За учителите и стачките

Да си кажа и аз какво мисля за учителската стачка.

Ситуацията е следната: учителите са слабо мотивирани и ниско квалифицирани, а качеството на образованието е ужасно и то като резултат от всеобщото управленско безхаберие в сферата. Важно е да се разбере, че позорно ниските заплати са причина, а не следствие от работата на преподавателите. Не е вярно и че те работят по-малко - работният ден на един учител е доста по-дълъг от сбора на учебните часове. Е, има една абсурдно дълга лятна ваканция, която никой не се сети да посъкрати дори когато имаше трудности с отоплението през зимата. Че заплащането трябва да се увеличи драстично е безспорно, но това ще е решение на кризата, а не на цялостния проблем.

А решението е толкова просто, колкото и това при здравеопазването - либерализация на пазара. На частните училища трябва да се даде равноправен достъп до държавни субсидии при централизирана система за оценяване на учениците, влияеща и на оценката на училищата. Конкуренцията ще доведе до по-високо заплащане на учителите, привличане на квалифицирани млади хора в професията, повече частни инвестиции в оборудване, разумни учебни програми и, колкото и да звучи парадоксално, повишена заинтересованост на общините, тъй като "парите следват ученика" и те биха ги загубили ако ги харчат за друго.

Моята принципна позиция е, обаче, че стачки в ключови сектори като образование, здравеопазване, енергетика и транспорт, не трябва да бъдат позволявани под никаква форма. Вредата, която те нанасят на икономиката, е далеч по-голяма от пропуснатите ползи по време на стачката. Уви, дори тях никой не си прави труда да пресметне. Предполагам, че учителите ще се огънат и задоволят с трохи и обещания, а решението на проблема ще оставим за друг път, ама от онзи "друг път".