Три века преди Христа

"Археологически музей за старини и изкуства при читалище Светулка. Отворен в сряда и събота. За групи и гости през всяко време".

Така гласеше надписът над вратата на таванската стая, която бай Марин, старият разсилен, който същевременно изпълняваше и секретарска, и библиотекарска длъжност при читалището, отвори на пъстрата група столични архитекти, художници, няколко дами и един асистент по история от университета.

Посрещал и изпращал с години палави ученици, екскурзианти от села и градове, изучил от уредника на музея, учител в прогимназията, когото често заместваше, тайните на дълбоката древност, бай Марин застана пред отворената врата и изкомандва по войнишки:

— Изтрийте си краката! С ръка нищо да не се пипа! Гледай само и не пипай!

Групата се подчини на строгите, но справедливи наредби, изтърка си обущата в парчето вълнена черга, заковано пред входа на този малък Лувър, и плахо занавлиза в полуосветенето и ниско помещение.

— Свали си шапката! – изкомандва пак брадясалият и по ушите жрец на заплесналия се в някаква стара икона художник. – Свето място е тука, не е туй-онуй! Уважение трябва!

Гостите шепнешком и на пръсти се пръснаха по един, по двама край разкривените и разсъхнали шкафове и започнаха да разглеждат музея.

— Подред, подред! – чу се пак глас. – Какво ще разберете тъй, пръснати? Елате тук при мене! До първия шкаф! Аз ще ви разправям, а вий ще слушате само и ще гледате.
— Ами ний сами, таквоз... – обади се някой.
— Никакво сами! Аз за какво съм тука? Ред трябва да има. Ред и последователност!

Групата се подчини отново. Бай Марин оправи яката на палтото, подсмъркна и започна:

— Това голямото, дето го виждате, е керемида. Осемдесет и три сантиметра е дълга и четиридесет и два широка в средата. Намерена е, когато поправяха градската баня. Голямо нещо е. И Софийският музей няма такава. Да падне от някой покрив, счупва на човек главата като туй-онуй. Стара работа е, римска. Три века преди Христа. Другото до нея е гърне с две дръжки. Не е за фасул, защото долу дъното му е тясно и ще се качурка. За цветя е било. Озготи, везготи и туй-онуй са ги употребявали. Все от това време е. Другите неща в шкафа са парчетии. Стари са, но не са важни. По-нататък: в този шкаф са гривни, пръстени, пафти, обици и туй-онуй. Женски украшения. Този пръстен там с червения камък аз го подарих. Намерих го, когато обръщахме за лозе нивата на Тънкия път. Старо нещо. Фараонско. Пак третия век преди Христа. По-нататък ще видите агне с три крака. Спиртосано е. На Христа Шиника от овцата е. Той умря навръх Водици от синята пъпка. Баба Фота го цери, ама не познала. Мислила, че е просто нещо, и я мацнала с гладна плюнка и бяла пепел само, а то излязло друго. И овцата умря. Само агнето е запазено за възпоминание. Антика. Стара работа.
— И то ли е от третия век преди Христа? – обажда се асистентът по история.
— Не е, ама е старо. Аз бях момче тогава и продавах мекици и туй-онуй на Тачовата фурна. Отколе беше. Вий сте били деца. До агнето свитото в шише е дете с две глави. Подари го доктор Влаев. В болницата се родило, ама не каза коя му е майката. Игра на природата, значи. Отгоре на него, над полицата, онова бялото пък е гняздо. Птиче гняздо. Дълбоко е като чорап, меко на пипане. По нас ги няма такива. И птичета такива няма. Те мязат на папуняци, ама са по-дребни. Живеят в топлите страни, към хаджилък, ама и там били на свършване, казват, защото ги ядели арапите. И птичетата ядели, туй-онуй, и гнездата им ядели. Отсам в ъгъла са иконите. Най-важната е св. Харалампий, защото надвивал на чумата, ама турците му извадили очите. Голямата пък, гдето я виждате, е гръцка магария, подигравка! На коня е св. Димитър Солунски, а долу, дето лежи убит в краката му, е цар Калоян. От старата черква я взехме. Мръсотия. Светотатство, туй-онуй! Наш светия убил наш цар, гърците го изписали, а ние му се молим и го целуваме като диванета сто години наред. По-нататък са ножове, пищови, ключове, куфари, ножици и туй-онуй. Стари оръжия. Три века преди Христа. Там пък в шишенцето е просо. Първото просо от нивата на читалището, дето я подари общината. Едро нещо. За спомен, туй-онуй, когато пръв път я посели.
— Пет века преди Христа – обажда се отстрани художникът, който пък се е навел да чете надписа на една картина.

Бай Марин извива глава сърдито, отправя се към него, хваща го за палтото изотзад, издърпва го настрани и дума строго и поучително:

— Тъй картини, момче, не се гледат! Отдалече трябва! Чак оттук, от средата! Въздушност трябва да има! Горе на стената – продължава неуморно старият чичероне – е картината Взятие Плевна и сдача Осман паши. Ранен е, кератията, затова го крепят двама низами отстрани. И пожълтял е като пъпеш. Не е шега работа! Вижте как го гледа генерал Скобелев, сякаш с очи ще го изпие. Герой! Маладец, туй-онуй! До нея е Райна княгиня българска. Разправят, че е от Панагюрище, ама не е вярно. По майчина линия е от нашия град. От долната махала, от Келикучковия род. Оттатък пък е цар Иван Шишман. Тук му е само образът, а гробът му е на два часа път от града. В една могила е до Гуглевци. Казва се и сега Шишманец. Той има и други гробове на разни места, ама те не са верни... Сега в малкия шкаф ще видите пък стари пари. Има и от цар Соломона, от цар Дария, от цар Троян с козите уши и други, туй-онуй. Тази е много скъпа пара, медальон. Намери я Ганьо Кючукът на Пъдарската могила в лозята. Старо нещо е. От цар Септемврий е. Септемврий Север го викат. Три века преди Христа. Онези пък, корубестите, са костадинки, имаме и златни, ама ги крием, защото туй-онуй.
— А тия сребърните? – пита някой...

Бай Марин си поправя яката и пак:

— Тия са най-важните. Тези дребни парички едно време изядоха главата на Исуса. Това са сребърниците, с които Юда го предаде на фарисеите. Трийсет парчета е получил, хайдутинът му с хайдутин! Нашите тук са седем. Същински са. От римския цар Октавиана. Октавиана Август Първий.

И като изгледа групата надменно, изкашля се и пак добави твърдо и с увереност:

— И те са три века преди Христа.

Чудомир уж смешни истории разказва, пък на човек му се плаче, като ги чете днес...

Преди еврото: Финландска марка

След Белгия, Германия и Испания се насочваме към Финландия - защото наближава Коледа, а финландската марка логично е единствената валута, на която е изобразен съвсем истинския Дядо Коледа!

Финландската марка се ражда през 1860 г., когато заменя руската рубла (Финландия обаче се сдобива с независимост от Русия чак след Първата световна война и в известен смисъл благодарение на Октомврийската революция). При избора на име марка преборва предложения като сатайко (стотачка), омена (ябълка) и суомо (от Суоми, както местните наричат страната си). Последната емисия финландски марки е от 1986 г., а дизайнът й е на Ерик Бруун, който 15-ина години по-късно участва и в конкурса за дизайн на еврото, но, както знаем, победителят е друг.

Върху банкнотата от 10 марки е изобразен лекоатлетът Пааво Нурми (1897 - 1973), което е първият случай на случай на спортист в разгледаните досега серии. Нурми е най-добрият бегач на средини и дълги разстояния в света през 20-те години, печелейки 9 златни и 3 сребърни медала на Олимпиадите в Антверпен, Париж и Амстердам, а през 1952 запалва огъня при откриването на игрите в Хелзинки. Пааво е известен със своята мълчаливост, което сигурно е нормално за бегач на дълги разстояния, затова и аз спирам да пиша за него сега.

Банкнотата от 20 марки се появява по-късно от останалите - през 1993 г. и на нея е изобразен писателят Вайно Лина (1920 – 1992, едвам са го изчакали човека да умре). Лина е най-известен с книгата си Незнайният воин - филмът по нея се намира по българските торенти, което поне за мен е ей такава изненада. Любопитна подробност е, че Финландската банка използва снимката върху банкнотата без да е получила разрешение от собственика на правата й и по-късно изплаща обезщетение в размер на 100 хиляди марки (около 17 хиляди евро).

Алвар Аалто (1898 - 1976) е върху банкнотата от 50 марки. Алвар е архитект модернист, даже понякога го наричат "баща на модернизма". Проектирал е зала Финландия (която е на обратната страна на банкнотата), общежитието на МИТ Бейкър Хаус, кметството на Сяюнятсало, създал е и много интересни дизайни на столове и лампи. Тази година 3 университета в Хелзинки се обединиха и приеха името Аалто Университет.

На 100-те марки е изобразен Жан Сибелиус (1865 - 1957), роден като Йохан, на теб най-вероятно ти е известен като Ян, но самият той предпочитал да се нарича по френски. В основата на творчеството му са 7 симфонии, последната от тях завършена през 1924 г., след което вдъхновението му очевидно рязко е секнало не е написал почти нищо значимо до края на живота си.

След стотачката отиваме директно на банкнотата от 500 марки, защото с номинал от 200 липсва, така както в първоначалната емисия е липсвала и тази от 20. По образование Елиас Льонрот (1802 - 1884) е лекар, но остава в историята като съставител на сборника с легенди Калевала, нещо като фински национален епос. Въобще, важен човек, нещо като финландския Братя Грим.

Върху банкнотата от 1000 марки е изобразен самият Дядо Коледа... добре де, послъгах малко в началото - няма марка с Дядо Коледа. Това е Андерс Кидениус (1729 - 1803), свещеник и държавник, един от най-значимите представители на северното Просвещение. Сред идеите които Кидениус отстоявал, в това число и като члена на парламента (по стечение на обстоятелствата - шведския, доколкото по негово време Финландия е част от Швеция), са свободната търговия, свободата на информацията и равните права. В книгата 100-те най-важни шведи в историята Андерс Кидениус е класиран на 17. място, а в предаването Великите финландци на финландската телевизия заема едва 40.

Предвидена е и банкнота от 5000 марки, която обаче така и не влиза в обращение. На нея трябва да е изобразен Микаел Агрикола (1510 – 1557), свещеник и лингвист, една от движещите сили на протестантската Реформация в Швеция и Финландия, превел много църковни книги на фински и систематизирал самия език.

Тук може да видиш всички банкноти от всички емисии финландски марки.

От 1. януари 2002 г. официално платежно средство във Финландия е еврото, като 1 се разменя за 5.94573 марки.

И понеже все пак идва Коледа, ще ти дам възможност да избереш, с която точно валута да продължи поредицата в новата година. Припомням, остават австрийския шилинг, холандския гулден, френския франк, ирландския паунд, италианската лира, португалското ескудо, гръцката драхма, както и по-новичките словенски толар, малтийска лира, кипърски паунд и словашка крона. Хайде, избирай!

Разни 84

Тези Разни може би няма да променят фундаментално живота ти, но може да им хвърлиш едно око.

На една не чак толкова щастлива планета българите са просто нещастни.

И още няколко кратички за отскок: сърдити птички, минималистични супергерои, калиграфити, 50-те най-велики филма в цитати, бира от Голан, архив на тема ЦСКА, ресторантски лога.

Забележителна визуализация на връзките между 500 милиона потребители на Фейсбук върху картата на света.

От 2012 г. Варшавското метро ще си има екологични влакчета Инспиро от Сименс и БМВ Дизайн, които ще се рециклират на 98%. А метрото на Дубай изглежда като извадено от научно-фантастична удистопия.

Значението на цветовете в брандинга.

За почритателите на онлайн библиотеките - ето и една френска. Приятно четене!

Пепси Макс срещи Кока-Кола Зиро! И победителят е...

Хамон иберико, морсия, чоризо, бутифара... кратък гайд на испанските колбаси.

Гуд и Калърс обединяват сили за 22-страничен гайд за новите неща за виждане, опитване или чуване в Африка.

Разнообразните психични отклонения на Мечо Пух и компания.

Казвал ли съм, колко харесвам безплатните шрифтове на Фонтфабрик? Ето още един - Гота.

А сега се отпусни и разбери кой шрифт си.

Гугъл Мапс се оказват най-добрите карти онлайн. Знаех си.

Порноадвокатът е немски блог за точно това - законовите рамки и аспекти на порнографията и сексуалността като цяло.

Знаеше ли, че от 2 месеца Мианмар (екс-Бирма) си има ново знаме?

Над 12 милиона души, възрастни и деца, по света доказано са жертви на принудителен труд. Виж тук кои продукти и в кои държави са резултат произведени от съвременни роби. И най-малкото се опитай да ги избягваш.

Геометрия от голи тела, току виж най-накрая си научил нещичко.

Чудни плакати и илюстрации от Сузана Бласко.

Балкански еротичен епос от Марина Абрамович.

Красиво графично оформление на вкусовете на Подласието.

Буш, Франция, Мауриньо, Мармайт - или ги мразиш, или ги обичаш.

Миниатюрни скулптори от графит - миниатюрни точно колкото върха на молива.

Футбол в снега - май е красив само на снимка.

Извинявай, ама не сме майка ти. Глезени рекламисти такива...

Имаше и още нещо, но или съм го сънувал, или съм го забравил, така че няма значение.

Фото отговорник

Понеже попитах, трябва и да доложа за резултата - D3100 на Никон. Моделът е стартов, но в сравнение с предшественика си с добавени много функции от по-горния клас апарати, управлението на Никон ми се стори по-интуитивно, а и за цената нямам угризения. Засега само разцъквам различните опции (даже хвърлих един поглед на книжката) и няма да му правя ревю, каквото така или иначе няма как да е с особена тежест. Снимки с него евентуално ще се появят тук по-късно.

Преди еврото: Испанска песета

На 20. ноември 1975 г. умира испанският диктатор Франко, а няколко дни по-късно държавен глава става крал Хуан Карлос I де Бурбон. Щастливите испанци изваждат от избите си всичката онази ракия, сварена при раждането на първородните им синове и пазена за сватбите им, и я изпиват до капка. Затова и сега, ако се опиташ да си поръчаш ракийка в Испания, ще те изгледат със странен неразбиращ поглед. В началото на 80-те започват да се появяват банкнотите от предпоследната исторически емисия испански песети, в която Хуан Карлос е изобразен върху банкнотите от 5000 и 10000.

Песетата възниква през 1869 г., след като Испания се присъединява към Латинския паричен съюз (България е член от 1889 г., а съюзът се разпада през 1927 г.), като 5 песети правят едно песо. Песото по-късно излиза от обращение в Испания, но остава като име на валутите в много от бившите й колонии. До замяната на песетата с еврото валидни са 2 емисии, като първо ще се спра на тази от 80-те, а после и на тази от 1992 г.

Върху банкнотата от 200 песети е изобразен Леополдо Алас - Кларин (1852 - 1901), писател, който не е особено популярен в България - май са издавани само романа му Регентката и разкази.

Галисийската писателка и поетеса Розалия де Кастро (1837 - 1885) е върху банкнотата от 500 песети. Розалия има още по-малко късмет и от Кларин и не е издавана на български. Ще трябва да научиш испански или по-добре направо галисийски за да оцениш поезията й.

В зелено върху лицевата страна на хилядарката е изобразен Бенито Перес Галдос (1843 - 1920), също писател, считан за втори по значимост в испанската литература след Сервантес, сравняван с Толстой, Балзак, Дикенс и, смея да добавя, самия дядо Вазов. Най-значимият му труд е поредицата от 46 исторически новели Национални епизоди. Освен тях е автори и на 31 въздълги романа, от които на български е преведен Фортуната и Хасинта, 23 пиеси и куп разкази. Любопитен момент от биографията му е, когато през 1886 г. е назначен за представител на Гуаяма, Пуерто Рико в парламента, без въобще някога да е стъпвал в колонията - практика, залегнала в основите на парламентаризма в България.

Гледайки леко изтерзания Хуан Рамон Хименес (1881 - 1958) върху 2000-те песети вероятно се досещаш (ако не се досещаш, ще ти препоръчам да се насочиш към четене на блога на Гомбето), че всички личности, почетени върху тази серия, с изключение на краля, го раздават писатели. През 1913 г. Хименес се запознава с бъдещата си съпруга Сенобия Кампруби и й посвещава сборник с леко еротични поеми. Сенобия се нацупва и така осуетява публикуването на по-хард стиховете, които виждат бял свят чак през 2007 г. Най-известната му творба е Платеро и аз (Платеро е малко пухкаво магаренце), издавана и в България. През 1956 г. в рамките на 2 дни Хуан Рамон е удостоен с Нобелова награда за литература и губи жена си, починала от рак. Рей Бредбъри започва 451 градуса по Фаренхайт с цитат на Хименес - "Ако ти дадат разчертана хартия, пиши накриво."

Хуан Карлос е роден в изгнание в Рим през 1938 г., а 10 години по-късно с благословията на Франко се завръща в Испания, където по-късно е обявен за престолонаследник (прескачайки баща си). Хуан Карлос става член на франкистката Мовимиенто Насионал и в последните години преди смъртта на Франко де факто управлява страната. Нито очакванията към него, когато заема трона, нито скоростта, с която се случват реформите, са кой знае колко големи, така че това за ракията в началото може и да е било леко преувеличено. Както и да е, под негово ръководство Испания извървява пътя от диктатура до демокрация и повече няма да те занимавам със съвременната история на страната. През 1987 г. банкнотите от 200 и 500 песети са заменени с монети и се появява купюра от 10 хиляди, което иде да покаже, че или демокрацията е предизвикала инфлация, или че испанците са се замогнали рязко след влизането в ЕС. Впрочем, на тази банкнота компания на татко си прави принц Фелипе. Фелипе пък е женен за доста симпатичната бивша телевизионна водеща Летисия, а кръстник на втората им дъщеря София е Константин-Асен Сакскобурготски.

През 1992 г. Банко де Еспаня пуска в обращение нова серия банкноти, чиито дизайн видимо е изсиромашен от този на новите български левчета, появили се няколко годинки по-късно. Предвид годината, която се пада точно 500, след като генуезецът Христофор Колумб стъпва на остров Испаньола, който понастоящем помещава държавите Хаити и Доминиканска република, и го обявява за испанска земя (с други думи, открива Америка), темата на емисията е испански завоеватели и колонизатори.

Върху лицевата страна на новата банкнота от 1000 песети е Ернан Кортес (1485 - 1547), а на реверса - Франсиско Писаро (1471 или 1476 - 1541). През 1518 г. Кортес акостира с експедиция от 11 кораба, 500 войника, 13 коня и няколко оръдия на полуостров Юкатан. 3 години по-късно той е завладял могъщата империя на ацтеките, подпомогнат първоначално от вярата на местните, че той е самият им върховен бог Кетцалкоатъл. Франсиско Писаро пък завладява за Испания Перу през 1532 г., постигайки го с отряд от едва стотина пехотинци и 60 конника. По това време той е вече близо 60-годишен и има зад гърба си няколко експедиции в Панама и Южна Америка, както и 3 "частни" похода в самото Перу, преди най-накрая да получи държавна поръчка от Карл V. През 1538 г. Писаро влиза в конфликт с доскорошния си съюзник, подпомогнал го в няколко експедиции, Диего де Алмагро и го екзекутира. 3 години по-късно отмъщението го застига, когато поддръжници на Диего, водени от сина му, нахлуват в двореца на Писаро в Лима и го убиват.

И понеже колонизацията на Америките не е само история на безумни кръвопролития, покръствания и грабене на злато, върху банкнотата от 2000 песети е изобразен ботаникът Хосе Селестино Мутис (1732 - 1808). През 1761 г. той пристига в Богота като личен лекар на вицекраля на Нова Гранада и прекарва остатъка от живота си в изследвания на местната флора, като намира време и да опише езиците на местното население и за астрономия.

Върху банкнотата от 5000 песети е самият Христофор Колумб, наричан от испанците Кристобал Колон (1436 или 1456 - 1506). Честно казано, би ми било тъпо да ти разказвам каквото и да е за Колумб, предполагам, че вече знаеш всичко и повече от всичко за него.

Хуан Карлос I e на 10-те бона и от тази серия. Тъй като портретите върху трите банкноти са правени през 5 години, ако бързо скролваш този постинг нагоре-надолу, ще видиш как кралят почти магически остарява и се подмладява, както и как мърда ушите си, честно!

От 1. януари 2002 г. официално платежно средство в Испания е еврото, като 1 се разменя за 166.386 песети.

Бразилейро 4

Зад иначе скучно номерираното заглавие се крие ревюто на сезон 2010 в Серие А на Кампеонато Бразилейро. Преди една година шампион стана Фламенго, а след кошмарен сезон градските съперници от Рио Ботафого и Флуминензе се спасиха от изпадане по чудо в последния кръг. Една година по-късно всичко се обърна.

В първите 2 месеца от първенството, преди да бъде прекъснато за Световното в Южна Африка, доминираха Коринтианс (с грозноват футбол и мощна съдийска подкрепа) и новакът Сеара, който обаче бързо се смъкна в средата на класирането. След уволнението на Дунга от Селесао и отказа на наставника на Флуминензе Мауриси Рамальо да заеме поста, за селекционер беше избран треньорът на Коринтианс Мано Менезес - в контролите досега Менезес дава шанс на млади футболисти от Бразилейро, пренебрегвани от Дунга, така че всичко е точно. А в това време се оказа, че Рамальо (трикратен шампион със Сао Пауло, който миналата година щеше да изведе до първото място и Палмейрас, но се скара с шефовете няколко кръга преди края и напусна, а Вердао се срина до 5. място) е успял да превърне Флу от слабак в силен и добре балансиран отбор с шансове за титлата. Към лидерите на отбора Фред и Дарио Конка бяха прибавени опитни играчи като "португалеца" Деко и Белети (и двамата минали през Барса и Челси), Емерсон, който миналата година игра в шампиона Фламенго, завърна се и ветеранът Вашингтон (представи си Любо Пенев от добрите му години, само че по-едър).

Флуминензе се намести на първото място още след 11. кръг и се задържа там до края с изключение на няколко кръга. А именно, когато след уникална серия победи през септември и октомври Крузейро го застигна и измести за кратко от първото място след победа в директния двубой. След назначаването на Тите за треньор в борбата за титлата се върна и Коринтианс. 4 кръга преди края Коринтианс победи Крузейро след измислена дузпа в последната минута и поведе в класирането. Но програмата на Флуминензе на практика предопредели, кой ще е шампион - в последните 3 мача трикольорите срещнаха Сао Пауло и Палмейрас, които вече не се бореха за нищо в първенството и, да го кажа така, нямаха нищо против да паднат, за да не стане градския съперник Коринтианс шампион, както и изпадналия Гуарани. Флу спечели и трите мача, макар и не с убедителна игра и им личеше, че са се притеснили мощно, и в крайна сметка триумфира с третата си титла в историята, като последната е от преди цели 26 години. Лисиците от Крузейро взеха среброто, а Коринтианс остана трети. Конка стана футболист на годината, Рамальо логично беше отличен като най-добър треньор, а титлата беше връчена от президента Лула (Дилма ще заеме поста от нова година), който е болен фен на Коринтианс :-)

След като спечели титлата на щата Кариока Ботафого направи силен сезон и в националния шампионат, като до последно следеше отблизо лидерите. Отборът на Жоел Сантана записа само 7 загуби (колкото Флуминензе, като преди последните кръгове бяха само 5), но и цели 17 равенства, което му коства влизане в тройката. Гремио (Порто Алегре) стартира слабо, но след като треньорът Силас беше заменен от Ренато Гаучо отборът започна да бие наред и то убедително - от една страна защитата се стабилизира, от друга Жонас и Андре Лима вкарваха гол след гол. Така в последния кръг двата клуба се изправиха един срещу друг в директен мач за 4. място, което би класирало победителя за Копа Либертадорес (малко повече за това по-долу) - Гремио би с 3:0, а Ботафого падна до 6. място, изпреварен от Атлетико Парананезе.

Интернасионал, който миналата година завърши втори, този път обърна повече внимание на Копа Либертадорес, където стигна до финал срещу мексиканския Чивас (Гуадалахара). Силата на Интер, както и на съгражданите им от Гремио, по принцип са домакинските мачове - стадионът в Порто Алегре е винаги пълен и обстановката е невероятна. Но Интер загърби тази традиция в най-подходящия момент - победа в първия мач в Гуадалахара за да празнува после спокойно спечелването на Копата у дома. В първенството Колорадо трябваше да се задоволи със 7. място.

Преди началото на Кампеонато Бразилейро шампионът на Паулиста Сантос беше сочен за фаворит за титлата. И с основание - играта на младите звезди, наричащи сами себе си "сантастикос", доставяше истинско удоволствие - с Неймар, Робиньо и Пауло Енрике - Гансо в атака, Сантос си позволяваше да допуска леко голове, просто защото знаеше, че ще вкара повече. Сантос спечели Купата на Бразилия, с което си гарантира място в Копа Либертадорес, но няколко фактора го отслабиха фатално - след Световното играещият под наем (и безспорен авторитет сред младите) Робиньо се завърна в Европа, за да премине в Милан, Андре беше продаден в Динамо (Киев), а плеймейкърът Гансо се контузи и пропусна втората половина на сезона. Младият голаджия Неймар се размина с трансфер в Челси, но малко след това се скара с треньора Доривал Жуниор (след поредната пропусната дузпа на Неймар, Доривал реши друг да ги изпълнява, тийнейджъра се нацупи и така) и ръководството предпочете да се раздели с треньора. В крайна сметка Сантос завърши едва осми.

Доривал пък изкара последния месец и половина от шампионата, спасявайки закъсалия Атлетико Минейро. Атлетико запази състава от миналия сезон, в т. ч. голмайстора Диего Тардели и се подсили с Диего Соуза и Обина, и двамата - бивши играчи на Палмейрас, напуснали след различни скандали. Но от самото начало петлите се заковаха на дъното и не можеха да отлепят. Едва след като разкара Вандерлей Люксембурго, Атлетико заигра, както може, и се спаси от изпадане. Към големите (ако не и най-голямото) разочарования на годината може да броим Фламенго. Червено-черните бяха изоставени от суперзвездата си Адриано, който реши отново да се пробва в Европа и в момента търка пейката на Рома, разделиха се и с треньора, който ги направи шампиони, Андраде. Менго смени 4 наставника през сезона, като с предпоследния си тръгна и директорът на клуба - легендата Зико, за да се размине на косъм с изпадането кръг преди края и то само заради резултатите на другите застрашени. Впрочем, именно Фламенго приюти Люксембурго - ако не го разкрият по време на шампионата Паулиста, догодина може и да нямат толкова късмет с изпадането.

Палмейрас, уви, трябва също да причислим към разочарованията. Голяма част от миналогодишният състав, който се бореше за титлата, си тръгна и треньорът Луис Фелипе Сколари започна да гради отбора от нулата. Големият Фил привлече опитни футболисти с опит в чужди първенства - Линкълн (играл в Шалке и Галатасарай, сещаш се), Евертон, Хорхе Валдивия, Маркос Асунсао (на 34, но притежаващ убийствен удар отдалеч, с който няколко мача през сезона), Клебер. Заради ремонтът на Палестра Италия, Вердао трябваше да домакинства на различни стадиони в града - градския Пакаембу, който обаче се води на врага Коринтианс, или Арена Баруери (освободен след преместването на местния Гремио в Президенте Пруденте). Началото беше неуверено, а когато отборът най-накрая постигнеше победа със силна игра, неизменно следваше загуба от някой слабак. Великият вратар Маркос изигра мач номер 500 за клуба и, както си му е реда, запази в него мрежата си чиста, но беше преследван от контузии и през по-голямата част от сезона на вратата беше младият Деола. В крайна сметка Палмейрас се закрепи на 10. място и не помръдна от там. Клубът обаче вървеше добре в Копа Судамерикана и надеждите на феновете и ръководството бяха съсредоточени там. Съперникът в полуфинала Гояс беше победен с 1:0 като гост, домакинският мач започна с ранен гол на Палмейрас... само за да бъде загубен с 1:2.

Гояс е особен случай. Зелените малко изненадващо изпаднаха, губейки шансове за спасение няколко кръга преди края. Въпреки това стигнаха до финала на Копа Судамерикана и вече взеха първия мач срещу аржентинския Индепендиенте с 2:0. Тази нощ е реванша и ако спечели трофея, догодина Гояс ще играе в Серие Б и за Копа Либертадорес (заемайки мястото на четвъртия в първенството Гремио). Освен Гояс изпадат Гремио Пруденте, Гуарани и Витория Баия. Промоция в Серие А спечелиха Коритиба, Фигуейрензе, Баия и Америка Минейро (така догодина в първа дивизия ще има три отбора от Белу Оризонте - Атлетико, Крузейро и Америка).

Ако желаеш да си в час със случващото се във всеки един момент в бразилския футбол, силно ти препоръчвам да ме следиш като Обердан Катани в Туитър и Фейсбук. Други хубави източници за новини и анализи са колонката на Тим Викъри за Би Би Си, Конмеболс, блоговете на Джак Ланг и Джон Котрил, южноамерикански футбол за англичани, блогът за Палмейрас на английски (както и Туитър акаунтите на последните петима), фундаменталните за всеки фен на Палестра Поркопедия и Палестринос, както и блогът със забавни карикатури и колажи на тема бразилски футбол Топка в гърба. Снимките пък са от тук.

Световното на хората

Това е вторият от 3 поредни футболни постинга в блога. И може би този, на който, независимо какво е отношението ти към играта, трябва да отделиш най-много време. Това лято Олимпикус (бразилски производител на спортна екипировка, който се надява да направи големите кинти покрай следващото Световно, което е в Бразилия) кани 32 кинаджии от цял свят да заснемат реакциите на феновете по време на Световното в Южна Африка, а преди няколко седмици и показа официално филмчето.

Видя ли? Страхотия. Любими моменти: група фенове тананикат мелодията на "Олимпия, догодина пак ела", "привърженик на Бразилия" в момент на отчаяние изревава "Айде бе!"

За повече информация за проекта и някакви интерактивни функционалности, може да посетиш официалния сайт на Световното на хората и Фейсбук страницата. Виж и работите на Зиги Егертсон, който е отговорен за цялата прекрасна графична визия. А да, и честито на Русия и Катар, които взеха домакинствата на първенствата през 2018 и 2022 г. (те не са виновни, че ФИФА по същество е шайка алчни старци). Но това са глупости, по-важното е във филма.

Още веднъж отзад

Не съм обръщал много внимание на връзката между типография и футбол, две теми, които самостоятелно са присъствали достатъчно в блога. Големите производители на спортна екипировка обръщат съвсем не малко внимание на шрифтовете, като всяка година разработват по няколко нови.

Някои състезания, като английската Висша лига и френската Лига 1 пък си имат собствени шрифтове, с които задължително се изписват номерата и имената на футболистите. Големи клубни и някои национални отбори пък получават уникален шрифт само за своите екипи.

Юнити е разработен за Адидас от Йомар Аугусто тази пролет за да бъде използван на Световното първенство в Южна Африка (да, знам, че мина време, но защо да не си припомним отново) и продължава да е актуален в настоящия сезон. Разбира се, оригиналният шрифт не е достъпен извън компанията, но има и нелоша безплатна алтернативна версия.

И да не пропуснеш - днес избират наддават за домакинствата на Световните през 2018 и 2022 г.

Как се храниш?

Вкъщи пия кафе, на път за работа си взимам второ и кроасан или сандвич. Работя на място, където няма нормални възможности за обяд, затова пропускам. Не ям и какъвто и да е джънк - разните му солети и чипсове са бъкани с отрови, пък и смятам консумацията им в офис с други хора за неприемлива - възпитание, какво да правиш. Най-много по 1 вафла, но не ме кефи като знам какво има вътре.

Гледаме да вечеряме по-рано - за да е заедно с Ема, пък и ми оставя време от 3-4 часа преди лягане. Готвя всяка вечер, когато не ядем навън, което пък е ограничено от броя на заведенията, в които не се пуши. Обикновено има месо, като се старая съотношението между месото и зеленчуците да е поне 2 към 1 за зеленчуците. Най-често ядем пилешко, но само Дюк - не е идеално, но поне си спестяваме богатството от химически добавки, което се съдържа в другите видове. Честно казано, ако Дюк изчезне от пазара, най-вероятно ще спрем да ядем пилешко месо. Почти сме изключили свинското от семейното меню, за сметка на телешкото. Кофтито на телешкото, което се предлага в България е, че животните не са гледани и хранени, така както трябва да се гледат и хранят за месо. Така се получава, че дори месото на млади животни е доста жилаво. Когато има възможност, готвя агнешко по един мой си чуден начин - мариновам го кратко в кисело мляко, после го овалвам в риган, магданоз и джоджен и го минавам през тигана, после отива върху марокански кус-кус със зеленчуци.

Риба ядем все по-често - най-много ципура или пъстърва в плик на фурна, но и сьомга и морски дарове, предимно скариди. За сьомгата (съвсем за кратичко на тиган, че да е свежа и сочна) си имам специален сметанов сос с много лимон, чесън и горчица. Скаридите с малко чесънче са идеални, лошото е, че почти всички на пазара са от тайландски ферми, където кой знае как ги гледат. Въртя продуктите и кухните - средиземноморска, азиатска, централноевропейска, по-рядко нашенска - всяка вечер, не обичам да ям едно и също. Пикантно стър-фрай месо със зеленчуци чудесно се допълва с малко кокосово мляко. Обикновено не спазвам сезонността на зеленчуците. Предимно пържа, мазнината е изключително зехтин, за сосове използвам и масло (едно време му казваха чисто масло). Хляб вечер ядем рядко, понякога изпичам замразен. Но като цяло полуфабрикатите липсват от кухнята, бланшираните картофи са изключение, но и те са на път да изчезнат. Впрочем, ям много картофи под различна форма. Сирена ям всякакви, с изключение на българско саламурено - няма нищо по-хубаво от бучка пармезан, малко хамон серано, маслини каламата и артишок с чаша червено вино.

Вечер пия по няколко бири или вино, отучих се от твърдия алкохол, газирано безалкохолно пия рядко - ако няма друго. Вода пия рядко, но общо взето поемам достатъчно течности и не мисля, че е недостатък.

За балансирано хранене трябва да ям повече варива и плодове. Варивата, честно казано, не ми липсват, но плодовете са друго - предпочитам ги като сок, но него трябва или да си го направиш, или да го купиш - много ми се ще смутитата да са по-достъпни тук.

Преди еврото: Германска марка

Има една особена категория хора, сигурно си попадал на такива, които още смятат нещата в марки, нищо че те вече не съществуват. По-добре да не попадаш на много такива хора, а ако е така, сериозно бих се притеснил за средите, в които се движиш. Аз лично смятам нещата в бири, много по-приятно е.

Германската марка се ражда в Западна Германия през 1948 г. и заменя райхсмарката, като в процеса суми до 600 райхсмарки се сменят по курс 1 към 1, а над тази сума една нова германска марка струва 10 стари райхсмарки. През 1923 г. райхсмарката (или по-точно рентенмарката) пък е заменила обезценената от хиперинфлацията хартиена марка при курс 1,000,000,000,000 към 1. Не знам точно как се казва това число с нулите. До 2001 г. обаче германската марка остава една от най-стабилните валути и е втората (след американския долар) резервна валута в света, а между 1999 и 2001 г. е официално платежно средство в Черна гора.

Бундесбанк пуска в обращение последната, четвърта емисия германски марки през 1991 г., когато валутата става официално платежно средство и в източната част на страната, т. е. в цяла обединена Германия. Смяната отново става при по-неизгоден курс за по-големи суми, направо не ги разбирам немците. Серията включва банкноти в деноминации от 5, 10, 20, 50, 100, 200, 500 и 1000 марки, т. е. този постинг ще е малко по-дълъг от първия за белгийския франк.

Върху банкнотата от 5 марки е Бетина фон Арним (1785 - 1859), писателка-романтичка, ама не защото е пишела лигаво, а защото е творила в стила романтизъм. Най-известното й произведение е публикуваната й кореспонденция с Гьоте, което на мен ми говори, че не е била чак толкова значим автор - нещо като Иво Сиромахов, ама с кринолин, коса и няколко собствени текста. Съпругът на Бетина Ахим фон Арним също е писател, също романтик, който обаче не е удостоен със собствена банкнота. Двамата са живели разделено - той във фамилното имение, а тя в Берлин, като някак е успяла да му роди 7 деца (не питай за подробности, сигурно е от романтизма). От задната страна на банкнотата е изобразена Бранденбургската врата, което пък ме навежда на мисълта, че Бетина се е уредила с петтях марки само заради връзката си с Берлин.

Ако някога си изучавал точни науки, името на лицето, което гледа така миловидно от банкнотата от 10 марки, е вероятно да предизвика поне кисела физиономия (ако не и изблик на неконтролируемо псуване). Става дума за Карл Фридрих Гаус (1777 – 1855), един от най-значимите математици в историята. Оставил е десетки основопагащи трудове в сферата на математиката и астрономията, а няколко теореми са кръстени на негово име. Машина.

Върху банкнотата от 20 марки е изобразена Анете фон Дросте-Хюлсхоф (1797 – 1848), която по подобие на съвременница си Бети по-горе е поетеса - очевидно популярно занимание за жените с благороднически произход по времето на Просвещението. Впрочем, осемте портрета върху серията са поделени поравно между жени и мъже и е по-добре да замълча точно сега, за да не ме обвиниш в сексизъм или нещо подобно (или не дай си Боже, още по-лошо).

Върху банкнотата от 50 марки очевидно е изобразен бароков композитор архитект и артилерийски инженер. Най-значимият проект на Балтазар Нойман (1687 – 1753) е внушителната резиденция във Вюрцбург. Дворецът е разрушен почти напълно през Втората световна война, но веднага след това е възстановен до предишния си блясък и включен в Световното наследство на ЮНЕСКО. Несебърци, четете ли?

Ето я и композиторката - Клара Шуман (1819 – 1896) върху купюра от 100 марки. Клара е съпруга на поне за мен по-известния Роберт Шуман, когото надживяла с едни 40 години и записала впечатляваща 61-годишна кариера на концертиращ пианист.

През 1997 г. Бундесбанк пуска в обращение банкноти от 50, 100 и 200 марки с подобрена защита, в т. ч. холограмно фолио, двуцветно мастило и други, а банкнотата от 5 марки започва да става все по-рядка, за сметка на монетата.

Паул Ерлих (1854 – 1915) е върху лицевата страна на банкнотата от 200 марки. Ерлих е 3 в 1 - лекар, химик и имунолог, сред най-важните му открития са лекарството срещу сифилис, с което на практика създава химиотерапията, и серума срещу дифтерия. През 1908 г. заедно с Иля Мечников получават Нобеловата награда за физиология или медицина (май за медицина).

Върху банкнотата от 500 немски марки е изобразена Мария Сибила Мериан (1647 – 1717), художничка и природоизследователка, като трудовете и логично се състоят от описания и илюстрации на растения и насекоми. През 1699 г. Мария Сибила, която тогава живее в Амстердам заминава за Суринам и през следващите 2 години изследва и описва местната флора и фауна.

Хората, имали рядкото щастие да държат в ръцете си истинска банкнота от 1000 марки, се делят най-общо на три групи - служители в банки, мафиоти и обикновени късметлии. Късметлии, защото от него греят ликовете (тук със смело предположение може да се включиш и ти) на Братя Грим, чиито принос за изграждането на немската нация е по-голям от всички изброени по-горе, Бисмарк, кайзер Вилхелм Едно и кайзер Франц взети заедно. Якоб (1785 - 1863) и Вилхелм (1786 - 1859) са ти известни преди всичко заради приказките, които са събрали и преразказали - Червената шапчица, Снежанка, Спящата красавица, Румпелщилцхен, Хензел и Гретел, Пепеляшка, Вълкът и седемте козлета, Рапунцел. Не по-малко важна е работата им като лингвисти във времена, в които немският език се говори в безброй варианти по десетки независими градчета, държавици и общности из цяла централна Европа, газени от горе на всичко от френския имперски ботуш, който едно хубаво немско Р не можел да каже. Якоб е автор на Немска граматика, а двамата започват работата по Немски речник, който е завършен чак през 1961 г. и се състои от 32 тома.

Помня, че още навремето смятах дизайна на марките за впечатляващо изчистен и елегантен. Причината е може би в контраста с банкнотите от третата емисия, в обращение до средата на 90-те. Любопитното при нея е, че портретите не са на исторически личности, а са взети от картини на Албрехт Дюрер, Бартел Беам, Кристоф Амбергер, Лукас Кранах. С всички орнаменти, завъртулки и тежка типография, характерни за старите пари, сравнена с четвъртата, третата серия е красива по онзи особен начин, по който Мария-Антоанета би била красива в сравнение с Роузи Хънтингтън-Уайтли.

От 1. януари 2002 г. официално платежно средство в Германия е еврото, като 1 се разменя за 1.95583 марки.

Ето, огромен постинг за марката без нито едно споменаване на Сашка Васева! Упс...

Разни фотографи 14

След Разни е редно да има и Разни фотографи. С гаранция за 0% Сиромахов!

Еудес Де Сантана, Елиот Лий Хейзъл, Емре Гювен, Дейна Лорън Голдстийн, Алмагюл Менлибаева, Луис Карлос Була, Никлас Брунцел, Дейвид Мейсъл, Елизабет Сара, Юанлинг Ванг.

Камерън Смит, Нико Крайно, Мориц Шел, Гойом Лешат, Елена Ванинети, Брендън Тейлър Авирам, Марк Веласкес, Дейвид Питърман, Самули Карала, Жан Клемер.

Вероник Пешо, Денис Грюнщайн, Жуи Паганини, Келси Реклинг, Тимъти Лий, Пани Пол, Мари, Уорън Хъкил, Кристофер Ландин, Нина Бърман, Алекс Драм.

Сеси Йънг, Андрей Яковлев, Майя Флоре, Наполеон Абеика, Мария Казван, Херман Перайре, Янике Олофсон, Тео Жослен, Кристофър Юърс, Андрей Пермитин, Евгения Кохан.

Джей Мосън, Сатоми Ширай, Ангела Стрьом, Габи Риджиери, Клейтън Адисън, Жан Видал, Робин Бехал, Алехандро Черути, Емили Тибетс, Нора Жане.

Ира Чернова, Наталия Мантини, Елиф Каракоч, Симона, Едуардо Пан, Хадие Шафи, Мириам Ламарка, Лий Еликсън, Алексей Галушков, Камила Лангеланд, Алберто Поло Ианес, Дани Спадото.

Кевин Хейгъл, Паула Апарисио, Клаудия, Мариана Мелони, Луис Андрес Варгас Аравена, Али Джейд, Ник Суарес, Йонас Матсон, Вадим Нардин, Дейвид ЛеБек, Симон Болц, Джулиан Бейкър, Елизавета Породина.