Бележки 21
В началото на сезон 2005/06 състезаващият се в шеста италианска дивизия - Екеселнца, регион Марке аматьорски ФК Фосомброне става собственост на Дирк Бикембергс. Скоро отборът е по страниците на всички спортни издания в Европа, а играчите се превръщат в модни икони. Причината - Бикембергс е един от водещите белгийски модни дизайнери, който веднага се изявява, създавайки нетипичен и впечатляващ титулярен екип с фланелки на сини и бели концентрични кръгове. През следващите години клубът става нещо като модна лаборатория - спортни колекции, официално облекло и дори бельо се показват първо върху футболистите от Фосомброне, а в клубния сайт има повече реклама и шопинг, отколкото спорт. Въпреки това и на този фронт има развитие - след неуспешен плейоф преди 2 години, този сезон, след 25 изиграни кръга ФК Бикембергс води в класирането на Екселенца и има всички шансове догодина да внесе малко фешън в Серие Д.
Общото между Кулинария Испания и Френски уроци е темата за удоволствието от храненето. Разликите са много повече. Първата книга е богато илюстрирано възедро томче (в Ориндж се намира за 24 лева, хич не ги гледай Пингвините) с твърди корици, посветено на културата и кулинарните традиции на Испания и подредено по региони - от каталунските планини и море до горещата и суха Ла Манча, с вдъхновяващи описания на тапас, фиести, хамон и чоризо, домашни колбаси, ронкал, идиасабал, кабралес, емпанадас, тортия, кулинарната съдба на бойните бикове, производството на зехтин, херес, сомонтано, риоха, кава, разнообразието от морски дарове и екзотични плодове. Втората (масирано рекламирано издание на Икономедия с корична цена от 18 лева) е личното обяснение в любов на британския автор към Франция и кухнята й, много повече повествование почти никаква конкретика, като рецепти или адреси на ресторанти. Не че има нужда. И двете, ако не е ясно, искрено препоръчвам. Хубаво е и да подложиш нещо преди да седнеш да четеш.

Няма как да не обърна внимание на националната кампания за избутване на Белоградчишките скали до върха на категорията Пещери, скални образувания и равнини в анкетата за Нови 7 чудеса на природата (интересно, кои ли са старите?) В интернет гласуването скалите изпревариха Гранд Каньон (събитие, отразено в централните новини на всички национални телевизии; СЕМ са за побиване на кол, че тея са в ефир). Признавам, че не съм посещавал на живо американската забележителност, но нещичко ми подсказва, че подреждането е ако не абсурдно, то крайно нереално. Още повече, че и на запад не спят и сръбските камънаци Джаволя Варош са на второ място.
И в това няма нищо лошо - явно целта на анкетата на този етап е да събере максимално участие и нищо повече. Белоградчик пък е в северозападния край на България, един от големите губещи в годините на прехода, и малко туристическа популярност няма да му навреди. И толкоз. Подобни патриотарски инициативи потъват на дъното на морето от илюзии с изумителна лекота, носеща различни имена - турска тоалетна, мутри, евродоклад, Могилино... Да не се окаче, че когато експертите отсеят 21-те финалиста, сме свидетели на "поредна антибългарска кампания".
Чудя се, колко ли трудно би било да затрия онлайн присъствието си - блог, Гугъл профил, Фликр, Туитър, Фейсбук, месинджъри и какво ли още не. Пламен 2.0 съществува от 3-4 години - пренебрежимо кратък период, през който става все по-голям, но не и по-реален. Просто се чудя, не се шашкай сега.