Оранжево срещу розово 3

или "Еднорог? 2"

Още.

Класиране

В началото на тази седмица Тодор Христов подреди Топ 100 на българските блогове на база Текнорати, Гугъл пейдж ранк, Алекса и Тодор Христов ранк. Този блог се озова на 87. място там. Вчера Дзвер излезе с контракласация, базирана изцяло на Тeкнорати, която се ъпдейтва автоматично и където в момента заемам 55. място. Картоф пък също ме класира на 55. но само по Алекса.

Лошо няма. На печелившите - честито, дет се вика.

Шрифтове на омразата

Подборка от 6 шрифта, предизвикали гнева на огромни (и не толкова огромни) маси хора:

1. Без съмнение най-мразения шрифт в цяла Европа от Ванкувър до Владивосток е Комик Санс. Той е създаден от Винсънт Конер по поръчка на Майкрософт за да визуализира репликите на кучето Роувър в софтуера Майкрософт Боб, Ех само ако си беше останал в бледожълтите балончета на Роувър! Комик Санс някак си се оказва част от стандартния пакет шрифтове на Уиндоус. Поради това, че е единствения псевдо ръкописен там, започва да се използва за щяло и нещяло, което трябва да изглежда весело, непринудено, добронамерено. Бля! Казвам аз и хиляди привърженици на инициативата Комик Санс да бъде забранен. На сайта й може да си свалиш стикери, да си купиш фен-артикули, както и да намериш десетки други, по-добри комикс шрифтове.

Има още един шрифт, който върви по петите на Комик Санс и дебне всяка негова грешка с коварната цел да го измести от първото място на най-клишираните и омразни шрифтове - Папирус. Замислен като менте на елегантна калиграфия, придавайки фалшива автентичност на всеки надпис, Папирус се употребява толкова често, най-вече в щатите, че дори намери място в "алтернативните" правила на лого дизайна. Слава Богу, в България той не е популярен, което му спестява място в Топ 6, за сметка на кратко почетно споменаване.

2. Ако те помоля да ми кажеш едно име на шрифт, ама бързо, на бас, че ще изстреляш "Таймс Ню Роман". Оригиналният Таймс Роман е създаден от Стенли Морисън за вестник Таймс още през 1931 г., но междувременно не се използва там вече. Версията с Ню по средата е направена за Майкрософт и не само се разпространява с Уиндоус от 3.1 насам, но и кой знае защо е стандартния шрифт в Уърд, при положение че просто изглежда ужасно на екран. Причината да е ненавиждан е именно в стандартността му - когато видиш какъвто и да е текст написан с Таймс Ню Роман, можеш да си сигурен, че авторът не е положил никакви усилия да му придаде по-приличен вид. В Майспейс и дори Ласт има групи, обединени в омразата си към него, а ако искаш сериозни типографски доводи за това, че не струва, Джордж Еверет с готовност ще ти даде достатъчно. С Виста идва нов пакет стандартни шрифтове, което дава надежди, че Таймс Ню Роман скоро може да бъде пратен в небитието, ти само стискай палци.

3. Надписи с разнообразни средновековни декоративни шрифтове като горния украсяват всичко изпълнено с българщина и селски романтизъм - от механи до телевизионни предавания. Кофтито е, че не се ограничават до там и в зависимост от патриотизма на шефа могат да се окажат върху какво ли не.

Основния проблем, освен зоупотребата, е, че подобни надписи съвсем не изглеждат автентично. Първо, повечето използвани шрифтове така или иначе са руски, и второ, направо невероятно е менютата в селските кръчми едно време да са били иззографисвани като царски евангелия.

4. Уф, извинявам се, Алджириан наистина е прекалено грозен. Не знам на какво са в Белия дом, че не виждат най-силното оръжие за масово поразяване на мюсюлманските терористи! Ако се чудиш защо ти прилошава след като хапнеш дюнер - не не е от белия сос, а от мозъчната травма, причинена от надписа на фирмата или менюто. На мен само поглед върху А-то ми е достатъчен да обърна стомаха. С цялата си наглост Алджириан не се ограничава до арабските закусвални, а като чумната епидемия през 14. век заразява и изконни бастиони на западната култура като сиренето, баровете и текилата!

5. Този е мой личен "фаворит". При някакви ужасни стечения на обстоятелствата Ревю (или някаква негова кирилизирана версия) се беше превърнал в любим шрифт за фирми и табели в зората на пазарната икономика тук - баничарници, фризьорски салони, автосервизи и всякакви други гаражни бизнеси се сдобиха надписи в Ревю. Като че ли най-честа и същевременно най-грозна беше употребата му от аптеките, сигурно заради палавото ляво ченгелче на А. Постепенно славата му избледня и аз мога да се разхождам по улицата с вдигната глава.

Уви, един друг шрифт заема освободените от Ревю табели - Мистрал явно се приема за нещо като "по-смела" и "фриволна" версия на Комик Санс. Не, не е! Пичове, спрете се докато има време.

6. Завършвам с Траян. Всъщност той е красив класически шрифт и все още никой не го мрази. Т. е. почти никой. Холувуд го използва за всеки исторически филм отнасящ се до Римската империя, антична Гърция и всякакви подобни и сериозно заплашва да го клишира. Но не филмите са причината Траян да попадне тук, а група студенти от Канзаския университет, възмутени от новите си спортни униформи. В унисон с новото лого, ръководството на ВУЗ-а наскоро взема решение да подмени ретро уестърн шрифта на екипите (шрифта от картинката по-горе) с Траян, което, уви, не е посрещнато с никакво, ама никакво разбиране.

Гонзо

Неизбежно е във всички визуални изкуства (пък и не само) да се създават и разпространяват произведения с по-малък бюджет, по-ниско качество, направени от полу или пълни аматьори. Понякога като че ли не става дума за обикновена некадърност, а за съзнателно поддържане на ниско ниво - виж цялата телевизия Скат или скорошния B-movie експеримент на Тарантино и Родригес.

Дали по този начин може да си обясним и лавината от реклами с откровено кичозна визия и послание - Вита Голд, Евтерпа, Калорекс, Лачита, Камагра, Фемикур, Лептен, Блик, както и всички телешопинг спотове?

Грозноватия и уродлив, но симпатичен герой от Мъпет Шоу Гонзо отдавна е кръстник на журналистически и фотографски стилове, както и на цял жанр в порното, всичките с не по-малко верни почитатели отколкото мейнстрийма. Не е учудващо, че вече има опити името му да бъде прикачено към теории за маркетинга и реклама, но ми се иска аз да запазя термина Гонзо реклама за онези креативни пориви, които често се молим да не бяхме виждали никога, но ни привличат като раничка от ухапване на комар.

10

10 са цифрите в десетичната система. Горните са създадени от 10 различни дизайнера по инициатива на стокхолмското студио Мидиъм (самите те автори на нулата). Цифрите ще бъдат използвани за адресна номерация. Очаквай скоро от Изе.

Дежа вю?

Любене, сине

Днес Младост осъмна облепена с листовки, обявяващи "личния телефон на Любен Дилов-син, кандидат за кмет на Младост". Телефонът е 0893 41 41 41.

Номерът в бюлетините за кмет и общински съветници от Съюз БГ е, да видим дали ще познаеш, да, не се стеснявай, точно така - 41!

Егати съвпадението! Любене, сине, ти си невероятен късметлия!

Само да не стане някой сакатлък и след изборите номерът да не работи повече... всъщност дали да не се обзаложим, че ще стане точно това? Жалко, ще трябва пак да облепяш квартала с новия си номер.

Еднорог?

Уникорно е вносител на автомобили с шоурум на Симеоновско шосе, съвсем близо до зоопарка. Името на италиански означава еднорог - митично създание, приличащо на кон, но с рог на челото.

Жалко, че носорогът, послужил за модел на логото, всъщност е бил двурог, не мислиш ли?

Лондон | снимки 4

Линк: Екзибишън роуд

Триумф | провал

През изминалия уикенд имаше точно две спортни събития от междугалактическа важност - финалът на Световното първенство по ръгби в събота и последният старт от Формула 1 за този шампионат. Англия излезе като аутсайдер срещу Южна Африка и, уви, за мое съжаление загуби с 6:15.

В неделя само невероятно стечение на обстоятелствата и класиране щеше да позволи на Кими Райконен да изпревари двамата пилоти на Макларън за титлата - задължителна победа на Айсмен при 3. или по-лошо място на Алонсо и 6. или по-назад на Хамилтън. Е, чудото стана и двата трофея - при конструкторите и пилотите най-накрая се завърнаха при Ферари. Контестацията на Макларън, целяща на да направи Хамилтън шампион служебно, пък е просто жалка, най-малкото защото той се размина с отнемане на точки в 3 случая подред, пък и самият Луис застава зад титлата на Кими.

Не мога да си сложа 2 аватара (т. е. мога, но няма да го направя) така че си избирам този, който така или иначе е готов от преди.

Лондон | снимки 3

Арсенал - Болтън

По стечение на обстоятелствата свързани с полета ми се оказа, че ще имам почти цяла свободна събота в Лондон. Срамота е - за четвърти път съм там, а все още нямам посещение на мач от Премиършип в актива. Вариантите бяха два - Фулъм (18) - Дарби (20) на Крейвън Котидж и Арсенал (1) - Болтън (19) на Емиратс. Билети за Арсенал по принцип няма, а Фулъм е известен с това, че рядко пълни стадиона, пък и на цени от 30-35 паунда си е направо евтиния. Критон от лондонския офис обаче се оказа притежател на "червена" клубна карта и ми излезе със специално предложение - срещу 15 паунда отгоре (прави си сметката) отивам на Емиратс.

За скаузър като мен, стадионът на Арсенал трябва да се води по-скоро вражеска територия, но честно казано вече не сме началото на 90-те, а и откакто Венгер е начело, гънърс играят доста приятен футбол.

Заради една мудна сервитьорка в кръчма на Ковънт Гардън се забавих и пропуснах първите няколко минути на мача. Мястото се оказа доста добро - на най-горното ниво, почти под козирката, но точно срещу центъра.

Емиратс е наистина впечатляващ стадион, разделен е на 4 сектора - син, жълт, червен и зелен, но не както при нас, а така че средата на секторите се пада на корнерите. Бира и харна се продават в самия стадион, но е забранено да изнасяш алкохол на трибуните. Седалките всъщност са кожени, свалящи се, козирката е наклонена към терена, така че от моето място не се виждаха местата директно от другата страна на терена.

От самото начало Арсенал натисна, Болтън се защитаваше колкото и както може, а Адебайор опропасти няколко отлични възможности. Пред вратата на гостите стана страшно обаче едва когато в игра се появиха Росицки и Уолкът. Първия гол вкара Туре след далечен свободен удар в 67. минута, Росицки добави още един в 81. след като Уолкът развинти защитата на Уондърърс. Марк Райли за пореден път доказа, че е най-неадекватия рефер на света и отнесе доста псувни. Останалото може да си прочетеш по спортните сайтове.

Местните фенове имат няколко песни, но най-често си викат просто Арсенал. Феновете на гостите поздравяват с Who are ya?, a когато се обявяват имената на футболистите при смяна в противниковия отбор, от публиката се изтръгва едно искрено учудено Who?. Като цяло в Библиотеката е културно и спокойно, а тоалетните са най-чистите в Лондон, без майтап. На почивката има томболи с награди, поздравяват се за рождени дни и годишнини. След мача предупреждават за обстановката в метрото и дават съвети как да си тръгнеш.

Лондон | снимки 2

Лондон | думи 2

Ми не ми харесва Сохо - кръчми, при това по-добри, има в цял Лондон. Защо трябва да се буташ с всичката паплач на един декар място?

Под Тауър бридж има бар на име Most. Хм...

Сладко за подаръци? Мисля, че е добра идея.

Лондон | снимки

Лондон | думи

За пръв път отсядам от южната страна на Темза. Досега хотелите ми са били близо до Британския музей, Хайд Парк Корнър или Бъкингамския дворец. Премиер Ин прилича повече на хостел - макар стаите да са просторни, обзавеждането е спартанско, всички акценти са във фирменото лилаво, а екстрите до една се заплащат допълнително, сапунът в банята е само течен. Кварталът е, как да кажа, пуст. Хубавите неща са две - точно срещу хо(с)тела има 24-часов супермаркет, а Тауър бридж е на има-няма 300 метра.

Вечерта се разходих по брега, първо на запад към Ландън бридж - оживено е, има кръчми, но по-скоро от онези, в които пиеш по бира или вино след работа. Със сигурност съм го споменавал и преди, но нека си кажа пак - в английските пъбове всичко се поръчва и плаща директно на бара, пиенето си взимаш веднага, а малко по-късно барманът те намира с храната. Ако има някой, който случайно все още не е разбрал какво е класическия пай, това е малко месна яхния с бутерка, плясната върху нея, плюс някаква гарнитура. Районът е особено приятен вечер, точно след стъмване, заради светлината от модерните офис сгради в Сити и Ривърсайд. В 8 часа вечерта има ненормалници, които джогват по крайбрежната алея.

Ландън бридж стейшън ми е адски объркващо място - автобусна и жп гара, станция на метрото, подход към моста, офиси, улици, надлези. Там е и Ландън дънджън, който не е никаква тъмница, поне според мен, намирайки се в самата сграда на гарата. 20 паунда за това маскирани като скелети поляци да скачат по гърба ми? Не, мерси.

На изток от Тауър бридж са бившите докове, сега жилищен квартал, толкова гъзарски, че ми е трудно дори да си представя цените на апартаментите. Там има по-пипнати ресторантчета, макар и еднообразни. В кафето на Музея на дизайна се вихреше парти; очевидно принадлежащи към дизайн хайлайфа лондончани непринудено си лафеха на по чаша вино.

Ситуацията с наливната бира в Лондон е малко странна. Докато австралийската Фостърс, датската Карлсберг и холандската Хайнекен ми се вписват в пъб-културата, то фактът, че италианската Перони и испанската Сан Мигел са по-разпространени от местните марки ми се срува странен. Но бирите са си ОК, не ме разбирай грешно.

Лондон те поглъща много лесно - с първото забързване към ескалаторите в метрото ставаш част от тълпата, ставаш местен, сливаш се.

От любов към цветовете

Colourlovers.com е сайт, за който знам от известно време, но активно ползвам от едва около месец. Става дума за онлайн общество обединено от любовта си към цветовете (нямаше да се сетиш сам, нали), а в основата му е простичката функция на създаване на палитри, най-често от 5 цвята, които, заедно с допълнителна информация за вдъхновението си, споделяш с останалите любители. Коментарите обикновено са адски позитивни, което може би се дължи на факта, че повечето потребители са американци. Някои от творенията ми стигнаха до топ 500, макар и за кратко.

Бонус е опцията, че ако пръв използваш даден цвят по шестнадесетичната система получаваш правото да станеш негов кръстник. Аз например съм автор на цветове с имена като Най-добрият приятел на блондинката, Арктическо червено, Забайоне, Ментов шейк. Покрай палитрите има форум, групи, както и доста интересен блог, който можеш да следиш докато аз се наканя да пусна следващия цвят от поредицата, всичките добре интегрирани.