17.10.07

Лондон | думи

За пръв път отсядам от южната страна на Темза. Досега хотелите ми са били близо до Британския музей, Хайд Парк Корнър или Бъкингамския дворец. Премиер Ин прилича повече на хостел - макар стаите да са просторни, обзавеждането е спартанско, всички акценти са във фирменото лилаво, а екстрите до една се заплащат допълнително, сапунът в банята е само течен. Кварталът е, как да кажа, пуст. Хубавите неща са две - точно срещу хо(с)тела има 24-часов супермаркет, а Тауър бридж е на има-няма 300 метра.

Вечерта се разходих по брега, първо на запад към Ландън бридж - оживено е, има кръчми, но по-скоро от онези, в които пиеш по бира или вино след работа. Със сигурност съм го споменавал и преди, но нека си кажа пак - в английските пъбове всичко се поръчва и плаща директно на бара, пиенето си взимаш веднага, а малко по-късно барманът те намира с храната. Ако има някой, който случайно все още не е разбрал какво е класическия пай, това е малко месна яхния с бутерка, плясната върху нея, плюс някаква гарнитура. Районът е особено приятен вечер, точно след стъмване, заради светлината от модерните офис сгради в Сити и Ривърсайд. В 8 часа вечерта има ненормалници, които джогват по крайбрежната алея.

Ландън бридж стейшън ми е адски объркващо място - автобусна и жп гара, станция на метрото, подход към моста, офиси, улици, надлези. Там е и Ландън дънджън, който не е никаква тъмница, поне според мен, намирайки се в самата сграда на гарата. 20 паунда за това маскирани като скелети поляци да скачат по гърба ми? Не, мерси.

На изток от Тауър бридж са бившите докове, сега жилищен квартал, толкова гъзарски, че ми е трудно дори да си представя цените на апартаментите. Там има по-пипнати ресторантчета, макар и еднообразни. В кафето на Музея на дизайна се вихреше парти; очевидно принадлежащи към дизайн хайлайфа лондончани непринудено си лафеха на по чаша вино.

Ситуацията с наливната бира в Лондон е малко странна. Докато австралийската Фостърс, датската Карлсберг и холандската Хайнекен ми се вписват в пъб-културата, то фактът, че италианската Перони и испанската Сан Мигел са по-разпространени от местните марки ми се срува странен. Но бирите са си ОК, не ме разбирай грешно.

Лондон те поглъща много лесно - с първото забързване към ескалаторите в метрото ставаш част от тълпата, ставаш местен, сливаш се.

4 коментара:

Анонимен каза...

за три дни, така и не успявам да видя навалица в метрото на барселона, в шок съм..

не успявам да видя неиспанска бира, освен хайнекен.

в един ресторант бира и в менюто нямаше, обаче казваш - една бира и носят нещо в съд, който е като онези кръглите аквариуми за златни рибки, само че на стол и почти голямо колкото аквариум. велико!

plamenj каза...

ти в барселона ли си, бе? блазе ти.

ела в лондон и ще видиш навалица...

в 'аквариуми' носят сангрията обикновено - я виж дали не е червено с вкус на сладко вино следващия път ;-)

Анонимен каза...

сладко червено вино.. тип "компот"? :)) нее, виното не прави чак толкова пяна. а и съм толкова апатичен към вино, че ако бях пийнал, със сигурност щях да заспя от скука..

дано успееш за мача. сами лий уволнен от болтън днес, традицията повелява, че отборът с уволнен мениджър печели следващия си мач - а дано и тоя път! въпреки че от години се моля болтън да изпаднат :)

plamenj каза...

хм, тук всички са на вълна "англия ще играе на пластмасова трева в русия".

Публикуване на коментар