Архив: март и април 2007
Винаги съм искал да блогвам интересни, лични и драматични неща. Но, уви, блогът се случи след раждането на Емка и сватбата ми - да се ожениш не е страшно, страшното идва после, хаха. В последната година и нещо не мога да се похваля нито с някакъв изумителен професионален успех, нито с някакъв ужасяващ махмурлук. Представи си само откога не съм се напивал - дори на фирмените партита не правя (кой знае какви) глупости и си тръгвам навреме. Уф, хайде към архива, че не остана време:
Преди година ходих на Винария (за разлика от тази), писах за Оранжево срещу розово и Виолетово, заядох се с Диема за името на Арьен Робен само за да се убедя, че там работят пълни бастуни, с безумната кампания Не сте сами, която беше във вихъра си по това време, както и с Тодор Батков, на чиито бисери са посветени Адвокат Борат 2 и 3.
Преди година ходих на Винария (за разлика от тази), писах за Оранжево срещу розово и Виолетово, заядох се с Диема за името на Арьен Робен само за да се убедя, че там работят пълни бастуни, с безумната кампания Не сте сами, която беше във вихъра си по това време, както и с Тодор Батков, на чиито бисери са посветени Адвокат Борат 2 и 3.
3 коментара:
Е то не може всеки да блогва искрено и лично, хаха.
Пък и какво като си станал блогър след сватбата и Ема, това не разбирам как ти пречи?! Блогвай бебешки неща, дребната е достатъчно интересна.
Абе все се опасявам да не стане работата с мойто гардже е най-хубаво...
Споко, твойто е най-хубаво по дифолт.
Публикуване на коментар