22.6.11

Толкова сериозно

Знаеш ли къде водят чуждестранните туристи в София? Да видят ЦУМ, президентството, парламента, Света София, Ротондата, музея Земята и хората, Александър Невски, Археологическия музей и Руската църква, НХГ, джамията Баня Баши. Ако са организирана група гръцки или френски пенсионери (каквито най-често са) може да стигнат и до Боянската църква и НИМ.

Преди 2 години Давид Черни изобрази България като турска тоалетна в арт-инсталация, иронизираща къде удачно, къде напосоки клишетата за страните от ЕС. Българските институции се обидиха и мястото на България беше заето от черен парцал, прикриващ кенефа. Година по-късно Черни трябваше да участва в изложба в Пловдив, но кметът-идиот на града му "забрани" да стъпва там. Не че може да направи такова нещо, но чехът просто се отказа да идва.

Паметникът на Съветската армия в София е издигнат през 50-те години на миналия век. Доколкото Червената армия не е освобождавала България от нищо и никого, смисълът му и в онзи момент, и сега е крайно ограничен. Значението му пък на практика се изпари с края на тоталитарната сателитна държава и "демократичните" промени. Никога не съм подкрепял унищожаването на паметници от епохата на комунизма - те са част от историята и трябва да бъдат запазени, но единственият начин това да стане е да бъдат адекватни на настоящата ситуация. А когато това е невъзможно - да намерят мястото си в даден музей.

Този уикенд паметникът на Съветската армия неочаквано стана адекватен. Снимките на оцветените като комиксови супергерои фигури на съветски войници обиколиха сайтовете за стрийт арт, дизайн и градска култура по целия свят, стигнаха и до мейнстрийм медии като Шпигел, Си Ен Ен и Дейли Мейл, където България обикновено присъства единствено като сцена на новини за ограбени, пребити или измамени туристи. За часове паметникът се превърна в по-атрактивно място точно за туристите от онези, изборени в началото на постинга. Едва ли има значение кой е авторът на адаптацията (макар почеркът да напомня други предходни боядисвания в градинката), но резултатът е впечатляващ и като концепция, и като изпълнение. Всъщност, със сигурност надминава първоначалния замисъл. В крак с времето, сред комисковите герои са се оказали Роналд Макдоналд (от известно време в САЩ Макдоналдс е призоваван от здравни организации да спре рекламата, таргетираща деца, и да пенсионира клоуна) и Дядо Коледа (съвременният му образ е резултат изцяло от рекламните визии на Кока-Кола от началото на миналия век). На практика мишена на творбата не е толкова старият лишен от смисъл паметник, а съвеременната американизирана поп култура и слепотата на обществото, паметникът е просто подходящата подложка за това. Почти всички мои приятели и онлайн познати се зарадваха и оцениха значимостта на случилото се, именно осъзнавайки вложената ирония. Започнаха и инстинктивно да защитават нарисуваните супергерои, предусещайки съдбата им.

Разбира се, има я и другата България. В нея, по думите на настоящия министър на културата, мултак за вечни времена и звезда в новия софийски Музей на съвременното изкуство (в който нормален човек, интересуващ се от съвременно изкуство, няма нито една причина да стъпи), оцветяването е "ванадализъм" и "углавно престъпление". За информация на гусина Рашидова, престъпление е побоя над полицай, драскането по стените е хулиганство, а това на паметника е изкуство. Отнякъде изскочиха червени бабички (с руски акцент), зовящи за смърт на поругателите, и сини дядовци, зовящи за сриването на паметника. Столичният инспекторат се активизира мълниеносно и за един ден организира почистването. Същият инспекторат, който е сляп за дебилните врагове на Невяна и Дъглас, за келешите, драскащи имената на футболни отбори и свастики из целия град, и който при други обстоятелства не би стъпил по тъмно в софийски парк. Парите за почистването се оказаха на лобистката организация Форум България-Русия, бърсането стана по тъмно, под полицейска охрана. Срамно, жалко и обидно. Българското общество излезе по-склонно или да се вкопчи, или да изтрие миналото си, но не и да го преосмисли.

И да, може да не ти се вярва, но това беше най-значимото нещо, случвало се на българската арт сцена (откъде го изкопах тоя израз?) в последните 50 поне години. Който видял, снимал и пил бира, това беше. А междувременно, за да е иронията още по-силна, Прага отбеляза 20 години от изтеглянето на съветските войски с инсталирането на боядисан в розово от Давид Черни танк, а братският съветски руски Газпром намекна за възможна нова газова криза в Източна Европа. Язък за боята.

7 коментара:

ekaterina vitkova каза...

Наистина, идеята беше страхотна! Жалко, че авторът остава анонимен. Пропусна да стане много известен...

plamenj каза...

... и много арестуван :-)

gradinko каза...

Найс:) Само да припомня, че Форум България-Русия не просто е лобистка организация, а СЪДЪРЖА Йорданка Фандъкова в борда си.

ekaterina vitkova каза...

@Пламен, не мога да си представя, че можеш да рисуваш цяла нощ на това място, без да те видят ченгета...много странно...мислех, че нощем обикалят поне из центъра.

Katz каза...

Много хубав текст.

Пепо каза...

Много добре казано. И все пак колкото и да е изкуство все пак си е вандализъм. В крайна сметка всеки се снима, повесели, пийна бира, а сега обратно към истинските проблеми.

plamenj каза...

Какво го прави вандализъм?

Публикуване на коментар