Разградски

Имах намерение темата на този постинг да е Градски вестник, който започва да излиза днес. Изданието на Икономедиа със 100-хиляден тираж е вторият безплатен ежедневник в столицата и с амбицията да бъде първият сериозен вестник, посветен изключително на проблемите на града, в който живея.

Сутрешният ми маршрут включва няколко места със сериозен пешеходен трафик, на които, обаче, не успях да открия нито един раздавач на Градски. Да се разпространява вестника в метрото като гаранция за "качеството на аудиторията", звучи малко смешно в град като София, където е гаранция единствено за това, че ще достигне до живущите в Люлин.

Вместо това се оказах с 19', от чиято първа страница грееше следният виц:

Попитали Радио Ереван:
- Правилно ли е названието на Градски вестник?
То отговорило:
- Не, вярното име е Разградски вестник.

Тъпо.

Ако населението на света беше 100

Ако светът беше село с население от 100 човека 30 щяха да имат винаги достатъчно храна, 50 щяха да имат трудности с набавянето на храна, 20 щяха да гладуват, 1 щеше да умира от глад, а 15 щяха да са със свръхтегло.

Томас Нг (готино име, а) е автор на тази и други забавни визуализации на популярната редукция на световните статистики, сред които разпределението на парите, сексуалната ориентация, достъпът до компютри, електричество, чист въздух и вода, цвета на кожата, образованието, националността.

Блого

От няколко дни блогът си има ново лого (аватар, фавикона и подобни). Източноазиатските референции не са търсени, но са добре дошли. Минимализмът настрана, в него се очаква да откриеш трите буквичики от името и... всъщност, това е. В случай, че откриеш нещо друго, обади се - ще делим по братски ;-)

Аз, Буки

Ако си следил блога внимателно, най-вероятно си спомняш представените шрифтове от футболни емблеми, черепи, пениси, сърца, дърводелски метър, облаци, коса... На ред са буквичките от прилежно пакетирана кайма, електропроводи, трева, Обама (не пасва много на темата, но нали е актуален), обувки с висок ток, карти за игра и какво ли още не. Всъщност, материал за цяла книга.

10 прости правила при пътуване с градски транспорт

Софийският градски транспорт е нередовен, мръсен, бавен, претъпкан и некомфортен. Въпреки това си остава единственият едновременно социално отговорен и сигурен начин за придвижване в града. (Ако Ахмед Емин си беше купил велосипед и поел с него към центъра надали някой щеше да се усъмни в желанието му сам да отнеме живота си.) За да ни е малко по-малко неприятно пътуването със столичните автобуси, трамваи и тролейбуси би било хубаво спазваме няколко елементарни правила.

1. При качване застани леко встрани от вратата, а не директно срещу нея, така че да дадеш път на слизащите

2. Понякога наистина няма място. Назидателното подвикване от вратата, докато се катериш по гърба на последния качил се, няма да промени законите на физиката.

3. Ако желаеш да закупиш билет от водача, най-добре се качи от първата врата. Нали си се качил, за да се возиш, а не да мяташ крачоли напред-назад!

4. При сядане на двойна седалка насочи се, ако обичаш, към мястото от страната на прозореца за да не пречиш на другите, желаещи да седнат след твоя милост.

В случай, че си навършил 80 години или здравословен проблем не ти позволява да стоиш прав в пълно превозно средство, помоли учтиво седящия най-близо до теб да ти отстъпи място. Мръсните погледи и сърдито мърморене не помагат.

5. Люпенето на семки, джвакането с дъвка, слушането на музика високо и шумното кашляне са дълбоко интимни занимания и, повярвай ми, спътниците ти не държат да присъстват на тях.

6. Ако си с пълна раница на гръб в пълно превозно средство, я премести отпред или я постави на пода до теб.

Ако пък носиш дамска или подобна чанта в никакъв, ама никакъв случай не я спускай ниско, така че да се люшка свободно. Може да ти се струва невероятно, но хората около теб ще се радват да приключат пътуването без синини и прорезни рани на краката.

7. Застани с лице към прозорците, а не към посоката на движение. Така си по-стабилен и ще избегнеш настъпването или строполяването върху ближния при по-резки маневри.

8. Къпи се. Поне веднъж седмично.

9. Не се облягай на вертикалните тръби. Някои пътници имат навика да се държат за тях, представи си!

10. При слизане не се скупчвай на вратата. Всички ще се доредят, проверено е.

Мерси за вниманието и чао!

_

Всъщност, чакай малко. Попадал ли си на новичкия син трамвай с модерен дизайн и нисък под, движещ се по несъществуващата линия 5К между Бъкстон и Журналист? Вътре няма перфоратори, но навсякъде има обяснения на хърватски, как работи SMS таксуването в Загреб, откъдето е и зает, а на електронни табла вървят техническите характеристики на модела - хидравлично окачване, асинхронни двигатели, 32 метра дължина и т. н.

Смели Кет

За разлика от Кока-Кола, стратегията на Пепси е била винаги марката да се преоткрива и обновява, понякога рязко, за да изглежда модерна, активна, млада. Идеята, визията да придобие по-минималистичен вид и концентрира фокуса върху бранда, със сигурност е била все още добра, когато е излязла от конферентната зала със син мокет, 10-метрова маса от канадски сив клен, столове с кафява кожена тапицерия и изглед към великолепния парк около централата на компанията в Пърчиз, Ню Йорк. Или поне най-малкото в крак с актуалните тенденции, особено в британския ритейл дизайн, които могат лесно да бъдат забелязани и с невъоръжено око в блогове като Дайлайн, Попсоп или Пекиджинг Уърлд (които пък често преписват един от друг). Това, което се е случило с нея след това, обаче силно наподобява пътя на шепата фураж, сдъвкан от 3-годишната крава Елза, порода Червен Холщайн, понастоящем пребиваваща кротко във фермата на Ханс Дрост в Окхолм, Северна Фризия към стомаха й, после обратно в устата, после пак в стомаха и така няколко пъти докато накрая се превърне в миризлива купчинка на пода точно 40 сантиметра зад нея.

Новината, че Пепси сменя легендарното си лого в мащабна ребрандинг кампания за над 1 милиард долара, включваща още марките Маунтън Дю, Тропикана и Геторейд (на които няма да се спирам отделно, но положението е сходно), със смайли, беше най-дискутираната през последните десетина дни в маркетинг и дизайн средите. До последно таях надежда, че ще се окаже кофти шега и сдържах коментара си, но не би. Разбира се, както и в случая с куриозното лого на летните олимпийски игри в Лондон, се намериха специалисти, които, по-скоро с цел да изглеждат интересни, защиха новия дизайн, но като цяло отзивите бяха и продължават да бъдат крайно негативни.

А по-конкретно? Хрумването за крива усмивка, която се разширява от сдържано подхилкване в диетичния вариант на напитката, през класическия, до зловещо озъбване върху опаковката на Пепси Макс, би могла да се припише еднозначно на самия батманов Жокер, но не виждам никакъв маркетингов ефект от упражнението. Надписът пък щеше да е просто слаб, ако не беше (автентичната) вълничка на е-то, която вече успява да го превърне в напълно идиотски.

Най-лесното, което Пепси можеше да направи е да се поучи от големия си конкурент. Иска ми се да кажа и нещо хубаво, но не се сещам, освен ако, престави си, се окаже, че вкусът е единственото, което има значение.

Сезонно търсене

... и предлагане.

(cъбота, магазин Пикадили)