31.5.07

Кьолн, Вупертал и Шлос Бург

Пътуването беше ОК, от стария терминал излитат само лоу кост компании и има само един отворен магазин. В полетите на Джърман Уингс няма места - кой където си намери, а може би заради по-малкия самолет друсаше доста повече от обикновено.

В Кьолн имахме около 3 часа в четвъртък, достатъчни за разходка из централната част на града. Кьолнер Дом, една от най-големите и значими готически катедрали, се издига точно до гарата и е що-годе единствената забележителност в града, който е бил почти напълно разрушен по времето на Втората световна.

От Дома тръгва Г-образна пешеходна зона, а на ъгълчето е ей тоя паметник:

Времето беше хубаво и крайбрежната алея и градинка беше пълна с хора. Всъщност другите запазени стари сгради (освен църквите) са по брега на Рейн и до една са превърнати в кръчмички или хотелчета.

Залата на Кьолнската филхармония се намира под земята, а отгоре има площадче, по което може да се разхождаш. Е, явно не и когато има концерт. Сигурно това е била последната поръчка на този архитект.

Кьолн е 4-ия по големина град в Германия - след Берлин, Мюнхен и Хамбург, но някак това не личи. На връщане вчера хвърлихме един поглед след полунощ на катедралата, която не беше осветена, а площадчето пред нея беше абсолютно пусто.

Във Вупертал пристигнахме около 21 ч, а за вечеря грилвахме на двора пред общежитията.

Вупертал е разположен надълго по течението на река Вупер и околните хълмове. Не случайно и университетът се нарича Бергише. Сградите му и тези на общежитията са доста интересни - разделени са на нива и са построени така, че поради ландшафта е съвсем нормално в една сграда да се влезе от улицата директно на 3-о ниво.

Общежитията са модерни, минималистични и еко, до такава степен, че в някои от тях няма отопление, а се разчита на естественото задържане на топлина от сградата. Стаите са единични или двойни, достатъчно широко и чисто е, а гледката от там е един път.

Край на пешеходците, деца с топка, коли и къщи (?)

Надали има друг град известен предимно с градския си транспорт, и по-конкретно с една единствена линия. Швебебанът е гордостта на Вупертал и е изобразен дори на градското лого. В по-голяма част от маршрута се движи над реката, но към Фовинкел свива в квартала и минава над улица, така че от влакчето се гледа директно в прозорците на последните етажи на сградите по нея.

Сутринта в петък Боги беше на испански, което ни беше достатъчно да разгледаме центъра, а следобеда тя ни заведе до близък средновекеовен замък. Пътят е следния: с швебебана до последната спирка, от там с тролей до през съседния град Солинген (да, този със стоманата) и до Шлос Бург (малко генерично име, но така си се казва). Последната пречка преди замъка е стръмен седалков лифт.

Красиво и спокойно, историческо, ако някой иска да го раздава турист в Германия трябва да обикаля замъци, а не като нас - сиви рурски градове.

24 - 25 май 2007

5 коментара:

Анонимен каза...

приятел.със всичко съм съгласен само с една забележка.
берлин ХАМБУРГ мюнхен и т.н..

Пламен каза...

мда, вярно е това... но аз не съм ги подреждал, по-скоро - изброявал.

Анонимен каза...

не съм съгласна с неосветеността на катедралата
бях там на това същото площадче и в хотел съвсем близо до катедралата - магнетично и величествено .....и осветено

Пламен каза...

:-) Абе порадъчно пусто си беше. Миналата година.

Анонимен каза...

vypertal mnogo krasiv

Публикуване на коментар