Преди еврото: Словенски толар

Предвид наближаващия край на поредицата, започвам с едно уточнение - сред валутите, които еврото заменя, са и няколко, на които няма да се спра: люксембургскиия франк и малтийската лира (изображенията на всички банкноти са еднакви), монегаския франк, санмаринската и ватиканската лири (които съществуват само под формата на монети). А сега преминавам директно на словенския толар.

Първата независима словенска държава е основана през далечната... 1991 г. До тогава родината на Олимпия, Златния барабан и Горнье е част от Римската, Франкската, Хабсбургската и Югославската империи. Името на толара пък произлиза от средновековната парична единица талер, което го прави първи братовчед на долара. Дизайнът на всички банкноти (а те не са малко) от серията, появила се година след обявяване на независимостта, е сходен - черно-бял графичен портрет в анфас, сянка в профил, цветен фон с предмет или символ, свързан с историческата личност.

Върху 10-те толара е Примож Трубар (1508 – 1586), протестантски свещеник, който заради възгледите си прекарва втората част от живота си в изгнание в Ротенбург. Трубар е автор на първите книги на словенски език, вкл. превод на Новия завет, които са издадени в Тюбинген. Портретът на Примож надживява толарите и сега гледа от словенските евро монети.

Йохан Вайкард Валвасор (1641 - 1693) е благородник, историк и географ. Най-значителният му труд е излязлата на немски през 1689 г. енциклопедия Славата на херцогство Крайна - 15 тома, 3532 страници с 528 илюстрации и 24 приложения. Хидроложките изследвания на Церкнишкото езеро пък му осигуряват членство в Британското кралско научно дружество.

Заслугите на Юрий Вега (1754 - 1802) като артилерийски офицер са по-скоро към Австрия, отколкото към родината му - Вега участва във военни действия срещу Османската империя, френските революционери и Прусия. Като математик Юрий публикува няколко тома с логаритмични таблици и държи рекорда за изчисляване на числото π за своето време - до 140-ия знак след десетичната запетая.

Стилът на самия портрет върху 100-те толара предполага една по-друга епоха, но всъщност става дума за художника импресионист Рихард Якопич (1869 – 1943), с чието творчество обаче надали някога ще се сблъскаш.

Липсата на богата национална история понякога води до комични изблици на национализъм (присъщи дори на българите), като тези върху словашките крони например. За произхода на Якобус Галус (1550 – 1591) се знае малко, освен това, че е роден някъде в Крайна, словенците обаче настояват, че рождената му фамилия е Петелин. Якобус е ренесансов композитор, капелмайстор и органист (то всичко това си е същото), прекарал по-голяма част от живота си в днешна Чехия.

Архитектът Йоже Плечник (1872 - 1957) е на банкнотата от 500 толара. Работите на Плечник са повлияни от Виенския сецесион, а най-значимите от тях са реставрацията на Пражкия замък и един от символите на Любляна - Тройният мост над река Любляница. Йоже е най-големия пич от серията, поне според мен.

Франце Прешерен (1800 – 1849) е словенският Пейо Яворов. Поезията и животът му са белязани от несподелена любов и прочее нещастия. Седмият куплет от поемата му Наздравица пък служи за текст на словенския химн. Наздравица освен патриотичния си текст има и доста интересен формат - всеки куплет е оформен така, че да наподобява винена чаша. Подобно на Трубар, образът на Франце продължава да се използва и върху монетите на еврото.

Спокойно, остана съвсем малко. Отбелязваме художничката Ивана Кобилца (1861 - 1926) на 5-те хиляди толара и продължаваме напред.

Банкнотата от 10000 толара се появява няколко години след другите и има малко по-различен дизайн и повече елементи за сигурност. На нея е изобразен Иван Цанкар (1876 – 1918), поет и драматург. Макар и да не доживява включването на родината му в Кралството на сърби, хървати и словенци, бъдеща Югославия, творбите на Цанкар са в основата на словенското самосъзнание и национализъм в рамките на обединената държава.

От 1. януари 2007 г. официално платежно средство в Словения е еврото, като 1 се разменя за 239.64 толара.