Берлинале

Това, че викам, е ужасно. И хубаво. Извинявай, че напоследък съм тих. Че плача често, по-често от теб. Презирам се, когато не мога да обичам, плаша се от себе си, когато обичам.

- Ще ме изчакаш ли?

- Да, тук съм.

- Отивам да си взема още една бира.