Футболни
Българският футбол е мъка и това, което няма да се случи, е да се промени. Но нека си представя, че имах магическа пръчка и успея да променя мисленето на мениджмънта на един клуб.
Откъде бих започнал? Ами темата е вече доста оборотна - базите. Не ги разбирам много сенчестите дела, но в последните няколко години де що има парк се превърна в бизнес парк, плаж - в хотел и т. н. Само стадионите и спортните зали останаха държавна собственост и си се рушат бавно, но сигурно, при все желаещите да ги получат дават ясни индикации, че предназначението на обекта ще си остане същото. Не смятам, че решението е да се измами държавата, но пред вид очевидния факт, че дадено съоръжение може да функционира както си му е реда, интересите на собственика и ползователя трябва да съвпадат, а в България могат да съвпаднат, само ако става дума за едно и също лице.
Може ли да се печели от бази? Това, че у нас не се прави, съвсем не означава, че е невъзможно. Нека започна от най-ниското ниво: добри тренировъчни бази означава по-добър продукт от детско-юношеската школа и възможност да се печели от наем на съоръженията и прилежащата хотелска база. Изграждането на модерен, чисто футболен стадион с покрити трибуни, видеонаблюение, системи за сигурност, достатъчно входове, тоалетни, удобни седалки, обекти за хранене, ВИП ложи, развлекателни обекти със сигурност ще повиши посещаемостта и склонността на публиката да харчи повече при посещението си. Както за стадионите, така и за залите има допълнителни възможности за доходи - организация на финали, концерти, изложения, права върху името, място за външна реклама.
Ето - наскоро УЕФА даде на Полша и Украйна домакинството на Евро 2012. Да, може да е политическо решение, но показва, че дори страни от нашата черга могат да организират големи футболни събития, а инвестицията на Ринат Ахмедов във новия супер стадион на Шахтьор не изглежда толкова странна.
Брандинг. Истина е, че марката на футболните клубове е вече доста по-стойностна от продукта, който продава. Червената звезда, левскарското Л, триъгълника с бяло С на Славия са разпознаваеми символи и означвата много повече от уредени мачове, разорани терени и бой на агитки. Футболът е най-вече емоция, а емоционалната привързаност е най-силното оръжие на брандинга. От тези марки може да се печели. Аз бих им хвърлил един фейслифт, бих ги дефинирал по начин, по който се дефинира всяка една корпоративна идентичност, бих ги защитил от пиратство, ако ще и това да включва любимите ни ГДБОП, и бих залял пазара с фланелки, чаши, спално бельо, шалчета, топки, хладилници, шапки, дънки, плажни дюшеци и каквото там ми хрумне.
Но брандинга не е само мърчaндайз. Никой клуб не може да си позволява да се асоциира с хулигани (които трябва да бъдат изгонени от стадионите), с гуляещи в Син Сити играчи, с лошо отношение към журналистите (защото са отмъстителни). А и те, горките, живеят в свой собствен свят и са способни да срутят всичко положително от собствената си фенска камбанария. Е, това си е сериозен проблем - ако е до пари, ще измислим нещо, но манталитета. Разбира се към една силна спортна марка принадлежат изживяването на стадиона, представянето в медиите, клубния музей... всичко.
Клубовете трябва да скъсат с покровителството на фен-клубовете. Цялото това толериране на хулиганските прояви има обратен ефект - от групичката лумпени, която саботира домакински мач на Левски от евротурнитрите като засипа терена с бомбички и димки при положение, че отбора е с последно предупреждение, до редовните малоумни протести на червената агитка срещу ръководството на ЦСКА не заради провал на терена, аз заради някоя си отнета привилегия на фен-клуба. Но докато начело на клубните ръководства са същите бай-ганьовци, като тези в "официалните" фен-клубове адекватни мерки няма как да се вземат. Освен да затваряме сектори и да вдигаме цени, май друго не можем, а?
Да, клубът трябва да се грижи за феновете, но нека това да са феновете, които си плащат билетче, не трошат, подкрепят отбора. Нека стадионът е чист, хулиганите вън от него, клубния магазин - пълен, да има безалкохолна бира за левче, да има намаления за сезонните билети, да се говори с привържениците, а не да им се нарежда.
Клубовете трябва да почнат да печелят от реклама. 10000 души на мач може да са малко по световните стандрати, но това са си 10000 - къде на друго място ще намериш толкова хора затворени на едно място за 2 часа. Спонсорството трябва да измести "благодетелството" – ето, мобилните оператори успешно го правят, но нека оставим настрана гигантските им бюджети, футболът е идеален канал и за по-малки фирми. Там - пред телевизора, зад спортния вестник са милиони привърженици - и те ти вярват, защото подкрепяш любимия им отбор.
Александър Томов може и да е палячо, но е прав когато използва (може би паразитно) думичката "европейско" за управлението, структурата, отношението на клуба. Ние, обаче, сме си в криворазбраната българска действителност - агитките се трепят, клубните шефове се псуват, а от друга страна мачовете се уреждат другарски, а шефовете въртят тъмни сделки помежду си. Трябва да е точно обратното - както Байерн и Мюнхен 1860 се обединиха за да построят Алианц Арена, но когато двата отбора са на терена един срещу друг, се хвърлят на живот и смърт.
Малко по систематично - какви са приходите и разходите на един професионален футболен клуб? Приходи: трансфери, приходи от базите, приходи от държавата, емисии на акции, билети, спонсорство и реклама, мърчандайз, телевизионни права (разбира се, не в този ред). Разходите са за заплати на футболистите, треньорите и администрацията, наеми и транспорт, трансфери, данъци. Е, май обясних как повечето от тях са обвързани и как малко инвестиционна мисъл може да вдигне клуба, че и да донесе спортни успехи. Финансовата стабилност, както и добрия мениджмънт би направила отбора независим от трансферите и успокоила както рекламодателите, така и феновете, че ще гледат силен отбор цял сезон, без сътресения, а това от своя страна означава повече пари от телевизиите, а може би и онези "митични" сезонни билети, които продават всички нормални спортни клубове и които гарантират пари за клубовете, пълни стадиони (с нормални хора) и качествено шоу за публиката всеки път.
Откъде бих започнал? Ами темата е вече доста оборотна - базите. Не ги разбирам много сенчестите дела, но в последните няколко години де що има парк се превърна в бизнес парк, плаж - в хотел и т. н. Само стадионите и спортните зали останаха държавна собственост и си се рушат бавно, но сигурно, при все желаещите да ги получат дават ясни индикации, че предназначението на обекта ще си остане същото. Не смятам, че решението е да се измами държавата, но пред вид очевидния факт, че дадено съоръжение може да функционира както си му е реда, интересите на собственика и ползователя трябва да съвпадат, а в България могат да съвпаднат, само ако става дума за едно и също лице.
Може ли да се печели от бази? Това, че у нас не се прави, съвсем не означава, че е невъзможно. Нека започна от най-ниското ниво: добри тренировъчни бази означава по-добър продукт от детско-юношеската школа и възможност да се печели от наем на съоръженията и прилежащата хотелска база. Изграждането на модерен, чисто футболен стадион с покрити трибуни, видеонаблюение, системи за сигурност, достатъчно входове, тоалетни, удобни седалки, обекти за хранене, ВИП ложи, развлекателни обекти със сигурност ще повиши посещаемостта и склонността на публиката да харчи повече при посещението си. Както за стадионите, така и за залите има допълнителни възможности за доходи - организация на финали, концерти, изложения, права върху името, място за външна реклама.
Ето - наскоро УЕФА даде на Полша и Украйна домакинството на Евро 2012. Да, може да е политическо решение, но показва, че дори страни от нашата черга могат да организират големи футболни събития, а инвестицията на Ринат Ахмедов във новия супер стадион на Шахтьор не изглежда толкова странна.
Брандинг. Истина е, че марката на футболните клубове е вече доста по-стойностна от продукта, който продава. Червената звезда, левскарското Л, триъгълника с бяло С на Славия са разпознаваеми символи и означвата много повече от уредени мачове, разорани терени и бой на агитки. Футболът е най-вече емоция, а емоционалната привързаност е най-силното оръжие на брандинга. От тези марки може да се печели. Аз бих им хвърлил един фейслифт, бих ги дефинирал по начин, по който се дефинира всяка една корпоративна идентичност, бих ги защитил от пиратство, ако ще и това да включва любимите ни ГДБОП, и бих залял пазара с фланелки, чаши, спално бельо, шалчета, топки, хладилници, шапки, дънки, плажни дюшеци и каквото там ми хрумне.
Но брандинга не е само мърчaндайз. Никой клуб не може да си позволява да се асоциира с хулигани (които трябва да бъдат изгонени от стадионите), с гуляещи в Син Сити играчи, с лошо отношение към журналистите (защото са отмъстителни). А и те, горките, живеят в свой собствен свят и са способни да срутят всичко положително от собствената си фенска камбанария. Е, това си е сериозен проблем - ако е до пари, ще измислим нещо, но манталитета. Разбира се към една силна спортна марка принадлежат изживяването на стадиона, представянето в медиите, клубния музей... всичко.
Клубовете трябва да скъсат с покровителството на фен-клубовете. Цялото това толериране на хулиганските прояви има обратен ефект - от групичката лумпени, която саботира домакински мач на Левски от евротурнитрите като засипа терена с бомбички и димки при положение, че отбора е с последно предупреждение, до редовните малоумни протести на червената агитка срещу ръководството на ЦСКА не заради провал на терена, аз заради някоя си отнета привилегия на фен-клуба. Но докато начело на клубните ръководства са същите бай-ганьовци, като тези в "официалните" фен-клубове адекватни мерки няма как да се вземат. Освен да затваряме сектори и да вдигаме цени, май друго не можем, а?
Да, клубът трябва да се грижи за феновете, но нека това да са феновете, които си плащат билетче, не трошат, подкрепят отбора. Нека стадионът е чист, хулиганите вън от него, клубния магазин - пълен, да има безалкохолна бира за левче, да има намаления за сезонните билети, да се говори с привържениците, а не да им се нарежда.
Клубовете трябва да почнат да печелят от реклама. 10000 души на мач може да са малко по световните стандрати, но това са си 10000 - къде на друго място ще намериш толкова хора затворени на едно място за 2 часа. Спонсорството трябва да измести "благодетелството" – ето, мобилните оператори успешно го правят, но нека оставим настрана гигантските им бюджети, футболът е идеален канал и за по-малки фирми. Там - пред телевизора, зад спортния вестник са милиони привърженици - и те ти вярват, защото подкрепяш любимия им отбор.
Александър Томов може и да е палячо, но е прав когато използва (може би паразитно) думичката "европейско" за управлението, структурата, отношението на клуба. Ние, обаче, сме си в криворазбраната българска действителност - агитките се трепят, клубните шефове се псуват, а от друга страна мачовете се уреждат другарски, а шефовете въртят тъмни сделки помежду си. Трябва да е точно обратното - както Байерн и Мюнхен 1860 се обединиха за да построят Алианц Арена, но когато двата отбора са на терена един срещу друг, се хвърлят на живот и смърт.
Малко по систематично - какви са приходите и разходите на един професионален футболен клуб? Приходи: трансфери, приходи от базите, приходи от държавата, емисии на акции, билети, спонсорство и реклама, мърчандайз, телевизионни права (разбира се, не в този ред). Разходите са за заплати на футболистите, треньорите и администрацията, наеми и транспорт, трансфери, данъци. Е, май обясних как повечето от тях са обвързани и как малко инвестиционна мисъл може да вдигне клуба, че и да донесе спортни успехи. Финансовата стабилност, както и добрия мениджмънт би направила отбора независим от трансферите и успокоила както рекламодателите, така и феновете, че ще гледат силен отбор цял сезон, без сътресения, а това от своя страна означава повече пари от телевизиите, а може би и онези "митични" сезонни билети, които продават всички нормални спортни клубове и които гарантират пари за клубовете, пълни стадиони (с нормални хора) и качествено шоу за публиката всеки път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар