Бразилейро

Имената на много бразилски отбори са познати на феновете в Европа - дали като финалисти за Междуконтиненталната купа, които отупват фаворизирания европейски шампион, дали като родни клубове на подвизаващи се тук футболисти. От тази година Евроком излъчва по два мача седмично от Серие А на Кампеонато Бразилейро - от 10 вечерта и малко след полунощ в събота и неделя, което дава малко по-директен и реален контакт с южноамериканския футбол. Струва си да гледаш и то въпреки коментара, който може да бъде определен като аматьорски и простодушен в най-добрия случай, а един от коментаторите, изтеглил късата клечка да дърдори по време на по-късния мач, в прав текст си каза, че местното първенство не струва и не може да се сравнява с европейските. Което, разбира се, не е така - макар да отстъпва на Премиършип или Примера, в Серие А има много повече класа, отколкото, да речем, в руската или френската първи дивизии. Както и е много по-самобитна - местните футболисти са склонни да импровизират по-често (да се чете "не спазват тактическата дисциплина"), да се дърлят с реферите и да си изкарват тъпи картони, да не говорим за гениите, с които е бъкан всеки един отбор, и това, че първенството е много по-равностойно и всеки може да бие всеки (на футбол, не с шамари, като в софийската А окръжна група). Минавам към същността на този длъжък постинг, която е представяне на водещите отбори, че да си подготвен, не като коментаторите на Евроком.

Започвам отборите от Сао Пауло със Сао Пауло, не заради името, а защото е може би най-известен в Европа, както и най-успешния отбор в шампионата Бразилейро с 6 титли, с 3 поредни в последните 3 години, което си е цифра предвид, че Серие А съществува от едва 1971 г. и 11 международни трофея. Клубът е основан през 30-те години, играе в характерни бели екипи с червена и черна хоризонтални ивици на гърдите и домакинства на 80-хилядния стадион Морумби. Сред по-известните играчи в историята на Сао Пауло са Леонидас, Раи, Мюлер, Карека, Кака, Кафу, Луис Фабиано, Фабио Аурелио. Тази година трикольорите тръгнаха доста слабо и по всичко личи, че няма да успеят да защитят титлата си.

Палмейрас са един от фаворитите за титлата тази година и абсолютен любимец на този, който подбира мачовете за телевизионно предване - може да ги гледаш горе-долу всяка седмица. Не се подлъгвай от името - клубът е основан през 1914 г. от италиански преселници като Палестра Италия (така все още се казва стадиона) и е прекръстен по време на Втората световна война, когато става някак си неудобно да носиш името на врага. Първоначално играе в зелено, бяло и червено (цветовете на италианското знаме), като по-късно последният отпада и сега прякорът им е вердао - зелените. Феновете на градския съперник Коринтианс обаче ги наричат порко - прасетата, което ги прави по-симпатични, признай си. За Палмейрас са играли Роберто Карлос и Ривалдо, а преди няклко дни шитнаха на Барселона голаджията Кеирсон, като му взеха 16 милона евра след само 7 мача за клуба.

Споменатите Коринтианс са основани през 1910 г. като "отбор на народа", по време когато в Бразилия футболът е смятан за елитарен спорт. Печелили са шампионата на щата Паулиста рекордните 26 пъти, а Серие А - 4 пъти. Емблемата на Коринтианс е уникална с изобразените котва и преплетени гребла, символ на гребането - впрочем, кой знае защо, много от известните бразилски клубове са започнали с този спорт. За мускетарите са играли легенди като Сократес, Ривелиньо и Джалма Сантос, а сега в отбора е Роналдо (истинският, не оня португалски пикльо) и дървото Родриго Соуза, което изкара няколко безгрижни седмици в ЦСКА с аверчето си Лео Лима преди време. Последните години са доста драматични и предлагат достатъчно материал за цяла страница "Възход и падение" в 24 часа. 2005 година започва с появата в управлението на клуба на инвестиционния фонд на Киа Джорабчиян, който докарва Тевез и Масчерано (които по-късно разкарва като панаирджийски мечки из Англия), и завършва със скандална титла в Бразилейро. Оказва се, че двама съдии са били подкупени да манипулират резултата от 11 мача заради спортни залагния, сред които 2 загуби на Коринтианс, които след преиграването им скачат от второ на първо място. Само 2 години по-късно обаче изпадат в Серие Б, където прекарват само 1 сезон и тази година са със статут на новаци в Серие А, макар междувременно да грабнаха поредната си титла в Паулиста и Купата на Бразилия.

Сантос е клуб от едноименното градче, което се явява пристанище на Сао Пауло, и е известен най-вече като отборът, в който преминава цялата кариера на Пеле (с изключение на педиода в циркаджийския Космос) и това, мисля е достатъчно. 60-те основателно са известни като Златните години на Сантос, който печели 8 титли в Паулиста, един куп национални трофеи (тогава още не съществува Серие А) и 2 Междуконтинентални купи. С участието на Сантос е и един от най-куриозните моменти в световната футболна история - през януари 1969 г. бразилците кацат в Киншаса, столицата на ДР Конго (Белгийско Конго, Заир), което тогава воюва със съседното Конго (Френско Конго) с цел да играе мач именно с националния отбор на Френско Конго в Бразавил. Войната е спряна, Сантос изиграва мача си в Бразавил на спокойствие, но когато се връща на летището в Киншаса президентът на Белгийско Конго отказва да ги пусне преди да игаят мач с техния национален отбор. Сантос бие, но президентът настоява за реванш. Бразилците благоразумно полягат в реванша и са пуснати да си тръгнат, а в момента в който самолета им излита, войната се подновява. Обърка ли се? Лудница! В последните години от Сантос пък са излезли Ман Сити'с файнест - Робиньо и Елано (упс, последният изхвърча в посока Истанбул след редакционното приключване на постинга).

Бразилските клубове поддържат състав от 30-40 футболисти поради натоварената програма - от януари до април се провеждат щатските първенства - Паулиста, Кариока, Гаучо, Паранаензе, Минейро и тъй нататък, а веднага след това почва Бразилейро със своите 4 дивизии. Паралелно вървят Купата на Бразилия и южноамериканските клубни турнири. Не е изключение в рамките на 7 дни на един отбор да се наложи да изиграе 3 мача от различни състезания, а в това време националният да врътка поредното рекламно турне. Разбира се, шампионатът не спира, за разлика от България където мач на националите означава 2 седмици ваканция за госпожиците от А група. След това лирично отклонение преминавам към отборите от Рио де Жанейро - градът на Копакабана, фавелите, Исус и Самбадрома.

Фламенго е отборът с най-много привърженици в Бразилия - 35 милиона, което си е бая бройка. Официалното име е Клубе Регатас до Фламенго и, точно така, основан е през 1895 г. като гребен клуб. Започва да развива футбол едва 16 години по-късно, когато група играчи се отцепва от Флуминензе и отива във Фламенго само защото един от тях е и гребец там. Оттогава червени-черните са спечелили 31 титли в първенството на щата Рио (Кариока) и 4 пъти Серие А. През 1981 г., с Зико и Жуниор в състава Менго взима Копа Либертадорес и Междуконтиненталната купа. Звездата на отбора този сезон е Адриано.

Както вече се досещаш архисъперника на Фламенго е Флуминензе. Всъщност, ако има мач, който може да бъде определен като дербито на Бразилия, то това е именно Фла-Флу - мачовете между отборите от Рио се играят се на Маракана, който е общински и в момента има капацитет от по-малко от 100 хиляди. Флуминензе е основан през 1902 г. от младежи от богаташки семейства, които учели в Европа и прихванали това-онова от някаква нова модна игра. Клубът дълго време се свързва с елита, а един расистки инцидент от началото на миналия век, когато мулат от отбора се маже с бяла пудра за да скрие цвета на кожата си, става повод за ироничния прякор на отбора - по де арос, т. е. белия прах. Талисманът му е човече с фрак и цилиндър, а футболистите играят с красиви фланелки на червени, зелени и бели райета. Флу има 30 победи в Кампеонато Кариока и само една в Бразилейро - през 1984 г. В края на 90-те удря дъното като изпада в трета дивизия, а и тази година нещата не вървят особено добре (миналата играха финал за Копа Либертадорес, а сега са пред изпадане, представи си).

Ботафого е третият от четирите гранда на Рио (за четвъртия виж към края на постинга). Историята му започва през 1894 г. като гребен клуб, а с футбол започва да се занимава 10 години по-късно. Името означава буквално този, който пали огън и идва от плажа, край който е основан. Има 18 титли в първенството на щата, а черно-белия екип с бялата звезда са носили Гаринча, Бебето и Зе Роберто.

Атлетико Минейро започна този сезон страхотно и дълго време беше едноличен водач в класирането. Клубът е от Белу Оризонте, а втората част от името си дължи на щата - Минас Жераис. Играе с черно-бели екипи, а талисманът му е петле. Има цели 39 титли в Кампеонато Минейро и 2 в Бразилейро от края на 90-те. За Атлетико са играли Тафарел, Линкълн и Жилберто Силва.

Градският съперник на Атлетико е Крузейро. Подобно на Палмейрас до Втората световна е носи името Палестра Италия. Играе със сини екипи, а на емблемата му е изобразен Южният кръст, което й придава известна австралийственост. Печелил е Кампеонато Минейро 36 пъти, Бразилейро - 1 път през 2003 г., а тази пропусна да спечели за трета Копа Либертадорес след каръшка загуба у дома от Естудиантес. От Крузейро за големия футбол (който не е като малкия футбол, от мен да го знаеш) са тръгнали Тостао, Жаирзиньо, Роналдо, Дида, Максуел, Майкон. Стадионът, на който Атлетико и Крузейро играят - 70-хилядният Минейрао е един от дванадесетте, които се очаква да приемат мачовете от Световното първенство през 2014 г.

Витория от Салвадор, щата Баия (Салвадор е първата столица на колониална Бразилия и с близо 3-те си милиона население трети по големина в страната, след Сао Пауло и Рио и пред настоящата столица Бразилия) надали щеше да попадне в този отбор, ако не беше доброто му представяне в шампионата тази година. Основан е през 1899 г. като, не, не гребен, а крикет клуб. Има 25 титли я Кампеонато Баяно и все още нито една в Бразилейро.

Гремио Порто Алегре е един от най-старите футболни клубове в Бразилия, основан през 1903 г. (Най-старият, ако те интересува, се казва Сао Пауло Атлетик Клуб, няма нищо общо със сегашния Сао Пауло и понастоящем се занимава само с ръгби) и играе с флуминензеподобни екипи на синьо, черно и бяло райе. Печелил е шампионата на щата Рио Гранде до Сул (Кампеонато Гаучо) 35 пъти, има 2 победи в Копа Либертадорес, 2 в Серие А и една Междуконтинентална купа. Сред по-известните му бивши играчи са Роналдиньо и Емерсон.

Градските дербита между Гремио и Интернасионал са известни като Гре-Нал. Името на Интернасионал идва да покаже, че за разлика от други клубове, които се асоциират с конкретна емигрантска общност, този приема всякакви футболисти и фенове. Има 39 титли в Кампеонато Гаучо и 3 в Серие А (всичките през 70-те), а през 2006 г. спечели Световното клубно първенство, побеждавайки Барса на финала - нелош актив за отбор, който минава за провинциален. От Интернасионал са изгряли звездите на Дунга, Фалкао, Пато и Лусио.

Останалите отбори в Серие А този сезон са Атлетико Паранаензе и Коритиба от щата Парана, Аваи от Санта Катарина, Наутико и Спорт Ресифе от Пернамбуко (Жуниньо Пернамбукано, който играеше в Лион, затова му казват така, защото е от Ресифе и за да се различава от другите Жуниньовци), Баруери и Санто Андре от Сао Пауло и Гояс от Гояс.

Има обаче и един клуб в Серие Б, на когото ще се спра. Васко да Гама е един от най-успешните и обичани отбори от Рио де Жанейро. Клубът е основан през 1915 г. като отбор на португалската общност в града, но става известен като борец срещу расизма в спорта, след като през 20-те години се противопоставя на Флуминензе, Фламенго и Ботафого, които не искат тъмнокожи и мулати футболисти в лигата. Васко има 22 титли в Кариока и 4 в Бразилейро. Белите екипи с черна диагонална ивица и червен кръст на гърдите са носили славните нападатели Адемир, Вава, Едмундо, Жардел, Сони Андерсон и Ромарио. През миналия сезон Васко да Гама завърши на 18. място и за пръв път в историята си изпадна от висшето ниво на бразилския футбол. В момента е на пето място в Серие Б и трябва доста да се потруди ако иска да се завърне е елита.

Повече за бразилскто първенство - в Самбафут, Сокъруей и Уикипедия Снимките са от сайтовете на Сао Пауло, Коринтианс, Ботафого и от Лусиано Стабел.