.

Продължаваме с Антун Бранко Симич (1898 – 1925) от хърватска страна и Филип Вишнич (1767 – 1834) от сръбска. Мисля, че е време да ти разкрия следващата особеност на конвертибилната марка - всички портрети са на поети. Съответно, не остава кой знае какво да се каже за тях, но и стихчета определено няма да ти рецитирам. Е, мустака на Вишнич го издава, че е автор на балади и виртуозен гуслар, а освен това е бил сляп, поради което са му викали "сръбския Омир".

Муса Джазим Чатич (1878 - 1915) борел депресията от силно непоетичното си име с тонове кафе, което получавал без пари от Юлиус Майнл, ако носи фес на публични места. Пълни глупости, разбира се, но пък що не? Йован Дучич (1871 – 1943), освен че солидно надживял колегата Муса, за разлика от него имал и успешна дипломатическа кариера, даже e служил в София.

Писането на постинги от поредицата се е превърнало в рутина, случва се леко, като терапия. Терапия срещу загубата - на близки хора, на пропиляно време, на пропуснати възможности. Тези текстове са повече за мен, не за теб.

Най-интересното за Никола Шоп (1904 - 1982) е, че е роден в яйце Яйце. Биографията на Петар Кочич (1877 – 1916) е по-любопитна, най-вече с това, че е умрял в лудница и че е бил член на Млада Босна, организацията, стояща зад атентата срещу австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево, който отприщва Първата Световна война. Франц Фърдинанд пък са нечовешки яка шотландска банда (ама ти това си го знаеш), която надали щеше да се казва така, ако не беше точния мерник на Гаврило Принцип, на който не е кръстена нито една банда е кръстена някаква пънк банда от Смедерево и когото няма да зърнеш на нито една банкнота.

С това приключваме първата емисия, която освен покъртително временния си дизайн е бъкана с грешки и (внимание, безполезен факт) е печатана от френската Обертюр, и стигаме до по-новата и уникална с всебосненсия си обхват банкнота от 200 марки, която изглежда малко по-нормално и (няма как, щом вече го зачекнах темата) се прави от Йостерайхише Банкнотен унд Зихерхайтсдрук. Квалитет аус Йостерайх. Зо.

Ето го и него - Иво Андрич (1892 – 1975), който преди това, въпреки че е босненски хърватин, присъства върху сръбската версия на изтеглената банкнота от 1 марка. Съвсем накратко, че има много: рожденото му име е Иван, не Иво (другият известен юго писател Бранислав Нушич пък се е казвал Алкивиад ал Нуша до 18-тата си година); Андрич е посланик на Югославия в Берлин, когато избухва Втората Световна война, и вместо да се приюти в Швейцария се връща в окупирания Белград; получава Нобелова награда за литература през 1961 г. (докато ние тука една Купа на УЕФА не можем да вземем, егаси) и дарява цялата сума на библиотечния фонд на Босна и Херцеговина. А, ето го и отговора на сърбо-хърватската дилема - през 30-те отказва да бъде включен в Антологията на новата хърватска лирика с аргумента "Никога не бих могъл да участвам в една публикация, от която по принцип ще бъдат изключени други наши, близки за мен поети, само затова, че са от друго вероизповедание или са родени в друг край. Това не е мое верую от вчера, а от ранната ми младост, а сега, в зрелите години, такива основни ценности не се променят."

Такива хора, човек.

Наскоро пък Емир Костурица започна изграждането на Андричград във Вишеград - на няколко километра от неговия Дървенград (където главната улица се казва Иво Андрич), но от другата, босненската страна на границата. В Андричград (алтернативно известен и като Каменград) ще има сгради от различни архитектурни епохи и се очаква да бъде готов догодина. В плановете на Костурица е и филм по Мостът на Дрина на Андрич, в който историята се върти около моста Мехмед Паша Соколович, намиращ се буквално на метри от строежа.

Ако пък еврото не глътне конвертибилната марка скоро, може да видим банкноти с други колоритни босненци като Лепа Брена, Сафет Сушич и Горан Брегович, как мислиш?