Жени, почивка, забавления

Според Гугъл, Алекса и Отворената директория (която ще да е и първоизточника) темите на блога ми са "жени, почивка, дизайн и забавление". Нямам нищо против жените и забавленията, напротив, но не са сред нещата, за които пиша тук.

Лозенец

Въпреки изникващите хотели и блокчета около плажовете, Лозенец си остава сравнително спокойно място. Това лято отидохме там с надеждата за почивка в тишина и липса на чалга. Чалга наистина почти нямаше, с две изключения: лидерите на националния отбор по люпене на семки, които тренираха усърдно по плажовете, и рождения ден на някаква мутра, които озвучаваше цялото, ама цялото село една нощ.

Макар да не липсват места за хапване, двата ресторанта със сносно обслужване и храна си остават Сезони и Старата къща, но за там, уви се налага да резервираш маса от предния ден. Барът е By the way, дискотеката - Алкохол. Има 3 плажа - на север е основния и най-голям пясъчен, централно разположено е малко, каменисто и тихо заливче, а на юг от него е Тарфа - също малък, но с пясък и чадъри.

Ропотамо

Опитът ни да посетим Беглик таш се провали безславно. Отколнихме се от главния път, следвайки табелка, обещаваща ни да стигнем тракийското светилище след 4 км, но след 20-ина минути по занемарен полу-черен път не открихме и следа от никаква цивилизация, пък било тя и мегалитна.

2 анкети и още нещо

Едва ли и един от 38-те, гласували в анкетката, която ви забавлява от горното дясно ъгълче на блога в продължение на 2 седмици, може да даде разумни доводи за това да предпочете френската марка дрехи Celio пред хаус клуба Cielo. Двете нямат нищо общо освен поразително близките си имена и звездичкоподобните графични елементи в логата си, но и това е достатъчно за анкета. Все пак Celio печели с 2 пъти повече гласове!

Продължаваме със Световното по ръгби, което започва на 7. септември с Франция - Аржентина на Стад дьо Франс. И за да не стават грешки - гласуваш като цъкнеш върху иконката с емблемата на един от 6-те фаворита. Ако ти се залага, можеш да се пробваш в Ладброукс, откъдето са и коефициентите. Малка подсказка - Нова Зеландия е топ фаворит.

Другото нещо е Twitter акаунта ми и прилежащия бадж, който може би (не) си забелязал в сайдбара. Функциите донякъде се припокриват с Разни и Бележки, но със следните важни разлики: съобщенията в Twitter са ограничени до 140 знака, а и третирането на url е доста особено; за сметка на това можеш да публикуваш в реално време, както през сайта, така и чрез GTalk или SMS.

Хм, нещо се прецака показването на последни коментари - ей така, без причина. Фийдът си изглежда ОК, но тярбваше да мина през FeedSweep за нов скрипт.

Мода за интелектуалци

Аха, ясно. Ето защо мутрите носят възтеснички дрехи.

Портокали, лимони, вишни

Този постинг ще буде заклеймен от обикновения балкански мачо*, но не ми пука. Темата е ликьорите - сладникавите напитки, които обикновено се оказват на масата в напръстници или обезоличени в безбройни коктейли, но неизменно пред жена. И по-конкретно 3 - коантро, мараскино и лимончело. Да, разните айриш криймове, билкови дигестиви и колади също заслужават внимание, но тези си пасват идеално в един постинг.

Коантро, колкото и да се дърпаш, със сигурност си пил - най-вероятно като съставка в коктейл. Но си струва и да опиташ самостоятелно - за разлика от останалите трипъл сек ликьори той е 40-градусов и чудесен дигестив.

Фабриката в Анже е основана през 1949 г. от сладкаря Адолф Коантро, първата бутилка от портокаловата напитка произведена 26 г. по-късно, когато управлението е в ръцете на племенника му Едуард, а в наши дни се продават по 13 милиона бутилки годишно. Рецептата, разбира се, се води семейна тайна, но е известно достатъчно - процесът включва мацерация в алкохол на смес от корите на над 40 вида сладки и горчиви портокали от целия свят преди дестилацията в медни казани.

Мараскино е традиционен италиански ликьор. Това, обаче, е твърде къса версия на историята му достойна за цял минисериал**. Произлиза от района на Зара - днешен Задар в Хърватска, който, като повечето градове по далматинския адриатически бряг, чак до Втората световна е бил населен предимно от италианци. Още през 16. век монасите от местния моникинаски манастир произвеждат ликьор под името "росол". По-късно се появяват и първите частни дестилерии - Рота, Мола и Калченгио, чиято продукция става популярна из цяла Европа. Тайната е в специалния сорт вишни мараска, характерни за Далмация, придаващи лек бадемов вкус на ликьора. Мараскиното отлежава в дървени бъчви, но е бистро на цвят, а дизайнът на бутилката е уникален.

Една от най-известните фабрики, произвеждащи Мараскино е основана през 1821 г. от Джироламо Луксардо, консул на Сардиния в Зара, и жена му Мария, чиято рецепта за вишнев ликьор се оказала доста успешна. През 1943-44 г. фабриката е почти напълно разрушена при бомбардировките, а двама от братята Луксардо - Пиеро и Николо загиват, оцелява единствено Джорджо, който е принуден да напусне страната. Той обаче основава наново фирмата в Падуа и възобновява производството на Мараскино. Но това не е всичко - ликьорът продължава да се произвежда по класическа рецепта и в Задар от Мараска. Не съм опитвал двата конкуриращи се продукта, затова и не мога да дам мнение, кой е по-добър.

Лимончелото няма чак толкова драматична история, нито засекретена рецепта. Напротив, това е простичък лимонов ликьор, доста разпространен в южна Италия, където си правят и домашно. Това не му пречи да си има доста известни фенове, като Дани ДеВито, който през 2006 г. се появява пиян в тв шоуто Да Вю, след като предната вечер заедно с Джордж Клууни пийвали лимончело. ДеВито дори даде името си на луксозен ликьор наскоро.

* Мъж с коремче, по-голямо от моето.

** Минисериал е сериал от 2 до 4 серии, разказващи една цялостна история, а не сериал с късички серии. Дълго е за обясняване, може би някой друг път.

Ерик

Ерик не е шрифт, а името на един от най-добрите съвременни немски типографи. Темата на този постинг не е 1, а цели 7 шрифта, като общото между тях е, че са създадени по поръчка и се използват от немски институции. Разликата е в Ерик Шпикерман.

Самият той е част от екипа, разработил система от 5 чисто нови корпоративни шрифта за Дойче Бан: ДБ Санс и ДБ Хедлайн санс, замислени като дефолтни шрифтове за разписания и надписи, серифните ДБ Сериф и ДБ Нюз, както и ДБ Офис, очевидно за документация. Наскоро те попаднаха сред най-добрите шрифтове за 2006 г. според Typographica, но и без подобно признание качеството си личи. Уви, ДБ шрифтовете не се разпространяват и могат да бъдат ползвани само от Дойче Бан.

Освен типограф, Ерик е блогър и горд собственик на НСУ Ро 80. Като такъв той няма начин да не се възмути от "шрифта" на автомобилни регистрационни табели в Германия, загрозяващ елегантния му олдтаймър. ФЕ Мителшрифт е разработен от Карлгеорг Хьофер и замества добрия стар ДИН 1451 в края на 90-те с идеята да направи фалшификациите по-трудни (ФЕ е съкращение от fälschungserschwerend). За целта всеки символ - буква или цифра - е с уникално начертание, така че 3 да не се превръща в 8, F в E или C в О с минимални корекции от страна на измамниците. Уви, точно поради това ФЕ Мителшрифт придобива уродлив вид и губи характеристиката, която превръща група символи в шрифт - сходните начертания.

За моя изненада установих, че все пак ФЕ Мителшрифт се предлага свободно от Фонтшоп, но Кар-го 2 и Зауеркрауто са добри алтернативи. В случай, че искаш да загрозиш нещо.

М | Ж

Това са знаците на външната тоалетна в зоопарка на Хайдерабад:

Публикувам ги като отговор на този особено занимателен пост.