Бележки 21
Никола, Владо и Магдалина са ме тагнали в такъми мийма, но надали щяха, ако знаеха, че Пламен си е избирал домашното аудио по цвета на колонките (ха-ха). Както и да е, ще ми се наложи да наруша непоклатимата като Велизар Димитров в наказателното поле традиция да не участвам в блогърски вериги и, така като си гледам натоварения график мързела, по някое време другата седмица ще може да се очаква и моят постинг по темата.
В началото на сезон 2005/06 състезаващият се в шеста италианска дивизия - Екеселнца, регион Марке аматьорски ФК Фосомброне става собственост на Дирк Бикембергс. Скоро отборът е по страниците на всички спортни издания в Европа, а играчите се превръщат в модни икони. Причината - Бикембергс е един от водещите белгийски модни дизайнери, който веднага се изявява, създавайки нетипичен и впечатляващ титулярен екип с фланелки на сини и бели концентрични кръгове. През следващите години клубът става нещо като модна лаборатория - спортни колекции, официално облекло и дори бельо се показват първо върху футболистите от Фосомброне, а в клубния сайт има повече реклама и шопинг, отколкото спорт. Въпреки това и на този фронт има развитие - след неуспешен плейоф преди 2 години, този сезон, след 25 изиграни кръга ФК Бикембергс води в класирането на Екселенца и има всички шансове догодина да внесе малко фешън в Серие Д.
Общото между Кулинария Испания и Френски уроци е темата за удоволствието от храненето. Разликите са много повече. Първата книга е богато илюстрирано възедро томче (в Ориндж се намира за 24 лева, хич не ги гледай Пингвините) с твърди корици, посветено на културата и кулинарните традиции на Испания и подредено по региони - от каталунските планини и море до горещата и суха Ла Манча, с вдъхновяващи описания на тапас, фиести, хамон и чоризо, домашни колбаси, ронкал, идиасабал, кабралес, емпанадас, тортия, кулинарната съдба на бойните бикове, производството на зехтин, херес, сомонтано, риоха, кава, разнообразието от морски дарове и екзотични плодове. Втората (масирано рекламирано издание на Икономедия с корична цена от 18 лева) е личното обяснение в любов на британския автор към Франция и кухнята й, много повече повествование почти никаква конкретика, като рецепти или адреси на ресторанти. Не че има нужда. И двете, ако не е ясно, искрено препоръчвам. Хубаво е и да подложиш нещо преди да седнеш да четеш.
Това е Рейтан от Ян Матейко, най-известният полски художник и един от световните майстори на историческата живопис. Изобразен е един от най-позорните моменти в историята на Жечпосполита - на Разделителния сейм от 1873 г. под натиска на Русия, Прусия и Австрия делегатите узаконяват Първата подялба на Полша, при която тя губи около 30% от територията и населението си. Отчаяният Тадеуш Рейтан разкъсва дрехите си и се хвърля на земята с думите "Убийте мен, но не и отечеството". Въпреки призива му, подялбата е гласувана - началото на процес, в чийто край 20 години по-късно някога великата държава ще бъде напълно заличена от картата на Европа.
Няма как да не обърна внимание на националната кампания за избутване на Белоградчишките скали до върха на категорията Пещери, скални образувания и равнини в анкетата за Нови 7 чудеса на природата (интересно, кои ли са старите?) В интернет гласуването скалите изпревариха Гранд Каньон (събитие, отразено в централните новини на всички национални телевизии; СЕМ са за побиване на кол, че тея са в ефир). Признавам, че не съм посещавал на живо американската забележителност, но нещичко ми подсказва, че подреждането е ако не абсурдно, то крайно нереално. Още повече, че и на запад не спят и сръбските камънаци Джаволя Варош са на второ място.
И в това няма нищо лошо - явно целта на анкетата на този етап е да събере максимално участие и нищо повече. Белоградчик пък е в северозападния край на България, един от големите губещи в годините на прехода, и малко туристическа популярност няма да му навреди. И толкоз. Подобни патриотарски инициативи потъват на дъното на морето от илюзии с изумителна лекота, носеща различни имена - турска тоалетна, мутри, евродоклад, Могилино... Да не се окаче, че когато експертите отсеят 21-те финалиста, сме свидетели на "поредна антибългарска кампания".
Чудя се, колко ли трудно би било да затрия онлайн присъствието си - блог, Гугъл профил, Фликр, Туитър, Фейсбук, месинджъри и какво ли още не. Пламен 2.0 съществува от 3-4 години - пренебрежимо кратък период, през който става все по-голям, но не и по-реален. Просто се чудя, не се шашкай сега.
_
В началото на сезон 2005/06 състезаващият се в шеста италианска дивизия - Екеселнца, регион Марке аматьорски ФК Фосомброне става собственост на Дирк Бикембергс. Скоро отборът е по страниците на всички спортни издания в Европа, а играчите се превръщат в модни икони. Причината - Бикембергс е един от водещите белгийски модни дизайнери, който веднага се изявява, създавайки нетипичен и впечатляващ титулярен екип с фланелки на сини и бели концентрични кръгове. През следващите години клубът става нещо като модна лаборатория - спортни колекции, официално облекло и дори бельо се показват първо върху футболистите от Фосомброне, а в клубния сайт има повече реклама и шопинг, отколкото спорт. Въпреки това и на този фронт има развитие - след неуспешен плейоф преди 2 години, този сезон, след 25 изиграни кръга ФК Бикембергс води в класирането на Екселенца и има всички шансове догодина да внесе малко фешън в Серие Д.
_
Общото между Кулинария Испания и Френски уроци е темата за удоволствието от храненето. Разликите са много повече. Първата книга е богато илюстрирано възедро томче (в Ориндж се намира за 24 лева, хич не ги гледай Пингвините) с твърди корици, посветено на културата и кулинарните традиции на Испания и подредено по региони - от каталунските планини и море до горещата и суха Ла Манча, с вдъхновяващи описания на тапас, фиести, хамон и чоризо, домашни колбаси, ронкал, идиасабал, кабралес, емпанадас, тортия, кулинарната съдба на бойните бикове, производството на зехтин, херес, сомонтано, риоха, кава, разнообразието от морски дарове и екзотични плодове. Втората (масирано рекламирано издание на Икономедия с корична цена от 18 лева) е личното обяснение в любов на британския автор към Франция и кухнята й, много повече повествование почти никаква конкретика, като рецепти или адреси на ресторанти. Не че има нужда. И двете, ако не е ясно, искрено препоръчвам. Хубаво е и да подложиш нещо преди да седнеш да четеш.
_
Това е Рейтан от Ян Матейко, най-известният полски художник и един от световните майстори на историческата живопис. Изобразен е един от най-позорните моменти в историята на Жечпосполита - на Разделителния сейм от 1873 г. под натиска на Русия, Прусия и Австрия делегатите узаконяват Първата подялба на Полша, при която тя губи около 30% от територията и населението си. Отчаяният Тадеуш Рейтан разкъсва дрехите си и се хвърля на земята с думите "Убийте мен, но не и отечеството". Въпреки призива му, подялбата е гласувана - началото на процес, в чийто край 20 години по-късно някога великата държава ще бъде напълно заличена от картата на Европа._
Няма как да не обърна внимание на националната кампания за избутване на Белоградчишките скали до върха на категорията Пещери, скални образувания и равнини в анкетата за Нови 7 чудеса на природата (интересно, кои ли са старите?) В интернет гласуването скалите изпревариха Гранд Каньон (събитие, отразено в централните новини на всички национални телевизии; СЕМ са за побиване на кол, че тея са в ефир). Признавам, че не съм посещавал на живо американската забележителност, но нещичко ми подсказва, че подреждането е ако не абсурдно, то крайно нереално. Още повече, че и на запад не спят и сръбските камънаци Джаволя Варош са на второ място.
И в това няма нищо лошо - явно целта на анкетата на този етап е да събере максимално участие и нищо повече. Белоградчик пък е в северозападния край на България, един от големите губещи в годините на прехода, и малко туристическа популярност няма да му навреди. И толкоз. Подобни патриотарски инициативи потъват на дъното на морето от илюзии с изумителна лекота, носеща различни имена - турска тоалетна, мутри, евродоклад, Могилино... Да не се окаче, че когато експертите отсеят 21-те финалиста, сме свидетели на "поредна антибългарска кампания".
_
Чудя се, колко ли трудно би било да затрия онлайн присъствието си - блог, Гугъл профил, Фликр, Туитър, Фейсбук, месинджъри и какво ли още не. Пламен 2.0 съществува от 3-4 години - пренебрежимо кратък период, през който става все по-голям, но не и по-реален. Просто се чудя, не се шашкай сега.
2 коментара:
За удоволствието от храненето. Дъъълги са им традициите на споменатите държави в този занаят на готварството и хапването, понякога даже и по– често в най–откровенното плюскане, както и на италианците всъщност. Макар, че лично аз предпочитам един обяд в Сан Себастиан, например, вместо подобен само на 40км. по на север в Биаритц, където порциите са по оскъдни за сметка на добре оформената цена в размер на средно европейска дневна надница. Още Хемнгуей споменава за подобна разлика в цените както и в качеството и количеството между двете държави във „Фиеста„ която разлика странно, че се запазила и до днес. А и тогава му е пукало кое колко струва, броял си е стотинките на начинаещ писател все още.
П.С. Пламен, ти беше се записал да следиш моя блог, обаче мина някакво подновяване на сайта и изчезна. Ще ми е удоволствие/не само от хранененето/ ако се включиш пак:))
благодаря
Готово. Гугъл като цяло тази седмица успя да омаже някои от приложенията си...
Публикуване на коментар