Разни 74

Запазените кадри от първото филмиране на Алиса в Страната на чудесата от 1903 г. (от)

Победителите от тазгодишното издание на Ребранд - има наистина уникални находки, както и няколко конюнктурни награди.

Това е Обердан Катани - роден през 1919 г., на 22 години става вратар на Палестра Италия, отборът на италианската емиграция в Сао Пауло. Истинска легенда на клуба, който през 1942 г. е принуден да смени името си на Палмейрас, защото Италия е вражеска страна по време на Втората световна война, печелил с цветовете на зелените 4 титли на щата (тогава все още няма национално първенство). Обердан все още живее в квартала около стадиона и редовно посещава мачовете на Палмейрас. Тук изглежда като пехливанин, на други ретуширани снимки - като победител в Мистър Олимпия, но на младини всъщност е сравняван с Кларк Гейбъл. Ако ти липсват футболните анализи в блога, може да попреглеждаш писанията на "Обердан Катани" в блога Три корни.

История в развитие: Мистерия с пакетче семки.

Ако по някаква причина се интересуваш от полски футбол (Мицански, Сакалиев, Гошко Певеца или нещо по-разумно), ето ти един сайт с новини на английски и един с видео от всички мачове.

Периодична таблица на периодичните таблици.

Малко типографски връзки: как се комбинират шрифтове, шоколадовата печатница, шрифтове с отворен код, буквата О, лицешрифт, ако шрифтовете бяха кучета.

Пример за вино, което се купува по етикета - Томър Ханука за Вина от някакви млади пънкове.

Изкуството на парите - типография, иконография, цветове и технология на банкнотите.

Разходка по улиците на СССР.

Италианската петролна компания Ени с видео, обясняващо (не толкова) новото й лого. Не, че е шедьовър, напротив, но в случай, че се интересуваш, какво е мисленето на един маркетинг мениджър...

Искаш ли да ти покажа пощенските си марки?

Красиви графики от Крис Торнли.

Математическа задачка за събуждане.

Манго, Пепе, Бари, Шоша, Пени, Сарко, Любовния тунел, Му, Маруля, Смачканата малинка, Розовото коте, Кончита, Фарфалина, Принцеса Консуела, Плъх, Рибица, Пудинг, Кухнята, Розовото портмоне... дами, как наричате вашата?

Ти се клатииш, той ти свети!

Кратки: Фликр сезони, универсално дистанционно, флаш занимавки (цъкай на иконките отгоре), смачкана карта, чилийска архитектура, въртящата се кухня.

Когато Китай превземе света

Welcome to Chinese Restaurant. Please try your Nice Chinese Food With Chopsticks the traditional and typical glonous history and cultual.

Tuk under tnurnb and hold firmly

Add second chcostick hold it as you hold a pencil

Hold tirst chopstick in originai position move the second one up and down Now you can pick up anything:

Лого ревю: Геймбукърс

Когато става дума за марка, за която си работил и е била пред очите ти повече от 7 години, не може да се говори за просто лого ревю. Логото на Геймбукърс, при всичките си недостатъци, беше успяло да допринесе за уникално голяма познаваемост на марката, а на пръв поглед станният символ XO еднозначно се асоциираше със спортните залагания онлайн. Съотношението и разположението на символа и уърдмарка обаче създаваше обективни проблеми при употреба, както онлайн, така и в офлайн реклами. Затова и промяната беше добре дошла и навременна.

В новото лого любимият ми Гил Санс е заменен със собствен шрифт на базата на Фрутигер, а за знакът е избрано очевидното решение, да бъде интегриран в надписа (макар това да не се е получило по оптимален начин). Като цяло едно добро и балансирано лого - ако не и гениално само по себе си то добре продължава и отразява същността на марката.

Колко джипа събира една дупка?

Преди години Албания стана известна като страната на Мерцедесите. Гастарбайтерите масово се връщаха с Мерцедеси - стари, потрошени, вероятно спасени в последния момент от някое гробище за автомобили. Не Рено, не Ауди, не Тойота, не Опел, не БМВ... само Мерцедес!

България е страната на джиповете. Ножицата на доходите на най-бедните и най-богатите е разчекната до край, а с изключение на 200-300 хиляди софиянци за средна класа не може да се говори. А джипът е ладата на 21. век - за изминалата 2009 година по данни на Съюза на вносителите на автомобили в България около 18% от продадените 25 хиляди нови автомобили са от класовете SUV1 и SUV2. И това не включва автокъщите, през които тогава минаваха полулегално голяма част от продажбите на джипове, заради акциза върху мощните автомобили. Купуването на джип е крайно нелогично, имайки предвид, че тези автомобили се използват предимно в градски условия и по-често возят по един човек - харчат много, неподходящи са за натоварен трафик (или задръствания, да си го кажем направо), по-трудно им се намира място за паркиране. По улиците на други големи градове със сходни на София транспортни и инфраструктурни проблеми, като Рим например, масово се движат малки колички - Смарт, Мини, Чинкуеченто. Разликата е шокираща, даже без да повдигам въпроса за преминаване на мотопеди и велосипеди.

Защо тогава? Въпрос на статус, най-често. Като при албанските гастарбайтери. За удобство нека приемем, че джиповете се справят по-добре с дупките по улиците - нали все пак изначалната им идея е да са офроуд. Това, разбира се, не е причината да се купуват масово, но нека допуснем, че е фактор. Ще взема за примера 2 модела на един и същ производител с богата гама в различни класове - Нисан. Масовият джип Кашкай се намира за към 50 хиляди лева, семейният модел Ноут струва около 25 хиляди (дори не говоря за малката Микра). Ако умножим разликата по броя на продадените джипове (а там има и многократно по-скъпи), за да добием представа за парите, които биха спестени, ако новите собственици на джипове си купуваха автомобили среден клас, ще получим 112 500 000 лева. Хубава сумичка - над 100 милиона! Или близо 2/3 от общите приходи от винетки. Ако тези пари се даваха за ремонт и строителство на пътища, страната щеше да е опасана от най-гладките магистрали в света. Даже щеше да остане да боядисаме асфалта в розово. Ей така - за по-хубаво и да радва очите на тези, които най-често виждаме зад волана на джиповете сега.

Всъщност, ебавам се - всичко това не е решение. Но в голяма степен е обяснение на проблема. Проблема с дупките по улиците, комарите, здравното осигуряване, обществените поръчки и който си искаш проблем от родната действителност.

Разни фотографи 8

Милош Газдич, Ян Банинг, Грег Суейлс, Елени Метиър, Леша Крeмов, Конрад Гьос.

Луис Артус, Агнес Кубицка, Томас Тукер, Анук Морган, Индржих Минарик, Родриго Бресан, Лика Каландадзе.

Джоузеф Тран, Ханес Каспар, Иван Младенов, Аманда Остин, Хенрик Адамсен, Кейт Ъндъруд, Зана Хан.

Аарън Дригърс, Рокаел Хайлман, Андрей Тих , Йелена Мартинович, Лори Андрюс, Лаура Хонзе, Томохиде Икея.

Ги Ле Боб, Янис Ципуланис, Лев Долгачов, Дейвид Канинг, Хуампи Бонино, Мартин ван де Грайнд, Ана и Марек.

Паскал Рену, Петра ван Рай, Тамер Йълмаз, Йоханес Шваб, Тамара Лихтенстайн, Том Уотсън, Алберт Расюлис, Джеси Крейг.

Михаел Папендийк, Йостейн Воленгрен, Ан-Констанс Френоа, Таня, Марк Пауъл, Анастасия Лазуренко, Жаопенг Юан.

Разни фотографи 7

Не съм сигурен, че фотографската рубрика има бъдеще в този си вид. Ще я мислим. Пускам ти една пориция днес, в понеделник ще има още. Надявам се, да имаш възможност да отделиш достатъчно време на всяко портфолио, което смяташ, че си струва.

Грег Уилямс, Мартин Махай, Линус Рикард, Барнаби Роупър (гледай видеото с Наташа Войнович), Андре Брандао, Гюнтер Блум и Силви Блум.

Нога Щайнер, Зед Нелсън, Джеймс Маунтфорд, Нико Гуидо, Паул Хилер, София Айрам, Джереми и Клер Уайс.

Рик Скот, Силви Малфрей, Мачей Дучински, Мори Гортмилър, Тайлър Шийлдс, Никос Василакис, Марк Хом.

Лиси Ларикиа, Джордж Стайнметц, Симен Йохан, Брукс Айола, Рафаел Бландо, Оливер Ласен, Яъз Йълмаз.

Кармен Фройдентал, Крис Фортуна, Том Лацки, Олег Андреев, Владимир Падия, Лоран Вю и Лоран Вю Те, Бранислав Симончик.

Томас Русе, Йохан Вилнер, Джейн Бъртън, Дейвид Рьомер, Иля Летучев, Октавио Асербо, Соледад Бургос (какво име, а?)

Бхарат Сика, Владимир Борович, Сатоми, Станимир Лучков, Рик Лигал, Ребека Армстронг.

Тук