Мръсен спорт

Точно една година след като писах за пръв път за голфа, а амбициите на министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов за навлизане на държавата в бизнеса с игрища бяха охладени, се връщам на темата. Поводът е възкресяването на държавната инициатива за насърчаване развитието на голф туризма.

Историята с "Голф развитие" е тревожна по две основни причини. Първата - че целият проект е начин за присвояване на атрактивни държавни терени - е ясна дори на малките деца. Просто схемата е изпитана и прилагана десетки, ако не стотици пъти, което не я прави по-малко скандална и криминална. Явно Гагаузов е дал много сериозни гаранции на някои хора, за да се върне към непроменената по никакъв начин идея година, след като беше отрязан от иначе пермисивния към всякакви корупционни практики Министерски съвет.

Другият проблем, на когото искам да обърна внимание сега, някак остава на втори план. Всички инвеститори в голф игрища в България обичат да обясняват колко екологичен е спорта и как техните проекти спасяват българската природа от лапите на строителните предприемачи. Особено тревожно е заемането на тази позиция от Чавдар Георгиев, заместник-министър на околната среда и водите, но и с интереси в сферта, който смята, че "устройването на голф игрища е максимално щадяща природата дейност, която наистина не засяга в значителна степен околната среда". А това е една откровена лъжа.

Голфът е най-вредният за околната среда спорт. Проблемите започват още със строежа на игрището. Точно така - строежа, при който се променя релефа на местността, отнема се горния слой почва, изграждат се изкуствени езера, а растенията и животните, обитавали я, просто изчезват. И това е само началото. Поддръжката изисква употребата на огромни количества вода за напояване и торове за идеалното състояние и вид на тревата. За един ден в едно типично американско игрище отиват около 1 милион литра (т. е. хиляда кубика) вода. За един ден! А концентрацията на голф проекти е именно около българското Черноморие, което така или иначе изпитва проблеми с водата за питейни и битови нужди.

Положението става още по-сериозно с торовете и пестицидите. Те буквално се леят с тонове върху тревата и почвата в игрищата. Рак, астма, хормонален дисбаланс, импотентност, диабет, невротоксични ефекти, дразнене на кожата и обриви са част от здравните проблеми, които могат да очакват както работещите с тези препарати, така и обикновените играчи. И не само - всички те се разпространяват чрез подпочвените води на територия, далеч надвишаваща тази на игрището. Една партия голф е почти толкова полезна, колкото и разходка из украинския град Припят. Честито и наздраве!

Всичко това, разбира се, е осъзнато както от играчите на голф, така и от природозащитни организации в Америка и Европа, макар, честно казано, с няколко изключения да не се предприемат кой знаят колко мащабни мерки. В България, където грижата за природата е пословично занемарена, това се превежда като никакви мерки (сещай се - след като служител на Министерството на околната сред и водите си позволява да декларира обратното).

Прочети и тази публикация на Голф Дайджест и Отвъд пестицидите, която представя картинката по-изчерпателно (и от която е илюстрацията).