Преди еврото: Италианска лира

Италианската лира се появява със създаването на обединена Италия през 1861 г., като замества дуката на Двете Сицилии, тосканския флорин, пармската и сардинските шунки лири, скудото на Папската държава и ломбардо-венецианския фунт. Първите банкноти се печатат през 1882 г., а до 1927 г. Италия е член на Латински валутен съюз и лирата се равнява на френския, швейцарския и белгийския франк. После идват Голямата депресия, Втората Световна, катеначото на Еленио Ерера, нещата се сговняват и, когато през 1999 г. лирата е фиксирана към бъдещото евро, тя струва точно колкото левчето след Жан Виденов. Смятай.

А сега нека се концентрираме върху последната серия банкноти в обращение, които започват да се появяват някъде в средата на 80-те.

На неочаквано многоцветната и весела банкнота от 1000 лири е Мария Монтесори (1870 - 1952), лекар и педагог. Интересът на Мария към образованието започва с работата и в университетската психиатрия и еволюира до популярния днес Метод на Монтесори. Основните принципи на системата й са ранно обучение, сборни групи от деца на различна възраст, специална среда, даваща храна за размисъл, свободен избор на дейност, учене чрез правене, а не сухо преподаване, саморазвитие... абе, интересно е, не като в българските училища. В емисията преди Мария на хилядарката се е пъчел самозванеца Марко Поло, за който щеше да ми е адски неприятно да пиша, виж какъв късмет извадих.

Най-краткият начин да ти представя Гулиелмо Маркони (1874 - 1937) е да ти кажа, че е изобретил радиото, което би трябвало да го прави поне едно 100 пъти по-готин от Стив Джобс. Ама не е. Биографиите на Гулиелмо и Томас Едисън си приличат ужасно много по това, че са не толкова гениални изобретатели, колкото находчиви (и нахални) предприемачи, които се възползват от откритията на гениални изобретатели (и балъци) като Никола Тесла. Всъщност и при двамата става дума точно за Никола Тесла. И ако това не ти стига - Маркони е бил член на Фашистката партия и виден привърженик на политиката на Мусолини.

Симпатягата в зелено от чинкуе миле лирите е Винченцо Белини (1801 – 1835), композитор на опери. Това, което трябва да знаеш за операта, е че е на Раковски и Дондуков. За Белини пък трябва да знаеш, че коктейлът от газирано вино и прасковено пюре е кръстен не на него, а на венецианския художник Джовани Белини, демек няма кой знае какво за разправяне.

Прилича на генерал, но не е - Алесандро Волта (1745 - 1827), известен най-вече с това, че е направил първата електрическа батерия. Освен това е открил и газа метан, затова софийските таксиджии по-добре да държат по един портрет на Алесандро там, където държат снимката на Преслава, к'во се правят на тежки. Фамилията на Волта е множествено число на единицата за електрично напрежение волт, а може и да е обратното - единицата да е кръстена на фамилията му, ама без а-то накрая. Не знам, стана сложно, виж там, провери си сам.

Това е банкнотата от пет... хм... почнах да им губя номера на нулите, петдесет хиляди лири, да? Джан Лоренцо Бернини (1598 - 1680) е бароков скулптор, който на пръв поглед е изваял (изчукал?) всички по-популярни статуи в Рим* - от фонтаните на Мавра и Четирите реки (откъдето е и фрагментът върху банкнотата) на Пиаца Навона, Фонтана на Тритона и фигурите на моста Сант Анджело чак до колонадата на площада пред Свети Петър във Ватикана.

Караваджо (1571 – 1610) лимончело, капричоза, фузили или вермичели. Кантучини, кафе лате, фуориджоко, пармиджано и минестроне. Пене ригате, ньоки, ризото и талиатели, задължително пистакио. Аранчини, мортадела, лазаня, но и равиоли, бискоти. Панетоне, джелато, котолета миланезе, аньело, всичко ала путанеска. Забайоне, песто верде, болонезе, помодори, грапа... Полента и порчини, карчофи, амарето, маскарпоне, неро ди сепия, самбука! Особуко, горгонцола, рикота, прими, секонди и долчи.

Банкнотата с вид на лотариен билет и стойност 500 хиляди е пусната през 1997 г. за да облекчи съня на италианците, които по това време вече спят на най-дебелите матраци в целия Европейски съюз. Рафаело (1483 – 1520) носи червена маска, сприхав и агресивен, адски добър със сай, обича пица, но мрази Шрьодер, май става дума за ренесансовия художник и архитект, който заедно с Леонардо и Микеланджело оформя троицата големи майстори на периода. Рафаело си отива на едва 37 години от заболяване, предизвикано (според Джорджо Вазари, не си измислям) от луда нощ с любовницата му Маргерита Лути "Пекарката". За кратката си кариера все пак успява да остави доста творби, най-известни от тях са Стаите на Рафаело във Ватикана. Освен това, подобно на Моцарт, прави страхотни бонбони.

От 1. януари 2002 г. официално платежно средство в Италия е еврото, като 1 се разменя за 1936.27 лири.

* Преди да пруфрийдна, това изречение гласеше "Джан Лоренцо Бернини е бароков скулптор, който на пръв поглед е изчукал всички по-популярни скулптори в Рим", чес'но.