26.2.09

Бележки 21

Никола, Владо и Магдалина са ме тагнали в такъми мийма, но надали щяха, ако знаеха, че Пламен си е избирал домашното аудио по цвета на колонките (ха-ха). Както и да е, ще ми се наложи да наруша непоклатимата като Велизар Димитров в наказателното поле традиция да не участвам в блогърски вериги и, така като си гледам натоварения график мързела, по някое време другата седмица ще може да се очаква и моят постинг по темата.
_

В началото на сезон 2005/06 състезаващият се в шеста италианска дивизия - Екеселнца, регион Марке аматьорски ФК Фосомброне става собственост на Дирк Бикембергс. Скоро отборът е по страниците на всички спортни издания в Европа, а играчите се превръщат в модни икони. Причината - Бикембергс е един от водещите белгийски модни дизайнери, който веднага се изявява, създавайки нетипичен и впечатляващ титулярен екип с фланелки на сини и бели концентрични кръгове. През следващите години клубът става нещо като модна лаборатория - спортни колекции, официално облекло и дори бельо се показват първо върху футболистите от Фосомброне, а в клубния сайт има повече реклама и шопинг, отколкото спорт. Въпреки това и на този фронт има развитие - след неуспешен плейоф преди 2 години, този сезон, след 25 изиграни кръга ФК Бикембергс води в класирането на Екселенца и има всички шансове догодина да внесе малко фешън в Серие Д.
_

Общото между Кулинария Испания и Френски уроци е темата за удоволствието от храненето. Разликите са много повече. Първата книга е богато илюстрирано възедро томче (в Ориндж се намира за 24 лева, хич не ги гледай Пингвините) с твърди корици, посветено на културата и кулинарните традиции на Испания и подредено по региони - от каталунските планини и море до горещата и суха Ла Манча, с вдъхновяващи описания на тапас, фиести, хамон и чоризо, домашни колбаси, ронкал, идиасабал, кабралес, емпанадас, тортия, кулинарната съдба на бойните бикове, производството на зехтин, херес, сомонтано, риоха, кава, разнообразието от морски дарове и екзотични плодове. Втората (масирано рекламирано издание на Икономедия с корична цена от 18 лева) е личното обяснение в любов на британския автор към Франция и кухнята й, много повече повествование почти никаква конкретика, като рецепти или адреси на ресторанти. Не че има нужда. И двете, ако не е ясно, искрено препоръчвам. Хубаво е и да подложиш нещо преди да седнеш да четеш.
_

Това е Рейтан от Ян Матейко, най-известният полски художник и един от световните майстори на историческата живопис. Изобразен е един от най-позорните моменти в историята на Жечпосполита - на Разделителния сейм от 1873 г. под натиска на Русия, Прусия и Австрия делегатите узаконяват Първата подялба на Полша, при която тя губи около 30% от територията и населението си. Отчаяният Тадеуш Рейтан разкъсва дрехите си и се хвърля на земята с думите "Убийте мен, но не и отечеството". Въпреки призива му, подялбата е гласувана - началото на процес, в чийто край 20 години по-късно някога великата държава ще бъде напълно заличена от картата на Европа.
_

Няма как да не обърна внимание на националната кампания за избутване на Белоградчишките скали до върха на категорията Пещери, скални образувания и равнини в анкетата за Нови 7 чудеса на природата (интересно, кои ли са старите?) В интернет гласуването скалите изпревариха Гранд Каньон (събитие, отразено в централните новини на всички национални телевизии; СЕМ са за побиване на кол, че тея са в ефир). Признавам, че не съм посещавал на живо американската забележителност, но нещичко ми подсказва, че подреждането е ако не абсурдно, то крайно нереално. Още повече, че и на запад не спят и сръбските камънаци Джаволя Варош са на второ място.

И в това няма нищо лошо - явно целта на анкетата на този етап е да събере максимално участие и нищо повече. Белоградчик пък е в северозападния край на България, един от големите губещи в годините на прехода, и малко туристическа популярност няма да му навреди. И толкоз. Подобни патриотарски инициативи потъват на дъното на морето от илюзии с изумителна лекота, носеща различни имена - турска тоалетна, мутри, евродоклад, Могилино... Да не се окаче, че когато експертите отсеят 21-те финалиста, сме свидетели на "поредна антибългарска кампания".
_

Чудя се, колко ли трудно би било да затрия онлайн присъствието си - блог, Гугъл профил, Фликр, Туитър, Фейсбук, месинджъри и какво ли още не. Пламен 2.0 съществува от 3-4 години - пренебрежимо кратък период, през който става все по-голям, но не и по-реален. Просто се чудя, не се шашкай сега.

2 коментара:

hinkoff каза...

За удоволствието от храненето. Дъъълги са им традициите на споменатите държави в този занаят на готварството и хапването, понякога даже и по– често в най–откровенното плюскане, както и на италианците всъщност. Макар, че лично аз предпочитам един обяд в Сан Себастиан, например, вместо подобен само на 40км. по на север в Биаритц, където порциите са по оскъдни за сметка на добре оформената цена в размер на средно европейска дневна надница. Още Хемнгуей споменава за подобна разлика в цените както и в качеството и количеството между двете държави във „Фиеста„ която разлика странно, че се запазила и до днес. А и тогава му е пукало кое колко струва, броял си е стотинките на начинаещ писател все още.
П.С. Пламен, ти беше се записал да следиш моя блог, обаче мина някакво подновяване на сайта и изчезна. Ще ми е удоволствие/не само от хранененето/ ако се включиш пак:))
благодаря

Пламен каза...

Готово. Гугъл като цяло тази седмица успя да омаже някои от приложенията си...

Публикуване на коментар