Адвокат Борат 2

Изминаха 6 месеца от първия постинг за Тодор Батков, а той не се затвори устата и продължи да бълва откровени глупости, за радост на редовия журналист, при това без носът му да се удължава видимо. Май е време отново да подбера тези от тях, които разкриват най-пълно душата и мирогледа на легендарния адвокат, включително няколко по-стари, пропуснати в предишната класация.

7. Нашествието на слоновете не ме притеснява. В момента преговаряме с трима класни защитници. И тримата са национални играчи, не са нито наркомани, нито криминално проявени, които стрелят с пистолети и арбалети.

6. В Котбус малко с 65 години са объркали историята. Не сме 1942, а сме 2007.

5. Аз съм доктор по история и тази наука ми е хоби. Не съм споменавал думата нацизъм. 1942 година е черна за българския футбол*, който процъфтява през 2007 заради моя клуб.

4. Левски е бялата лястовица сред българските отбори по прозрачност!

3. На този етап най-голям интерес има към Ричард**. Два клуба от Висшата лига искат да го привлекат.

2. На мача с Барселона Лапорта три пъти ме питаше кое е това момче. (за Станислав Ангелов)

1. Може би ще дам обет за мълчание до Нова година. Мои колеги дори ми направиха забележка, че говоря много пред медиите.

Последното Батков заяви след позорното отпадане на отбора му в квалификациите за ШЛ от скромния финландски Тампере. Само седмица по-късно обаче адвокатът отново се изпъчи пред медиите след като привидя заплаха за живота си, отправена "в интернет". Сакън, кой ще ни забавлява?

* През 1942 г. Левски печели първата си купа и третата си титла на България, втори в шампионата остава отборът на Македония (Скопие). Мдаа...

** За издаването на британска работна виза е необходим определен процент мачове в националния отбор, каквито нигериецът Ричард Еромоигбе няма.

Разни 22

Споко, тук съм, жив съм (макар да имаше няколко опита да ни претрепят по пътя към морето). За начало - ето ти няколко линка да разцъкаш.

Ку-ку-ру-за! От Юри Бондер.

Филми с коли, коли във филми.

Ехе! Варна, морето, метрото...

Световното по бодипейнтинг 2007.

Smirnoff goes West Side! Hilarious! Повечко тук.

Трай, бабо, за хубост! (който не разбира немски, да свирка, ще му преведа)

Готови за голф! Готини снимки от Мис Мимс.

404

Хубава работа, Асене ;-)

Родина-мать зовет! Проверявай този новичък блог редовно за съветски пропагандни плакати + обяснения.

Novinite.com на смърфски.

За едни - драсканици, за други - Паола.

O, да - токчетата са от шоколад!

Секси PEZ.

Библиография by Yunuz & Co. Ама много минимъл дизайна, бе...

Кадър от Les Amateurs от предпоследния, юлски брой на списание Едно. Ще ти е трудно да го намериш, но може да прегледаш онлайн архива.

Равенство, братство, wi-fi свобода!

А сега, четенето на книги на плажа е много по-лесно.

Ех, какъв филм можеше да стане от Star Wars, ако режисьор не беше оня Лукас, а!

За смъртта

Нямам навика да се справям със страховете си като ги преодолявам. С други думи - избягвам ги. А накъде по-голям страх от самата смърт. Смърт е страшен пич в книгите на Пратчет, но като трезвомислещ човек имам някакви съмнения, че Пратчет си го е измислил това и на живо, т. е. на мъртво, хич не е толкова готин.

Та ето ти изключение, човек се учи докато е жив (а не мъртъв, ха-ха) - ще се пробвам да се изправя очи в очи със смъртта и да й се подиграя. Но не като ей тези симпатяги, лека им пръст, на които се е подиграла смъртта:

На снимачната площадка на Зоната на здрача хеликоптер обезглавява актьора Вик Мороу и убива 2 деца. На бас, че сценката не е влязла във филма. Брендън Лий пък е застрелян по време на снимките на Гарванът.

Распутин е пребит, тровен, застрелян на няколко пъти, но накрая е умрял от удавяне под леда на Нева.

Джак Дениъл (да, същият с уискито) е умрял след като ритнал сейфа си.

Ако си мислиш че законите на роботиката са чиста фантастика и пълна измислица запали по една свещ за Робърт Уилямс и Кенджи Урада, които са утрепани от роботи преди повече от 20 години.

През 2001 г. Бернд Брандес пуска обява в интернет, че търси човек, който да го изяде. Е, намира Армин Майвес. Двамата първо похапват пениса на Бернд, после Армин заколва доброволеца и го закача на кука като съвсем истинско гергьовско агне. Всичко е записано на видео, но слава богу, записът не е публично достъпен.

През 1985 г. спасителите по плажовете на Ню Орлийнс се справили толкова добре, че нито един летовник не се удавил, и решили да го отпразнуват подобаващо. Греда!

Дьорд Дожа, унгарски средновековен бунтовник, в последствие идолизиран от комунистите, е екзекутиран като е завързан върху нагорещен метален трон с гореща метална корона и скиптър. Шестима от неговите сподвижници пък го изяли накрая (добре де, това беше гадно).

Астрономът Тихо Брахе пък се споминал защото стискал много. Затова, като ти се пишка - тичай до тоалетната и не се прави на Брахе. Опс, твърде късно за Дженифър Стрейндж.

Марк Твен е роден в деня на първото появяване на Халеевата комета през 1835 г. и умира в деня на следващото й минаване през 1910 г.

Това, което се е случило с Браян Уелс не ти ли напомня за Saw?

В един и същ ден, на един и същ път, по еднакъв начин, но в съвсем различни инциденти загиват двама финландски близнаци.

Кристин Чабък става световно известна във Флорида през 1974 г. след като се самоубива на живо по телевизията! А ние тук се съдим заради някакво си атомно Kу-Kу.

Уенди Норткът дотолкова се впечатлява от такива събития, че измисля Наградите Дарвин. За да получиш награда трябва да отговаряш на няколко условия: да си пълнолетен; да умреш или поне да се скопиш (това е успокояващо, поне ще можеш да се порадваш на наградата); трябва да проявиш уникална глупост (т. е. не е достатъчно да си тъп, трябва да си и оригинален - вече не ти се струва толкова лесно, а?) Няма да ти ги преразказвам, а ако не си много претенциозен може да натиснеш тук за случайно избрана смърт.

А ако не се интересуваш от акта на умиране, а от вече мъртви хора, този сайт ще ти е от помощ.

Писна ли ти от работа? Имаш 5 минути да се самоубиеш! Това е забавно, честно!

А така и така се забавляваме, ето една весела песничка от Тревър Чайлдс. Айв гата дедуиш, ай донт кеър ху ноус... на-на...

Този часовник може да предвиди кога ти предстои да срещнеш смъртта - и да разказваш, ей, че аз все още си се притеснявам, особено сега като й се подиграх така.

Ако тъмната дата (като светла дата, ама нали се приема, че не е хубаво) наближава, най-добре се подготви - некролози.бг и погребение.бг предлагат всякакви полезни услуги или просто попитай при кабелния си оператор за новия немски тв канал посветен на темата.

Само внимавай с надгробния камък, че хората какви шеги си правят. Опа, то май няма начин да се погрижиш сам за това.

Или не, чакай, стандартните погребения са толкова не екологочни. Ето ти 10 начина да си отидеш така, че природата да то благодари. Образно казано.

Кой е Хуан Валдес?

Колумбийската национална кафена федерация е основана през 1927 г. с целите да промотира колумбийското кафе и да защитава интересите на фермери, отглеждащи кафе в страната, които наброяват над 500 хиляди. Федерацията е ранен представител на това, което днес наричаме феъртрейд, като договаря най-добри цени за фермерите, гарантира качеството на продукцията и изпълнава редица социални функции като инвестира в инфраструктурата и финансира училища и здравни центрове, както и осигурявайки работни места за хиляди колумбийци. Разбира се, най-видимата част от дейността й е рекламата на местното прозводство по целия свят с марката Cafе de Colombia.

Хуан Валдес и мулето му Кончита се появяват в рекламите на Cafе de Colombia за пръв път през далечната 1959 г. и, както се досещаш, не става дума за реална личност. Образът е създаден от агенцията Дийл Дейн Бернбах (това е DDB, ако се чудиш), които продължават да стоят зад кампаниите и до ден днешен. Първоначално ролята се изпълнява от Хосе Дувал, който е заменен от Карлос Санчес през 1969 г., а миналата година е представен новия Хуан Валдес - Карлос Кастанеда (без майтап, така се казва човека). За това, кой изпълнява ролята на Кончита през годините, за съжаление, няма информация. Хуан "гостува" на сериали като Луд по теб и Лабораторията на Декстър, както и филма Всемогъщият Брус.

Логото пък е създадено през 1981 г. и претърпява няколко промени за да се стигне до сегашния си вид. То се поставя върху продукти на различни производители, стотици в цял свят, които пакетират 100% колумбийско кафе, с качество контролирано от федерацията. В България съм виждал само едно такова кафе - в доста семпли златисти торбички.

Хуан олицетворява типичния кафетеро - с характерното сомбреро и дрехи, юнашкия мустак и торбите кафе на гърба на мулето. Рекламите с неговото участие, забавни, често самоиронични, го превръщат в маркетинг икона и символ на Колумбия, който с лекота скрива в малкия си скъсан селски джоб Марлборо Мен. Със сигурност си попадал на реклама по някоя "чужда" телевизия или на логото покрай спонсорството на стартовете от Световната купа по ски алпийски дисциплини.

Интересно е, че името Хуан Валдес е колкото познато, толкова и генерично - Хуан е типично испанско първо име, Валдес е често срещана фамилия. Наскоро компанията от Коста Рика Кафе Брит започна рекламна камапния "Хуан Валдес пие костариканско кафе", което логично предизвика гнева на колумбийците (това не е хубаво, да знаеш) и доведе до съдебна битка между двете организации.

Лигатури едни

Нека първо ти обясня (или припомня) какво е лигатура - когато 2 или повече букви се използват достатъчно често заедно в писмеността, те се сливат в нов символ. Например, æ в латинския са слетите a и e, а честата употреба на ь в края на сръбските думи води до възникването на лигатурата љ. Най-добре познатият ти случай е символа & (казва се амперсанд), който представлява слято изписване на латинскотo et. Самата кирилска буква ю представлява лигатура на i и о.

От чисто типографска гледна точка става дума за вид кърнинг - намалено разстояние между определени буквени комбинации в една дума, така че да се получи по-приятен визуален резултат, например при двойката VA, в която дясното стълбче na V леко надвисва над лявото на А. Добре изработените шрифтове поддържат доста голям брой кърнинг двойки, дори за не толкова често използвани комбинации, а има и някои специално разработени с удобни лигатури.

В днешно време писмени символи се формират предимно в компютърна среда, за разлика от миналото, когато ръкописът е имал много по-голямо значение, а резултатът са небезизвестните емотикони.

Преди година и половина типографите от форума на Тайпофайл се забавляват създавайки нови лигатури за популярни съкращения от онлайн обюуването, като WTF (what the fuck?) и LOL (laughing out loud) и мисля, че им се получават няколко добри.

Почти актуално

POD е рубрика в сайта на National Geographic, достъпна и като гаджет* за iGoogle.

Днес за пръв път попаднах на снимка от България - стърнище в разградско от далечната 1962 г. Не знам как става подбора, най-вероятно без особена логика и цел, но в случая темата е почти актуална.

* Gadget e преведен като нещо в българската версия :-)

Вечност

Не, няма да те занимавам с шрифтове, макар скоро да не съм го правил. Тази история е интересна по онзи начин, който предизвиква слаба болка в гърлото ти когато преглъщаш. Историята на Артър Стейс.

Всяка сутрин от 1932 г. австралийският град Сидни осъмва нашарен с жълти тебеширени графити, състоящи се от една и съща дума - Eternity, в красив ръкописен шрифт. Поне 50 всеки ден, винаги в различен квартал, по тротоари, сгради, мостове. Мистерията е разкрита едва през 1956 г. - автор се оказва чистачът в баптистката църква на улица Бъртън, нисък, 70-годишен човечец.

Артър Стейс е роден през 1884 г. в гетата на Сидни, дете на алкохолици, на 15 се озовава в затвора за първи път. Това, което променя живота му е кръщаването му през 1930 г., а това което спомага за раждането на легендата е литургията на пастор Джон Ридли, чута от Стейс 2 години по-късно: "Вечност, Вечност. Искам да крещя Вечност по улиците на Сидни." Думите се запечатват в съзнанието на Артър, който макар и почти неграмотен пренася посланието с елегантен надпис на паважа. Всяка сутрин той става в 4 часа, моли се, закусва и се отправя към квартала, към който го насочи Господ. Изписва Вечност на всеки 100 метра, по 50 пъти на ден и към 10 се прибира вкъщи. Първоначално използва тебешир, но после минава на по-трайните пастели.

Артър Стейс умира от сърдечен удар през 1967 г. До последния си ден, в продължение на 35 години, той продължава да изписва посланието, общо половин милион пъти.

Вечност се превръща в символ на града. По време на тържествата за новото хилядолетие, както и при откриването на олимпийските игри в Сидни същата година, огромен светлинен надпис Вечност украсява Харбър бридж, заснет е филм и дори е поставена опера, посветена на Артър, както и нещо като паметник - металния надпис на Сидни скуер, който виждаш по-горе.