Туран

(този постинг ще се занимава с народопсихология - ако не те интересува, може да го пропуснеш)

Проклятието на Туран е причина за всички нещастия сполетели унгарския народ, поне според популярно вярване. Сред тях са битката при Мохач, Трианонския договор и потушаването на революцията от 1956 г., както и типичния за тях песимизъм и необичайно многото самоубийства в страната. Туран се опитва да обясни всичко това с азиатския произход на унгарците (макар това да не е вярно за маджарите, все пак много азиатски номадски племена са спрели похода си на запад и са се установили именно по тези земи) и е чист мит.

Сарматизмът пък си е съвсем истинско и историческо явление, затова и може би по-поучителен. Характерен за Полша, или по-точно за Жечпосполита, той се появява в 16. век и се изразява в ориенталска мода в облеклото, оръжията, начина на живот и дори прическите на шляхтата - полската аристокрация. Сарматите са древен народ от ирански произход, населяващ земите на север от Черно море до около 2. век след Христа и по никакъв начин не се родеят с поляците, освен, може би, по териториите владени от тях. Явлението може да изглежда странно на фона на католическата вяра и постоянните войни на поляците с Османската империя, православна Русия и проблемите с казаците, но изборът на шляхтата да се асоциира със сарматите е опит за намиране на национална идентичност и историческа основа на полския народ. В крайна сметка шляхтата с крайния си консерватизъм става причина за упадъка на Жечпосполита и безславното поделяне на полските земи между Прусия, Русия и Хабсбургите. През 19. век с настъпването на реформаторското Просвещение на Сарматизма започва да се гледа негативно като символ на наивността, ината и цялостна назадничавост. Последвалия Романтизъм пък го реабилитира, асоциирайки шляхтата със славните отминали времена на чест и бойни подвизи.

Има такива народи, които търсят причината за настоящите си нещастия в далечното минало, оправдават се за неуспехите си в съвремието с предците си, които отдавна са изгнили, с проблеми, които отдавна трябва да са били забравени. А с това, което предизвиква национален срам, тези народи с опитват да се обединят. Българите са такива, немците - също до някаква степен. Няма да пиша за нас, сам ще се сетиш за достатъчно примери.

Иска се известна арогантност и здрав поглед върху съвремието (не миналото, забравете за миналото) за да се преодолее тази обремененост.

Май е по-добре да нямаш история.