3.2.09

Лондонски уроци

Четвъртък. Бях на КАП Ауордс, от онези ако-не-си-носите-смокинг-може-да-си-вземете-под-наем тип събития, не спечелихме нищо. Урок: 2 бутилки червено вино са ми напълно достатъчни за да се напия. Бирата след това е излишна.

Петък. Фирменото парти беше във Фънки Буда. Урок: към 90% от постетителите на типичен лондонски клуб са жени. Ако щеш. А да - и хич не ми върви на блекджек.

Събота. Арсенал и Уест Хем направиха 0:0. Урок: билет за 60 паунда не ти гарантира интересен мач или че няма да измръзнеш на стадиона.

Неделя. Час и нещо в Тейт Модърн. Урок: Пламен и модерното изкуство нещо не се разбират.

Понеделник. Предният ден гледахме с насмешка как мятат соли по Милениъм бридж. Но тази сутрин Лондон беше покрит от педя сняг. Само. И настана апокалипсисът. По улиците - мила родна киша, повечето линии на метрото - частично затворени и с огромни закъснения, Съркъл лайн и някои автобуси пък бяха пълно чао. Резултатът - много магазини въобще не отвориха, както и любимият ми Природонаучен музей, просто защото служителите не са успели да стигнат до работа. Провали ми се и планираното ходене до Портобело - заради метрото. Урок: дори в Лондон малко снежец може да предизвика хаос.

Вторник. Едва днес, малко преди да тръгна за Хийтроу установих, че полетът ми е отложен за утре. От няколко седмици при това, а агентът не си е мръднал пръста да ме уведоми. Урок: не лети с България Ер и не ползвай услугите на Джамадвайс!

Повече снимки има във Фейсбук.

5 коментара:

Marmalad Shipkofff каза...

И все пак обичам Лондон... :)

Анонимен каза...

В южна Англия пък имаше около един пръст сняг и хората се побъркаха. Резултата беше 2 часа и 13 минути с автобуса, вместо нормалните 22 минути.

Анонимен каза...

Zdravei, Mislq che burzo si pravish zakljucheniqta , a i s trqdicionna bulgarska nqsmeshka - da izchoplim na drugite nedostatucite, s cel da drupnem malko sas samochuvstvieto. Mislq, che pri tazi teritoriq i 12te miliona, koito zhiveqt go naselqvat, London se spravq mnogo dobre.

plamenj каза...

Сигурно си права, Мариета, но, странно, заключението ми съвпада с това на повечето местни. Пък и нещо ме кара да си мисля, че във варварска Москва, например, или в дори още по-големия Ню Йорк това не би се случило.

Няма значение - както Шипков каза, ние все пак обичаме Лондон!

Анонимен каза...

така де.. на следващия ден всичко си вървеше почти нормално.. това малко като абсолютна стойност количество всъщност е в епична пропорция като за Лондон..

г.

Публикуване на коментар