Милано

Някъде бях казал, че дълги постинги се четат, само когато са за секс и пътувания. Иначе Милано не е особено вълнуващ град - забележителностите се ограничават до Дуомо, замъкът Сфорцеско, старата базилика Сан Лоренцо, Сан Сиро (ако обичаш футбола), Тайната вечеря на Леонардо (ако обичаш опашките) и Торе Веласка (ако можеш да оцениш брутализма). Но доколкото този блог е заченат на път, му дължа пътепис.

Църквата Сан Лоренцо е построена в края на 4. век, по времето на император Теодосий, който утвърждава християнството като официална религия в империята и последният владетел преди разпадането й на Източна и Западна. Дорийските колони пред нея са останки от по-стар римски храм, а репликата на статуя е поставена през 30-те години на миналия век, когато тематиката е била на мода.

Същото място вечер, обикновено е доста оживено.

Може да не е Венеция, но си има канали, по проект на Леонардо да Винчи при това.

В Италия тия дни има някакви избори, та пред Дуомо попаднахме на митинг на местните комунисти. Вяха знамена със сърп и чук, пяха песни за пармиджано. Може и за партиджано да е било, ама надали. Полицията не ги би, даже една кука спокойно си пушеше пура.

Дуомо е класическа готическа катедрала, от онези строени по 5 века - макар и абсолютно идентичен навсякъде, мраморният под зад олтара, поставен преди 600 години видимо е по-изтъркан от този, положен към края на стрежа. Вътрешността е доста по-свежа от всички готически строежи, може би заради широчината и липсата на прегради, освен висящите между колоните платна с картини.

Опа, май нарушихме тайната на изповедта. Впрочем, има надпис, че в кабикната обслужват грешници вярващи на италиански, английски и китайски.

Излагането на мумии не било християнско? Тази е на Карло Боромео и е доста страшничка гледка.

Кастело Сфорцеско е внушителна крепост, около която се намира най-популярния парк в града Семпионе. Издигната от средновековния владетел на Милано Франческо Сфорца и подсилена от испанците след това, а в двора има статуя на чешкия национален светец Ян Непомук, поставен от австрийските войски, използвали крепостта за гарнизон през 18. век.

Италианците са си същите - шумни, леко комични в стремежа си да изглеждат важни, но симпатични.

Рускиня се снима на пода в центъра на протомола Галерия Виторио Емануеле II. Понякога се чувствам като Авраам.

Един от непонятните ми милански навици е уж спестовното аперитиво - кръчмите вечер опват бюфети с паста, мезенца и салатки и обявяват епи ауар - срещу цена на напитка (бира, коктейл, чаша вино, вода) от 10 евро получаваш пластмасова чинийка, пластмасова виличка и правото да ядеш на корем. Само че, нали, и втората напитка е 10 евро, при което стигаш до цената, която би платил в приличен ресторант с обслужване, готвена храна и място на маса. Ама това си остава проблем на миланезите.

Веласка май може да бъде представена само в черно-бяло.

В събота Милан стана шампион на Италия за 18. път (с 0:0 като гост на Рома, класика), а тифозите му отпразнуваха скудетото с почти успешен опит да подпалят площада пред Дуомо. Абсолютна лудница в черно и червено, жалко, че точно тази вечер бяхме без фотоапарат, сори.

Сещаш се, че на другия ден интеристите бяха силно посърнали. Но на Джузепе Меаца е доста приятно и стадионът е по-приветлив от бетонното чудовище, както изглежда отвън. Краси, която геройски изтрая бахъра на Крейвън Котидж и Местая, най-после гледа мач в нормално време. Интер би Фиорентина с 3:1, а агитката на гостите поздрави синьо-черните за второто място. Впрочем, хората с адресна регистрация в Тоскана можеха да влизат само в сектора за гости, а тези без лични карти никъде не можеха да влизат.

Ибрахимович, пецо ди мерда!

Без дата

Започва да ми писва от важни дати. Изпадам в безвремие. Не ми харесва.

Винаги съм знаел, че е така, но едва сега го отчитам. Ръцете ти са много важни. Тънки, красиви пръсти, бледи, съвсем леко по-червени около фалангите, с идеални, не дълги нокти - лъскави, с прозиращо розово. Така че когато сложиш ръката си върху масата и се загледаш в мен, да насоча очи първо към тях. С нежна, стегната кожа - ще я усетя дори когато сложиш дланта си на тила ми и ме притиснеш към себе си. Най-вече тогава.

В сценарните екипи на сериалите има хора, чиято работа е да следят за това, дали действията на героите отговарят на зададените им профили, истории, качества. Ръцете щяха да са някъде горе в профила на моя герой, почти незабележимо, почти натрапчиво.

Бебетата се разсмиват, когато бъдат изненадани, не когато им е весело. Старите кинаджии знаят, че хората плачат най-много, когато са щастливи. Второто е лъжа.

Като руски филм на живо - от онези, които свършват в Сибир и всички плачат. Не защото са щастливи. Може би виновен е студеният сибирски вятър. Може би не, не знам, не съм бил там. И не искам.

Този блог няма категория "Лични". Нищо тук не е лично.

Хералдика по френски

Френска хералдика е проект на Жул Жулиен за третото издание на Бяла нощ в Метц миналата година - 150 плаката с гербове в синьо, бяло и червено, с комбинации от символи на френски райони и градове и държави от целия свят. Радва.

Ти си роза, ти си крем...

Това са парфюмиращи бонбони Део от Алпи. За неизбежния уатдафък момент е приготвено въздълго обяснение от задната страна на опаковката. Цитирам свободно: продуктът е създаден с цел удовлетворяване на нарастващото търсене и взискателност на потребителите към твърдите бонбони и допълнителните ефекти, присъщи на нутрикозметиката. Део са разработени на основата на няколко посочени изследвания на японските учéни Асаку Акияма и Кенджи Ито. Та, според тях, оралното приемане на розово масло води до отделяне на неговите компоненти, най-вече гераниол, от кожата и тя започва да ухае. Сега муам бързо една карамелка и ако ти замирише на рози, да знаеш, че е от мен...

П. С. Да, това е автентична снимка на фона на паркета в спалнята ми!

По цвят 2

Хигиената в кухнята е на първо място, малко над качеството на храната, която ще излезе от там. Затова всички инструменти трябва да са чисти и да се спазват основни правила за работа. Цветовото кодиране на дъските за рязане и ножовете е само малък детайл в цялата картинка, но пък по-любопитен от останалите. Целта е да се избегне пренасянето на вредни бактерии от един вид продукт върху друг. Например, абсурдно е да се реже изпечено месо на дъска, на която до преди малко е стояло сурово. Практиката е задължителна за професионални кухни и не повече от пожелателна за домашното готвене (все пак е малко вероятно вкъщи едновременно да обработваш готов стек, сурова лангуста и камембер, а и дървените дъски са някак по-естетични).

Макар да се срещат различни вариации на използваните цветове, най-често става дума за следния вариант, който е и най-интуитивен. Синята дъска е предназначена за обработка на сурова риба и морски дарове, жълтата - за сурово птиче месо, а зелената - за зеленчуци и плодове. Суровото червеното месо - телешко, свинско, агнешко - се реже върху червената дъска, бялата е за млечни продукти, т. е. различни видове сирена, както и за хляб, а за готовите меса е кафеникавата дъска. Мисля, че не е трудно да се открие логиката в зададените цветове.

Гледай, получи се прекалено сериозен постинг. Кажи нещо смешно в коментарите, моле те.